Решение по дело №554/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с § 8 от ПЗР на АПК във връзка с § 5 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.

Административното дело е образувано по жалба на С. М. Д.-Ц. с [ЕГН] и адрес с. Подем, [улица], общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, подадена срещу изричен отказ изх.№ 127/03.06.2024г. на Кмета на кметство Подем, общ. Долна Митрополия за издаване на Удостоверение за наследници на К. Е. Ц..

Оспорващата счита обжалвания отказ за незаконосъобразен. Доводите за това са, че молителката е преживял съпруг на К. Е. Ц., немски гражданин, починал на 04.04.2024г. в с. Подем, като последният е имал разрешение за постоянно пребиваване в Република България и е бил регистриран с постоянно местоживеене в с. Подем, [улица]от 2013г., поради което е налице законовата предпоставка да бъде вписан в регистрите на населението, съответно да бъде издадено удостоверение за неговите наследници. Поради горното жалбоподателката счита, че отказът противоречи на чл.3, ал.1 от Закон за гражданската регистрация (ЗГР), който е приложим ред в случая, а не редът по чл.627е от ГПК, посочен от органа. Иска съдът да отмени оспорения отказ и да задължи административния орган да издаде исканото удостоверение.

В съдебно заседание жалбоподателката чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените в нея съображения и иска отмяна на изричния отказ и съдът да разпореди издаването на удостоверение за наследници.

Ответникът Кмет на кметство с. Подем, редовно призован, в съдебно заседание излага, че е отправил питане до община Долна Митрополия и оттам са му отговорили, че не може да издаде такова удостоверение за гражданин на държава от ЕС.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по подадено от С. М. Д.-Ц. до Кмета на кметство с. Подем искане за издаване на удостоверение за наследници с вх. № 123/28.05.2024г. (л.24) на починалия й съпруг К. Е. Ц.. Към искането е бил приложен Препис-извлечение от акт за смърт № 0001/04.04.2024г. (л.25) на починалото лице, родено на 25.02.1950г. в Германия и починало на 04.04.2024г. в с. Подем, общ. Долна Митрополия.

Въз основа на подаденото искане, Кметът на кметство с. Подем е издал писмо изх.№ 127/03.06.2024г. (л.26), в което е обективиран отказ за издаването на исканото удостоверение за наследници. В писмото е изложено, че е извършена проверка в НБД „Население” и семейното положение на молителката е вдовица, като неин втори съпруг е записан К. Е. Ц., роден на [дата]., починал на 04.04.2024г., акт за смърт № 1/04.04.2024г., съставен в с. Подем, гражданство Германия. Посочено е, че са вписани данни за брака на молителката, сключен на 05.05.2000г. в район „Средец”, Столична община, без данни за деца от брака. Мотивите за отказ от извършване на исканата административна услуга са, че К. Ц. е гражданин на държава член на ЕС и като такъв той не е чужденец по смисъла на чл.1, ал.3 от Закона за чужденците в Р. България. Цитирана е разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението и е направен извод, че на починалото лице като на гражданин на държава член на ЕС не следва да се издава удостоверение за наследници от служба по гражданска регистрация, а от съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му (чл.4 от Регламент/ЕС/ № 650/2012).

От административния орган е представено извлечение от НБД „Население” на С. М. Д.-Ц. (л.27), съдържащо данните, посочени в писмото.

От оспорващата по делото са представени лична карта за постоянно пребиваване с вписан постоянен адрес на починалото лице в с. Подем, валидна до 12.10.2027г., удостоверение от РЗОК Плевен за регистрация на ц., лична карта на ц., издадена в Германия, удостоверение за семейно положение на жалбоподателката, акт за смърт и удостоверение за сключен граждански брак между нея и ц. (л.6-11). От цитираните документи се установява, че К. Е. Ц. е роден на [дата]. в Германия, има регистриран постоянен адрес в с. Подем, [улица], има право на постоянно пребиваване в Р. България с издаден личен номер на чужденец (ЛНЧ) **********, сключил е граждански брак със С. М. Д.-Ц. на 05.05.2000г. в район „Средец”, Столична община, и е починал на 04.04.2024г. в с. Подем.

От ОД на МВР Плевен е представено по делото писмо рег.№ 316000-27770/28.06.2024г. (л.21), в което е посочено, че К. Е. Ц., гражданин на Германия, е бил със статут на продължително пребиваване в Р България от 16.10.2012г. до 12.10.2017г., а от последната дата е с разрешено постоянно пребиваване на гражданин на ЕС в Р България. Лицето е било с адрес на пребиваване с. Подем, общ. Долна Митрополия, [улица]. Тъй като лицето е починало на 04.04.2024г., удостоверението му за пребиваване на гражданин на ЕС с № *********, издадено от ОД на МВР Плевен на 25.10.2017г., валидно до 12.10.2027г., е унищожено.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, тъй като административният орган в писмо вх.№ 3784/01.07.2024г. на л.23 сочи, че не може да представи доказателства, удостоверяващи датата на връчване на отказа на жалбоподателката. Оспореното писмо е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, тъй като с него се отказва издаването на документ от значение за признаване или упражняване на права и задължения. Съгласно нормата на § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Съгласно § 5 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена на основание чл.24, ал.2 от ЗГР, за неуредени въпроси във връзка с издаването на удостоверения въз основа на регистъра на населението се прилагат разпоредбите на АПК. В оспорения отказ не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван, поради което намира приложение чл.140, ал.1 от АПК, като срока за обжалване се удължава на два месеца. Следователно, жалбата е насочена срещу отказ за извършване на административна услуга, който отказ е обективиран в оспорения акт, подадена е от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Настоящият състав намира, че актът е издаден в писмена форма, като формално съдържа правни и фактически основания за издаването му. Ответният орган формално е цитирал правни норми, свързани с искането и съответно издаването на удостоверение за наследници, но по отношение на основната разпоредба на чл.10, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г., се е ограничил единствено да цитира текста й. Не е посочил обаче защо отказва да издаде удостоверение за наследници, предвид факта, че такова се издава на лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистрите на населението. Приел е, че лицето е гражданин на държава член на ЕС, но относно това дали е подлежал на вписване не е изложил никакви конкретни мотиви. Изложил е като мотив за отказа единствено, че на починалото лице като на гражданин на държава член на ЕС не следва да се издава удостоверение за наследници от служба по гражданска регистрация, а от съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му (чл.4 от Регламент/ЕС/ № 650/2012).

Процесният отказ е постановен при неправилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби.

Съгласно чл.1, ал.3 от ЗГР „гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му, в качеството на носител на субективни права като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.“, като за физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон (чл.2, ал.1 от ЗГР). При това получаването на информация за едно физическо лице, включително и за неговите наследници, се извършва въз основа на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), представляваща национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях (чл.100 от ЗГР).

Видно от нормата на чл.9 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г., за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава Удостоверение за наследници по образец, което се осъществява от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, района или кметството. Производството по издаването на удостоверения за наследници стартира по заявление на наследниците на лицата, за които се отнася, както и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по чл.5, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. В случая заявлението за издаване на удостоверение за наследници е подадено от наследник на починалия германски гражданин, което не се оспорва от страните.

Удостоверението за наследници се издава въз основа на данните, съдържащи се в Национална база данни „Население“ и Локална база данни „Население“ (част от регистъра на населението по чл.22, ал.4 от ЗГР), както и на данни от регистрите на актовете за гражданско състояние (чл.4, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г.). В регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл.1, ал.2 (раждане, брак и смърт) за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България, а в регистъра на населението се вписват: 1. всички български граждани; 2. чужденците, които са: а) получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България; б) получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България (чл.3, ал.1-2 от ЗГР).

Нормата на чл.10, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. регламентира кръга лица, за които се издава удостоверение за наследници – това са лицата, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. За да бъде издадено удостоверение за наследници в конкретния случай, следва да се установи, че лицето е подлежало на вписване в регистъра на населението и за същото има съставен акт за смърт. Безспорни са обстоятелствата, че за същото това лице е налице акт за смърт, видно от представения препис-извлечение от 04.04.2024г., издаден от служба по гражданско състояние на община Долна Митрополия, т.е. тази предпоставка е налице и по отношение на нея няма основание за отказ. В случая административният орган е отказал издаване на удостоверение за наследници, тъй като починалото лице е бил гражданин на държава член на ЕС, а не български гражданин.

Този мотив на органа не съответства на приложимите законови разпоредби. Както бе посочено по-горе, в регистъра на населението се вписват чужденци, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България (чл.3, ал.2, т.2, б.“а“ от ЗГР), което се установява безспорно за лицето, за което е поискано удостоверението. Същото е германски гражданин, т.е. на държава член на ЕС, и е със статут на постоянно пребиваващ на територията на Република България. Съобразно чл.59, ал.4, т.2 от Закона за българските лични документи, на гражданите на ЕС се издава удостоверение за постоянно пребиваване от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност 10 години. Установява се също, че лицето е имало постоянен адрес в с. Пордим, общ. Долна Митрополия, [улица]. Същият постоянен адрес е посочен и в немската лична карта на ц..

Следва да се уточни още, че вписването на физическо лице по чл.3, ал.2 от ЗГР в регистъра на населението се изразява в създаване на електронен личен регистрационен картон (чл.23 във вр. с чл. 26, ал.3 от ЗГР) въз основа на един от следните документи: 1. разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, придружено с документи за гражданско състояние, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес; 2. решение за предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес; 3. указ на президента на Република България за предоставено убежище; 4. акт за раждане на дете, родено на територията на страната, от родители със статут на бежанец или хуманитарен статут.

В конкретния случай е представена лична карта за постоянно пребиваване, валидна до 12.10.2027г., от която е виден постоянният адрес на лицето, а горното е достатъчно да формира извод за задължение за администрацията за вписването на К. Е. Ц. в регистъра на населението. Когато в регистъра на населението не се съдържат всички необходими данни за издаване на удостоверението, може да се изиска официален документ, издаден от компетентните органи на държавата, чийто гражданин е лицето, удостоверяващ семейното му положение, данни за съпруга и роднини по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. Нормата на чл.10, ал.1 от Наредбата предвижда изискване лицето да е отговаряло на условията за вписване, което е безспорно по делото, а не и де факто да е било вписано. Установено е още, че за лицето е имало издадено удостоверение за постоянно пребиваване на гражданин на ЕС с № *********, издадено от ОД на МВР Плевен на 25.10.2017г., валидно до 12.10.2027г.

След като са налице безспорни данни, че К. Ц. е подлежал на вписване в регистрите на населението и за него има съставен акт за смърт, то за лицето се дължи издаване на исканото удостоверение.

Предвид посочването в оспорения отказ на чл.4 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 04.07.2012г. и препращането към съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му като компетентни да издадат исканото удостоверение, на изследване подлежи и разпоредбата на чл.627е, ал.1 от ГПК във връзка с чл.4 от Регламента. Съгласно чл.627е, ал.1 от ГПК, когато българският съд е международно компетентен съгласно чл.4, 7, 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 650/2012, заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство се подава пред районния съд по последния постоянен адрес на починалия, ако такъв липсва – по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната – пред Софийския районен съд.

Административният орган е приел, че конкретния случай обхваща издаването на европейско удостоверение за наследство, каквото всъщност не е искането на заявителката. Мотиви в тази насока не са изложени. Следва да се посочи въпреки това, че с въвеждането на Регламент (ЕС) № 650/2012, в сила от 17.08.2015г., се създава европейско удостоверение за наследство, което се издава с цел да бъде използвано в друга държава членка и има правните последици, изброени в чл.69 от Регламент (ЕС) № 650/2012. Удостоверението е предназначено да се използва от наследници, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава членка съответно да докажат правното си положение или да упражнят правата си на наследници или заветници и/или правомощията си на изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество (чл.63, §1 от Регламент (ЕС) № 650/2012). В случая се цели доказване правата на наследници на територията на Република България, и в този смисъл не е необходимо и издаването на европейско удостоверение за наследство. Налага се извод, че европейското удостоверение за наследство не подлежи на задължително издаване в съответната държава членка, когато целените с него последици ще настъпят на нейната територия.

Неправилно и в противоречие с материалния закон, при липсата на корелация между регламент, закон и подзаконов нормативен акт, административният орган е отказал издаването на удостоверение за наследници.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че постановеният отказ е издаден и при съществено нарушение изискванията на чл.35 от АПК, подходено е формално и АО е издал своя акт, както в противоречие с материалния закон, така и при допуснати съществени процесуални нарушения. Органът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, тъй като не е извършил проверка дали реално лицето подлежи на такова вписване в регистрите. Не е извършена проверка дали в регистрите на населението и в актовете за гражданско състояние се съдържат всички необходими данни по смисъла на чл.10, ал.2, изр. второ и чл.11, ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаването на документа и ако липсват – да бъдат изискани от заявителката или от съответните органи и институции официални писмени документи и други писмени доказателства, удостоверяващите изискуемите данни.

Принципът на служебното начало – чл.9 от АПК, изисква процесуална активност от страна на административния орган, като съобразно изискванията на чл.36 от АПК доказателства се събират и служебно от него. В конкретния случай, след като на починалия гражданин на Германия е било издадено удостоверение за продължително пребиваване № ********* по смисъла на чл.7 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани и членове на техните семейства, с период на валидност от 25.10.2017г. до 12.10.2027г., от административния орган не е изяснен въпросът налице ли са предпоставките, от които се установява дали лицето е вписано в регистъра на населението, а именно приложени ли са документи за гражданско състояние, заявление за постоянен адрес, адресна карта за настоящ адрес в съответната община по чл.26, ал.3, т.1 от ЗГР, за да се формира извод за вписването на К. Ц. в регистъра на населението. Тези обстоятелства не са обсъдени от административния орган, поради което процесният акт е издаден при недостатъчно изяснена фактическа обстановка, което води до неправилност на обективираните в него правни мотиви.

В този смисъл е и константната практика на административните съдилища и ВАС по идентични случаи – Решение № 2215/26.02.2024г. на ВАС по адм.д. № 6864/2023г., Решение № 5342/02.06.2022г. на ВАС по адм.д. № 11196/2021г., Решение № 5265/26.04.2021г. на ВАС по адм.д. № 12186/2020г., Решение № 12243/30.11.2021г. на ВАС по адм.д. № 4104/2021г., Решение № 1103/28.01.2019г. на ВАС по адм.д. № 8044/2018г.

По изложените мотиви съдът приема, че жалбата е основателна, отказът следва да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от С. М. Д.-Ц. искане за издаване на удостоверение за наследници с вх. № 123/28.05.2024г., след изясняване на релевантните за издаването на документа факти и обстоятелства и при съобразяване с дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд Плевен, седми административен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен отказ изх.№ 127/03.06.2024г. на Кмета на кметство с. Подем.

ВРЪЩА преписката на органа – Кмета на кметство с. Подем, за ново произнасяне по подаденото от С. М. Д.-Ц. искане за издаване на удостоверение за наследници с вх. № 123/28.05.2024г. при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Плевен пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.