Решение по дело №1704/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1449
Дата: 29 ноември 2022 г. (в сила от 29 ноември 2022 г.)
Съдия: Ася Събева
Дело: 20221000501704
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1449
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Диана Коледжикова

Кристина Филипова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000501704 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 42 от 10.03.2022г. постановено по гр.д. №193/2021 г. по описа на ОС-
Видин, ГО, е частично уважен иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, като ЗД „БУЛ ИНС”
АД е осъден да заплати на М. С. С. сумата в размер на 40 000 лв. представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на
26.12.2021г., както и сумата от 90лв., представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 15.03.2021г. до окончателното им издължаване,
Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над
40 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 60 000 лв., а искът за
имуществени вреди за разликата над 90 лв. до 107.14 лв., като неоснователни в тази част.
Присъдени са разноски, като ЗД „БУЛ ИНС” АД са осъдени да заплатят в полза на
адв.В. В. М. сумата в размер на 1732,70 лв., представляваща адв.възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1, т. 2 ЗА, определена
съобразно уважената част на исковите претенции, а в полза на ОС-Видин сумата 1603,60
лв., - държавна такса на основание чл.78, ал.6 ГПК, както и сумата от 500лв. представляваща
съдебно - деловодни разноски.
По компенсация М. С. С. е осъдена да заплати в полза на ЗД „БУЛ ИНС ”АД на
1
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1059,02 лв., разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове.
С определение от 28.04.2022г. е допуснато изменение по реда на чл.248 ГПК на
постановеното решение в частта за разноските, като е присъдено адв.възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1, т. 2 ЗА, в размер на
2030 лв. вместо 1732.70 лв. в полза на адв.М..
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищцата по делото.
Жалбоподателят-ищец М. С. С. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за неимуществени вреди досежно разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв. и моли съда да го
отмени и уважи претенцията в пълен размер. Изтъква факта, че искът за обезщетение на
неимуществените вреди е уважен в занижен размер, който не съответства на претърпените
от пострадалата морални вреди, в противоречие е на принципа на справедливост и по тази
причина не може да репарира нанесените вреди от морално естество. В случая могат да се
изведат четири основни групи обстоятелства, които следва да се съобразят при определяне
на справедливия размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди на
пострадалата: 1. причинените телесни увреждания по време на реализираното ПТП; 2.
причинените психически травми вследствие на инцидента; 3. последиците от инцидента за
психиката на пострадалата, които намират обективно проявление в здравословното й
състояние- анурея и спиране на кърма и 4. последиците от невъзстановяване на причинените
физически травми и състоянието й към момента. Посочва още, че съдът неоснователно, в
разрез с процесуалния закон не допуснал своевременно направеното искане за назначаване
на допълнителна СМЕ. Налице е средна телесна повреда - двуглезенното счупване на лявата
подбедрица, довела до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.
Увреждането обичайно изисква имобилизация за срок от около 45 дни и срок на
нетрудоспособност от около 3 до 5 месеца при нормален възстановителен процес. При
пострадалата обаче липсва възстановяване в обичайните срокове, което е видно както от
СМЕ, така и от приложеното рентгенологично изследване на глезенна става от 11.08.2021г.
По отношение на лявата глезенна става е налице несиметрично стеснена ставна междинна,
дъговидно деформиран фибуларен малеол, вторична деформираща артроза. Отделно от това
са причинени други по - леки увреждания, които изобщо не са взети предвид от съда.
Същите са констатирани няколко дни след инцидента в СМУ №4/2021г. от съдебен лекар в
МБАЛ „Д-р Стамен И. “АД-Монтана, където са описани охлузване на челото над веждите и
основата на носа; охлузвания по горния и долния клепач на лявото око; кръвонасядания по
клепачите на двете очи; дълбоко охлузване върху лявата скула: дълбоко охлузване зад
долната част на лява ушна мида; дълбоко охлузване по предно вътрешната повърхност на
дясната колянна става; охлузване по вътешната повърхност на лявата подбедрица под
коляното; оток и хематоми в областта на лява колянна и лява глезенна става. Тези телесни
увреждания следва също да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Твърди, че към момента има ограничен обем на движения в левия крак, не
2
може да се движи нормално, има затруднена походка и оток в глезена, натрупан е костен
калус, който видимо е изкривил крака й, налице е вторична деформираща артроза. В
проведеното о.с.з.на 07.02.2022г. вещото лице посочва, че към датата на прегледа
пострадалата не е възстановена по отношение функцията на левия долен крайник. He на
последно място счита за неправилно, че съдът е присъдил законна лихва за забава, считано
от 15.03.2021 г., на която дата ответникът е постановил отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение, вместо от датата на поканата пред застрахователя, която е
25.01.2021г. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че в случая има тотално
неглижиране към собственото здравословно състояние, което е видно от представената
медицинска документация и липсата на правилно проведено лечение, което е обосновало и
по-дългия възстановителен период. Посочва, че обезщетението не следва да бъде
увеличавано по размер. Претендира разноските.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата М. С. С. твърди, че на 26.12.2020 г. около 15:25 часа на републикански път III- 112,
км.3+000 водачът на л.а. „БМВ 525“ с рег.№******* М. С. П. нарушил правилата за
движение по пътищата, като при движение с несъобразена с пътните условия скорост,
загубил контрол над МПС- то, навлязъл в насрещната пътна лента и блъснал челно л.а.
„Фолксваген“ с рег.№********. Вследствие на инцидента тя, като пътник на предна дясна
седалка и още две лица от другия л.а., получили телесни увреждания. Твърди, че причина за
настъпилото произшествие са допуснатите от водача на л.а.„БМВ 525“ М. С. П. нарушения
на правилата за движение по пътищата, който при движение с несъобразена с пътните
условия скорост, загубил контрол над МПС-то, навлязъл в насрещната пътна лента и
блъснал челно л.а. „Фолксваген Т РОК“ с рег.№********. При процесното ПТП получила
следните телесни увреждания, изразяващи се в : 1 /Счупване на глезенните израстъци на
големият и малкият пищял на лява подбедрица; 2/ Загуба на съзнание; 3/ Множество
охлузвания, натъртвания и кръвонасядания в областта на главата, на дясна колянна става,
лява подбедрица под колянна става и болезненост на десния горен крайник; 4/ Анурия; 5/
Загуба на кърма; 6/Посттравматично стресово разстройство. Непосредствен след инцидента
на 26.12.2020г. е оказана медицинска помощ от екип на ФС- МП-гр.Лом, след което била
откарана в МБАЛ „Св.Николай Чудотворец“ ЕООД гр.Лом, където е установена фрактура
бималеоларис крурис синистра. Поради незаплатени здравно осигурителни вноски и липса
на финансови средства не са направени медицински интервенции и била освободена от
болничното заведение. На 29.12.2020г. посетила ЦСМП-гр.Видин при МБАЛ “Св.Петка“АД,
с оплаквания от силни болки в левия крак, десния горен крайник/рамо, мишница и
3
предмишница/, анурия и спиране на кърма, тъй като към момента на инцидента била
кърмачка на бебе на три месеца. В спешният център била консултирана със специалист-
ортопед, направена е рентгенография на лява глезенна става и тогава е установен фрактура
бималеоларис крурис синистра. В спешният център била направена гипсова имобилизация
на левия долен крайник от горната част на подбедрицата до пръстите на ходилото. Поради
персистиращи оплаквания от болки в левия долен крайник, анурия и спиране на кърмата, на
30.12.2020г. посетила общопрактикуващия си лекар в гр.Дунавци, след което на 06.01.2021г.
била прегледана от съдебен лекар в МБАЛ „Д-р Стамен И.“АД- Монтана, за което е
издадено СМУ №4/2021г., в което е отразено наличното към момента обективно
здравословно състояние. Вследствие на изживеният при инцидента стрес получила
Посттравматично стресово разстройство, което е наложило да посети специалист- психолог,
тъй като е имала прояви на безсъние, безпокойство, тревожност, кошмари по време на сън.
Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., както и сумата от
107.14 лв., за причинените имуществени вреди, заплатени разходи за извършен преглед при
съдебен лекар и издаване на съдебномедицинско удостоверение, както и за посещение при
психолог, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.01.2021г.- датата на
която изтича срока до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът ЗК „БУЛ ИНС" АД не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП
застрахователно правоотношение по отношение л.а.БМВ 525. Оспорва да е причинен деликт
от страна на водача на л.а. „БМВ”, с per №******* - М. П. т.е. събитието е случайно (чл.15
НК), като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати
настъпването на вредите. Оспорват да е допуснал нарушения на правилата за движение, като
загубил контрол върху автомобила и реализирал ПТП. Оспорва исковете по размер, като
прекомерно завишен с оглед на представената медицинска документация, като в тази връзка
излага, че претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата.
Подържа се, че телесните увреждания на М. С., причинени вследствие на инцидента са по
медицинска документация, която е с дати след 29.01.2020г , а не към датата на инцидента. В
условие на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, като твърди, че последната, в нарушение разпоредбата на чл.137а,
ал.1 ЗДвП, не е била с правилно поставен обезопасителен колан, с което е допринесла
значително за настъпване на вредите. Оспорва и обема на твърдените неимуществени вреди,
техния интензитет и периода, през който се твърди, да са търпени. Оспорва да е налице
причинно-следствена връзка между всички твърдени увреждания и процесното събитие, тъй
като не е проведено оперативно лечение, с което е удължен периода на възстановяване.
Оспорва и акцесорния иск за лихва за период от 04.01.2021г. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 26.12.2020 г. около 15:25 часа на
републикански път Ш-112, км.3+000 е настъпило ПТП между л.а. „БМВ 525“ с рег.
№******* с водач М. С. П. и л.а. „Фолксваген Т РОК“ с рег.№******** с водач Т. Е. Т.. В
резултат на порцесното ПТП са пострадали четири лица, сред които е и ищцата М. С. С.,
като пътник в л.а. „БМВ 525“ с рег.№******* управляван от М. С. П..
4
От заключението на депозираната на л.105 от делото авто-техническа експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че на 26.12.2020г. около 15:25 часа на републикански път III-112, км.3+000 се е
движил л.а. „БМВ 525“ с рег.№*******, упраявляван от водача М. С. П.. В автомобила на
предна дясна (пасажерска) седалка, като пътник, се е превозвала ищцата. Платното за
движение в района на произшествието е двупосочно - с по една пътна лента във всяка
посока, разделени с плътна непрекъсната разделителна линия М1. От двете страни платното
за движение е ограничено с плътна непрекъсната линия с бял цвят. Вертикалната маркировка
включва пътните знаци: A3 „Последователни завои, първият от които е надясно“; В26
„Забранено движението със скорост, по-висока от означената“; А40 „Участък с
концентрация на ПТП“; А 15 “Опасност от хлъзгане“; В24 „Забранено изпреварването на
МПС“. По време на произшествието е валял дъжд и пътната настилка е била мокра. В
конкретният случай процесният автомобил при навлизане в десен завой, при мокра и
хлъзгава пътна настилка загубил напречна устойчивост, навлязъл в насрещната пътна лента,
където се ударил с предната си дясна част, след което се е завъртял по посока обратна на
часовниковата стрелка и се е ударил втори път с дясната си странична част в правомерно
движещият се в полагащата му се пътна лента л.а.“Фолксваген ТРок“. Вещото лице е
посочило, че скоростта на л.а.“БМВ 525“ в момента на удара е била около 94 км/ч, а
скоростта на л.а.“Фолксваген ТРок“-около 71 км/ч. Автомобилите са се движили насрещно
до момента, в който л.а.“БМВ 525“ е загубил напречна устойчивост и е навлязъл в
насрещната пътна лента, без да подава никакви сигнали, с което е изненадал водачът на
движещият се в насрещната пътна лента автомобил. Според вещото лице, причината за
настъпването на произшествието е превишената скорост на движение на л.а.“БМВ 525“ от
94 км/ч към момента на удара/ и много по-висока преди загубата на управление на
автомобила/. Вещото лице е посочило, че процесното ПТП е било предотвратимо
единствено за водача на л.а.“БМВ 525“, в случай, че не е допуснал загуба на управление на
автомобила. При завъртане на автомобила, коланът няма възпиращо действие, тъй като
върху тялото действа центробежна сила и кориолисово ускорение и главата и тялото се удря
във вътрешните части на купето. Стандартния триточков предпазен колан, с който е
оборудван процесния автомобил, не осигуряват фиксиране на горната част на тялото при
страничен удар.Главата също не е фиксирана. Фиксирана е поясната област към седалката,
гръдния кош при челен удар, а главата е предпазена от удар отзад от облегалката над
седалката. Предпазния колан при висока скорост може да придобие качеството на твърд тъп
предмет и да причинява гръдна травма. Правилно поставен предпазен колан намалява
тежестта на травматичните увреждания на ползвателя в случай на челен удар и
преобръщане през таван на автомобила. В случай на страничен удар или деформиране на
купето колана няма предпазно действие.
В о.с.з. на 01.10.2021г. уточнява, че в процесния случай за л.а. „БМВ 525“, в който се е
возела пострадалата ударът е бил страничен, а за другият автомобил “Фолксваген ТРок“,
движещ се в собствената си пътна лента е бил челен. Също така посочва, че сумарната
скорост на процесният автомобил е била над 100км/ч., като при тази скорост и така
5
получените деформации на купето, където цяла предна част е унищожена, коланът не би
могъл да помогне, защото той помага при челен удар и при преобръщане през таван,
без да се деформира купето. В процесният случай не би имало значение използването
на колана.
От заключението на депозираната на л.118 от делото съдебно-медицинска експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че на ищцата се причинени следните травматични увреждания: охлузване на
челото над веждите и основата на носа; Охлузвания по горния и долния клепач на
лявото око; Кръвонасядания по клепачите на двете очи; Дълбоко охлузване върху
лявата скула; Дълбоко охлузване зад долната част на лява ушна мида: Дълбоко
охлузване по предно вътрешната повърхност на дясната колянна става; Охлузване по
вътрешната повърхност на лявата подбедрица под коляното; Оток и хематоми в
областта на лява колянна и лява глезенна стави; Двуглезенно счупване вляво
/бималеоларис крурис синистра/. Вещото лице посочва, че по своята медико биологична
характеристика двуглезенното счупване на лявата подбедрица е причинило на
пострадалата/ищцата/ трайно затруднение в движението на левия долен крайник. Такова
счупване обичайно изисква имобилизация за срок от около 45 дни и срок на
нетрудоспособност от около 3 до 5 месеца при нормален срок на възстановителния
процес. Към датата на изготвяне на експертизата ищцата не е възстановена, видно от
приложеното ренгенологично изследване, при което са установени несиметрично стеснена
ставна междина, дъговидно деформиран малък пищял в областта на глезена и вторична
деформираща артроза, които водят до затруднена походка, оток в глезена, изкривяване на
крака. Що се отнася до установените мекотъканни увреждания в областта на лицето и
крайниците същите са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
като отзвучават за около 15-20 дни без последици. Няма данни ищцата де е получила
мозъчно сътресение респ. няма поставена диагноза мозъчно сътресение. При С. са
установени травматични увреждания в областта на главата и лицето, но в материалите няма
данни за изпадането в безсъзнателно състояние.
От изслушаната и неоспорена от страните съдебно-психиатрична експертиза /л.110/, се
установява, че ищцата страда от „Посттравматично стресово разстройство“, което има
връзка с преживяните от пострадалата анурия и спиране на кърмата. Вещото лице е
посочило още, че острата стресова реакция при освидетелстваната е придружена и от
психосоматични нарушения - внезапно спиране на кърмата /била е кърмачка в трети месец /
и внезапно краткотрайно намаляване и спиране на урината /олиго и анурия /, във връзка с
острия стрес при ПТП.
От заключението на депозираната пред въззивна инстанция допълнителна СМЕ на
вещото лице Б. на л.39 от делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че вследствие на ПТП ищцата е получила
не една, а две средни телесни повреди, а именно - двуглезенно счупване на лявата
подбедрица и счупване на ставното плато на големия пищял, както и много леки - охлузване
6
в областта на челото и веждите. Кръвонасядане на долните клепачи на двете очи. Охлузване
на лявата скула. Дълбоко охлузване на лявата ушна мида. Плътно охлузване на вътрешната
и странична повърхност на лявото коляно и лявата подбедрица. При добро увеличение на
рентгеновите плаки се установява, че лекарите в гр.Лом и Видин не са забелязали, че освен
двата глезена на лявата подбедрица, пострадалата М. С. е получила и фрактура на
вътреставното плато на големия пищял, където големият пищял контактува и се движи
върху скочната кост на ходилото. Предвид на това, че ищцата не е била здравно осигурена,
тя не е била приета за лечение в болницата в гр.Лом и е била освободена, без да е поставена
каквато и да е имобилизация на увредения крак. В гр.Видин е била поставена само гипсова
имобилизация, но без да са извършени манипулации, които обичайно правят опит за
наместване на счупените глезени и възстановяване на ставната повърхност на големия
пищял. До свалянето на гипсовата имобилизация, пострадалата не е била наблюдавана от
лекар. При свалянето на гипса е установено, че фрактурите са зараснали порочно като са
довели до трайно ограничени движения, често явяващ се оток на лявата глезенна става
и постоянно накуцваща походка. Получените фрактури в областта на лявата глезенна
става при ищцата са изисквали задължително оперативно лечение и стабилизиране на
счупените глезени и платото на големия пищял с метални остеоснитези, каквото
безспорно не е проведено, най-вероятно поради липса на здравни осигуровки. Тъй като
при проведения преглед в гр.Видин лекарите също не са открили вътреставната фрактурата
на големия пищял и било взето решение лечението да продължи чрез обездвижване на
глезените с гипсова имобилизация. Приложеното лечение обаче е довело до порочно
зарастване на счупените глезени, извиване на ходилото във варус, т.е. при движение
пострадалата принудително стъпва на външния ръб на ходилото.
При прегледа в.л.Б. посочва, че тя се предвижва самостоятелно без помощни средства, но
стъпва на външния ръб на лявото ходило, с накуцваща походка наляво като криви и
гръбначния стълб при движенията си. Лявата глезенна става е оточна ,деформирана, лявото
ходило е в положение на „варус“ (т.е. изкривено навътре), мускулите на лявата подбедрица
са в състояние на хипотрофия. Изкривяването на ходилото в положение на „варус“ се дължи
на порочно зарасналите фрактури на външния и вътрешния глезен, но основната причина е
ставното плато на големия пищял, което е зараснало под ъгъл. Екстензията (разгъването) на
лявото ходило е в намален обем с 10 градуса. Костите на лявата глезенна става като цяло са
в състояние на „посттравматична зудекова атрофия“. Ограничени са и ротационните
движенията (кръговите движения). Пострадалата има затруднения при клякане и изкачване
на стълби, при което настъпва бърза умора и болки в глезените. Към настоящият момент,
проблемите при ищцата са свързани с това, че счупените глезени и фрактурата на
ставната повърхност на големия пищял са зараснали порочно. Тъй като костните
увреждания на М. С. са от 26.12.2020г. промяна на увредената лява глезена става може да
стане само чрез плановото й приемане на стационар, предоперативна подготовка и планово
оперативно лечение, което ще отнеме общ период за възстановяване около 6 месеца.
Оперативното лечение ще доведе до анатомично възстановяване на ставната повърхност на
лявата глезенна става, която ще хоризонтира ставното плато на големия пищял, а това ще
7
доведе до обща свобода на движение на ставата, ще се премахне варусното положение на
лявото ходило и то вече ще може да стъпва върху цялата си площ, а не само както сега - на
външния си ръб. Тази операция ще доведе и до коригиране на накуцващата походка на
пострадалата, а болките в глезенната става ще намалят интензивността си. Затова вещото
лице прави извод, че при пострадалата няма друга алтернатива, освен провеждане на
планова реконструктивна операция на лявата глезенна става. Трябва да се извърши
„остеоклазия“ (счупване на лошо зарасналите глезени), анатомично наместване и
остеосинтезирането им с метални плаки и винтове. При същата операция трябва да се
извърши „остеотомия“ (прекъсване) на големия пищял в долната му част и корекция на
ставното му плато, за да се подобрят флексионно- екстензионните движения на лявото
ходило и то да стъпва върху цялата си плантарна площ.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира за недоказано пълно и
главно направеното възражение за съпричиняване, изразяващо в непоставяне на
предпазен колан, както и в неправилно проведено лечение, тъй като не е налице
информиран отказ на пострадалата от оперативно лечение, а лекарска небрежност,
довела до поставянето на неправилна диагноза и липса на адекватно лечение.
По делото са събрани гласни доказателствени средства - разпит на св.С. С. /майка на
ищцата/ и М. С. /леля/, разпитани в о.с.з. на 09.07.2021г., кредитирани като логично
обосновани и вътрешно непротиворечиви, при условията на чл.172 ГПК.
Лелята посочва, че М. доста време била обездвижена, с гипс била около два месеца и
половина - три месеца. Имала и малко белези по лицето. М. не можела да спи, била в голям
стрес, предполага, че била в депресия. Случвало се е да се събужда с писъци в съня си.
Детето е настанено в приемно семейство, тъй като тя не можела да се грижи за него след
инцидента. Раздвижила се с патерици и сега ползва патерица, но не можела да ходи
нормално, кракът й е деформиран, изкривен на вътрешната страна и продължава да се
движи с патерица. М. пие успокоителни хапчета. Детето още е в приемно семейство. След
катастрофата М. била много зле с психиката, говори несвързани думи. От катастрофата
имала множество рани по лицето, на ръката, на гърба, не можели да я познаят.
Майката уточнява, че дъщеря й не можела да си държи детето, нито да го кърми, въобще не
можела да се грижи за него. М. виела от болка, все се оплаквала. До ден днешен не може да
се оправи с крака, стъпва, но я боли, кракът е още подут. Детето също се разболяло и влязла
в болница с малкото дете. Не можели да полагат грижи за бебето. Доктор М. подал сигнал за
бебето, минали на проверка, нямали ток и вода вкъщи. М. била много зле, в момента пие
лекарства. Имало момент, когато не разбирала какво говори, излиза на улицата и моли за
храна. М. винаги е работила в градината, заедно ходели на разкопки. Идвали софиянци и ги
викали да копаят на полето, да изкарат прехраната. Откакто направила катастрофата не е
способна за нищо. Кракът е надут, не може да стъпва на него както трябва. М. получавала
майчинство и детски, на сега детето е в приемно семейство и не ги получава. Още има
проблеми. Изпитва страх да се качи в автобус. Когато минават коли, тя много се страхува.
8
Между страните не се спори, че отговорността на водача била застрахована със
задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗК „БУЛ ИНС" АД, както и че след
настъпването на ПТП ищцата е сезирала ответното дружество с искане за изплащане на
обезщетение - връчена покана на 25.01.2021г., като процесуална предпоставка по
допустимост на иска, от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът е длъжен
да следи служебно./именно затова поканата и обратната разписка, приложена към
въззивната жалба, бе приета/
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Установи се, че ищцата е пострадала при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата. Непосредствената причина за настъпване на
произшествието е поведението на водачът Петков, нарушил разпоредбите на чл.179 ал.2 пр.
1 и чл.183 ал.1 т.1, пр.2 ЗДвП, като е управлявал л.а. с несъобразена с климатичните условия
скорост и състоянието на пътя и допуснал приплъзване на автомобила и загуба на контрол
над управляваното от него МПС, в резултат на което преминал в насрещното.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпените от ищцата травматични увреждания, наложили разходване на
парични средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано
със значителни болки и страдания, главно от емоционален и битов характер в резултат на
преживения психически стрес от създалата се ситуация.
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на колан, поради
което съдът приема, че нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е неприложима. Пострадалата е
заемала предна дясна седалка с преместване на тялото след удара на дясно. При
страничен кос удар предпазният колан е по-малко ефективен и не може да предпази горната
част на тялото от движение в странично направление. Неоснователно е и възражението за
неправилно проведено лечение с оглед факта, че според в.л.Б. липсата на оперативно
лечение е резултат не на отказ от страна на пострадалата, а на неплатени здравни
осигуровки и неглижиране на пациент, неправилна диагноза и метод на лечение, довел
до порочно зарастване на счупените глезени, извиване на ходилото във варус, т.е. при
движение пострадалата принудително стъпва на външния ръб на ходилото.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
9
деяние и част от причинените вреди. При това положение ищцата има правото да получи
обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от факта на обездвижване в резултат на полученото при процесното
произшествие увреждане - две средни телесни повреди, а именно - двуглезенно счупване на
лявата подбедрица и счупване на ставното плато на големия пищял, както и множество леки
- охлузване в областта на челото и веждите. Кръвонасядане на долните клепачи на двете
очи. Охлузване на лявата скула. Дълбоко охлузване на лявата ушна мида. Плътно охлузване
на вътрешната и странична повърхност на лявото коляно и лявата подбедрица. При добро
увеличение на рентгеновите плаки се установява, че лекарите в гр.Лом и Видин не са
забелязали, че освен двата глезена на лявата подбедрица, пострадалата М. С. е получила и
фрактура на вътреставното плато на големия пищял.
САС отчита факта, че след свалянето на гипса е установено, че фрактурите са зараснали
порочно като са довели до трайно ограничени движения, често явяващ се оток на лявата
глезенна става и постоянно накуцваща походка. Получените фрактури в областта на
лявата глезенна става са изисквали задължително оперативно лечение и
стабилизиране на счупените глезени и платото на големия пищял с метални
остеоснитези, каквото безспорно не е проведено, най-вероятно поради липса на здравни
осигуровки. Приложеното лечение е довело до порочно зарастване на счупените глезени,
извиване на ходилото във варус, т.е. при движение пострадалата принудително стъпва на
външния ръб на ходилото. Съдът установява наличието на трайни, но възстановими вреди,
тъй като жалбоподателката стъпва на външния ръб на лявото ходило, с накуцваща походка
наляво като криви и гръбначния стълб при движенията си. Лявата глезенна става е оточна
,деформирана, лявото ходило е в положение на „варус“ (т.е. изкривено навътре), мускулите
на лявата подбедрица са в състояние на хипотрофия. Изкривяването на ходилото в
положение на „варус“ се дължи на порочно зарасналите фрактури на външния и вътрешния
глезен, но основната причина е ставното плато на големия пищял, което е зараснало под
ъгъл. Екстензията (разгъването) на лявото ходило е в намален обем с 10 градуса. Костите на
лявата глезенна става са в състояние на „посттравматична зудекова атрофия“. Ограничени са
и ротационните движенията (кръговите движения). Пострадалата има затруднения при
клякане и изкачване на стълби, при което настъпва бърза умора и болки в глезените. Към
настоящият момент, проблемите при ищцата са свързани с това, че счупените глезени
и фрактурата на ставната повърхност на големия пищял са зараснали порочно. Тъй
като костните увреждания на М. С. са от 26.12.2020г. промяна на увредената лява глезена
става може да стане само чрез плановото й приемане на стационар, предоперативна
подготовка и планово оперативно лечение, което ще отнеме общ период за възстановяване
около 6 месеца. Ако се проведе планова реконструктивна операция на лявата глезенна
става, трябва да се извърши „остеоклазия“ (счупване на лошо зарасналите глезени),
анатомично наместване и остеосинтезирането им с метални плаки и винтове. При същата
10
операция трябва да се извърши „остеотомия“ (прекъсване) на големия пищял в долната му
част и корекция на ставното му плато, за да се подобрят флексионно- екстензионните
движения на лявото ходило и то да стъпва върху цялата си плантарна площ.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалата е била в млада възраст /на
20 години/ към датата на ПТП през 2020г., че към момента все още не е възстановена, но
това не е само в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а обусловено от
лекарска грешка и неплатени осигуровки. Ето защо съдът намира, че обезщетението за
неимуществени вреди, в присъдения размер от общо 40 000 лв. за ПТП за 2020г. е
законосъобразно определено от първа инстанция и затова решението следва да бъде
потвърдено в обжалваната му отхвърлителна част.
По отношение началния момент, от който следва да се начислява законна лихва, в
случая видно от доказателствата по делото е, че в изпълнение на изискванията
пострадалата е предявила претенцияте си за заплащане още на 25.01.2021г., следователно и
предвид отказа на застрахователя, последният е изпаднал в забава, считано от 26.01.2021г.
СГС е присъдил лихви, считано от 15.03.2021г. до окончателното изплащане. В тази част
решението е неправилно и като такова същото следва да бъде отменено, като се присъди
лихва, считано от 26.01.2021г., а не от 04.01.2021г., както е поискано в ИМ.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 20 000 лв., като жалбата на ищцата е частично
основателна само за лихвите.
На основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя-ищец
направените по делото разноски, но такива няма направени и не следва да се присъдят. На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 за
минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв.В. В. М. адвокатско възнаграждение в размер на 1730 лв., съразмерно на
уважената част от иска.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК по компенсация се дължат разноски в полза на въззиваемата страна.
Съгласно списъка по чл.80 ГПК те възлизат общо на 2160 лв. платен адв.хонорар.
Възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно предвид обжалваемия
интерес - 20 000 лв. при което хонорарът като минимум възлиза на 1130 лв. с ДДС. От тях
дължими с оглед отхвърлената част от жалбата /20 000 лв./ са само 2000 лв.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 42 от 10.03.2022г. постановено по гр.д. №193/2021 г. по описа на ОС-
Видин, ГО, в обжалваната отхвърлителна част, досежно лихвите за забава за периода от
26.01.2021г. до 15.03.2021г. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
11
гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М. С. С.
ЕГН:********** от гр.***, ул.“***“№*, Област ***, законната лихва върху присъдената
главница от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ , считано от 26.01.2021г. до окончателното
й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер" № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.В. В. М. ЕГН
********** гр.***, ул.“***“ № **, ет.*, ап.*, на основание чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2000г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата в размер на
1730 лв./хиляда седемстотин и тридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение
за осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, определена съобразно уважената част на иска за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА М. С. С. ЕГН:********** от гр.***, ул.“***“№*, Област ***, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, сумата от 2000 лв./две хиляди лева/ направени разноски
пред въззивна инстанция с оглед отхвърлената част от жалбата.
В осъдителната част - до 40 000 лв. за неимуществени вреди, както и изцяло за
имуществените вреди, решението като необжалвано, е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12