Решение по дело №151/2019 на Районен съд - Кула

Р Е Ш Е Н И Е

№ 64 том 4 стр. 66

Гр. Кула, 26.09.2019 г.

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

          Районен съд Кула, в открито заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Петър Живков

 

със секретаря             Нели Йончева               и  с  участието на прокурора           ............................            като разгледа докладваното от председателя Петър Живков гражданско дело № 151 от 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.124 ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от СЕРЕС ЕАД с ЕИК: ********* против Н.З.М. с ЕГН: **********,*** за установяване, че ответника дължи на ищеца сумата 3603.43 лева общо наемно възнаграждение за стопанската 2017/2018 г по договор за наем на земеделска земя №194 от 27.07.2017 г. и по договор за наем на земеделска земя №198 от 27.07.2017г. от които 315.05 лева по първия договор и 3288.38 лева по втория договор, с 17.15 лева мораторна лихва от 01.09.2018 г до 15.03.2019 г и с 179.05 лева мораторна лихва от 01.09.2018г до 15.03.2019 г., както и разноските по заповедното производство от 94.35 лева такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Иска се присъждане на разноските по делото от 94.35 лева такса и 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

От ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който признава исковете.

Ищеца е поискал постановяване на решение при признание на иска.

Съгласно чл.237 ал.1 от ГПК когато ответника признае иска съдът се произнася съобразно признанието на иска, като според ал.2 от тази разпоредба в мотивите на решението се излага, че то се основава само на признанието на иска.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, тъй като е налице такова признание, което се подкрепя от събраните по делото доказателства, и от друга страна няма пречки за това, с оглед забраната за постановяване на решение при признание на иска, когато признатото право противоречи на закона и морала или е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят разноските  за платена държавна такса в размер на 94.35 лева и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.З.М. с ЕГН: **********,*** дължи на СЕРЕС ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. Сливен ул. Добри Чинтулов №16, представлявано от управителя Стайко Иванов Стайков, сумата 3603.43 лева общо наемно възнаграждение за стопанската 2017/2018 г по договор за наем на земеделска земя №194 от 27.07.2017 г. и по договор за наем на земеделска земя №198 от 27.07.2017г. от които 315.05 лева по първия договор и 3288.38 лева по втория договор, с 17.15 лева мораторна лихва от 01.09.2018 г до 15.03.2019 г и с 179.05 лева мораторна лихва от 01.09.2018г до 15.03.2019 г., както и разноските по заповедното производство от 94.35 лева такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н.З.М. с ЕГН: **********,*** да заплати на СЕРЕС ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 94.35 лева държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок от връчването му.

 

Председател: