Р Е Ш Е Н И Е
№ 282
Сливен, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд – Сливен – VII състав, в съдебно заседание на шести
юли две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕОРГИ БОЗУКОВ
При
секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИ БОЗУКОВ административно
дело № 20237220700167 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Д.Г.С.,
ЕГН **********,***, против Мълчалив отказ на Кмета на община Сливен да се
произнесе по молба за издаване на Заповед за право на преминаване през
чужд имот с Вх. № 9400-6401 от 23.03.23
г. на Община Сливен.
В жалбата се твърди, че е налице
мълчалив отказ на Кмета на Община Сливен, който се явява незаконосъобразен, тъй
като са налице предпоставките за издаване на Заповед за учредяване право на
преминаване през чужд поземлен имот.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. О.,***,
надлежно упълномощен. Адвокат О. поддържа жалбата. Счита, че са налице
предпоставките на чл. 192 от ЗУТ за издаване на право на преминаване през чужд
имот, тъй като видно от приложената скица имота на жалбоподателя няма път.
Твърди, че жалбоподателят е възложил на геодезист да направи най-целесъобразното
преминаване през чужд имот, което е посочено в скицата. Според него е налице
мълчалив отказ, тъй като административният орган не е изпълнил нормативно
определените материални предпоставки, които закона му е възложил и не е
упражнил правомощията си по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, за учредяване по административен
ред със заповед на кмета право на преминаване. По подадената от жалбоподателя
молба, нямало данни да е образувано административно производство за проверка на
тези условия, по ал. 2 или по ал. 4 на чл. 192 от ЗУТ. Административният орган
не е изследвал по какъв начин и с какви средства ще бъде извършена тази
проверка, защото в този случай този избор изцяло е предоставен на административния
орган. Административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК
да издаде акта, след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение по
случая. От преписката липсвали данни, които да установят съществуването на
материалните предпоставки, които закона свързва с издаването на тази заповед,
съответно ако няма тези предпоставки кмета да направи изричен такъв. Всъщност,
според него, административният орган изобщо не е изследвал този въпрос, дали са
налице тези условия за упражняване на административна намеса, имало ли е друго
техническо решение, което да е явно икономически нецелесъобразно, както и
другите предпоставки, като например дали се влошават условията за застрояване
на имота, трайното ползване. Така, че органът не е изследвал всички посочени
обстоятелства и по този начин е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон.
Предвид посоченото счита, че е налице незаконосъобразен мълчалив отказ, който е
в противоречие, както с материалния закон и административнопроизводствените
правила и следва да бъде отменен и да бъде върнато делото като административна
преписка за процедиране по реда на чл. 192 от ЗУТ при спазване на
задължителните указания, относно приложението на закона. Претендира сторените
по делото разноски, като иска срок, в който да представи писмена защита, за да
изложи по-обстойно съображенията си. Представя списък за сторените разноски.
За ответната
страна-Кмета на Община Сливен, редовно призован, не се явява. За него се явява
служител с ю. о. Н. Ц., редовно упълномощен. Юрисконсулт Ц. счита, че не е
налице мълчалив отказ, поради изложените съображения в становището. Моли съдът
да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството, като
недопустимо. В условията на евентуалност, моли жалбата да бъде отхвърлена, като
неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
За Окръжна
прокуратура-Сливен, редовно уведомена, не се явява представител.
Административен съд - Сливен, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
се легитимира като с. с нотариален акт № 100, том І, рег. № 1521, дело № 94 от
2021 г. на Служба по вписванията – Сливен, видно от който е придобил чрез
дарение недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №
67338.416.308, находящ се в гр. Сливен, местност
„Дюлева река“, с площ 579 кв.м., до който няма достъп до
улица.
Административното производство е
започнало въз основа на молба вх. № 9400-6401 от 23.03.23 г. от жалбоподателя,
за издаване на заповед по чл. 192, ал.
2 от ЗУТ, до Кмета на Община Сливен, за учредяване право на
преминаване през чужд поземлен имоти, за да се осигури достъп до имот с
идентификатор № 67338.416.308, находящ се в гр.
Сливен, местност „Дюлева река“, с площ 579 кв.м., който няма достъп до
улица. След консултации с архитект, геодезист и юрист е дадено заключение, че е
най-целесъобразно да се осъществи преминаване през имот с идентификатор № 67338.416.297,
тъй като разстоянието е най - малко като квадратни метри и най - пряко до улица
и компетентното лице изготвило проект за право на преминаване с координатни
точки и с площ през която да се осъществи достъпа.
На 23.03.2023
год. жалбоподателят подал молба за издаване на заповед за право на преминаване
през чужд имот с вх. № 9400-6401 от 23.03.2023 г. до Община Сливен, ведно с
приложена скица - проект за право на преминаване, с която поискал да се издаде
заповед за право на преминаване през чужд имот с идентификатор № 67338.416.297,
което и до настоящия момент не е сторено и не е издаден административен акт.
С Уведомление с изх. № 9400-6401/1 от 06.04.2023 г. AO е удължил
срока за произнасяне като уведомил жалбоподателя, че във връзка със заявление
вх. № 9400-6401/23.03.2023г., относно издаване на заповед от Кмета на Община
Сливен, за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот - имот с
идентификатор 67338.416.297, кв. 224, местност „Дюлева река", селищно
образувание „Изгрев" в землището на гр. Сливен, по реда на чл. 192, ал.2
от Закона за устройство на територията, на основание чл. 30, ал. 2 от
Административно- процесуаления кодекс, в тридневен
срок следва да представи доказателства за липса на съгласие от заинтересуваните
собственици на поземления имот през които трябва да се учреди правото на
преминаване, за достъп до имот 67338.416.308, с нотариална заверка на
подписите, а срокът за произнасяне по искането започва да тече от отстраняване
на нередностите. Уведомлението за удължаване на срока е получено от
жалбоподателя на 10.04.2023 г.. На 13.04.2023 г. с Отговор на Уведомлението, жалбоподателят
отговорил, че с предходно Заявление с Вх. № 9400-1996 / 27.01.2023 г., е
уведомил АО, че е направил всичко възможно да намери собствениците на имота, но
се оказало, че са в чужбина и няма как да се свърже с тях, а съсобствениците на
чуждия поземлен имот с идентификатор № 67338.416.297 не са му учредили с писмен
договор с нотариална заверка на подписите исканото право на преминаване. Направил
всичко възможно за сключване на договор за право на преминаване през чуждия
поземлен имот с идентификатор № 67338.416.297, но това не се случило по
доброволен път. Във връзка с изложеното, предложил да обнародва в държавен
вестник покана до всички съсобственици на имот № 67338.416.297, с която се даде
гласност на правото на преминаване и счел, че е налице презумпция за знание след като са
уведомени с Покана. Поискал писмен отговор дали поканата в Държавен вестник, ще
даде основание за издаване на Заповед или Община Сливен има друг метод, респ.
друга процедура за съобщаване, но с отговор на Община Сливен с изх. № 9400-1996/1/2023
г., било отклонено неговото питане и му било съобщено, че
няма внесен проект за ПУП, който да бъде разгледан, съгласуван и обявен по реда
на ЗУТ, а от тази дата започнал да тече нов срок. В този срок административния орган
не се е произнесъл, според жалбоподателя, и на 27.04.2023 г. е изтекъл срока за
произнасяне, т е. срокът за издаване на Заповедта изтекъл на 27.04.2023 г., с
което е формиран и мълчаливият отказ.
По делото е представена цялата административна преписка.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът счита жалбата за допустима
като подадена в срок и от легитимирана страна, а разгледана по същество за
основателна по следните съображения:
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна срещу подлежащ за оспорване административен акт. В случая е
налице мълчалив отказ, изразен в бездействие на компетентния административен
орган - Кмета на община Сливен, в случаите, когато същият има задължение да се
произнесе по направено пред него искане по реда на ЗУТ, чрез издаване на
заповед, която безспорно представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК.
Процесната заповед е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК, във връзка с чл.192, ал. 2 и чл. 210 ЗУТ, доколкото
определя издаването на заповед за учредяване право на преминаване през чужд/и
поземлен/и имоти по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ при наличие на следните
предпоставки: да не е осигурен достъп до поземления имот, който се обслужва от
учреденото право на преминаване; такъв достъп да не може да се осигури при
друго техническо решение, с оглед явната икономическа нецелесъобразност на
последното; и да не е постигнато съгласие между собствениците на обслужващия/те
и на обслужвания имоти. В настоящия случай са налице предвидените от закона
положителни и отрицателни условия, на жалбоподателя да бъде издадена заповед за
учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот, но такава не е
издадена в срока за произнасяне.
В случая е
налице Мълчалив отказ тъй като не е изпълнена процедурата и е изтекъл срока за
произнасяне на компетентния за това орган. Когато компетентният административен
орган прецени, че освен представените от заявителите доказателства, липсват и
други в изпълнение на изискванията на закона, то негово задължение е да укаже
на молителя да представи допълнително такива, като даде указания за това, а не
да бездейства, с което бездействие практически засяга интересите на заявителя,
който не е в равностойно положение с административния орган. Получените
указания да бъдат отстранени недостатъците в искането са получили отговор, но
след това не е налице произнасяне в законоустановения
срок.
Съгласно чл. 215,
ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ, индивидуалните административни актове по този закон,
отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени
или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд
по местонахождението на недвижимия имот в 14-дневен срок от съобщаването им, респ. в 14-дневен срок от изтичане
на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.
Относно срочността на съдебното оспорване, в случая
не е приложима общата
разпоредба на чл. 149, ал. 2 АПК, предвиждаща едномесечен срок за обжалване на
мълчалив отказ, чийто начален момент е изтичането на срока, в който
административният орган е бил длъжен да се произнесе. Срокът за оспорване на актове по ЗУТ е
14-дневен, уреден в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, а тази норма е специална спрямо
чл. 149, ал. 2 от АПК и обхваща както изричните актове, така и мълчаливите
откази по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. В случая срокът, по искането за
издаване на Заповед за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот
е изтекъл и административният орган е следвало да се произнесе в срок от
постъпване на Молбата, постъпила на 23.03.2023 г. Органът е трябвало да се
произнесе до 06.04.2023 г. С Уведомление с изх. № 9400-6401/1 от 06.04.2023 г. AO е удължил
срока за произнасяне. Уведомлението за удължаване на
срока е получено от жалбоподателя на 10.04.2023 г. На 13.04.2023 г. с Отговор
на Уведомлението е отговорено на административния
орган и от тази дата е започнал да тече нов срок. В този срок административния
орган не се е произнесъл и на 27.04.2023 г. е изтекъл срока за произнасяне по
молбата за издаване на Заповедта, с което е формиран и мълчаливият отказ.
Съдът счита, че административният
орган е допуснал съществено нарушения на административнопроцесуалните
правила при издаване на мълчаливия отказ, поради следното:
Правото на преминаване през чужди
поземлени имоти по реда на чл.192, ал.2 от ЗУТ, се учредява със заповед на
кмета на общината при наличие на два отрицателни факта – липса на постигнато
съгласие между собствениците на поземлените имоти и несъществуване на друга
техническа възможност за достъп до имота.
За да постанови отказа,
административния орган правилно е приел, че правото на преминаване може да се
учреди, само ако не се постигне съгласие със собствениците, през чийто имоти ще
се преминава и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, но
неправилно е преценил, че установяването на отрицателния факт – липса на
постигнато съгласие е в тежест на заявителя, като е посочил,
че жалбоподателя следва да представи доказателства за отказ на съседите да
учредят право на преминаване. Заявителят няма как да ангажира
доказателства за установяване на отрицателния факт – липсата на съгласие на
собствениците на съседните имоти за осигуряване на достъп до имота му. В
молбата си той твърди, че такова съгласие няма и иска принудително учредяване
на право на преминаване, за да се осигури достъп до имота му. В нарушение на
административно-производствените правила, административния орган е изместил
тежестта на доказване на отрицателния факт – липса на постигнато съгласие върху
заявителя, след като е бил длъжен съобразно разпоредбата на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ да изясни в хода на административното
производство наличие на съгласие между собствениците на поземлените имоти, през
които ще се осигури достъп до имота на заявителя. Нормата на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ не поставя
изискване за наличие на писмено съгласие, а има предвид уведомяването за започналото
административно производство, в което такъв собственик да заяви или не своето
съгласие. Едва тогава в случай на отказ и при липса на достъп до имота на
жалбоподателя, какъвто е конкретният случай, кметът на общината следва да
постанови административен акт, с който да учреди правото на преминаване по
искането на жалбоподателя, като съобрази цялостно процедурата по чл.192 от ЗУТ.
Ето защо, като не е спазил
изискуемата от закона процедура, Кметът на община-Сливен е постановил Мълчалив
отказ в нарушение на административнопроцесуалните
предпоставки за издаването им, поради което същият е незаконосъобразен и следва
да бъде отменен, а делото да се върне като преписка на административния орган
за ново разглеждане при спазване на указанията свързани с изясняване на
действителните правоотношения между страните и при спазване на административнопроцесуалните правила за това.
С оглед изхода на спора и по арг. от чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се дължат
разноски в размер на 10 лв., представляващи д.т. и в размер на 1 250 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 8, ал. 2,
т. 1 от наредба № 1 от 09.07.04 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, или общо 1260 лева, а до сума в размер над 1260 до 1 300
лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар, отхвърля претенцията, като
неоснователна и недоказана.
Водим от горното и на основание
чл.173, ал. 2, вр. 172 ал. 2 предл.
ІІ - ро от АПК, Административен съд-Сливен,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Г.С., ЕГН **********,***,
Мълчалив отказ на Кмета на община Сливен да се произнесе по молба за издаване
на Заповед за право на преминаване през чужд
имот, вх. № 9400-6401 от 23.03.23 г. по описа на Община Сливен.
ИЗПРАЩА
административната преписка на Кмета на Община Сливен, за произнасяне по молба
за издаване на Заповед за право на преминаване през чужд имот, вх. № 9400-6401 от 23.03.23 г., на
Община Сливен, подадена от Д.Г.С., ЕГН **********, в едномесечен срок от
влизането на решението в сила съгласно
указанията на съда по прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Община Сливен, да заплати на Д.Г.С., ЕГН **********,***, сумата от 1 260
/хиляда двеста и шестдесет/ лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с Касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България чрез Административен съд Сливен, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: