Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260025
гр.
Шумен, 02.09.2020 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и пети август двe хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.
Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2. мл.с.
С. Стефанова
при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното
от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 264 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по въззивна жалба на VІ ОУ „ ...„, гр. Шумен, ЕИК *********, представлявано от директора М.Й., чрез адв.
Г. Б. от ШАК, срещу решение № 385/26.06.2020 г. по гр.д. № 691/2020 г. по описа на
ШРС, с което съдът е
признал за незаконно и отменил уволнението на Д.С.М.
– Б., извършено със заповед № 643/01.04.2020 г. на директора на VІ ОУ „ ...„,
гр. Шумен, отменил е същата заповед,
възстановил е служителката
на заеманите преди уволнението длъжности и е осъдил работодателя да й заплати обезщетение
по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 4 441.52 лева, ведно
със законната лихва за
забава върху сумата, както и деловодни разноски.
Жалбоподателят
намира решението за неправилно, по съображения,
подробно изложени в жалбата,
с оглед на което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ като неоснователни.
В срока по чл.263, ал.1
от ГПК въззиваемата Д.С.М. – Б., действаща
чрез пълномощника адв. В. Т.
от ШАК е депозирала отговор, в който
оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица и процесуално допустима, поради което няма пречки
за приемането й за разглеждане.
Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна, поради следното: Гр.д. № 691/2020 г. по описа на
ШРС е образувано по искова молба на въззиваемата срещу
жалбоподателя, имаща за предмет искове за признаване на уволнението й за
незаконно и отмяна на заповед № 643/01.04.2020 г. на директора на VІ ОУ „ ...„,
гр. Шумен, с която е постановено; за възстановяването й на заеманата преди
уволнението длъжност и за осъждане на работодателя да й заплати обезщетение за
времето, през което е останала без работа, считано от 01.04.2020 г., но за не
повече от 6 месеца, в размер на 6 000.00 лева, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
като в съдебно заседание размерът на иска е увеличен на 10 383.12 лева.
Ищцата е навела като
възражения, че при постановяване на уволнението работодателят не е спазил
процедурата по чл.193 от КТ – за изискване на обяснения от служителя и не е съобразил
закрилата по чл.333, ал.3 от КТ, от която се ползва. Наред с това, оспорва, че
е извършила нарушенията на трудовата дисциплина, за които й е наложено
дисциплинарно наказание „ уволнение „.
В отговора на исковата
молба ответникът е оспорил исковите претенции като неоснователни и недоказани,
с оглед на което е поискал от съда да ги отхвърли изцяло.
Първоинстанционният
съд е квалифицирал исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ, като с решението си е признал за незаконно и отменил уволнението
на Д.С.М. – Б., извършено със заповед № 643/01.04.2020 г. на директора на VІ ОУ
„ ...„, гр. Шумен, отменил е посочената заповед, възстановил е служителката на
заеманите преди уволнението длъжности – старши учител, начален етап
на основното образование І-ІV клас и старши учител в група за целодневна организация
на учебен ден І-ІV клас и е осъдил работодателя да й заплати обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останала без работа поради
уволнението, изчислено за период от 2 месеца и 17 дни, считано от 01.04.2020 г.
до датата на провеждане на последното съдебно заседание по делото – 17.06.2020
г., в размер на 4 441.52 лева, от които 2 310.52 лева – по основния трудов
договор и 2 131.00 лева – по втория трудов договор, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 21.04.2020 г. до окончателното й плащане, както
и 464.02 лева – деловодни разноски. Със същото решение съдът е отхвърлил иска
по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ в
останалата част, за разликата от 4 441.52 лева до пълния предявен размер
от 10 3838.12 лева и за периода след 17.06.2020 г. и е осъдил ищцата да заплати
на ответника деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в
размер на 404.39 лева. Съобразно изхода от правния спор, съдът е осъдил работодателят
да заплати и държавна такса върху уважените искове в размер на 320.45 лева.
Решението се обжалва от
ответника в частта, в която са уважени исковите претенции по чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 от КТ.
При проверка по реда на
чл.269 от КТ, съдът намери, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По същество, от събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установява, че,
на основание трудов договор между страните, до края на 2019 г. въззиваемата е заемала длъжността старши учител, начален
етап на основното образование І-ІV клас при VІ ОУ „ ...„, гр. Шумен.
През месец януари 2020
г., във връзка със заповед № РД01-815/23.12.2019 г. на министъра на труда и
социалната политика било утвърдено ново щатно разписание на длъжностите и
основните работни заплати в училището, в
резултат на което на ищцата била предложена промяна на трудовия договор за
длъжността старши учител, начален етап на основното образование І-ІV клас, при
четиричасов работен ден и сключване на втори договор за длъжността старши
учител в група за целодневна организация на учебен ден І-ІV клас, на
четиричасов работен ден, като заплатата й остава непроменена.
За измененията въззиваемата била уведомена с писмо изх. № 697/09.01.2020
г., което тя отказала да получи, изразявайки несъгласие с промяната. На
27.01.2020 г. същата подала заявление за даване на съгласие да подпише нов
договор с работодателя. На посочената дата страните сключили трудов договор №
90/27.01.2020 г. за длъжността старши
учител в група за целодневна организация на учебен ден І-ІV клас – 0.5 щат и
допълнително споразумение към трудов договор № 89/27.01.2020 г. за длъжността старши
учител, начален етап на основно образование І-ІV клас – 0.5 щат.
На 09.01., 10.01. и 14.01.2020 г. на въззиваемата били извършени планови проверки от директора
на училището.
На 24.02.2020 г. й било
връчено уведомление изх. № 1061, с което й била дадена възможност да даде
писмени обяснения във връзка с констатирани пропуски при извършените проверки.
На 21.02.2020 г.
директорът на училището подал сигнал до Комисията по етика към училищната
общност, че през м. януари 2020 г., по време на среща на учителите във връзка
със заповед № РД01-815/23.12.2019 г. на МТСП, въззиваемата
си позволила да прояви неуважение, довело до конфликтна ситуация. В проведен
телефонен разговор в присъствие на служители на училището на 13.01.2020 г. и
работна срещна с г-жа Д. – зам. председател и г-жа С. – секретар на СО „ Образование „ към КТ „ Подкрепа
– Шумен „ бил информиран, че въззиваемата заявила, че
в качеството си на директор й осъществява ежедневен психически тормоз. На
17.02.2020 г. на проведена оперативка с педагогическия състав, въззиваемата за поред път обвинила директора пред целия
колектив, че я тормози психически, включително и при извършване на планирана
контролна дейност. Поради горното е поискал свикване на Етичната комисия за
изясняване на обстоятелствата и представяне на доказателства относно
твърденията на въззиваемата за упражняване на
психически тормоз от страна на директора на училището.
На 25.02.2020 г. от
Комисията по етика бил разгледан подадения от директора на училището сигнал
срещу въззиваемата, във връзка с който от Комисията
било изразено становище, че служителката следва да бъде санкционирана за
неспазване нормите на Етичния кодекс.
На 02.03.2020 г. било
проведено заседание на Комисията за приемане на депозирания от въззиваемата писмен
отговор по повод подадения от директора на училището сигнал и за изслушване на
страните.
На 30.03.2020 г. на въззиваемата била връчена заповед № 534/05.03.2020 г. на
директора на училището, с която й е наложено дисциплинарно наказание „
предупреждение за уволнение „ за извършени осем нарушения, отразени в
констативни протоколи от планови проверки № 26/13.01.2020 г., № 27/13.01.2020
г. и № 28/14.01.2020 г..
Наред със заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, на служителката били връчени уведомление
изх. № 1325/30.03.2020 г., с което й е бил даден срок да представи писмени
обяснения във връзка с констатирани нарушения на Етичния кодекс на училището,
предмет на извършена проверка от Комисията по етика, както и уведомление изх. №
1326/30.03.2020 г., с което й била предоставена възможност да представи писмени
доказателства, удостоверяващи ползва ли се от закрила по чл.333 от КТ, във
връзка с провеждане на дисциплинарна процедура спрямо нея. Видно от отразеното
в двата документа, въззиваемата подписала първото от
уведомленията и отказала да подпише второто, което е удостоверено с подписите
на двама свидетели.
На 01.04.2020 г. на въззиваемата били връчени заповед № 643/01.04.2020 г., с
която й е наложено дисциплинарно наказание „ уволнение ", заповед №
644/01.04.2020 г. за прекратяване на трудовия й договор за длъжността старши
учител, начален етап на основното образование І-ІV клас и заповед № 345/
01.04.2020 г. за прекратяване на трудовия й договор за длъжността старши учител
в група за целодневна организация на учебен ден І-ІV клас. Служителката
отказала да подпише посочените три заповеди, като отказът й бил удостоверен с подписите
на двама свидетели.
Според посоченото в
заповедта за уволнение, същата касае извършени от служителката нарушения на
трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.4, вр.
чл.187, ал.1, т.8 от КТ , изразяващи се в злоупотреба с доверието на
работодателя и уронване доброто име на училището, а именно: 1/ В периода 09.01. – 26.01.2020 г.
отказала да подпише документи във връзка с необходимостта от предоговаряне на
трудовите правоотношения с педагогическите специалисти, наложено от
актуализация на НКПД със заповед на министъра на труда и социалната политика №
РД01-815/23.12.2019 г.. На проведената работна среща с педагогическия персонал
на 07.01.2020 г. е проявила неуважение към директора, като заявила, че е
измамена, с което не е спазила чл.33 от Етичния кодекс на училищната общност; 2/ В периода 10.01. – 29.01.2020 г. е
предоставила информация на външни лица – председателя на РСО към КТ „ Подкрепа
„ – Шумен г-жа С.Д.., като е дала повод последната да напише жалби срещу
училището за нарушение на трудовото законодателство спрямо лица, които отричат
да са запознати. В, проведен на 13.01.2020 г., телефонен разговор директорът на
училището е бил обвинен, че осъществява ежедневен психически тормоз над г-жа М.-Б.,
отправени са заплахи с неподходящ тон по адрес на директора и пр.. Инициирана е
и е извършена проверка от РУО – Шумен по сигнал с вх. № МОН-46/29.01.2020 г.,
за резултатите от която е съставен констативен протокол № 29/28.02.2020 г. Предоставяйки невярна информация на външни за
институцията лица г-жа М.-Б. не е спазила нормите на чл.16, т.3, чл.17, т.1 и
чл.34 от Етични кодекс; 3/ На 13.02.2020 г., при извършвана в
училището планова проверка от ДИТ – Шумен подала устен сигнал с твърдение, че
директорът непрекъснато я следи и влиза
в часовете й, с което й упражнява психически тормоз. Като оспорва по този начин
извършената от директора планирана контролна дейност през м. януари 2020 г.,
г-жа М.-Б. е проявила недобросъвестност при изпълнение на трудовите си
задължения и е компрометирала доверието на работодателя, с което са нарушени
чл.125 и чл.126, т.9 и т.10 от КТ.
От представените по делото
удостоверения се установява, че ищцата е била член на КТ „ Подкрепа „, като на
13.01.2020 г. е била избрана за секретар на ИС на РСО „ Подкрепа „, гр. Шумен.
От служебна бележка изх. № 14/09.06.2020 г. се установява и не се спори между
страните, че в ответното училище няма структурирана синдикална секция на КТ „
Подкрепа „.
При така установените
факти, съдът достига до следните правни изводи.
При предявени от работника
искове за защита от незаконно уволнение по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ
работодателят дължи да установи при условията на пълно и главно доказване, че
извършеното уволнение е законосъобразно. При иск на работника по чл.344, ал.1,
т.3 от КТ същият дължи да докаже обстоятелството, че е останал без работа след
уволнението, или е работил на по-ниско платена длъжност от предишната, както и,
че е отправил покана до работодателя за изплащане на обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ, в случай, че претендира лихва за забава върху дължимите суми преди
датата на завеждане на исковата молба.
В настоящия случай ищцата
възразява, че при осъществяване на процедурата по дисциплинарното й уволнение е
нарушено правилото по чл.193 от КТ за изискване писмени обяснения от служителя
за нарушенията, предмет на дисциплинарното производство. Видно от
доказателствата, с писмо изх. № 1325/30.03.2020 г., получено лично от въззиваемата на посочената дата, й е била предоставена
възможност до 14 часа на същия ден да даде писмени обяснения по отношение на
действията й, предмет на разгледания от Комисията по етика сигнал срещу нея от директора
на училището, които действия работодателят е квалифицирал като нарушения на
трудовата дисциплина, изразяващи се в нарушаване на изискването за лоялност към
работодателя и злепоставянето му пред трели лица, външни институции и
колектива. Действително в писмото не е посочено изрично, че обясненията се
искат във връзка със започнато срещу служителката дисциплинарно производство,
но това следва недвусмислено от съдържанието му, особено съпоставено със
съдържанието на връченото на въззиваемата на същата
дата уведомително писмо изх. № 1326/03.03.2020 г.,
където нарочно е упоменато, че срещу нея е започната дисциплинарна процедура. Освен това, според закона и трайната съдебна
практика редовността на отправеното до работника искане за даване на писмени
обяснения не се предпоставя от посочване, че то е във
връзка със започнато дисциплинарно производство. Изискването е отправянето на
покана за даване на обяснения от работника задължително да предхожда
дисциплинарното наказание, тъй като именно въз основа на тях и на относимите факти и доказателства, работодателят следва да
прецени дали са налице основания за налагане или не на наказание и каква следва
да бъде неговата тежест. Също така практиката приема, че нарушенията, за които
се изискват обяснения от работника са достатъчно индивидуализирани, когато са посочени
по разбираем за него начин и са изяснени в отношенията му с работодателя, което изискване
е било спазено в конкретната хипотеза предвид факта, че, видно от доказателствата по делото ищцата е
била осведомена за подадения от директора на училището сигнал и е дала писмени
и устни обяснения пред Етичната комисия при училищната общност във връзка с
него, за същите нарушения, за които са и изискани впоследствие писмени
обяснения по реда на чл.193 от КТ. Друго изискване е от работника да са поискани
обяснения за всички нарушения, обективирани в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В случая се установява, че
работодателят не е поискал обяснения от служителката за, определеното от него
като нарушение, деяние по т.1, предл. І от заповедта,
което е основание да се счита, че досежно него няма
осъществена процедура чл.193, ал.1 от КТ, с оглед на което в тази й част процесната заповед следва да се отмени без разглеждане на
спора по същество – чл.193, ал.2 от КТ. По отношение на останалите нарушения – по
т.1, предл. ІІ, т.2 и т.3 разпоредбата на чл.193,
ал.1 от КТ е съобразена, предвид което и, че служителката не е възразила, че
предоставеният й срок за отговор е бил недостатъчен, съдът приема, че досежно тях процедурата по чл.193 от КТ е била спазена.
Относно възражението на
ищцата за нарушаване правилото по чл.333, ал.3 от КТ, от доказателствата по
делото се установява, че към датата на уволнението й тя е била секретар на ИС
на РСО „ Подкрепа „, гр. Шумен, т.е. – член на синдикалното ръководство на
съответната синдикална организация по смисъла на чл.333, ал.3 от КТ, вр. пар.1, т.6 от ДР на КТ и
тълкуването дадено с ТР № 9/12.04.2014 г. по тълк.д.
№ 9/2013 г. на ОСГК на ВКС. Жалбоподателят твърди и не се отрича от въззиваемата, че не е знаел, че, считано от 13.01.2020 г. служителката
е била избрана в ръководството на РСО „ Подкрепа „, Шумен, тъй като в училището
няма структурирана секция на синдикалната организация и е разполагал единствено
с удостоверение, за членството й в синдиката, но не и за назначаването й на
ръководна длъжност в Регионалната синдикална организация. Същевременно, се
доказва, че преди издаване на заповедта за уволнение жалбоподателят е изискал
от въззиваемата информация за ползвана от нея закрила
по чл.333, ал.3 от КТ, с изрично уведомително писмо, което тя е отказала да
получи и не е отговорила на запитването, нито е представила доказателства за
избора си за член на регионалното синдикално ръководство. При така изяснените
факти, основавайки се и на трайно установената практика на съдилищата, съгласно
която, когато работникът не даде отговор на запитването на работодателя за ползвана
от него закрила по чл.333, ал.3 от КТ, за работодателя не възниква задължение
да иска предварително съгласие за уволнението му от съответната синдикална
организация, настоящата инстанция приема, че уволнението на въззиваемата
не е в нарушение на визираната разпоредба.
Що се касае до
възражението на ищцата, че не извършила
визираните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, съобрази
следното:
Дисциплинарното нарушение
представлява деяние (действие или бездействие), което се индивидуализира чрез
деец (субект), съществени признаци на деянието от обективна страна и време и
мястото на извършването му. За да ангажира дисциплинарната отговорност на
работника, работодателят е длъжен да установи, на база безспорни доказателства,
всеки от посочените елементи от фактическия състав на нарушението и да ги посочи
в заповедта за уволнение, като изложи мотиви относно квалифициране на всяко от
деянията като нарушение на трудовата дисциплина и посочи конкретната правна норма,
която е нарушена. Въз основа на безспорно установените и квалифицирани като
нарушения по КТ деяния, работодателят е длъжен да съобрази дали тежестта на
наказанието съответства на тежестта на нарушението. Критериите за извършване на
тази преценка са посочени в чл. 189, ал. 1 КТ, като за тежестта на нарушението
е от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние,
преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя, обемът на
неизпълнение, последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са
повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от
неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни
последици и пр. Допълнителните обстоятелства, които също се преценяват са конкретните
условия и обстановка в предприятието, възприети практики и норми на очаквано
поведение, отражение върху останалите работници и служители и др. под.. При
оценка поведението на работника/служителя се взема предвид формата на вината,
мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомерността на същото и
неговите последици, съжалява ли за стореното, готов ли е да поправи вредите,
ако такива са настъпили и пр.
Съгласно нормата на
чл.194, ал.1, т.4 от КТ дисциплинарно наказание уволнение се налага за две от
посочените в чл.187, ал.1, т.8 от КТ нарушения, а именно – злоупотреба с
доверието на работодателя и разпространяване на поверителни за него сведения.
Според съдебната практика, работникът е злоупотребил с доверието на
работодателя по смисъла на чл. 190, ал.
1, т. 4 КТ, когато, възползвайки се от служебното си положение е извършил
действия, компрометиращи оказаното му доверие или злепоставящи работодателя пред трети лица, независимо дали
действията са извършени умишлено и дали от тях е извлечена имотна облага за
себе си или за другиго. Разпространението на поверителни за работодателя
сведения съставлява нарушение по чл.190, ал.4 от КТ, когато съществува забрана
за изнасяне на съответната информация пред трети лица, регламентирана от нормативен
или вътрешноведомствен акт и работникът е знаел за това.
По отношение на
конкретните деяния, посочени в атакуваната заповед, съдът намира, че визираният
в т.1 отказ на служителката не би могъл да се квалифицира като дисциплинарно
нарушение. Трудовото правоотношение възниква по силата на договор между равнопоставени правни субекти и може да бъде създадено и
изменяно само по взаимно съгласие и на двете страни, поради което отказът на
служителката да подпише предложените й от работодателя нов трудов договор и
допълнително споразумение е упражняване на правото й на свободен избор при
договаряне и сам по себе си не може да бъде определен като нарушение на
трудовата дисциплина. Касателно изявлението на въззиваемата, че е била измамена, направено по време на
работна среща с педагогическия персонал на 07.01.2020 г., по делото не се
събраха безспорни доказателства, че служителката е завявала, че е измамена от
директора на училището. От показанията на свид. Н.Д.,
Н.С.и З.М. става ясно, че на въпросната среща между въззиваемата
и директора на училището са възникнали пререкания, по повод изразеното от
служителката нежелание да се съгласи с промяна на трудовия й договор, като само
първата свидетелка твърди с категоричност, че г-жа М. е заявила, че е „
излъгана „, но не сочи, колежката й да е казвала, че е излъгана именно от
директора на училището. Независимо от горното, дори и да се приеме, че въззиваемата е направила твърдяното от жалбоподателя
изявление, или е проявила неуважение към директора на училището, то не би могло
да се квалифицира като нарушение на чл.33 от Етичния кодекс, който вменява в
задължение на педагогическите специалисти да спазват служебната йерархия и
стриктно да изпълняват актовете и заповедите на горестоящите
органи, тъй като се установява, че, поставено в контекста на цялото събитие,
заявеното от служителката не е било насочено срещу йерархичната структура в
учебното заведение или срещу конкретен акт или заповед на горестоящ
орган, а е било направено в защита и като мотив
за отказа й да приеме предложените й от работодателя промени в трудовото
й правоотношение, което право, както бе посочено по-горе й е гарантирано от
закона. Поради горното, съдът приема за недоказано от обективна и субективна
страна нарушението по т.1 от заповедта.
Досежно
нарушението по т.2 от заповедта, следва да се отбележи, че работодателят не е
конкретизирал каква точно информация е била предоставена от въззиваемата
на третите лица и по какви причини я е определил като невярна, което е липса на
индивидуализация на деянието от обективна страна. От друга страна, от
документите по делото и показанията на свид. С. Д. –
председател на РСО към КТ „ Подкрепа „ в гр. Шумен се установява, че това,
което служителката й е предоставила като информация е в рамките на потърсената
от нея защита от синдикалната организация, в която членува, по повод на
предложените й промени в трудовото й правоотношение, което право на защита й е гарантирано от закона и
не съставлява нарушение на трудовата дисциплина. От друга страна, посоченото в
заповедта за уволнение обстоятелство, че предоставената от служителката
информация е станала повод за председателя на РСО да подаде жалби срещу
училището и да отправи нападки към директора също остава недоказано по делото, и
като такова има стойността на необосновано предположение за връзката между
действията на служителката и представителя на синдикалната организация.
Дори такава да съществува обаче,
предоставяйки информацията, служителката е действала в рамките на
регламентираната й от закона правна възможност да потърси синдикална защитна на
трудовите си права, а предприетите впоследствие действия от председателя на РСО
са зависели единствено от неговата воля и за тях въззиваемата
не би могла да отговаря, тъй като дисциплинарната отговорност е винаги лична и
за действия, извършени от нарушителя, а не от трети лица. Що се отнася до
визираната в заповедта проверка от РУО – Шумен, по делото не е представен
сигнала, по повод на който е била образувана и не са събрани доказателства, че
е била провокирана от действия на въззиваемата.
Напротив, от представения протокол от 13.02.2020 г. се установява, че
проверката е била планова и по никакъв начин не е касаела, нито е била свързана
с поведението на ищцата. Но, дори и да е била провокирана от нея, като действие
извършено от трето лице, не може да й се вменява като лично нарушение на
трудовата дисциплина, с оглед на изложените по-горе мотиви. Предвид горното и
отсъствието на доказателства, че въззиваемата е предоставила
на РСО към КТ „ Подкрепа „, респ. на РУО – Шумен невярна информация, с което да
е уронила престижа на учебното заведение или на професията, да е разпространила
поверителни за работодателя сведения или да е злоупотребила с неговото доверие,
за недоказана следва да се приеме и констатацията в заповедта за уволнение, че
с поведението си служителката е нарушила нормите на чл.16, т.3, чл.17, т.1 и
чл.34 от Етичния кодекс на училището. Ето защо, съдът приема за недоказано от
обективна и субективна страна и нарушението по т.2 от заповедта.
Относно нарушението по
т.3, от страна на работодателя не са представени каквито и да е доказателства
за осъществяване на деянието, като данни за него се съдържат единствено в отговора
на ищцата на запитване от Етичната комисия във връзка с образуваната срещу нея
проверка / л.184 от първоинстанционното дело/ , в
който заявява, че, на 13.02.2020 г., при извършена проверка от ДИТ – Шумен е
провела личен разговор, при който изказала мнение, че има усещането, „ че
непрекъснато ме следи по камерите и влиза по всяко време в часовете ми „. От
заявеното обаче не става ясно кого е визирала ищцата като лице осъществяващо
наблюдение, както и причините за това. Изявлението също така не съдържа данни,
че поведението на наблюдаващия е било възприемано от служителката като
психически тормоз и това й възприятие е било споделено с проверяващите. Предвид
това и разпределението на доказателствената тежест
между страните, приема нарушението по т.3 от заповедта за уволнение за недоказано.
В съответствие с изложените
фактически и правни доводи, съдът намира за недоказано, че ищцата е извършила
от обективна и субективна страна нарушенията, визирани в обжалваната заповед за
уволнение, което предпоставя основателност на иска по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Предвид уважаването на иска
за отмяна на незаконното уволнение и обстоятелството, че ищцата е работила при
ответника по трудов договор без срок, като основателен следва да бъде уважен и иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
По иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 от КТ, от приложеното копие от трудова книжка се установи и
не се оспорва от ответника, че от датата на уволнението й до датата на
последното съдебно заседание пред първа инстанция служителката е останала без
работа, поради незаконното й уволнение. Според заключението на вещото лице по
допуснатата ССЕ, размерът на дължимото й се обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за
посочения период се равнява в размер общо на 4 441.52 лева, от които
2 310.52 лева – по основния й трудов договор и 2 131.00 лева – по
споразумението за допълнителен труд.
Поради горното, съдът приема, че искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е
основателен и доказан и следва да се уважи за сумата от 4 441.52 лева.
В съответствие с
изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция заключава, че в
обжалваната му част първоинстанционното решение е
правилно и следва да се потвърди.
На основание чл.87, ал.3 от ГПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
деловодни разноски във въззивното производство в
размер на 650.00 лева – платен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 385/26.06.2020
г. по гр.д. № 691/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен в ЧАСТТА, в която е
признато за незаконно и отменено уволнението на Д.С.М. – Б., ЕГН **********, извършено
със заповед № 643/01.04.2020 г. на директора на VІ ОУ „ ...„, гр. Шумен и е отменена
посочената заповед, в ЧАСТТА, в която служителката е възстановена на заеманите преди
уволнението длъжности – старши учител, начален етап на основното образование
І-ІV клас и старши учител в група за целодневна организация на учебен ден І-ІV
клас в VІ ОУ „ ...„, гр. Шумен, в ЧАСТТА, в която VІ ОУ „ ...„, гр. Шумен е
осъдено да заплати на Д.С.М. – Б. обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето,
през което е останала без работа поради уволнението, изчислено за период от 2
месеца и 17 дни, считано от 01.04.2020 г. до датата на провеждане на последното
съдебно заседание по делото – 17.06.2020 г., в размер на 4 441.52 лева, от
които 2 310.52 лева – по основния трудов договор и 2 131.00 лева – по втория
трудов договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2020
г. до окончателното й плащане, както и 464.02 лева – деловодни разноски, както
и в ЧАСТТА за присъдените държавни такси.
В останалата част,
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА VІ ОУ „ ...„, гр.
Шумен, ул. ...№ 1, ЕИК *********, представлявано от директора М.Й. да заплати
на Д.С.М. – Б., ЕГН **********, с адрес: ***, деловодни разноски във въззивното производство в размер на 650.00 лева –
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.