№ 44
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000502373 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 263843/10.06.2021г, постановено по гр.д.№ 13390/2019г по описа на
СГС, е осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на В. Е. В. с ЕГН **********, на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата 10 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на образуваното срещу него наказателно производство
през 2009 г., след неговото оправдаване, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 19.07.2019 г. до
окончателното й изплащане и разноски, съобразно уважената част от иска, както следва:
10лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение 500 лв., като е отхвърлена исковата
претенция за разликата до пълния предявен размер от 30 000лв. като неоснователна.
Решението е обжалвано от Прокуратурата на РБългария, чрез прокурор Р.С., с
доводи, че е неправилно и необосновано. Сочи, че не са представени доказателства, които да
установяват търпените вреди като пряк и непосредствен резултат от повдигнатото
обвинение. Поддържа, че определеният размер противоречи на чл.52 ЗЗД, тъй като не
съответства на принципа на справедливост, съдебната практика и социално-икономическите
условия на живот в страната, като съдът бланкетно е посочил основанията. Възразява, че за
да приеме за настъпили твърдените вреди, изразяващи се в негативни изживявания, съдът се
е позовал единствено на разпита на един свидетел-приятел на ищеца.
Сочи, че съдът не е отчел сключено споразумение от 20.12.2018г с ищеца В.В., по
силата на което е изплатено обезщетение в размер на 4 800лв. по реда на глава III а ЗСВ,
което следва да бъде приспаднато.
1
Поддържа, че наказателното производство е приключило в разумен срок, на
досъдебна фаза-11 месеца и 23 дни, както и че взетата мярка за неотклонение-„Гаранция” не
е довела до ограничаване на правата му, не са налице трайни вреди върху физическото и
психично здраве на ищеца. Не е отчетено съдебното минало на ищеца, който е осъждан
многократно, което обосновава по-нисък интензитет на търпените вреди.
Претендира да се отмени решението в частта му, с която е уважена исковата
претенция, алтернативно да се намали размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди и се намалят присъдените разноски.
Ответната страна-В. Е. В., представляван от адв.Кр.Т. от САК, е оспорила въззивната
жалба като неоснователна. Сочи, че в резултат на незаконното обвинение, производството
по което е продължило 9 години и 5 дни, са били увредени личността и доброто му име,
авторитета му, честта и достойнството му, преживял е стрес, тревожност, срам, загуба на
способност да комуникира и социална изолация. Претендира да се остави без уважение
въззивната жалба и да се потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивният съд приема, че постановеното решение е валидно, допустимо, а в
обжалваната му част правилно и законосъобразно.
Ищецът по делото- В. Е. В. е посочил в исковата молба, че на 14.06.2009 г. в 09 РПУ
- СДВР на основание чл. 212, ал. 2 НПК е образувано досъдебно производство № ЗМ
2032/2009 г. по описа на 09 РПУ – СДВР, пр.пр. № 31623/2009 г. по описа на СРП срещу
него и Д. М. К., за това, че на 14.06.2009 г. около 00.30 ч. в гр. Банкя, ул. „Орех” № 6, в
съучастие като съизвършители, са причинили средна телесна повреда на Н. Д. К., като
нанесли удари със стъклени бутилки в областта на главата му - престъпление по чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 НК. На същата дата със заповед за задържане на
лице на осн. чл. 63, ал. 1. т. 1 ЗМВР В.В. е задържан за срок от 24 часа, впоследствие
удължена за срок от 72 ч. На 04.07.2018 г. Софийският районен съд, Наказателно отделение,
по н.о.х.д. № 3460/2011 г. е постановил оправдателна присъда, с която е признал
подсъдимия В.В. за невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение. Присъдата на
първоинстанционния съд е влязла в законна сила на 19.07.2018 г. В резултат на това
производството е продължило 9 години, 1 месец и 5 дни, като са му били причинени
значителни неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
повдигнатото му незаконно обвинение - увреждане на личността и доброто му име, на
личния и професионалния му авторитет, изключителен душевен и психически дискомфорт.
Претендирал е да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати
обезщетение в размер от 30 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 19.07.2018 г. – датата на влизане в сила на оправдателната
присъда по отношение на него, до окончателното изплащане на сумите и да се присъдят
разноски.
Ответната страна по делото- Прокуратурата на РБългария е ангажирала становище,
че исковата претенция е неоснователна. Възразила е, че представената оправдателна присъда
не е влязла в законна сила, че не са доказани претърпените неимуществени вреди. Посочила
е, че ищецът е бил осъждан многократно, поради което интензитетът на претърпените вреди
е по-нисък, и воденето на други наказателни производства води до невъзможност за
2
разграничаване на търпените неимуществени вреди. Изложила е доводи, че претендираният
размер е завишен и не съответства на икономическите условия и на съдебната практика.
С решението съдът е уважил частично исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ и е осъдил Прокуратурата на РБългария да заплати сумата от 10 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на образувано срещу него наказателно
производство през 2009г и оправдаване по повдигнатото обвинение. В отхвърлителната му
част за сумата до 30 000лв. решението е влязло в сила като необжалвано.
Между страните по делото не се спори, че на 14.06.2009 г. ищецът е бил
привлечен в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 2032/2009 г. по
описа на 09 РПУ – СДВР, пр.пр. № 31623/2009 г. по описа на СРП и му е било повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 НК. Въз
основа на внесен на 14.05.2010 г. от прокуратурата обвинителен акт по посоченото
досъдебно производство, първоначално е било образувано н.о.х.д. № 59012010 г. на СРС,
което с разпореждане от 17.09.2010 г. е прекратено поради процесуални нарушения и
върнато на СРП. На 24.02.2011 г. е внесен нов обвинителен акт и е образувано н.о.х.д. №
3460/2011 г. на СРС, 114 - ти с-в за престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 и пр. 6, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. По образуваното дело на 04.07.2018 г. е постановена
оправдателна присъда, влязла в сила на 19.07.2018 г.
От представена Справка за съдимост на В.В. са установява, че лицето е осъждано,
като срещу него, освен процесното, са водени и три други наказателни дела – в РС
Костинброд – съответно н.о.х.д. № 133-07/2007 г. за престъпление по чл. 216 НК, н.о.х.д. №
251/2011 г. за престъпление по чл. 318 НК и 13/2013 г. за престъпление по чл. 325 НК, както
и н.о.х.д. № 12170/2011 г. на СРС за престъпление по чл. 354а НКТ, като по всичките дела
той е признат за виновен и осъден на съответното наказание.
От представени заявление с вх. № РС-18-303/29.08.2018г., Констативен протокол от
08.11.2018г. от специализираното звено към ИВСС, Споразумение от 17.12.2018г., сключено
между Министерство на правосъдието и В. Е. В., се установява, че на В. Е. В. е определено
и заплатено обезщетение за нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен
срок на НОХД № 3460/2011г по описа на СРД, НО, 114 състав, в размер на 4 800лв.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. Г. Д.,
който е дал показания, че живеят на една улица с ищеца в гр. *** и са близки приятели. Знае
за образуваното преди около десет години срещу него наказателно дело, бил станал проблем
в гр. *** и го обвинили, че е нанесъл побой. Делото продължило девет – десет години и
ищецът му е споделил, че винаги се отлагало. Бил е задържан за 24 часа. Накрая бил
оправдан. Във връзка с делото бил нервен и напрегнат и се притеснявал, че могат да го
осъдят за нещо, което не е извършил. Това дело му се отразило много негативно, не го
вземали на работа, защото навсякъде се изисквала бележка от Прокуратурата, че срещу него
не се водят наказателни дела. Хората започнали да го отбягват, не искали да се събират с
него, защото били чули, че е конфликтен. Бил женен и се развел. Майка му също била много
притеснена. Дал е показания, че срещу ищеца са водени и други дела, за които също се е
3
притеснявал.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от
правна страна следното:
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени от
правораздавателните органи на гражданите при незаконно повдигнато обвинение в
извършването на престъпление, по което лицето е оправдано. От обсъдените доказателства
се установява, че спрямо В. Е. В. е било повдигнато обвинение през 2009г за престъпления
по чл.129, ал.2, вр. с ал.1, вр. с ал.20, ал.2, вр. с ал.1, пр.1 НК, по което е бил оправдан с
влязла в законна сила присъда на 19.07.2018г.
С постановяването на оправдателна присъда отпадат законосъобразността на
действията, извършени от органите на прокуратурата, независимо, че на определен етап от
производството те са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този
момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Законът не е предвидил като изискване за възникване на
отговорността освен оправдаването и самото обвинение да е било незаконосъобразно при
повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна на ответника да са
спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на
събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя. Отнася
се до специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено
увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата
разпоредба предпоставки и съществуването й не зависи и не може да бъде поставяно в
зависимост от други такива, които не са предвидени в нормата. За възникване на
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ са необходими две предпоставки, а
именно:
1) повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и
2) наказателното производство да е приключило като лицето е оправдано по повдигнатото
му обвинение.
Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в
съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява пред съда
виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението
на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване
на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Следва да се определи размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени
от ищеца, като при преценката на този размер следва да се съобрази чл.52 ЗЗД, както и
Постановление №4/1968 относно справедливостта. Вредите се изразяват в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
се възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото
лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е
4
оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване. Възражението, че претърпените вреди са установени само с разпит на един
свидетел е неоснователно, тъй като ангажираните по делото свидетелски показания са пълни
и непротиворечиви на други доказателства.
При преценяването на размера на обезщетението съдът отчита тежестта на
повдигнатото обвинение, наложената мярка „Подписка”, която е най-леката възможна,
продължителността на производството- над 9 години, 1 месец и 5 дни, от които
досъдебното-над 22 месеца, а съдебното-8 години, 1 месец и 12 дни.
Доводите във въззивната жалба, че производството е приключило в разумен срок са
неоснователни, тъй като се сочи само част от срока на досъдебното производство, а общата
продължителност, посочена по-горе, надхвърля значително този срок.
През този период се установява от ангажираните по делото гласни доказателства, че
ищецът В.В. е търпял неимуществени вреди, изразяващи се социална изолация, стрес и
притеснения, невъзможност да си намери работа, нарушен авторитет пред познатите му.
Възраженията на въззивника, че следва да се съобрази изплатеното обезщетение по
споразумение по чл.2 „б” от ЗОДОВ на ищеца е неоснователно, тъй като исковата
претенция по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е различна от иска по чл.2 „б” от ЗОДОВ, като
предпоставките и условията за всяка от тях са различни и по всеки от исковете се дължи
отделно обезщетение/ В този смисъл са реш.№ 62 от 9.03.2016 г. по гр. д. № 3714/2015 г.на
III г. о., по гр.д.№ 1285/2016г.на ІІІ г.о и . и решение № №122/ 28.10.2020г. по гр.д. № № 611
по описа за 2020г. на ІІІ г.о./
Наличието и на други съдебни производства, по които ищецът е бил осъден с влязла
в сила присъда следва да се отчете, тъй като е относим факт. /Така Решение № 554 от
06.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 266/2012 г., IV г. о., ГК и Решение на ВКС, № 449 от
16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2011 г., IV г. о., ГК./ Обстоятелството, че ищецът е
имал и други наказателни производства, посочени в справката за съдимост, по които е бил
осъден с влязла в сила присъда, следва да се съобрази при определяне на дължимото
обезщетение, като се отчете, че не само процесното производство е причинило претърпените
неимуществените вреди.
При преценка на всички обстоятелства, въззивният съд приема, че справедливият
размер на обезщетението е 10 000лв., като същият е адекватен да репарира причинените
неимуществени вреди.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на осн. чл.271, ал.1
ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена
Прокуратурата на РБ да заплати на В. Е. В. с ЕГН ********** сумата от 1500лв. за разноски
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
5
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263843/10.06.2021г, постановено по гр.д.№
13390/2019г по описа на СГС, с което е осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на
В. Е. В. с ЕГН **********, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата 10 000 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на образуваното срещу него
наказателно производство през 2009 г., след неговото оправдаване, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
19.07.2019 г. до окончателното й изплащане и разноски, съобразно уважената част от иска,
както следва: 10лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение 500 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ на основание чл.78, ал.3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на В. Е.
В. с ЕГН ********** сумата от 1500лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280, ал.1 ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6