РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Кюстендил, 24.06.2020 г.
B ИМЕТО HA НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебно
заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря: Вергиния Бараклийска,
разгледа докладваното от младши съдия
Симона Навущанова в.гр.д.№ 120/2020 г. по описа на Окръжен съд-
Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 725 от 27.11.2019 г., постановено по гр.дело № 787/2019 г.,
Дупнишкият районен съд е признал за
установено по отношение на С.Г.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
че дължи на „Банка ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска”
№ 19, вписано в ТР към АВ с ЕИК ******, представлявано от В.М.С. - главен
изпълнителен директор иД.Н.Т.– изпълнителен директор на основание чл. 422, вр.
с чл. 415 от ГПК, чл. 79 и сл. ЗЗД сумите както следва: главница в размер на 3 226, 92 лева за периода 07.07.2017г. –
29.10.2019г. по сключен на 30.09.2015г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Г.В.Г.,
ЕГН **********, като кредитополучател договор за кредит за текущо потребление,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2018г. до
окончателното изплащане на вземането; договорна лихва за периода 07.07.2017г.
– 18.09.2018г. в размер на 1304, 32 лева,
санкционна лихва в размер на 95, 82 лева
също се дължи за периода 07.07.2017г. – 18.09.2018г., както и сумата за заемни такси и разноски в размер на 37, 80 лева, като е отхвърлил исковете за следните
вземания: за разликата над сумата от 3 226, 92 до пълния претендиран
размер на главницата от 10 507, 08 лева или за сумата от 7 280, 16
лева, както и за разликата над 37, 80 лева до пълния претендиран размер от 120,
00 лева или за сумата от 82, 20 лева за заемни такси и разноски, като неонсователни. Осъдил е на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.Г.С., да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД направените в първоинстанционното
производство разноски в размер на 258,
47 лева, съобразно уважената част от исковете, както и сумата в размер на 110, 00 лева за направени разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 1901/2018г. по описа на РС –
Дупница, съобразно уважената част от
исковете. Със същото решение е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Банка ДСК“ ЕАД да заплати на С.Г.С., сумата в размер на 621, 29 лева съобразно отхвърлената
част от исковете.
Постъпила е въззивна жалба с вх. №
17156/01.12.2019 г., депозирана от С.Г.С., чрез адв. З.В., САК, с която се
обжалва горепосоченото решение в частите, в които е признато
за установено по отношение на жалбоподателя, че дължи на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми : главница
в размер на 3 226, 92 лева за периода 07.07.2017г. – 29.10.2019г. по
сключен на 30.09.2015г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Г.В.Г., ЕГН **********,
като кредитополучател договор за кредит за текущо потребление, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2018г. до окончателното
изплащане на вземането; договорна лихва
за периода 07.07.2017г. – 18.09.2018г. в размер на 1304, 32 лева, санкционна лихва
в размер на 95, 82 лева също се дължи за периода 07.07.2017г. – 18.09.2018г.,
както и сумата за заемни такси и разноски в размер на 37, 80 лева.
Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт е неправилен. На
първо място сочи, че процесното вземане не е станало изискуемо на 04.09.2018 г.
в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Този извод бил
обективиран и в постановения от КнОС съдебен акт по в.ч.г.д. № 187/2019 г.
Счита се, че ищецът няма правен интерес от предявения с исковата молба установителен
иск по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като издадената заповед за изпълнение е
отменена, а издаденият въз основа на нея изпълнителен лист е обезсилен с влязъл
в сила съдебен акт на КнОС. Твърди се, че в тази хипотеза ищецът разпологал с
друг ред за съдебна защита. На тази база се иска отмяна на постановения съдебен
акт в обжалваните части и присъждане на сторените в производството разноски. Не са
въведени искания по доказателствата.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Банка ДСК“ ЕАД, депозиран чрез юрисконсулт Д.А., в който
същата се оспорва изцяло. Прави се искане за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт в обжалваните части като правилен и обоснован.
Сочи се, че безспорно е установен фактът на съществуване на валидна
облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните, с които поръчителят е запознат и същите не са
изменяни. Вноските с настъпил падеж са дължими както от главния длъжник,
така и от поръчителя, поради неговата солидарна отговорност. В тази връзка се
твърди, че положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно
вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако направо
предяви осъдителен иск за вземането по общия ред. Присъждането на падежиралите
вноски не съставлява подмяна на основанието на иска, тъй като не се посочва
друг юридически факт, различен от този в исковата молба, а именно сключеният
договор за кредит.
На следващо място, се счита
депозираната жалба за необоснована, тъй като не съдържа конкретни оплаквания, а
по естеството си е бланкетна, поради което въззивният съд не може да формира
собствени изводи по съществото на спора и за правилността на
първоинстанционното решение, а следва да го потвърди.
Освен това,
погрешно се сочи във въззивната жалба, че издадената Заповед за изпълнение в
рамките на ч. гр. д. № 1901/2018 г. по описа на ДнРС, е отменена с Определение на Окръжен съд - Кюстендил по в. ч.
гр. д. № 187/2019 г. Всъщност правната последица от проведеното въззивно производство е
само отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в
процесната Заповед и обезсилване на издадения въз основа на нея изпълнителен
лист. В тази връзка се посочва, че в задължителната практика на ВКС се застъпва
становището, че при отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на
чл. 419 ГПК и обезсилване на изпълнителния лист, издаден въз основа на него,
последното обстоятелство не рефлектира
върху правния интерес и допустимостта на специалния устаиовителен иск, уреден
в чл. 422 ал.1 ГПК. Претендират се сторените разноски за
юрисконсултско възнаграждение и се релевира, при условие на евентуалност, възражение с пр.осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар и се
сочи, че такова е дължимо, само ако са предствени доказателства за заплащането
му.
На
последно място се сочи, че въззиваемата страна доброволно е изпълнила осъдителния диспозитив в
обжалваното Решение, след извършено прихващане, като на 20.12.2019 г. е преведена сума в размер на 252,82 лв. по сметка с титуляр С.С.. В тази връзка се прави искане на осн. чл.
236, ал. 1, т. 7 от ГПК, в условие на евентуалност, в случай, че в настоящото
производство Банка ДСК ЕАД бъде осъдена за заплащане на разноски, да се изиска
насрещната страна да представи банкова сметка, ***а се посочи друг начин за
плащане. Не се въвеждат искания по доказателствата.
B открито съдебно заседание на 17.06.2020 г., жалбоподателят С.Г.С., редовно призован се представлява
от адв. З.В., която поддържа депозираната жалба и моли за отмяна на
постановения съдебен акт в обжалваните части.
B съдебното заседание пред КнОС въззиваемата страна „БАНКА ДСК” ЕАД, редовно призована се представлява
от юрисконсулт К., която моли да бъде потвърден постановения от ДнРС съдебен
акт като правилен. Претендират се сторените разноски и се релевира, при условие
на евентуалност, възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар
на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната
жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и
прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.
Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи
на обжалване, съгласно чл. 258 и следващите от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с
правен интерес от обжалване на решението, чрез постановилия атакувания акт
Районен съд - Дупница.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата
инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от
надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от
съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването
е и допустимо. В тази връзка КнОС намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че липсата на правен интерес от водения иск се
обосновава с факта, че исковата претенция е предявена за целия дълг, с оглед
настъпила предсрочна изискуемост, твърдения, който са опровергани с
постановения от КнОС съдебен акт по в.ч.г.д № 187/2019 г. Настоящата съдебна
инстанция споделя изцяло правните изводи на ДнРС относно наличието на правен
интерес у ищеца от предяване на настоящите исковите претенции, както и
позоваването на Тълкувателно решение от
04.04.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ и предявеният по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК.
За неоснователно КнОс намира и възражението на жалбоподателя, че ищецът няма
правен интерес от предявения с исковата молба установителен иск по реда на чл.
422 от ГПК, тъй като издадената заповед за изпълнение е отменена, а издаденият
въз основа на нея изпълнителен лист е обезсилен с влязъл в сила съдебен акт на
КнОС. Отмяната на разпореждането за незабавно
изпълнение по реда на чл. 41 ГПК и обезсилването на изпълнителния
лист, издаден въз основа на него, са обстоятелства, които не рефлектират върху
правния интерес и допустимостта на специалния установителен иск, уреден в чл.
422 ал.1 ГПК (в този смисъл Решение №41/08.04.2015 по дело
№653/2014 на ВКС, ТК, II т.о)
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че
решението е правилно в обжалваните части. Съображенията за това са следните:
Настоящият съдебен състав на КнОС счита, че формираната и изложена в
мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Пред настоящата
съдебна инстанция не са събрани други гласни и писмени доказателства, които да
бъдат заложени като допълнение на изградената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка.
Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената
част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се
основава исковата претенция, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал
съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право, правна квалификация на
исковите претенции.
Въззивната
инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от
първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора,
определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно
доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират
доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са
направени възражения. B развилото се производство е
осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита. След подробен
анализ на представените по делото доказателства, районен съд в оспорваното
решение е приел, че предвид установяването на неплащане
на вноските по процесния кредит от 07.07.2017 г. посредством заключението на
вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза, претенцията на
ищеца за главница следва да се уважи за периода 07.07.2017 г. - 29.10.2019 г. (датата
на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция) и в размер на 3
226, 92 лева, както и претенцията за договорна лихва за периода 07.07.2017 г. -
18.09.2018 г. - така, както е претендирана в исковата молба в размер на 1304,
32 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, санкционна лихва в размер на 95, 82
лева също се дължи за периода 07.07.2017 г. - 18.09.2018 г., както и сумата за
заемни такси и разноски в размер на 37, 80 лева предвид изложените по - горе
обстоятелства за частично уважаване на претенцията за главница. За разликата
над сумата от 3 226, 92 до пълния претендиран размер на главницата от 10 507,
08 лева или за сумата от 7 280, 16 лева, исковата претенция следва да се
отхвърли, като неоснователна.
Правните изводи изцяло се споделят от окръжен съд, поради което на
основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд. Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
постановения от първата инстанция съдебен акт са бланкетни и неоснователни. От
анализа на събраните по делото доказателства не би могло да се обоснове извод
за основателността им. Не са и изложени от страна на жалбоподателя възражения,
касаещи неправилността на постановения съдебен акт, а само такива касаещи
недопустимостта му, които бяха разгледани по-горе.
С оглед на изложеното въззивният съд намира,
че решението на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При
изхода на спора пред въззивния съд, право на разноски има въззиваемата страна „Банка ДСК“ ЕАД за
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал.8 ГПК /изм. ДВ бр.8 от 2017
г./, във вр. с чл. 37, ал.1 ЗПрП, във вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лв.
Водим от горното
и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, КнОС
P ЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 56 от 22.01.2020 г.,
постановено по гр.дело № 1931 по описа
на Дупнишкия районен съд за 2019 г., в частите, в които е признато
за установено по отношение на С.Г.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, че дължи на „Банка ДСК“
ЕАД следните суми : главница в размер на 3 226, 92 лева за периода
07.07.2017г. – 29.10.2019г. по сключен на 30.09.2015г. между „Банка ДСК” ЕАД,
като кредитор и Г.В.Г., ЕГН **********, като кредитополучател договор за кредит
за текущо потребление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва за
периода 07.07.2017г. – 18.09.2018г. в размер на 1304, 32 лева, санкционна лихва
в размер на 95, 82 лева за периода 07.07.2017г. – 18.09.2018г., сумата за
заемни такси и разноски в размер на 37, 80 лева, както и направените в
първоинстанционното производство разноски в размер на 258, 47 лева, съобразно
уважената част от исковете, както и сумата в размер на 110, 00 лева за
направени разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 1901/2018г. по
описа на РС – Дупница, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 3,
вр. с ал.8 от ГПК, С.Г.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, вписано в ТР
към АВ с ЕИК ******, представлявано от В.М.С. - главен изпълнителен директор иД.Н.Т.–
изпълнителен директор на основание,
сумата от 100.00 (сто) лева- юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
В необжалваните части решението е влязло в
законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.