РЕШЕНИЕ
№260157
гр.Добрич,19.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното
заседание на двадесети октомври през 2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА
в.гр.дело № 747 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№1982/09.07.2020г. от Е.Г. чрез адв.
Т.С.-ВАК, срещу решение №38/12.06.2020г. по гр.д.№20/2018г. на Каварненски районен съд, с което съдът ПРЕДОСТАВЯ на
основание чл.127, ал.2 от СК, упражняването на родителските права по отношение
на малолетното дете Д.Е.Г. с ЕГН **********
на майката С.Т. З. с ЕГН **********; ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на
малолетното дете Д.Е.Г. с ЕГН ********** на адреса на майката С.Т. З. с ЕГН **********
***; ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Е.Г., роден на ***г***, с
малолетното дете Д.Е.Г. с ЕГН **********, както следва: всяка последна събота и
неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и 15 (петнадесет) дни през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск; ОСЪЖДА на основание чл.127, ал.2, във вр. с чл.142, ал.2 от СК Е.Г., роден на ***г***, да заплаща
на малолетното си дете Д.Е.Г. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
160.00 (сто и шестдесет) лева, считано от 15.01.2018г., до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за просрочие; ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението в частта на постановената издръжка.
Порочността на
решението се обосновава с процесуални нарушения във връзка с участието при
разглеждане на делото на дата 14.05.2020г. предвид извънредната епидемиологична обстановка и
невъзможността му да пътува от И. до България; недопустимо произнасяне по иск,
който е извън юрисдикцията на българския съд, респ. в юрисдикцията на
италиански съд, в частност Съда на К., пред който било образувано дело
2201/2018г. с искане за лична раздяла и развод между съпрузите и съответно за
присъждане на упражняване на родителски права и изключително попечителство над
непълнолетното дете след международно отвличане, компетеността
на който съд произтичала от Регламент ЕС №2201/20003 с оглед обичайното
местопребиваване на детето преди отвличането или липсващото завръщане. Прехвърлянето
на юрисдикцията на съда на държавата, в която остава непълноетното
дете било разрешено само при изрично
посочени обстоятелства, които в случая не били налице. Изложени са и доводи, относими
към правилността на съдебното решение, в която връзка се обсъждат събраните
гласни доказателства чрез разпита на майката на ищцата и чрез съседка като се
аргументира тяхната недостоверност, излагат се твърдения за липсата на
съдействие от страна на майката за изпращане от бащата на пари за детето, съзнателно
препятстване от страна на майката на контактите на детето с бащата по телефона.
Иска се отмяна на решението.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор
по жалбата не е подаден от въззиваемата страна- С.Т. З..
Жалбата е
депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 25.06.2020г., когато
решението е връчено на обжалващия, и край 10.06.2020г., редовна съобразно
регламентите на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл.261, т.1-4 от ГПК /след изправени нередовности във връзка с
дължимата държавна такса/ поради което е допустима. Подлежи на разглеждане по
същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата
инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта
в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При
липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания
– само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни
норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма,
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Обжалваното решение е постановено при надлежно упражнено с искова
молба вх.№115/15.01.2018г. право на иск от С.Т. З. с ЕГН ********** ***, против Е.Г., роден на ***г***, за предоставяне упражняването на родителските права
по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните дете Д.Е.Г. с
ЕГН **********, за определяне местоживеене на детето при неговата майка , за
определяне на режим на лични отношения между бащата и детето. Искане за определяне
на издръжка не е било заявено.
Районният съд е разгледал
предявените искове и е постановил упражняването на родителските права по
отношение на непълнолетното дете Д.Е.Г. на майката, местоживеене на детето на
адреса на майката, определен е режим на лични отношения между бащата и детето
всяка последна събота и
неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и 15 дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, и осъдил ответника за месечна издръжка в размер на
160лева.
В производството
чл. 127, ал. 2 от СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на
споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 от СК, по който и да
е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични
отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези
правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и
правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси
като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и
да е други претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма
задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на
чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на
родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на
детето.
Между страните по
делото не е спорно, установява се и от събраните по делото доказателства, вкл.
относно произхода на детето, че общото на страните дете Д.Е.Г. е родено на ***г***,
България, преди брака им сключен на ***г. в И.. От 2009г. до 16.12.2017г. родителите и детето са живяли съвместно в И., село А., обл.К..
Със съгласието на бащата на 16.12.2017г. майката и детето отпътували за
България и от тогава са се установили и живеят в дома на майката в гр.К..
Бащата е подал
молба по чл.8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца, с искане за връщане на детето Д.Е.Г. в държавата по
обичайното му местопребиваване-И., получена в Министерство на правосъдието на РБългария чрез Министерство на правосъдието на И. на
21.03.2018г., за разглеждане на която е образувано гр.д.№7129/2018г.на СГС,
производството по което е приключило с отхвърляне на молбата с влязло в сила на
26.11.2018г. решение по същото дело, потвърдено с необжалваемо
решение по в.гр.д.№4666/2018г.на САС. Няма ангажирани доказателства за
приключила процедурата за преразглеждане на съдебен акт издаден от чуждестранен
съдебен орган във връзка с отвличане на дете, за наличието на каквато данни се
съдържат в Разпореждане от 31.07.2019г на Съд за ненавършили пълнолетие лица в К.,
И., с което по причина на предметна
некомпетентност на същия съд е разпоредено предаването на материалите по делото на
Обикновения съд в К..
На 02.05.2018г. бащата
е сезирал с искане за съдебна раздяла и за родителска отговорност италианския
съд в К., по което е образувано дело №2089/2018г.,
производството по което не е приключило
с влязло в сила решение.
Преди това, на 15.01.2018г.
майката е подала настоящата искова исковата молба в РС-К. за решаване на спора
относно упражняване на родителските права по отношение на детето Д.Е.Г..
Обосновала се е с разделно
живеене с бащата на детето от 16.12.2017г. и намерението и занапред да не живее
заедно с него по причина на неприсъщото и непристойно поведение на ответника
като баща да води детето си в игралната зала в късните часове на деня и
влошените до непоносимост между съпрузите отношения по повод увлечението му по
хазартни игри на
игрални автомати, опасения на ищцата детето да не възприеме лошите навици на
бащата. Излага твърдения за фактическо съжителство с ответника от 2006г. до
2012г. и брачно такова след това, раждане на детето Д.Е.Г. на ***г. , т.е. по време
на фактическото им съжителство. Излага и, че в началото на съвместното им
съжителство с ответника отношенията им били нормални, отнасяли се един към друг
с уважение. В последствие разбрала, че съпруга и играе хазартни игри на игрални
автомати, а след раждането на детето той престанал и да го крие. Не работел на
постоянна работа, всичко което спечелел от временната работа проигравал в
игралните зали. Заради неговия порок през последната година и половина преди да
се прибере в България на 16.02.2017г. отношенията им станали непоносими. Ищцата
работела като домашна помощница на възрастна жена, в близост до дома им. Полагала
грижи за възрастната жена във времето от 19.00 часа до 6.00 часа, като през
това време първоначално майка й гледала детето. В последствие майка й също
започнала работа и се налагало вечер детето да го гледа баща му. Сутрин, когато
ищцата будела Д., за да го приготви и изпрати на училище, то споделяло, че
вечерта са ходили с баща му в игрална зала, за да играе той, а на детето вземал
нещо за хапване и безалкохолно. Това се случвало три-четири пъти в седмицата, и
било повод за скандали между тях. На 16.12.2017г. ищцата, заедно със своята майка и детето
отпътували за България. Ответникът ги изпратил, помогнал им за багажа. Ищцата
била решила да остане по-дълго в България, за да остане ответникът сам и
преосмисли поведението си. На 01.01.2018г. му се обадила
по телефона и го помолила да й изпрати частта
от заплата, която не била получила и
златото, което имала. Той казал да се обади на жената да даде парите на него и,
че ще и ги изпрати. Няколко дни след това той й се обадил, че няма да й изпрати
нищо, да се прибира обратно в И..
В първото по делото
открито съдебно заседание ,проведено на 14.05.2020г. ищцата е изложила и, че миналата
година, през м.април ответникът дошъл в България, за да види детето. Д. обаче
не искал да остава сам с баща си, защото в И. баща му го биел с колана. При
заминаване обещал на детето да му изпрати 50 евро, за да си купи нещо, но така
и не му изпратил. Детето не искало да разговаря с него, защото баща му го
лъжел.
Препис от исковата
молба е връчен на ответника Е.Г. на 10.07.2018г. Същият не се е възползвал от
правото си на отговор в срока по чл.131 от ГПК. Насроченото по делото открито
съдебно заседание на 13.06.2019г. не е проведено поради възражение на
упълномощения от ответника адв.С. за нередовно
призоваване на ответника. За следващо открито съдебно заседание, чието
провеждане е отложено по преценка на съда, ответникът е бил призован чрез
упълномощения от него адвокат. На 06.02.2020г., за която дата е било насрочено
трето по ред открито съдебно заседание, което не е проведено по молба на
процесуалния представител на ответника за отлагането му поради невъзможност за
явяване по причина на лоши метериологични условия, е
депозирана молба вх.№439/06.02.2020г. с искане за прекратяване на производството
пред РС-К. поради липсата на международна компетентност съгласно Регламент/ЕО/
№ 2201/2003година на Съвета, евентуално за спиране до произнасяне на италианския
съд по дело №2089/2018г. В първото проведено
открито съдебно заседание на 14.05.2020г., в което е даден и ход по
същество, ответникът е взел участие чрез
процесуалния си представител, който е изразил
становище по иска - оспорил го е с твърденията, че изложеното от ищцата не
отговаря на истината, изложил твърдения и за поведение на ищцата след
прибирането и в България- възпрепятствала контактите му с детето по телефона,
настройвала го срещу баща му, не давала банковата си сметка за да изпълни
своите задължения. Във същото това съдебно заседание процесуалният представител
е изразил становище и по компетентността на сезирания съд - направил изявление спора
да се гледа от сезирания РС-К. и делото да не бъде отлагано повече, въпреки, че
италианският съд считал, че спорът е в неговата юрисдикция.
Спорът касае дете
, родено в България, български
гражданин, от кърмаческа възраст до 16.12.2017г.
живяло и учило в И.. Майката е българска гражданка, бащата –италиански
гражданин. Детето е отведено от И. от майката с намерение за трайно
установяване в държавата по произхода и – България, поради влошените отношения с бащата предвид
поведението му и отношението му към детето. Непосредствено след установяването
си е предприела действия за записване на детето в училище ,за което свидетелства
служебната бележка, издадена на 11.01.2018г. от НУ“Братя Миладинови“гр.К., че
детето ще бъде записано за учебната 201782018г. след представяне на документ за
завършен/а група/клас. Избрала му е
личен лекар – д-р Росица Стоянова, провела профилактичен преглед на детето на
11.01.2018г. /така лична здравно-профилактична
карта/. По данни от социалното проучване на отдел „Закрила на детето” към
Дирекция”Социално подпомагане”гр.К., резултатите от което са обективирани в социалния доклад с вх.№2132/11.06.2019г., майката
се е установила в собственото си жилище в гр.К., което представлява едноетажна
къща, в която живее с детето, и пристройка, в която живее бабата на детето по майчина
линия- Ж.М.Б.. Жилището е функционално обзаведено, снабдено с всички необходими
уреди и вещи за бита, поддържано чисто. Детето разполага със самостоятелна
стая, обзаведена с необходимите мебели и вещи, в това число компютър, лаптоп, плейстейшън. През учебната 2018/2019г. детето е завършило четвърти
клас при НУ“Братя Миладинови“гр.К.. В хода на проучването е проведена от
социалния работник среща с класния ръководител на детето , който го информирал,
че детето се е адаптирало към новата учебна среда и се е интегрирало сред децата
в училище. Социалният работник е провел на 05.06.2019г. и среща с детето. В доклада
е отразено от социалния работник, заявено е и при явяването на същия в съдебно заседание
на 14.05.2020г., че това не е първата му среща с детето, тъй като е работил по
проучването по повод производството по Хагската конвенция за отвличане на
детето. Първата среща на социалния работник с детето датирала от м.април 2018г.,
към него момент детето имало затруднение с българския език- разбирало какво му
се говори, но не можело да говори свободно.
Още тогава било категорично, че иска да остане при майка си, било
стресирано, споделило, че баща му го заплашвал, че ще изпрати полиция да го
върне в И. без майка му. Споделило, че когато майка му била на работа, баща му
забранявал да излиза навън да си играе с приятели, затварял го в една стая без
отопление, когато се възпротивял го биел. При настоящото проучване социалния
работник е констатирал, че детето е много общително, владее добре български
език, запознато е с воденото съдебно производство и заявява категоричното си
желание да живее с майката, в чието лице намира сигурност, топлота, разбиране и
задоволяване на емоционалните потребности. По отношение на баща си е споделило,
че въпреки ежеседмичните обаждания на баща му по телефона, то не чувства
необходимост да говори с него заради преживяното в И. и от страх да не го
отведе със себе си и да го раздели от майка му. Споделило и, че познава
роднините си както по майчина, така и по бащина линия, не е възпрепятствано да
поддържа контакти с роднините си по бащина линия, но те все по-рядко му се
обаждат по телефона. Най- близка от роднините по майчина линия чувства баба си Ж.М.Б.
на която разчита при отсъствие на майката.
В процеса на
изслушване на детето от съда при условията на чл.15 от Закона за закрила на
детето, то е заявило, че не желае да се вижда и говори с баща си. Единият път
му казвал, че ще му даде 50лева, след три месеца се обаждал и пак му казвал, че
ще му изпрати 50 лева, до сега не му бил изпратил нищо. Баща му идвал и в
България, не му харесала срещата с него. В И. не му харесвало това, че когато искал да
излезе с приятели, той не го пускал, искал да стои само вкъщи, биел го с колан.
За посегателства
над детето от страна на бащата информация се съдържа и в показанията на св.Ж.М.Б.,
баба на детето по майчина линия. Свидетелката твърди през цялото време на
съжителство на страните да е живяла със тях, т.е. пряк очевидец е на
отношенията и поведението на родителите
един към друг и към детето. Бащата биел детето с колана от панталона си защото
искало да излезе да играе с другите деца. Не го пускал да играе с други деца. На
футбол го водели съседи, а той ходел да играе комар. Детето се страхувало от
него и затова заеквало/говорно смущение е констатирано от районния съд и при
изслушване на детето/. Бащата не се занимавал с детето, не искал да играе с
него, не го уважавал. Нямал постоянна
работа, ако имал работа и вземел някакви пари, отивал „на машинките“ и като се
приберял бил нервен, не искал с никого да говори. Откраднал нейното и на
съпругата си злато. От както са с детето и майка му в България за детето се
грижели те двете. Детето не искало да говори с баща си защото много го лъжел. Казвал
му, че ще му изпрати пари, но не му изпращал. На три месеца се обаждал веднъж.
Никой не ограничавал контактите на детето с него. Понякога като се обадел
детето го нямало в къщи, казвали му да се обади по-късно, повече не се обаждал.
Св.С.А.Б., съседка
на майката и бабата на детето, преди четири дни/св.е разпитана на 14.05.2020г./им
отишла на гости, тогава детето говорело по телефона с баща си. Детето казало „Аз не те искам“ и
затворило телефона. Свидетелката го попитала защо затвори, то се разплакало и
казало, че баща му го заплашвал, че ще го съди.
Показанията на
свидетелите следва да се ценят дори с оглед близките роднински отношения на
свидетеля Б., предвид непосредствените, своевременни и лични възприятия относно
изнесените обстоятелства, така и предвид това, че другите източници на
аналогична информация не ги опровергават. На ответникът е дадена възможност за
депозиране на гласни доказателства чрез разпита на допуснатия свидетел А.Г., от
която изрично се е отказал в съдебно заседание на 29.09.2021г.
Към момента на
социалното проучване майката е работела като „помощник готвач“ в хотел-
ресторант „К.“гр.К. с месечен доход от 750лева. При изслушването и по реда на
чл.59, ал.6 от СК на 20.10.2021г. от въззивната
инстанция е заявила, че през текущата 2021г. година не е работила, разчитала на
помощта на майка си и брат си, тъй като имала
здравословни проблеми с гушата /щитовидната жлеза/. Претърпяла операция през
м.септември /в този смисъл и представените писмени документи за претърпяна на
08.09.2021г. операция в болница в Тоскана, съдържащи данни за давност на заболяването
от около шест месеца/, която е извършена в И.. Престояла в И. по повод
операцията 3-4 месеца. Нейна приятелка и осигурила да живее в дома на възрастна
жена срещу помощ в домакинството, не е получавала възнаграждение, сключили
фиктивен трудов договор за легализиране на престоя и в дома на това семейство. Давала
на детето да разговаря с бащата, но той не се обаждал често. Декларила готовност да не лишава детето от контакт с баща
му, въпреки отношението на бащата- плашел го с полицаи и адвокати, не го питал
как е в училище, как се учи, как се чувства. Тя постоянно била с детето, то
ходело на училище, вече /учебната 2021/2022г./ било 7-ми клас в училище „Йордан
Йовков“ в гр.К.. Декларила желание да се грижи за детето, за което винаги се била
грижила, подържала и дома си, винаги работела докато живели в И., майка и
помагала, съпругът и не бил способен да се грижи за дома и семейството, нямал
постоянна работа, не носел пари в къщи, играел хазарт. При нейно отсъствие
грижи за детето полагала майка и.
Изслушан по реда на чл.59, ал.6 от СК на 02.06.2021г. бащата
мотивира желанието си да отглежда детето с факта, че детето е израснало в И.,
всичко му било в къщи , тетрадки , учебници, щяло да бъде спокойно с него и да
разполага с всичко, приятелите му и роднините му в И. го чакали. Декларира, че
живее сам, че работи на частно като зидар ежедневно, без събота и неделя, че
вече получава и пенсия от Германия, където бил работил преди, но не сочи размер
на доходите си. Наблизо живеел брат му, който щял да се грижи за детето, когато
той е на работа. Декларира, че ако родителските права се присъдят на него, няма
да лишава детето от контакти с майката, която счита и да е добра майка . Преди
звънял и разговарял с детето, от година и повече бабата не давала на детето да
говори с него по телефона.
По данни от
социалното проучване , резултатите от които са обективирани
в социален доклад от Община Ролиано, И. -Отдел за
социални дейности и култура вх.№ 263734/23.09.2021г., на 22 юни 2021г. е проведено
интервю с бащата на детето, който споделил със социалния работник обстоятелства
относно заминаване на съпругата му с детето за България за коледните празници с
планирано завръщане за началото на учебните занятия в И. след празниците, което
никога не се случило. Споделил, че в първите дни детето искало да се върне в И.,
че не му било позволено да има контакт със своя син, споделил загриженост за
живота на детето в България тъй като досегашния му живот е изцяло свързан с И..
В хода на проучването е
проведена от социалния работник среща с чичото на детето и брат на бащата ,
който информирал, че между него и детето имало специална връзка, повече от тази
на чичо и племенник, почти като втори син. Д. често и с желание оставал в дома
му. Брат му/бащата на детето/ бил обичащ и емоционален баща, който присъствал и
обръщал внимание на неговото израстване и му осигурявал всичко от което има
нужда. В доклада се съдържа и оценка на социалния работник за бащата като човек
с ниско образование, но с добри умения за разрешаване на проблеми.
Съгласно чл. 1, §
1, б. "б" и § 2, б. "а" от Регламент /ЕО/ № 2201/2003
година на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, в
предмета на този регламент се включват споровете относно правото на упражняване
на родителски права и лични отношения, както и споровете за определяне,
упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност, а
съгласно чл. 2, т. 7 от същия регламент, терминът "родителска
отговорност" включва всички права и задължения, отнасящи се до лицето или
имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице
по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв
правен ефект, като включва и правото на упражняване на родителски права, и
правото на лични отношения с детето. Следователно, спорът за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете, вкл.определяне
режим на лични отношения и издръжката му по настоящото производство попадат в
предметния обхват на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 година и съдът, компетентен да
разгледа спора, следва да се определи по правилата на този регламент. Съгласно правилото на чл. 8, § 1 от Регламента , съдилищата на държава-членка са компетентни по делата, свързани с
родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в
тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. Регламентът
не съдържа легална дефиниция на понятието "обичайно местопребиваване". Понятието "обичайно
местопребиваване" по смисъла на чл. 8 § 1 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г.
е дефинирано в решение по дело С-497/2010 г. по преюдициално
запитване по тълкуването на чл. 8 и чл. 10 от Регламент № 2201/2003 г. на
Съвета, като мястото, свързано с
интеграция на детето в социалната и семейна среда, като следва да се вземат предвид
възрастта на детето, географския и семейния произход на майката. Приема се и, че обичайното
местопребиваване поначало трябва да има известна продължителност, която да
отразява достатъчна трайност, без Регламента да изисква наличието на минимална
продължителност. Така и според решение на съда на ЕС по дело С-523/07,
постановено също по преюдициално запитване, понятието
за обичайно местопребиваване по смисъла на чл. 8, § 1 от него трябва да се
тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява
определена интеграция на детето в социалната и семейна среда. За тази цел
трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността,
условията и причините за престоя на територията на държава-членка, както и
причините за преместване на семейството в тази държава, гражданството на
детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания,
както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената
държава.
Действително,
продължителността на пребиваване на детето на територията на България към
датата на завеждане на исковата молба е около месец, но обстоятелствата за
причините за преместване и намеренията за трайно установяване на майката и детето
по местоживеенето на майката от преди брака и, т.е. на територията на
българската държава, предприетите от майката действия за осъществяване на
намеренията и за трайно установяване/записване детето на училище, избор на
личен лекар, започване на работа от страна на майката/, в резултат на което
българската държава се е превърнала в обичайно местопребиваване на детето, дават
основание да се приеме, че българският
съд не може да откаже да разгледа спора за родителски права, като се има
предвид и, че правилото на чл. 8, § 1 от Регламента не е абсолютно. Съгласно §
2 от същата разпоредба, то се прилага при спазване условията на чл. 9, чл. 10 и
чл. 12 от Регламента, т.е. ако са изпълнени условията на която и да е от
хипотезите на чл. 9, чл. 10 и чл. 12 от Регламента, именно съда, за който те се
отнасят е компетентен да разгледа спора, а не съда по чл. 8, § 1 от Регламента .
В случая за българският съд
са налице условията на чл. 12, § 3 от Регламента – производството
е различно от това по смисъла на чл.12, § 1 от Регламента, т.е. не е за развод,
детето е български гражданин, възприемането на компетентността на българския
съд е изрично заявено от процесуалния представител на ответника в съдебно
заседание, проведено на 14.05.2020г., висшия
интерес на детето с
оглед критерия за близост, преценен в аспекта на промяната на местоживеенето му,
която няма временен или случаен характер, както и интеграцията му в социална и
семейна среда в България.
Интересът на детето е основен критерий и за
решението при кого от двамата да живеят децата и произтичащите от това
фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции
/материални грижи, възпитание, надзор/. Интересите и желанията на родителите се
преценяват единствено в контекста на благосъстоянието на детето. Висшият
/най-добър/ интерес на детето е в основата на всяка хипотеза, в която
законодателят допуска упражняването на родителските права да бъде предоставено
на единия от двамата родители. В случая и двамата родители заявяват желание да
отглеждат детето и имат равни материални възможности за това. Майката се вижда
понастоящем като родител, който ще се справи по-добре с отглеждането на детето
като разчита и на помощта на своята майка, която живее в пристройка към къщата
на майката. Бащата иска детето да живее при него защото е отраснало в неговия
дом и затова при него ще се чувства по- добре, разчита на брат си, които живее
в съседство.
Отчитайки полаганите
до момента грижи и отношение на всеки от родителите към детето, привързаността
на детето към родителите, възрастта на детето и физическите, психически и
емоционалните му потребности ,възможностите за помощ при отглеждането на детето
от близки на родителите трети лица и отношението на самото дете към тези лица,
зачитайки и изразената от детето категорична воля при кого от двамата родителя
иска да живее, и настоящата инстанция приема, че майката е по-пригодна да се
грижи за малолетното дете, и на нея следва да бъде предоставено упражняването
на родителските права, при нея детето и следва да живее. Няма доказателства,
които да налагат извод, че от майката то няма да получи адекватна ангажираност
и заинтересованост за нуждите му, че ще бъде по-добре отглеждано и възпитавано,
ако родителските права се предоставят на бащата. Доказателствата сочат положените
след раздялата на страните грижи от страна на майката да са били в изключителен
интерес на детето. Безспорно интересът на детето изисква то да расте и да се
развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители и естествената му
потребност от общуване с тях да бъде задоволена, затова на бащата следва да
бъде определен режим на лични контакти всяка
последна събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя, както и 15 дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск. Този режим, с оглед местоживеенето
на детето и бащата в различни държави, е
достатъчен понастоящем да спомогне за запазване на отношенията на привързаност
между бащата и детето, ще даде и възможност на бащата да изпълнява своя
родителски дълг, от който не е лишен, ако и упражняването на родителските права
да е предоставено на майката. Няма пречка и за споразумяване между родителите
относно прилагането на по-разширен режим, а при неефективност на определените
мерки с оглед промяната на обстоятелбствата, законът
дава възможност на всеки родител да иска изменението им или определянето на
нови. Въпреки установените с показанията на св.Б. актове на физическо
посегателство на бащата/бой с колан/, при липсата на установени трайни негативни
последици за детето и необходимост от адаптиране към отношенията с бащата, не е
необходимо определяне на допълнителни мерки за осъществяване на контактите му с
бащата.
Въпросът относно
размера на дължимата
от бащата издръжка следва
да бъде разрешен в съответствие със съдебната
практика, установена с П. № 5/16.11.1970 г. и П. № 5/30.11.1981 г., според
която възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право
на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като
се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за случая.
Понастоящем детето
е на тринадесетгодишна възраст, с типичните за възрастта си нужди от храна,
облекло, отопление, осветление, учебници и учебни помагала, ученически
принадлежности. Няма данни за специфични
или изключителни потребности, за задоволяването на които да са необходими средства
над необходимите за задоволяване на типичните му потребности. С оглед нуждите
на детето/съобразно възрастта му, пола, степента на образование/, доходите на
родителите, цялостната му издръжка следва да бъде определена в размер на сумата
от 300лева, осигуряването на която следва да бъде разпределено между двамата
родителя съобразно възможностите на всеки и при отчитане непосредствените грижи
на упражняващата родителските права майка, при което бащата следва да участва в месечната издръжка на детето със сумата от
160лева.
При така
установеното, на основание чл. 272 от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено и при препращане към мотивите
на РС-Добрич.
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК и с оглед изхода от спора във въззивната инстанция право на разноски има въззиваемата страна-ищец в първоинстанционното
производство, но същата не е удостоверила реалното извършване на такива, поради
което отговорност за разноски за настоящото производство не следва да се
разпределя.
С оглед
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №38/12.06.2020г. по гр.д.№20/2018г. на
Каварненски районен съд .
Решението подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.