РЕШЕНИЕ
№ 4606
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110212681 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от М. М. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: ........................ представляван от упълномощен защитник
срещу Наказателно Постановление № 22 – 4332 – 007865, издадено на
03.05.2022г. от Началник сектор в СДВР отдел ,,Пътна Полиция‘‘ СДВР, с
което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 3 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено
нарушение на чл. 104Б, т.1 от ЗДвП.
В жалбата молителят оспорва законосъобразността на така издаденото
наказателно постановление, излагайки твърдения, че са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на акта, както и че не е
доказано от обективна и субективна страна извършването на
административно нарушение. В заключение се иска от съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло оспорваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят М. Г., редовно призован, се явява
лично и чрез упълномощен адвокат поддържат жалбата, молейки същата да
бъде уважена. Развиват подробни съображения в нейна подкрепа.
Претендират присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган, Началник сектор ,,Пътна
полиция‘‘ СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът намира, че жалбата е подадена в установения от закона срок и
от легитимна страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
1
Съобразявайки събраните гласни и писмени доказателства по делото,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 02.03.2022 г., около 23:00 часа, в гр. София, жалбоподателят М. Г.
управлявал лек автомобил М. с рег.№ ................ по бул. Черни връх с посока
към бул. ,,Евлоги и Христо Георгиеви“ на кръстовището с бул. ,,Свети Наум“,
редом с Л. П. – водачът на лек автомобил Н. ГТ-Р, с рег. № ...................
Двамата водачи спрели при подаден червен сигнал на светофара на
кръстовището с бул. Св. Наум, след което са продължили своето движение
посока бул. Евлоги и Христо Георгиеви. Въз основа на заснет снимков
материал във връзка с възникнало на 12.03.2022г. ПТП с участието на
свидетеля Л. П. от него била попълнена декларация на 15.03.2022г., в която
посочил, че на 02.03.2022г. другият участник в автомобила, който се движел
до него, бил жалбоподателя. Въз основа на тези данни бил съставен АУАН и
обжалваното впоследствие наказателно постановление.
Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно и
категорично установена, като съобрази приобщените по делото гласни и
писмени доказателства. Видно от разпита на свидетеля очевидец Л. П. в
съдебно заседание е, че в него лицето признава, че на процесната дата
02.03.2022г. между него и жалбоподателя не е имало състезание между
управляваните от тях автомобила. От друга страна в своите показания
свидетелите А. С., Т. М. и Ц. Ц. признават, че нито един от тримата не е
присъствал като очевидец на вмененото на дееца състезание, а АУАН бил
издаден въз основа на писмени данни, а част от свидетелите го подписали
като свидетели по акта, а не на нарушението. Съдът кредитира показанията на
всички разпитани свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви.
Признанията на свидетеля Попов не се опровергават от нито едно
доказателство или доказателствено средство. Същевременно от показанията
на останалите свидетели се установява тяхната административна функция по
законосъобразното издаване на самия акт, отколкото по доказаността на
самото нарушение.
Единствените данни за наличие на противоправно поведение е запис,
от който е видно че двата автомобила, управлявани от жалбоподателя и
свидетеля П., са един до друг.
Липсват каквито и да било други данни, от които да се направи
единствения възможен извод за наличие на нарушение. Поводът за
издаването на процесния АУАН и обжалваното наказателно постановление, е
друго събитие, в което участник не е бил М. Г..
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че не се доказва наличие
на извършено административно нарушение от обективна страна от страна на
наказаното лице, поради което и наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Съдът не споделя възражението на защитника на жалбоподателя за
наличие на опорочено административно производство по съставянето на
АУАН. Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели А.С.,
Т. М. и Ц. Ц. е, че в тях те признават, че не са присъствали при установяване
на нарушението или при неговото извършване. В случая очевидно е налице
хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, където се допуска при липса на
2
посочените свидетели, актът да се състави в присъствието на двама други
свидетели. Изричното неотбелязване на това обстоятелство не може да се
счете за такова нарушение, което да накърни процесуалните права на
санкционираното лице, нито пък е от категорията на съществените, от които
да не може да бъде изяснено в коя от алтернативните хипотези на закона е
бил съставен акта. Не посочването на дата на раждане на свидетелите и
точните им адреси също не следва да бъде възприето като фрапиращо
нарушение от категориите, обуславящи цялостното опорочаване на
въпросния АУАН. Като последица от съставянето му по този ред и липсата
на други доказателства, доказващи извършено нарушение, се явява липсата на
доказаността на деянието, за което доказателствена тежест носи именно
административно наказващия орган.
С оглед изхода на делото и направеното от защитника на
жалбоподателя искане СДВР следва да бъде осъдена да заплати на М. М. Г.
сумата от 800.00 лева, представляваща уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за упълномощен защитник, както и сумата от 5.00 лева
държавна такса по сметката на СРС в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 58д, т. 1
от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 – 4332 – 007865, издадено
на 03.05.2022г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция‘‘ СДВР, с
което на М. М. Г., с ЕГН: **********, с адрес: .............. са наложени
наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 104Б, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на М. М. Г., с ЕГН: **********, с адрес:
....................сумата от 800.00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за упълномощен защитник, както и сумата от 5.00 лева
държавна такса по сметката на СРС в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3