МОТИВИ към Присъда № 158 от
10.06.2019 г. по н.о.х.д.№ 2692 по описа на РС-Пловдив за 2019 г, ХХ н.с.
Внесен е в РС-Пловдив обвинителен
акт срещу С.З.С., за това че : за времето от
23.10.2017г. до 24.10.2017 г. включително в с.Войводиново, обл.Пловдив като
длъжностно лице - ** в „**“ **, е присвоил чужди пари - сумата от 1 350 лева,
собственост на „Ню пак“ ЕООД, връчени в това му качество да ги пази,
престъпление по чл.201, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура поддържа внесеното обвинение, описано в обвинителния акт. Предвид
обстоятелството, че в хода на съдебното следствие подсъдимият възстанови
причинените от престъплението щети на „Ню
пак“ ЕООД, както и че описаната в обвинителния акт престъпна проява е първа
такава в неговия живот, също и че подсъдимият не е осъждан, представителят на
държавното обвинение изрази становище, че случаят е маловажен и следва спрямо
подсъдимия да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК и да бъде освободен същият от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание.
Защитникът на подсъдимия се присъдени към
становището на представителя на РП-Пловдив, като изтъкна, че осъществената от
подзащитния му проява е продължила в рамките на един ден, присвоената сума е
възстановена, подсъдимият има семейство и дете, които издържа, поради което
изрази становище, че обвинението следва да се преквалифицира като маловажен
случай и да бъде приложена разпоредбата
на чл.204 б. „а“ от НК.
Пред съда
подсъдимият се присъедини към казаното от своя защитник, подсъдимият направи и
изрично искане за протичане на съдебното производство по реда на гл.27 от НПК и
по-точно при прилагане нормата на чл.371 т.2 от НПК. Същият призна изцяло
фактите, така както са отразени от РП-Пловдив в Обвинителния акт, като заяви,
че е запознат преди това с правните
последици на това диференцирано
производство, заяви, че не желае да се събират други доказателства по
отношение на фактическата обстановка,
изложена в него.
Ощетеното според внесеното обвинение юридическо
лице „Ню пак“ ЕООД оттегли предявения граждански иск срещу подсъдимия поради изплащането от страна на подсъдимия в
пълен размер на сумата в размер на 1350 лв., представляваща предмет на
престъплението.
Съдът, след като установи, че
самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че няма
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния
акт, на основание чл.373, ал.4 от НПК и съдебното производство се проведе
по реда на гл.27 от НПК.
Предвид събраните по делото
доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
На
14.07.2017 год. подсъдимият С.З.С. започнал работа по трудов договор във фирма „**“ ** с ** св.Н.Я.на
длъжност „**“. Съгласно длъжностната му характеристика - ** приемал парични
суми въз основа на касови бележки и фактури и отговарял за тях. Съгласно утвърдената в
дружеството практика- всеки ** извършвал доставка на стока на
различни купувачи „на едро“. Всеки ден получавайки стока на ** се издавала
товарителница от св.М.А./** в „**“ **/ или от св. Ж.П.П.. Когато съответният ** доставял стока на купувач,
получавал фактура - като в част от случаите купувачът превеждал парите по
банков път, а в останалите случаи - предавал паричната сума на **. Последният
при връщане във фирмата отивал при св.А.или П., които проверявали издадената на
конкретния ** товарителница и отбелязвали кои стоки са платени по банков път, а
за платените в брой - ** предавал получената сума на св. А.. Базата на дружеството, откъдето се получавала стоката и откъдето се отчитали получените парични
суми на св.А.и П., се намирала в с.Войводиново, обл.Пловдив. На
23.10.2017 год. сутринта подсъдимият С. извършил доставка на стоки на „Дафа“ ЕООД- на обект, находящ се на бул. „Пещерско шосе“ в гр.Пловдив.
Свидетелката К.К.- ** в „Д.“ ЕООД, предала на подсъдимия С. сумата от 1 350 лева за получената стока, като съставила разходен касов ордер, подписан от нея и подс.С. за предаването на сумата. След това подс. С. се върнал
в базата на „Ню пак“ ЕООД в с.Войводиново, но не отчел сумата от „Дафа“ ЕООД, а
потеглил с друга стока за гр.София, където извършил доставка на три фирми - „СК
Тийм“ ООД, „Демика - С“ ООД и „Кока-кола Хеленик Боталинг Къмпани България“ АД,
като от първите две фирми получил за доставката суми съответно 251,60 лева и 249,80 лева, а от третата плащането било по банков път. До
края на работния ден - на 23.10.2017 год. подсъдимият С. не се върнал в базата, тъй като пътувал от гр.София, явил се на следващата
сутрин - 24.10.2017 год., като отчел на св.А.получените суми от „СК Тийм“ ООД,
„Демика - С“ ООД, но не и тези от фирма „Дафа“ ЕООД, като заявил, че същата е
преведена по банков път. Малко след това подс. С. се
срещнал с ** св.Я.- казал, че заплатата му е ниска за работата, която върши и
желае да напусне, след което си тръгнал. Към обяд същия ден на
24.10.2017 год. св.А., установила, че сумата от „Дафа“ ЕООД не е преведена по банков път, а дадена в брой на подс.С., който не я е отчел и уведомила управителя.
Св.Я.от своя страна веднага се свързал по телефона с подс. С. - който първо
заявил, че ще върне сумата, когато дойде да си взема трудовата книжка. Това,
обаче не било сторено и св. Я.депозирал жалба в полицията.
Така описаната
фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните в хода на
досъдебното производство устни и писмени доказателства - показания на св. Н.Я.,
М.С.А., К.Н.К., К.Г.С., Ж.П.П., обяснения на подс. С.З.С., свидетелство за
съдимост, характеристична справка, длъжностна характеристика, трудов договор
№75/14.07.2017 г. товарителница, копие от разходен касов ордер №601 от
23.10.2017 г.
Установява се от приложения по делото трудов
договор №75/14.07.2017г., че подсъдимият С.З.С. е назначен на работа в „**“
ЕООД, на длъжност **. Видно от приложената по делото длъжностна характеристика сред
задълженията на подсъдимия в качеството му на ** в дружеството, спадали и такива, свързани с приемане на
парични суми от трети лица по повод извършени от ** доставки.
От показанията на св. Н.Я., ** на
дружеството, в което бил назначен подсъдимият се установява, че дружеството развивало
дейност като осъществявало доставки на стоки на други търговци. Според
показанията на същия свидетел принципа на работа бил такъв, че когато
постъпвали заявки, те се обработвали от касиерите в дружеството, които издавали
необходимите фактури, товарителници и стокови разписки. За всеки ** и курс се издавала
товарителница, която заедно със стоковите разписки или фактури му се предавала. След извършване на разноса ** отчитали стоковата разписка. След това **, който следвало да извърши доставката,
взимал издадените му документи и стоки, натоварвал стоките на служебно
предоставеното му за тази цел МПС и доставял стоката на съответните места. След
доставката ** бил длъжен да се върне и да отчете получената сума заедно с
документите и книжата. Така след всеки курс и на същия ден ** следвало да се върне в складовата база и да
отчете получената от купувачите на стоката сума и да я предаде в касата на „**“ ЕООД. В съответствие с показанията на св. Я.са и тези, дадени от друг
служител на дружеството „**“ ЕООД , тези на св. К.С., ** в дружеството.
От показанията на св. Я.се установява също, че на
следващи ден 24.10.2017 г., в който провел разговор с подсъдимия да изясни защо
не се отчел и не предал процесната сума, същият му обяснил, че работата била
прекалено много и че реално следвало да получи повече за труда си. На същата
дата ** на „**“ ЕООД, св.Я.и подсъдимият
се разбрали да прекратят трудовите взаимоотношения помежду си.
В същата насока са и показанията на св. М.С.А.,
заемаща длъжността ** в „**“ ЕООД. От показанията на досъдебното производство на
св.А.се установява, че на процесната дата 23.10.2017 г. подсъдимият извършил доставка в гр.Пловдив, на „Дафа“
ЕООД. След доставката, същият се върнал в складовата база, но не отчел полученото
от „Дафа“ ЕООД в касата на дружеството. Според показанията на същия свидетел
подсъдимият на следващия ден 24.10.2017 г. отчел в счетоводството на
дружеството две фактури, представляваща
цена за извършена от него доставка на „Ню
пак“ ЕООД - платени от „ СК Тийм“ ООД и „ДЕМИКА-Д“ ООД. За другите суми,
получени от него за извършена доставка от предния ден подсъдимият посочил, че
следвало да бъдат платени по банков път.
Едната била платената цена от Кока Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България
АД и същате действително следвало да бъде изплатена по банков път. На въпроса
на свидетелката кога ще бъде отчетена сумата от „Дафа“ ЕООД подсъдимият обяснил, че същата ще бъде отчетена по-късно.
В съответствие с показанията на двамата свидетели А.и Я.са
и показанията на св.К.Н.К., служител в „Дафа“
ЕООД. Същата заявява, че си спомня за
случая, в който подсъдимият извършил уговорената доставка, за което
свидетелката К.заплатила сумата от 1350 лв.
В съответствие с показанията на св. А.и К.е и
приложеният по досъдебното производство и приобщен по реда на чл.283 от НПК
разходен касов ордер, издаден на името на „Дафа“ ЕООД , удостоверяващ предаване на парична сума от „Дафа“ ЕООД на С.С.
в размер на 1350,00 лв.
От показанията на св. Я., С., А.и К.се установява по непротиворечив
начин, че задължение на всеки от шофьорите в дружеството, извършващ доставки, е
след осъществяване на доставката да се отчетат с получената сума , като ако
същата е платена в брой, са длъжни да я предадат още същия ден.
За изясняване на фактическата обстановка допринесоха и
обясненията на подсъдимия дадени в хода на досъдебното производство, както и
тези, дадени пред съда, в които той призна изцяло фактите по внесеното обвинение.
При изясняване на причините и подбудите за извършеното деяние същият изтъкна,
че причините за присвоителното престъпление била, че работодателят му дължал
пари.
Доколкото от приобщените по делото писмени
доказателства –разходен касов ордер се установява, че сумата от 1350 лв. е била
предадена на подсъдимия за извършената доставка на стока на 23.10.2017 г. от „Ню
пак“ ЕООД на „Дафа“ ЕООД, а от показанията на св.А.се установява, че подсъдимият
не е отчел получената сума същия ден, подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението длъжностно присвояване. До
приключване на съдебното следствие подсъдимият възстанови присвоената сума от „Ню
пак“ ЕООД, за което беше съставена разписка, в която управителят на дружеството
заяви, че е получил сумата от 1350 лв. от подсъдимия. Съдът взе предвид също,
че сумата от 1350 лв. е била предмет на присвоително престъпление, считано от
23.10. до 24.10.2017 г., т.е. от получаването й на 23.10.2017 г. до момента, в
който подсъдимият е притежавал качеството длъжностно лице, като след тази дата
той е загубил това качество поради прекратените правоотношения с „Ню пак“ ЕООД. Съдът отчете също, че подсъдимият
не е осъждан и е с добри характеристични
данни. Краткият период на извършване на престъплението, добрите характеристични
данни, чистото съдебно минало, липсата на социален отзвук на извършеното, мотивираха съда да приеме, че случаят е
маловажен и да приложи разпоредбата на чл.201 б. „а“ от НК, поради което съдът
преквалифицира деянието в престъпление по чл.201б. „а“ от НК,
вр. чл. 201 от НК.
Субект на
престъплението е пълнолетно, вменяемо лице. По отношение на предаваните стоки и изплащаните суми за тяхната доставка, подсъдимият е бил натоварен с функции да ги пази и е била
материално отговорен по отношение на тях. Длъжностното
качество, в което е получил процесните
суми е било такова към момента на получаването им от 23.10.2017 г. до момента
на прекратяване на трудовите му правоотношения с „**“ ЕООД на 24.10.2017 г.
От
субективна страна същият е знаел, че парите са чужди, съзнавал е предвид
подписания трудов договор с „**“ ЕООД, че
е дължал тяхното отчитане в деня, в който ги е получил, като цена за
извършената доставка, съзнавал е липсата на съгласие от страна на ръководството
на дружеството да ги държи за по-дълъг срок, съзнавал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Нямало е основание
да ги държи макар и заради неуредени отношения с ръководството на дружеството
във връзка с трудовото му възнаграждение, а и по делото няма доказателства в
тази насока. Това че подсъдимият е считал, че сумите му се полагат, защото
заплащането за извършваната от него работа било ниско, не е основание да ги
задържа.
Съдът, като съобрази, че за деянието, осъществено от подсъдимия С., законодателят
е предвидил наказание „лишаване от
свобода“ до една година или „пробация“, или „глоба"
от сто до триста лева, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава осма от НК и
причинените от престъплението вреди са възстановени, прие, че са налице
кумулативно предвидените предпоставки визирани в чл. 78а от НК за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност за извършеното деяние
по чл. 204 буква „а“ от НК,
вр. чл. 201 от НК, с
налагане на административно наказание „глоба“ в размер на
1000/хиляда/ лева.
На основание чл. 304 от НПК,
съдът призна подсъдимия за невиновен да е извършил деянието по чл. 201 от НК и
го оправда по това обвинение.
По
изложените мотиви съдът постанови Присъдата си.
Районен
съдия :…………………………………
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.