РЕШЕНИЕ
№ 137 11.06.2020 година
град Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II състав
На втори юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА
ХРИСТОВА
Секретар: Катерина Маджова
като разгледа докладваното от мл. съдия Христова
в.гр.д.№1689 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Т.Т.Т. против Решение №80 от 06.11.2019 г., постановено по гр.дело №333/2019 г.
по описа на РС Чирпан, в
частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и е осъден ищецът да заплати на ответната страна
разноски в размер на 350 лева.
В
своята въззивна жалба Т.Т. сочи, че приетата от първоинстанционният съд
фактическа обстановка не съответства на събраните по делото доказателства.
Излага, че не са му дадени ясни указания какви действия точно следва да
извърши. Твърди, че е представил доказателства за оставането си без работа. Моли
окръжния съд да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и да
постанови изплащане на дължащо се обезщетение за времето, през което е останал
без работа вследствие на незаконно уволнение ведно със законната лихва съгласно
приетата съдебно-счетоводна експертиза, както и да отмени решението на районния
съд относно присъдените на ответната страна разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от другата страна, ОУ „Васил Левски“, с. Гита,
представлявано от директора Н.Н.К., чрез пълномощника адв. Н.А. ***, в който развива
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че искането за
присъждане на лихва върху сумата за обезщетение е направено за първи път пред
въззивната инстанция, без да е посочено от кой момент се претендира, както и че
ищецът не е представил доказателства, с които да докаже твърденията си, че след
уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение. Моли
съда да потвърди обжалваното решение като валидно, правилно и законосъобразно.
Претендира за разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателя
се явява лично, съгласно дадените му указания уточнява, че е останал без работа
вследствие на уволнението и претендира обезщетение за оставането си без работа
за период от шест месеца след уволнението в размер на 5520 лева.
В съдебно заседание въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител, поддържа, че въззивникът не е
отстранил нередовностите на исковата молба. Моли съда да върне исковата молба,
да прекрати производството и да обезсили обжалваното решение по иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Окръжният съд, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение №80/06.11.2019 г.,
постановено по гр.дело № 333/2019 г. по описа на РС Чирпан, е отменена като незаконосъобразна заповедта на директор на ОУ
„Васил Левски“, с. Гита, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, с която на основание
чл. 325, т. 5 от КТ е прекратен трудовият договор на ищеца Т.Т., и е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявеният от Т. иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за
времето, през което е останал без работа в резултат на незаконно уволнение.
С исковата молба са предявени
обективно съединени искове, както следва: иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и иск по чл. 344, ал.
1, т. 3 от КТ за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради уволнението.
С първоинстанционното решение в
обжалваната му част районният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ, като е приел, че в установения от закона и посочен от съда
срок ищецът не е представил доказателства, а приетите такива не могат да бъдат
ценени поради настъпила преклузия за представянето им, поради което е останало
недоказано ищецът да е останал без работа след процесното уволнение, както е
останал недоказан и размерът на дължимото се обезщетение по смисъла на чл. 225,
ал. 1 от КТ.
От фактическа страна от събраните
в първоинстанционното производство доказателства се установява, че след
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът няма регистрирани трудови
договори и е регистриран като търсещо работа лице по постоянен адрес *** от
03.04.2019 г.
От представеното заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза се установява, че размерът
на брутно трудово възнаграждение на ищеца е 947.60 лева.
След като обсъди направените с
жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Старозагорският окръжен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивната жалба се явява редовна
и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на
разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за
валидността на обжалваното решение, окръжният съд намира, че обжалваното
решение се явява валидно и допустимо, постановено от съдия от компетентния
районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона
форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи,
становището на насрещната страна, както и събраните по делото
доказателства Старозагорският окръжен
съд намира следното:
Няма спор между страните, това се
установи и от писмените доказателства по делото, че ищецът е останал без работа
след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника и не е започнал друга
работа в рамките на шестмесечния период след уволнението. Нито в отговора на
исковата молба, нито в отговора на въззивната жалба работодателят не е
поддържал твърдения за противното.
По отношение на възражението на
въззиваемия за неотстраняване на нередовностите на исковата молба, за което
ищецът-виззивник е получил указания от въззивния съд, настоящият състав намира,
че с депозираната молба преди проведеното открито съдебно заседание и в самото
открито съдебно заседание, ищецът е уточнил претенцията си и поради това възражението
се явява е неоснователно.
Въззивната жалба е частично
основателна.
Въззивният съд не споделя
изводите на първоинстанционния относно настъпилата преклузия за представяне на
служебна бележка с изх.№60-09-16-35769/02.09.2019 г., издадена от Агенция по
заетостта, дирекция „Бюро по труда“, гр. Чирпан, и представена в първото
заседание по делото. Преклузията за представяне на доказателства би настъпила,
но само в случай че съдът пълно, точно и ясно извърши действията по докладване
на делото, като определи правната квалификация на всички претендирани права и
възражения; посочи кои права и обстоятелства се признават и кои обстоятелства
не се нуждаят от доказване; кои правнорелевантни факти подлежат на доказване
или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване
от ответника; за кои от твърдените от страните факти те не сочат доказателства.
Когато посочените съдопроизводствени действия не са извършени точно и в пълния
им обем, процесуалното бездействие на страната не може да има за последица
преклудиране на правото ѝ да попълни делото с относими към спорното право
доказателства (Решение №238/26.03.2018 по
дело №367/2017 г., II ТО на ВКС; Решение №219/12.12.2016 г. по дело №248/2016
г., IV ГО на ВКС).
За основателно следва да се
приеме оплакването на въззивника, че районният съд не му е указал какви точно
действия следва да извърши. След като е разпределил доказателствената тежест по
предявените искове, съдът е дал най-общи указания (предоставена е възможност на
страните да сочат други доказателства съгласно твърденията си и им е указано в
едноседмичен срок да вземат становище във връзка с указанията и доклада по
делото, както и да направят своевременно искания във връзка с това). В тези
общи указания обаче не се съдържа конкретно и ясно указание към ищеца, че не представя
доказателства за оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер.
Без съмнение представените
удостоверение за декларирани данни и справка за актуалното състояние на
трудовите договори от НАП са своевременно представени, както и своевременно е
представена служебната бележка от „Бюро по труда“ в първото съдебно заседание,
тъй като поради липса на указания не е настъпила преклузията за посочване на
доказателства за подлежащите на доказване обстоятелства. Като е направил извод
за противното и е отказал да цени представените писмени доказателства,
районният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, което се е
отразило на правилността на съдебното решение.
Що се отнася до извода за
недоказаност на размера на претенцията за дължимото се обезщетение, то и този
извод на районния съд не може да бъде споделен, защото тъкмо от служебно
назначената съдебно-счетоводна експертиза, а и от представения трудов договор и
допълнително споразумение към него се установява размерът на брутното месечно трудово
възнаграждение, служещо за определяне на размера на обезщетението за оставане
без работа.
Поради това решението следва да
бъде отменено и да бъде поставено друго, с което предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ бъде частично уважен.
Обезщетението следва да бъде изчислено за оставащото време до изтичане на срока
на трудовия договор (31.08.2019 г.), тъй като с оглед срочността на договора ищецът
не е останала без работа в резултат на незаконното уволнение в определения от
закона шестмесечен срок, а за по-малък период, и размерът на вредите от
незаконното уволнение е ограничен от този срок (в този смисъл е Решение №620/18.10.2010 г. по гр.д. №1716/2009 г., IV ГО
на ВКС). Искът за обезщетение следва да бъде
уважен до размер на 4880.14 лева (пълно брутно трудово възнаграждение за петте
месеца от м. април до м. август 2019 г. включително + брутно трудово
възнаграждение за трите работни дни от прекратяване на трудовото правоотношение
до края на м. март 2019 г.) и отхвърлен до пълния претендиран размер от 5520
лева. Законна лихва върху тази сума не следва да се присъжда, доколкото такова
искане не е било своевременно направено с исковата молба.
При този изход на спора следва да
бъде преразгледана и отговорността за разноски, като на ответника – въззиваем
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в първата
инстанция съразмерно с отхвърлената част на иска в размер на 40 лева, за
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция в размер на 81 лева
съразмерно с неоснователната част на жалбата, като същият следва да заплати в
полза на въззивния съд държавна такса в размер на 97.60 лева.
Предвид изложените съображения,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение №80/06.11.2019 г. по гр.д. №333/2019 г. по описа на РС Чирпан, в частта
му, с която е отхвърлен предявеният от Т.Т.Т. против ОУ „Васил Левски“, с. Гита,
общ. Чирпан, обл. Стара Загора, иск за присъждане на обезщетение за оставането му без работа
поради незаконното уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.
1 от КТ до размера на 4880.14 лева, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ОУ „Васил Левски“, с. Гита, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ НА Т.Т.Т., с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата 4880.14 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа
поради незаконното уволнение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.
225, ал. 1 от КТ.
ОТМЕНЯ
Решение №80/06.11.2019 г. по гр.д. №333/2019 г. по описа на РС Чирпан, в частта
му, с която Т.Т.Т. е осъден да заплати на ОУ „Васил Левски“, с. Гита, направените
по делото разноски в размер над 40 лева до присъдените 350 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №80/06.11.2019 г. по гр.д. №333/2019 г. по описа на РС Чирпан в
останалата част.
ОСЪЖДА
Т.Т.Т. да заплати на ОУ „Васил Левски“, с. Гита, общ. Чирпан, ЕИК: *********,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 81 лева.
ОСЪЖДА
ОУ „Васил Левски“, с. Гита, общ. Чирпан, ЕИК: *********, да заплати по сметка
на ОС Стара Загора държавна такса в размер на 97.60 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.