Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260362
гр. Пловдив, 10.03.2021
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в
открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7642/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд, V наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба, подадена от Х.Б.К.,
срещу Наказателно постановление № 20 – 0438
– 001606 от 16.11.2020 г., издадено от ВПД Началник РУ към ОД на МВР гр.
Пловдив, 03 РУ Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, като на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 8 /осем/ контролни точки.
С жалбата и в съдебно заседание
се релевират конкретни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, като е формулирано искане за неговата отмяна. Претендират се
разноски в размер, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна ангажира
писмено становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли
същата да бъде оставена без уважение, а процесното наказателно постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:
От фактическа
страна, съдът установи следното:
На 04.07.2020 г., около 18,00 часа в град
Пловдив, по бул. „България“ жалбоподателят управлявал лек автомобил с марка и
модел „Хонда ФР В“, с рег. № *** –
собственост на свид. Н.Д.К.. В посочения час, придвижвайки се с описания по –
горе автомобил, К. достигнал до кръстовището на бул. „България“ с ул. „В.
Левски“, движейки се в посока запад - изток, като същият навлезнал и преминал на забранителен /червен/ сигнал на
светофара, при работеща в нормален режим на работа светофарна уредба.
Това било непосредствено
възприето от свидетеля Б.А.В., който по това време, съвместно с колегата му К.К.М.
изпълнявал служебните си задължения по контрол на движението в района на
гореописаното кръстовище. Свидетелят В. подал съответен сигнал и спрял
управлявания от жалбоподателя автомобил.
За така извършеното нарушение,
свидетелят В. съставил на жалбоподателя АУАН бл. № 939683/ 04.07.2020 г. Посоченият АУАН бил предявен на
жалбоподателя, като последният се запознал със съдържанието му и го подписал,
като в графата за „обяснения/възражения“ посочил, че не е преминал на червен светофар,
акцентирайки, че позицията на която бил свид. В. не му позволявала да прецени.
Други допълнителни обяснения и/или възражения не постъпили включително в
тридневния срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН.
Така описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетеля В. – актосъставител,
частично от показанията на свид. К., както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствената съвкупност по делото, вкл. АУАН, оправомощителни заповеди,
Докладна записка от 15.07.2020 г.
Разпитан в съдебно заседание, свидетелят В. потвърждава
авторството на АУАН и поддържа изцяло констатациите в същия. В допълнение
изяснява, че с колегата му са се намирали извън патрулния автомобил на бул.
„България“ до № 33, в близост до кръстовище на бул. „България“ с ул. „В.
Левски“, на отстояние около 20 метра от кръстовището. Следва да се акцентира
върху обстоятелството, че свидетелят В. с категоричност заявява, че
жалбоподателят се е движел по бул. „България“ в посока – от запад на изток,
като е навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната
уредба. В тази връзка свидетелят конкретизира, че в действителност няма
видимост към светофарната уредба, която регулира движението в посоката, в която
жалбоподателят управлява процесния автомобил, но има ясна видимост на
светофара, който свети за тези автомобили, които се движат по бул. „България“ в
поска изток – запад, като за движещите
се в двете посоки автомобили светлинните сигнали са идентични. Същият, заедно с
колегата му се е намирал на място и отстояние, позволяващо му ясно и
непосредствено да възприеме извършеното нарушение.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни,
подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото
писмени доказателства, поради което ги кредитира изцяло.
Що се отнася до показанията на свид. К., съдът кредитира
същите единствено в частта, в която свидетелката посочва, че жалбоподателят е
управлявал собствения й лек автомобил на посоченото в НП време и място, но не и
в частта, в която свидетелката посочва, че К. е навлезнал и преминал през
кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба. От анализа на показанията
на свид. К. в останалата им част самостоятелно и в съвкупност с останалия
доказателствен материал, съдът формира извод, че същите не са годни да внесат
убедителни съмнения във верността на отразеното в АУАН и в НП, включително не
водят до промяна във фактическата обстановка и правните изводи. Същевременно,
както вече беше отбелязано, показанията на актосъставителя В. се открояват с
необходимата категоричност, последователност, житейска логичност и
незаинтересованост.
В
аспект на гореизложеното следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно чийто регламент редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В случая, доказателства в противен смисъл на посоченото в АУАН не се
сочат от страна на жалбоподателя, последният единствено отрича същите факти.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
При съставянето на АУАН и НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН
кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно
и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената
правна норма. Посочени са и всички правнорелевантни обстоятелства във връзка с
извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението,
съставомерни признаци от обективна страна.
Актът е съставен от компетентно
лице, при спазване на процедурата по съставянето му по чл. 40 и чл. 43 ЗАНН,
като материалната, териториална и темпорална компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представените по делото
оправомощителни заповеди. Процесния АУАН е съставен в присъствието на очевидец и нарушителя, като последния е имал
възможността да направи писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, но
такива не са постъпили. В АУАН и в атакуваното НП коректно е посочена правната
квалификация на нарушението, както и съответната на същото санкционна норма. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В тази връзка, следва да се
подчертае, че съдът не споделя доводите на жалбоподателя за липсата на прецизна
правна квалификация на нарушението доколкото не била посочена конкретната норма
от ППЗДвП, въвеждаща в задължение на водачите на ППС да не преминават на червен
светофар на сигналната уредба, което от своя страна обуславяло наличието на
съществено процесуално нарушение непозволяващо на санкционираното лице да узнае
какво точно е вмененото му нарушение. По мнение на настоящата съдебна инстанция,
в процесния случай не е налице твърдяното процесуално нарушение, доколкото
видно от обстоятелствената част на АУАН и НП в същите по безсъмнен и ясен начин
са описани всички елементи от фактическия състав на вмененото на жалбоподателя
нарушение. Дори и през призмата на изложените във въззивната жалба и в съдебно
заседание доводи, аргументиращи защитната позиция на въззивника, няма как да се
приеме, че същият не е разбрал какво точно е вмененото му нарушение,
респективно в какво се изразява противоправността на поведението му.
Не се споделя и възражението за
недоказаност на извършване на твърдяното нарушение, предвид обстоятелството, че
актосъстовителят и колегата му са били на позиция непозволяваща им да
възприемат светлинните сигнали, регулиращи посоката на движение на
жалбоподателя. В тази връзка отново следва да се акцентира върху показанията на
свид. В., който посочва, че е имал директна видимост към процесното кръстовище,
съответно към светофарната уредба, регулираща движението на ППС в посока изток
– запад, като съдът кредитира като житейски и логично обосновано посоченото от
свидетеля досежно организацията на движението на ППС и в двете посоки по бул.
„България“ чрез идентична светлинна сигнализация.
В аспект на гореизложеното, съдът
намира, че правилно както актосъставителят, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Цитираната разпоредба гласи, че
участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.
Посредством горепосочените способи, до знанието на водачите на МПС
достигат едностранни властнически нареждания, с които правните субекти - техни адресати, следва да
се съобразяват и да привеждат поведението си в съответствие с тях.
В конкретния случай, макар и жалбоподателят да е възприел подадения от
светофарната уредба червен светлинен сигнал (установяващ забрана за навлизане в
кръстовището), то той е преценил да не се съобрази с него. Съобразно
разяснителната норма на чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП , червена светлина - означава
"Преминаването е забранено", като водачите на пътни превозни средства
не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да
преминават линията, на която е поставен светофарът. В конкретния случай, след
като жалбоподателят е преминал кръстовището на бул. "България" с ул. "В. Левски" на забранителен
(червен) сигнал, то с това си поведение, той е консумирал състава на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
В аспект на гореизложеното изцяло недоказано остана възражението на жалбоподателя по
осъществяването на различна фактическа обстановка, а именно, че е преминал на зелен
сигнал. Жалбоподателят не ангажира каквито и да било годни доказателства, че за
същия е било разрешено преминаването. Следователно посоченото възражение се явява
неоснователно, несъответно на производството по издаване на НП и се възприема като
израз на защитната позиция на жалбоподателя, с цел избягване на отговорност.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението да спазва
светлинната сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – за живота, здравето и имуществото всеки участник в
движението, и е искал настъпването на последиците като именно е преминал
въпреки забраняващия сигнал на светофарната уредба.
Правилно е определена и приложимата санкционна норма, залегнала в текста
на чл.
183, ал.5, т. 1 ЗДвП, който предвижда административна санкция "глоба" в размер на
100 (сто) лева за извършване на гореописаното нарушение. Наказващият орган е
наложил санкция именно в размер от 100 лева, поради което преценката му се
явява законосъобразна. Следва да се посочи и че размерът на глобата е фиксиран,
поради което не подлежи на каквато и да било ревизия от страна на настоящия
съд.
По отношение на отнетите контролни точки на
жалбоподателя като водач на посоченото МПС, съдът съобрази, че се отнемат
контролни точки съгласно чл. 6, ал. 1, т. 12 от Наредба № Iз – 2539 от 17.12. 2012 г. за определяне на първоначалния максимален размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение (съкратено Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012 г. на МВР). Съгласно
горецитираната разпоредба от Наредбата, за преминаване при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването (чл. 183, ал. 5, т.
1 ЗДвП) се отнемат 8 контролни точки .
В случая правомерно са отнети 8
контролни точки на К., предвид обстоятелството, че той е извършил нарушението
по чл. 6, т. 1 ЗДвП, като броя на отнетите точки е съобразен с естеството на
осъщественото нарушение. Съобразени са от наказващия орган и изискванията на
чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012
г. на МВР, като в НП коректно са отбелязани броя на отнетите и броя на
оставащите контролни точки.
По приложението на чл. 28, б. "а" ЗАНН.
Съгласно
разрешението, дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС, че
преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, то изводът,
че нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена
опасност да деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо
дееца.
Настоящия
състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете,
че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е
по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав, при извършена самостоятелна проверка, съдът счита,
че процесният случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му като
маловажен. Касае се за типичен случай на несъобразяване със светлинните
сигнали, подадени от светофарна уредба. Същевременно,
по делото не се наведоха доводи, а и от страна на жалбоподателя не се ангажираха
доказателства, установяващи наличието на изключителност на ситуацията или
неотложна необходимост, която би оправдала подобно поведение.
Съобразно гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като
законосъобразно, следва да бъде потвърдено в своята цялост.
При този изход на спора право на
разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН би имала въззиваемата страна.
Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са представени доказателства
реално да са сторени, то разноски не следва да се присъждат.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 0438 – 001606 от 16.11.2020 г., издадено
от ВПД Началник РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, 03 РУ Пловдив, с което на Х.Б.К.,
ЕГН ********** за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.
5, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100
/сто/ лева, като на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 8 /осем/ контролни точки.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС