Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 20.07.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесет и
четвърти юни,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО
СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело №
160 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година и за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 20-0451-000305 от 20.05.2020г на Началника на
РУП-Ябланица.
Жалбодателят моли да бъде отменено наказателното постановление,като
неправилно,необосновано и незаконосъобразно.Твърди,че актът за установяване на
административно нарушение/АУАН/ не е съставен при спиране за проверка,а в
сградата на РУ на МВР-Ябланица,където бил отишъл след обаждане по мобилния му
телефон.Не му било обяснено да носи свидетелството си за управление на МПС и
свидетелство за регистрация,а бил призован по телефон за справка.Обяснил на
полицейските служители и записал като възражение по акта,че при управлението на
собствения му мотоциклет на 02.05.2020г по никакъв начин не е възприел подаден
от тях светлинен и звуков сигнал,което вероятно се дължи на особеностите на
моторното превозно средство,но и на несвоевременно подадения му сигнал.Такъв по
времена движение няма как да бъде възприет от водача,поради обстоятелството,че
в конкретния случай сигналът се подава не по посока на движението на
управляваното от жалбодателя МПС,а далеч след него в гръб,което от гледна точка
на установените правила при контрол на движението,е нередно и неправомерно.
Не е налице правно и фактическо основание за твърдението в
обжалваното НП ,че не се е подчинил на подаден звуков и светлинен сигнал и е
продължил движението си ,още повече нямало никаква причина да не спре,ако
обективно бил възприел сигнала.Явил се в полицейското управление същия ден,скоро
сред като се бил прибрал от път,но действително не взел документите в себе
си,тъй като не бил уведомен да ги носи,иначе му била извършена и проверка за
употреба на алкохол с техническо средство.
Моли да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание.В съпроводителното писмо,с което е изпратена адм.преписка на съда
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена
без последствия и се потвърди наложеното наказание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства-поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този смисъл
се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността
на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по
степен, място и материя орган.
От писмените и гласни доказателства/показанията на св. Ц.Р.,П.И.,Г.Г.,Кристиян
Петков, се установява следната
фактическа обстановка:
Жалбодателят И.И.Д.
притежава мотоциклет марка „ ххххххххххххх.
На 02.05.2020г,окобо15.05часасъщият се намирал с
мотоциклета в град Яа,в района на бензиностанция,находяща се на улица
„Ген.Г“ №. По същото време и на същото
място,в района на бензиностанцията се намирали и свидетелите И. и Г.-полицейски
служители при РУП-Ябланица,които се намирали в полицейски патрулен автомобил.
Последните твърдят,че жалбодателят,който управлявал посочения мотоциклет,тръгнал агресивно от района на
бензиностанцията и това била причината да го последват и да му подадат звуков
сигнал ,за да спре движението си.Свидетелите твърдят,че когато са подали
звуковия сигнал са се намирали зад мотоциклета-според показанията на свидетеля И.
на разстояние 30-50 метра,а според показанията на свидетеля Г. на разстояние не
повече от 20 метра.Според показанията на полицейските служители,жалбодателят не
се подчинил на сигнала,продължил движението си,като свидетелите го последвали
до района на село Б,Лов.обл.,като успели да установят и запишат регистрационния
номер на мотоциклета.
След като установили собственика на мотоциклета,свидетелите
И. и Г. посетили дома му,но не го открили,като предали на родителите му,да му
съобщят,че следва да се яви в полицейското управление в град Я. Известно време
след това жалбодателят се свързал по мобилен телефон със свидетеля Г.,като
последният му заявил,че трябва да се яви в полицейското управление „за
изясняване на случая“.
След явяване на жалбодателя в полицейското управление му
бил съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ от
свидетеля Ц.Р.,който не е възприел извършване на нарушението,а е съставил акта
въз основа на предаденото му от свидетелите И. и Г..В акта текстово са посочени
нарушенията-„при подаден светлинен и звуков сигнал от контролен орган не се
подчинява и продължава движението си...“, „не представя свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него,не представя свидетелство за
регистрация на МПС“.Текстово са изписани за нарушени нормите на
чл.103,чл.100,ал.1,т.1 и чл.100,ал.1,т2 от ЗДвП.
В акта жалбодателят е обективирал възражения,че не е
съгласен с констатациите на актосъставителя,по пътя не е видял патрулен
автомобил с такива сигнали,който да го спира“.
Въз основана акта е издадено обжалваното наказателно
постановление №20-0451-000305/20.05.2020г от началника на РУП-Ябланица,с което
за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175,ал.1,т4 от ЗДвП на
жалбодателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.100,ал.1,т.1
от ЗДвП и на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на10 лева,а за нарушение на чл.100,ал.1,т.2
от ЗДвП и на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер
на 10 лева.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът
счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
Видно
от събраните в хода на съдебното производство доказателства, се установява, че в
конкретния случай полицейските
органи-свидетелите И. и Г., са се намирали в служебен автомобил. При
възприемане на нарушение на ЗДвП, те подали звуков и светлинен сигнал и са
карали след МПС, управлявано от жалбодателя Д..Двамата свидетели твърдят,че са
подали сигналите след като управляваният от жалбодателямотоциклет е бил тръгнал
и на няколко метра след него-30-50м според показаният на св.И. и 20м според
показанията на свидетеля Г..Свидетелят К П пък твърди,че жалбодатлят се намирал
на около 400-500 метра пред полицейският автомобил,когато полицаите тръгнали
след него.
От
събраните по делото доказателства не се установява да е подаден своевременно
ясен сигнал за спиране със стоп – палка, съгласно чл. 170, ал.
3 от ЗДвП, включително от движещ се полицейски автомобил. Звуковият
и светлинен сигнал не са сред предвидените възможни варианти за спиране от
контролния орган, тъй като звуковият сигнал не сочи, че водачът на конкретно
ППС следва да намали скоростта и да спре на указано място. Светлинния сигнал не
може да удостовери задължение за водач на ППС да спре за проверка, тъй като
този вид сигнал означава, че е в действие специален автомобил, което задължава
другите водачи на ППС да се отбият и да създадат условия за преминаване на този
автомобил със специален режим на движение. Следователно подаването на светлинен
и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде
приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП. При подаване на такъв
сигнал възникват задължения за останалите водачи за осигуряване на
безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение (чл. 104, ал.
1 от ЗДвП), а за пешеходците възниква задължение да освободят
платното за движение (чл. 115, ал.
2 от ЗДвП). Всички тези задължения обаче са различни от тези, възникващи
при подаден сигнал за спиране по силата на чл. 103 от ЗДвП. С оглед на това подаването на светлинен и звуков сигнал от
автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал
за спиране по смисъла на ЗДвП. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл. 207 от
ППЗДвП, сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се
подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис "Полиция-Спри!",
какъвто от доказателствата по делото не се установява да е подаден. По аргумент
за противното, подаването на светлинен и звуков сигнал от движещ се полицейски
автомобил за обозначаване на специалния режим на движение не съставлява сигнал
за спиране и не вменява задължение на водача за това. С
оглед на всичко изложено по-горе и видно от събраните доказателствапо делото,
се налага извода, че след като на жалбодателя Д. не е подаден своевременно ясен
сигнал за спиране, същият не е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение на чл.103 ЗДвП.
От доказателствата по делото не се
установява жалбодателят да е осъществил съставите и на останалите му вменени
административни нарушения-по чл.100,ал.1,т.1 и т.2 от ЗДвП. Безспорно е
установено,че жалбодателят не е бил спиран при управление на МПС,когато е бил
призован по телефон да се яви в
полицейското управление липсват данни да му е било съобщено,че следва да носи
свидетелство за управление на МПС и контролен талон,както и свидетелство за
регистрация на МПС-процесният мотоциклет.Изобщо няма данни,че до полицейското
управление жалбодателят се е придвижил посредством МПС,за да има задължение при
управление на същото да носи посочените документи.
На основание горните съображения,съдът намира обжалваното
наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано и като такова
същото следва да бъде изцяло отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № 20-0451-000305/20.05.2020г на Началник РУ към ОДМВР Ловеч,РУ-Ябланица,издадено
въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № АА13311/02.05.2020г.,с
което за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП
на И.И.Д.,ЕГН:********** *** наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП и на
основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на10 лева,а за нарушение на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП и на
основание чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган,
по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :