№ 777
гр. Варна, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501019 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Община Варна, представлявана от Кмета
Иван Портних срещу Решение № 622 от 10.03.2022г. по гр.д. № 13437/2021г. по описа на
ВРС, ХХХIX-ти състав, с което на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД въззивната община е
осъдена да заплати на АЛ. П. П. с ЕГН ********** сумата от 6960 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, съизмерими с размера на
действителните разходи, необходими за поправка на щетите по лек автомобил „Фолксваген
Фаетон", рег. № В 8841 ВА, настъпили на 12.04.2019г. около 23:00 часа в гр. Варна по ул.
„Цар Борис III", на около 10 метра след табелата на кв. Виница посока Варна, вследствие
преминаване на автомобила през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба -
16.09.2021г. до окончателното плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението. Съдържа
доводи, че по делото не са били установени всички елементи от фактическия състав,
пораждащ деликтната отговорност на въззивната община. Не е установено
безпротиворечиво настъпването на вредоносното събитие, механизмът на настъпване, както
и причинната връзка между произшествието и вредите, заявени в исковата молба. Съдът не е
съобразил, че водачът на МПС не е съобразил нормативните разпоредби при управление на
превозното средство, регламентирани в ЗДвП. Присъденото обезщетение от друга страна е
завишено по размер, като действителните разходи по възстановяване на описаните по
автомобила щети са били в по-нисък размер. Ето защо при определянето му съдът е
1
нарушил правилото, че на обезщетяване подлежат действителните вреди към датата на
настъпване на ПТП. Отправила искане в тази връзка за постановяване на решение, с което
обжалваното такова да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск
да се отхвърли с извод за неоснователност.
В отговор на жалбата АЛ. П. П. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението. Моли същото да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззиваемата страна поддържа
изразената позиция по спора, като претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от АЛ. П. П. срещу
Община Варна осъдителен иск за обезщетение от непозволено увреждане с правно
основание чл. 49 вр. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 6960
лева, след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение в размера на иска
посредством неговото увеличаване с протоколно определение постановено в хода на
проведеното на 21.02.2022г. п.с.з., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
настъпило на 12.04.2019г. в гр. Варна непозволено увреждане на имуществото му – щети по
собствения му лек автомобил „Фолксваген Фаетон“, рег. № В 8841 ВА, произтекли в
причинна връзка с неправомерно бездействие на служители на ответната община, на които е
възложено поддържането и обезопасяването на пътното платно в гр. Варна по ул. „Цар
Борис III“, край Виница в посока Варна, от което за ищеца са произтекли вреди, изразяващи
се в реална загуба, съизмерима с размера на действителните разходи, необходими за
поправка на щетите по автомобила, ведно със законната лихва върху главницата от момента
на предявяване на исковата молба в съда – 16.09.2021г. до окончателното плащане на
задължението.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете са в следния смисъл: на
12.04.2019г., около 23:00 часа в гр. Варна, при управление на собствения си лек автомобил
марка „Фолксваген Фаетон“ с рег. № В 8841 ВА по ул. „Цар Борис III“, на около 10 м. след
табелата край на Виница, в посока гр. Варна ищецът преминал през необезопасена и
несигнализирана дупка по пътната лента за движение. За произшествието е съставен
Протокол за ПТП № 1662022 от органите на Пето РУП при ОД на МВР – Варна. Вследствие
попадането, по автомобила настъпили щети, както следва: спукани предна и задна десни
джанти и спукани предна и задна десни гуми. Автомобилът останал извън движение на
място, като бил репатриран със специален товарен автомобил – пътна помощ за собствена
сметка. В описаната в протокола схема на ПТП е констатирано, че причина за настъпилото
пътно произшествие е навлизане в необезопасена и необозначена на пътното платно,
конкретно по пътната лента за движение дупка. Разходите под формата на материали и
труд, необходими за отстраняване на повредите по автомобила възлизат на исковата сума.
Ответникът, като собственик на пътя има задължение да поддържа безопасността на пътното
2
платно, като от виновното бездействие на натоварените с това задължение служители са
произтекли описаните вреди. Отправил искане в тази връзка за положително произнасяне по
делото.
В отговор на исковата молба, Община Варна оспорила иска по основание и размер.
Посочила, че на основание чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на ППС са длъжни да съобразяват
скоростта си на движение с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия и видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко
предвидимо препятствие. В случая водачът не се е съобразил с императивната правна норма,
което именно е довело до настъпването на ПТП и нанасянето на вреди по автомобила.
Оспорил обстоятелството, че водачът е управлявал превозното си средство със съобразена с
пътните и метрологични условия скорост. Оспорил също претенцията по размер с доводи за
завишеност и че на обезщетяване подлежат действителните разходи, необходими за
отстраняване на щетите по автомобила към датата на настъпване на ПТП. Оспорил на
следващо място механизма на настъпване на вредите по лекия автомобил, както и че същите
са настъпили в причинна връзка именно с описаното ПТП. Ето защо отправил искане
предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, а и от писмените доказателства се установява, че ищецът притежава
валидно свидетелство за управление на МПС № *********, както и че притежава лек
автомобил „Фолксваген Фаетон", рег. № В 8841 ВА, видно от Свидетелство за регистрация
на МПС част II.
От Протокол за ПТП № 1662022/12.04.2019г., съставен от мл. инспектор П.Б. – мл.
автоконтрольор в Пето РУ при РДВР Варна в 23:00 ч. в гр. Варна на ул. „Цар Борис III“ на
около 10 м. след табелата край на кв. Виница посока гр. Варна АЛ. П. П., като водач на лек
автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. № В 8841 ВА попада в необезопасена дупка на
пътното платно с размери 140/80/6 см. Вследствие ПТП по автомобила са установени
разкъсани 2 броя предна и задна дясна гуми и възможно увреждане на джанти.
В качеството на свидетел по делото е разпитан съставителят на протокола на ПТП –
П.Б., мл. инспектор към ОД на МВР Варна, V РУ. От показанията му се установява, че
местонастъпването на ПТП е на излизане от кв. Виница в посока гр. Варна по пътя, точно
след табелата. В дясната част на пътното платно посока Варна установил наличие на
огромна дупка, която не била обозначена със сигнални знаци. При посещение на мястото на
ПТП, констатирал описаните в протокола щети по автомобила. Измерил дупката и направил
снимков материал на уврежданията по автомобила.
Пред ВРС е прието заключение на САТЕ, от което се установява следното: събитието
се е случило на 12.04.2019г. около 23:00 часа в гр. Варна, бул. "Княз Борис I" на около 10 м
след табелата на кв. „Виница" посока гр. Варна. Участник I в събитието: необозначена и
3
необезопасена дупка на пътното платно, а участник II в събитието е лек автомобил
„Фолксваген Фаетон", с peг. № В 88 41 BА, с водач АЛ. П. П.. За произшествието са
сигнализирани компетентните органи към сектор „Пътна Полиция" на ОД МВР - Варна и е
съставен Протокол за ПТП № 1662022. Вследствие на произшествието са настъпили видими
материални щети по автомобила, описани в протокола. При тези данни реалният и възможен
механизъм на настъпване на застрахователното събитие според експерта е: автомобилът при
движение по пътното платно попада с предно дясно колело, а след това и със задно дясно
колело в нарушение на пътната настилка с дължина 140 см, ширина 80 см и дълбочина 6 см,
намиращо се на платното за движение. При изкачването на колелото обратно на пътната
настилка и съприкосновение с ръба на дупката се получават разкъсвания на вътрешните
странични слоеве на борда на автомобилната гума, при което се получава издуване на
външния борд на гумата. При такъв вид увреждания, с оглед невъзможността
автомобилните гуми да бъдат възстановени до състоянието преди увреждането им и
безопасната и безаварийна експлоатация на автомобила, автомобилните гуми се заменят с
нови. Джанти предна дясна и задна дясна влизат в съприкосновение с препятствие, което би
могло да бъде ръба на дупката на пътното платно и изкачването на колелото при излизането
от нея обратно на пътната настилка. Увреждането на джанта предно ляво колело и джанта
задно дясно колело се състои в спукване на вътрешния ръб на джантата. Поради
спецификата на материала, от който е изработен детайла /олекотени сплави/ е невъзможно
да се гарантира безопасната и безаварийна употреба на детайла след евентуален ремонт. За
възстановяване на детайла е нужно неговата подмяна. Уврежданията, които са установени
по автомобила при извършения оглед от представители на ОД на МВР – Варна са
вследствие на съприкосновение на колелото с препятствие, което би могло да бъде ръба на
дупката на пътното платно и изкачването на колелото при излизането от нея обратно на
пътната настилка. При съпоставяне на механизма на произшествието и установените
увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
произтеклите вреди по лек автомобил „Фолксваген Фаетон" и е възможно същите да са
причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Видими при извършения оглед на
08.02.2022г., настъпилите щети са гуми предна и задна дясна и джанти предна и задна дясна.
Общата действителна пазарна стойност на увредените детайли е в размер на 6961.14 лв., на
която стойност възлизат и разходите, необходими за ремонт на увредените части и детайли
на автомобила по средни пазарни цени по справка с поне три сервиза.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа.
Отговорността по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; има
обезпечително-гаранционна функция; не произтича от вината на лицето, което е възложило
работата. Възникването на тази отговорност е обусловена от установяване на следните
правнорелевантни факти: че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия
4
противоправно и виновно, и то при или по повод на възложената му работа. В случаите,
когато пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, приложение ще намери
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Предмет на разглеждане са искове по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие,
изразяващо се в ненадлежно обезопасяване и обозначаване на пътната настилка в градска
среда. Претърпените от пострадалия вреди подлежат на обезщетяване на основание чл. 49 от
ЗЗД, доколкото вредите не биха могли да настъпят от обективно присъщи свойства и
вътрешни характеристики на пътното платно, а са свързани с човешка дейност по
обезопасяването и поддържането му в изправност. Правилно в обжалваното решение е
формиран извод, че задължение за обезопасяване и поддържане в изправност на пътя носи
именно ответната община.
Съгласно приетото в съдебната практика при деликта, когато едно лице действа и от
това действие последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е противоправно,
като вината се предполага. Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват
вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да
извърши. Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не
отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат. Държавните органи,
в т.ч. общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта
на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не
предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата
грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона
действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не
дължи обезщетение /Решение № 488/07.02.2012г. по гр.д. № 899/2010г. на ВКС, ІV ГО/.
Установено е по делото по категоричен начин от писмените доказателства,
подкрепени с гласни такива, както и от кредитираното от съда заключение на САТЕ, че на
12.04.2019г. в 23:00 ч. в гр. Варна на ул. „Цар Борис III“ на около 10 м. след табелата край на
кв. Виница посока гр. Варна, ищецът като водач на собствения си лек автомобил при
управление на същия попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, в причинно-
следствена връзка с което произшествие понесъл имуществени вреди – щети по лекия
автомобил, съизмерими с исковата сума, необходима за отстраняване на повредите по
автомобила.
"Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се
приравняват и улиците /§ 6, т. 1 от ДР на ЗДвП/, а изграждането, ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществяват от общините /чл. 31 от ЗП/. Управлението на
безопасността на пътната инфраструктура включва задължително провеждането на
описаните процедури по чл. 36б, ал. 1 от ЗП, като същите се изпълняват от
администрациите, управляващи съответния път /чл. 36б, ал. 7 от ЗП/. Общинските пътища
съставляват публична общинска собственост /чл. 8, ал. 3 вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗП/, а
5
съгласно чл. 11 от ЗОС, имоти и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на
населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Описаните законови разпоредби задължават лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал. 1 от ЗДвП/. Наличието на
необезопасени и необозначени дупки на пътя, предназначен за движение на ППС
представлява неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, съответно
неизпълнение на вменените от закона на общината задължения, а от гледна точка на
деликтната отговорност, посоченото деяние представлява противоправно бездействие и
ангажира отговорността на общината по реда на чл. 49 от ЗЗД. Доколкото в хипотезата на
чл. 49 от ЗЗД не се изисква да се установи пълно и главно виновните действия на кое
конкретно физическо лице, натоварено да поддържа в изправност и безопасност пътния
участък, са в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане, съдът приема, че в
конкретния случай са налице всички предпоставки, ангажиращи отговорността на
общината. По делото не е проведено доказване, установяващо извършване на текущ ремонт,
контрол и поддръжка на процесния участък, нито натоварените служители на общината или
други изпълнители да са отстранили съществуващата на пътя неизправност, респ. да са
сигнализирали за опасната неравност /дупка/ с грижата на добър стопанин, с цел
организиране на движението по пътя по начин, осигуряващ нормалното и безопасно
преминаване на ППС. А задължението за обезопасяване се извежда и от общото задължение
да не се вреди другиму с оглед легалното предназначение на пътя. Като не са контролирали,
констатирали и отстранили неизправността на пътя по протежението на ул. „Цар Борис III“
от Виница в посока Варна, служителите на ответника по същество не са изпълнили законово
възложените им задължения, поради което са допуснали бездействие, което е
противоправно. В причинно-следствена връзка с него е настъпилото ПТП, причинило
повреди по собствения на ищеца лек автомобил. Налице е пряка и непосредствена причинно
следствена връзка между противоправното бездействие на натоварените служители на
общината, настъпилият деликт и причинените в резултат на него вреди, поради което следва
да бъде ангажирана отговорността на въззивната община.
Претърпените от ищеца вреди от друга страна са в пряка причинна връзка с
бездействието на лицата, на които е било възложено от ответната община упражняване на
надзор, поради което са причинени и по повод възложената им работа.
Видът, основанието и размерът на вредите от друга страна е доказан систематично
от писмените доказателства, от гласните такива, както и от експертното заключение. В
доказания им размер от 6960 лв. понесените от увредения вреди подлежат на обезщетяване
от деликвента. Неоснователни в тази връзка са доводите в жалбата, сочещи съпричиняване
на вредоносния резултат. По делото липсват ангажирани доказателства, установяващи
противоправно поведение или прояви на небрежност от страна на водача на лекия
автомобил при управление на същия, респ. други негови действия или бездействия,
допринесли в причинна връзка настъпването на уврежданията. Доказателства за
6
съпричиняване на увредата по делото не са ангажирани въобще.
Следователно, по делото са установени по категоричен начин елементите от
фактическия състав на деликта по реда на чл. 49 от ЗЗД, поради което предявеният на това
основание иск е основателен и следва да се уважи. В обжалваното решение, ВРС е
постановил идентичен правен резултат, който като правилен следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на разноски.
Доказаният размер на реализираните от страната съдебни разноски по въззивната жалба на
Община Варна съгласно списък възлиза на 830 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение. В този размер разноските по делото с оглед изхода му пред настоящата
инстанция следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 622 от 10.03.2022г. по гр.д. № 13437/2021г. по описа
на ВРС, ХХХIX-ти състав, с което на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД Община Варна,
представлявана от Кмета Иван Портних е осъдена да заплати на АЛ. П. П. с ЕГН
********** сумата от 6960 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, съизмерими с размера на действителните разходи, необходими за
поправка на щетите по лек автомобил „Фолксваген Фаетон", рег. № В 8841 ВА, настъпили
на 12.04.2019г. около 23:00 часа в гр. Варна по ул. „Цар Борис III", на около 10 метра след
табелата на кв. Виница посока Варна, вследствие преминаване на автомобила през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба - 16.09.2021г. до окончателното плащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Община Варна, представлявана от
Кмета Иван Портних ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. П. П. с ЕГН ********** сумата от 830 лева,
представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8