Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 27.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
7 състав, в открито съдебно заседание проведено на шести юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
788/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от С.Х.Й., ЕГН ********** *** срещу Б.Х.К., ЕГН ********** с адрес ***,
М.С.Н., ЕГН ********** с адрес *** и Н.Б.Н., ЕГН ********** с адрес *** иск с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик
на ½ ид.ч. от имот, представляващ ПИ с
идентификатор № 04426.502.155 по КККР одобрени със Заповед №
РД-18-18/06.03.2015г. на ИД на АГКК, находящ се в ***, с площ от 459кв.м., при
граници на имота по скица имоти с идентификатори- 04426.502.154, 04426.502.171,
04426.502.156 и 04426.502.153, а срещу ответниците Б.Х.К., ЕГН ********** с
адрес *** и М.С.Н., ЕГН ********** с адрес *** и на ½ ид.ч. от построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна
сграда с идентификатор 04426.502.155.1 по КККР одобрени със Заповед №
РД-18-18/06.03.2015г. на ИД на АГКК, с площ от 57кв.м. и РЗП от 117,09кв.м.,
състоящата се от приземен етаж с площ от 57кв.м. и втори етаж с площ от
60,09кв.м., основан на твърдения за придобиване на собствеността по давностно владение осъществявано в периода от 1994г. до
датата на подаване на исковата молба- 22.01.2020г.
Ищецът основава активната
си материалноправна легитимация, твърдейки в исковата
молба следното: С договор за дарение по НА №
13/11.07.1983г. дядото на ищеца- Б. Н.Б. му е дарил собствения си недвижим
имот, представляващ тогава незастроено дворно място в с. Долен близнак, с площ
от 530кв.м., УПИ XIX- 382, кв. 48 по плана на селото. С разрешение №
569/25.07.1983г. му е позволено да построи в имота вила с площ от 53кв.м. През
1986г. строежът бил реализиран. С договор за покупко- продажба по НА № 457/1986г.
прехвърлил на сестра си Б.К. собствеността върху 1/2ид.ч. от дворното място и
изградената в него жилищна сграда. Твърди, че в периода 1991- 94г. сестра му
живяла в имота, като ползвала първи етаж от него. През 1994г. напуснала имота и
оттогава не владеела същия. От този момент твърди, че е започнал да упражнява
фактическа власт върху целия имот с намерение за неговото своене, като е
продължил да строи и надстроява жилищната сграда и облагородява дворното място.
Посочва, че сестра му нееднократно е заявявала пред него и пред техни близки,
че целият имот е на него. Сочи, че от 1994г. сестра му никога не е разполагала
с ключове за имота- дворна врата и за къщата, и никога не е имала претенции да
й бъдат предоставяни такива. Още повече, че приживе майка им се разпоредила с
цялото си имущество в полза на сестра му, поради което и последната продължила
да заявява, че частта й от процесния имот е на брат й. Въпреки това, на
25.03.2019г. ответницата К. с договор за дарение по НА № 69/2019г. дарила на ответницата
Н. 14/19ид.ч. от собствената си 1/2ид.ч. от дворното място и жилищната сграда,
а на ответника Н. останалите 5/19ид.ч. от дворното място. Твърди, че
ответниците Н. и Н. никога не са упражнявали фактическа власт върху имота, не са
искали ключове за него и по никакъв начин не са се противопоставяли на
осъществяваното от ищеца владение. Ето защо, сочи, че е придобил правото на
собственост върху спорната 1/2ид.ч. от дворното място и къщата в него въз
основа на осъществявано давностно владение от 1994г.
и до днешна дата. Затова и към датата на прехвърлителните
сделки извършени от сестра му, тя не е била собственик, поради което и нейните приобритатели не са придобили права върху него. Твърди, че
е извършвал само със собствени средства и труд строителни работи по сградата,
поддържал е дворното място. През цялото това време сестра му е проявявала дезинтересираност към имота, а той е владял и собствената й
ид.част с нейно позволение и без противопоставяне.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Б.К. е ангажирала писмен отговор, с
който оспорва иска и твърденията, на които се основава. Потвърждава, че имотът
през 1983г. е бил подарен на брат й от дядо им, но твърди, че волята на дядо им
е била, след като тя навърши пълнолетие брат й да й прехвърли половината от
него. След дарението от 1983г. дядо им с лични средства и помощ от роднини
построил сградата в него, което изключва принос на брат й в строежа й.
Потвърждава, че 1986г. половината от двора и сградата й е била дарена от брат
й. Двамата си разпределили ползването на сградата като тя ползвала приземния
етаж, а ищецът втория етаж. Оспорва твърденията след 1994г. да не е владяла
имота. Твърди, че в периода 1986-96г. периодично, 3-4пъти в месеца е посещавала
имота в почивните дни и се е грижила за него. От 1997г. до 2006г. живяла в
имота постоянно, защото работела в цех в с. Близнаци, а след това в кк Камчия. В къщата живеела с дъщеря си и съпруга си.
Детето посещавало детска градина в с. Близнаци, а след това до 4-ти клас учело
в с. Приселци. В периода 1996-2006г.
измазала първи етаж на сградата, поставила ограда и врата на двора, посадила
трайни насаждения, отглеждала зеленчуци, поставила пътеки от бетонни плочи,
шахта, простори и всяка година плащала дължимите данъци, вкл. партидите за ток
и вода се водели на нейно име. В този период, ищецът живеел със съпругата си в
гр. Варна, работел като шофьор и не се интересувал от имота. Лятото на 2006г. се
преместила със семейството си в гр. Варна, но в периода м.05-м.10.2013г.
работела в СОК Камчия и до м.04.2014г. живеела в къщата. До 2017г. посещавала
имота в почивните си дни, а летните ваканции прекарвала там с дъщеря си. През
2009г. предоставила първия етаж от къщата на дъщерята на ищеца ответницата Н.,
за да живее там заедно със семейството си. Преди да се нанесат в къщата,
племенницата й и мъжът й направили ремонт като сменили дограмата и вратите на
стаите, измазали стените и ги обзавели. В този период, ищецът и приятелката му,
постоянно търсели поводи за скандали с М., поради което тя и семейството й
напуснали къщата. След като се изнесли от къщата, ответницата и съпругът й
продължили да посещават имота през различни интервали от време. Едва през
2013г. ищецът заживял за постоянно в къщата, а дотогава посещавал имота от
време на време. Оспорва твърденията да е надстроявал или извършвал ремонти.
Посочва, че едва през 2017г., когато се разболява започнала да посещава имота
по- рядко, но оспорва някога брат й да й е оспорвал правата върху имота, да й е
препятствал достъпа до него. Потвърждава, че го е допускала до имота и етажа
ползван от него, като му е давала ключове, за да го наглежда и ползва, ако има
нужда. Оспорва ищецът да е владял нейната част от имота и твърди, че същият е
имал качеството единствено и само на нейн държател.
Посочва още, че през 2018г. с две последователни сделки- първо за замяна и след
това за покупко- продажба, ищецът се е разпоредил с правото си на собственост
върху процесния имот в полза на приятелката си П. А.. Искането е за отхвърляне
на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М.Н. е ангажирала писмен отговор, с
който оспорва иска и твърденията, на които се основава. Твърди, че се
легитимира като собственик на 14/19ид.ч. от 1/2ид.ч. от процесния имот и
½ ид.ч. от построената в него сграда, на
основание договор за дарение по НА № 69/25.03.2019г. Посочва, че след развода
на родителите си, баща й заживял с новото си семейство в гр. Варна. До 2009г.
посещавала имота рядко, но през годините гостувала многократно на леля си Б. и
съпруга й, който живеели на първия етаж в сградата. Баща й и съпругата му
ползвали втория етаж от къщата. През 2009г. леля й Б. й предположила да се
премести да живее на първия етаж, разрешила й да направи ремонти и да ползва
двора. Лятото на 2009г. със съпруга си започнали ремонт. Посещавали имота
предимно събота и неделя. Сменили изцяло дограмата на първия етаж и започнали преустройство
на стаите с намерение да живеят там с двете си деца. По него време, в имота
живеели баща й и съпругата му. Между тях имало постоянно караници, вкл. закани
за живота на ответницата, поради което тя и семейството й напуснали имота.
Оспорва баща й през годините да е заявявал собственически права и върху частта
от имота на леля й. Посочва, че м.04.2019г. сменила ключа на входната врата на
първия етаж и оставила от него и на баща си, за да има достъп, ако се случи
нещо. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н.Н. ангажира
писмен отговор, с който оспорва иска и твърденията, на които се основава.
Потвърждава, че имотът е бил собствен на баща му Б. Б., който се сочи, че през
1983г. е взел решение да го прехвърли на децата на сестра му - ищецът и
ответницата Б. Йорданова. За да се защити интереса на Б. Йорданова, която към
него момент била непълнолетна, имотът бил прехвърлен изцяло на ищеца, при
условие, че след като Б. стане пълнолетна, брат й ще й прехвърли половината.
Посочва, че към него момент имотът е бил незастроено място, в което веднага
след дарението от 1983г. баща му с помощта на ответника е започнал строеж на жилищна сграда с лични средства.
Оспорва ищецът към него момент да е имал нужните финансови средства за строежа,
доколкото е отбивал военна служба, въпреки че разрешителното за строеж е било
издадено на негово име. Твърди, че той е участвал в строежа на сградата с труд,
организация на строежа до цялостното му завършване и осигуряване транспорт на
строителни материали. След завършване на сградата и многократни напомняния,
ищецът изпълнил уговорката и прехвърлил ½ ид.част
от двора и сградата на сестра си. Посочва, че от 1986г. племенницата му Б.
посещавала имота 3-4пъти в месеца, грижела се за земята, направила пътеки в
двора, шахта, ограда, входна врата. Направил и ВиК инсталацията на първи етаж.
До 1997г. между неговия имот /съседен на процесния/ и процесния съществувал общ
път с врата, където всички си паркирвали колите. В
периода 1997г. до 2006г. Б. живяла постоянно в имота. Работела в с. Близнаци, а
детето й посещавало детска градина в с. Приселци. Ищецът посещавал рядко имота,
основно събота и неделя, а живеел в гр. Варна със семейството си. Лятото на
2009г. дъщерята на ищеца М. започнала да посещава имота, като тя и мъжът й със
съгласието на ляла си Б. започнали ремонт и сменили дограмата на първия етаж.
Имали желанието да се преместят да живеят там, но това така и не станало, тъй
като постоянно възниквали скандали с баща й. Ищецът започнал да живее на втория
етаж от къщата едва през 2013-2014г. Оспорва в периода 1983г. до 2019г. ищецът
да е демонстрирал, че владее имота и иска да го придобие само за себе си.
Посочва, че през 2017г. разбрал, че Б. се е разболяла и започнала да посещава
имота си по- рядко. През 2019г. племенницата му Б. му дарила 5/19ид.ч. от
притежаваните от нея 1/2ид.част от дворното място, а останалата част от
дворното място и къщата дарила на племенницата си М.. На 27.03.2019г. изпратил
до П. А., явяваща се собственик на останалата 1/2ид.ч. от имота след като
ищецът й я е прехвърлил, покана за осигуряване достъп до имота, която останала
неполучена. На 01.04.2019г. отишъл на място в имота и поискал достъп и ключ до
имота, какъвто му бил отказан. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В о.с.з. исковата молба
и отговорите се поддържат.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са положителни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, които са допустими. Ищецът въвежда като придобивно
основание относно дворното място и построената в него жилищна сграда упражнявано
давностно владение в периода 1994г. до 21.01.2020г.
Претенцията относно ½ ид.ч. от къщата и
дворното място се заявява срещу ответниците Б.К. и М.Н., а срещу ответника Н.Н. само относно дворното място. С т. 3 Б от ТР
4/14.03.2016г. по т.д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС се прие, че
е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице,
което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба,
както е в случая.
За да бъде уважената така заявената искова
претенция в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване, че е придобил собствеността върху имота на твърдяното придобивно основание.
В тежест на ответниците, които оспорват иска, е да
установят наличието на противопоставими права върху
вещта, т.е че те са собственици на сочените основания- договори за дарение и
покупко- продажба, както и останали си възражения препятстващи възможността
ищецът да е придобил имота по давност.
От ангажираните по
делото и относими към казуса писмени доказателства се установява следното: С
договор за дарение по НА № 13/11.07.1983г. Б. Н.Б. е дарил на внука си С.Х.Й.
собствения си имот представляващ незастроено дворно място в с. Долен близнак с
площ от 530кв.м. С разрешение за строеж № 569/25.07.1983г. на ищеца е било
позволено да построи вила съгласно одобрени проекти. С договор за покупко-
продажба по НА № 48/14.02.1986г. ищецът е продал на сестра си ответницата Б.
Йорданова ½ ид.ч. от така придобитото дворно
място в с. Долен близнак, заедно с ½ ид.ч. от
построената в него сграда. С договор за замяна по НА № 175/26.10.2018г. и
договор за покупко- продажба по НА № 176/26.10.2018г. ищецът последователно се
е разпоредил съответно с 1/10ид.ч. и 4/10ид.ч. от притежаваните от него
1/2ид.ч. от дворното място и жилищната сграда в него, в полза на П. А.. Т.е към
датата на подаване на исковата молба същият не разполага с титул за собственост
по отношение на спорните ид.ч. от имотите.
С договор за дарение по
НА № 69/25.03.2019г. Б.К. дарила 14/19ид.ч. на ответницата М.Н. от собствените
си 1/2ид.ч. от процесното дворно място и 1/2ид.ч. от жилищната сграда, а на
ответника Н.Н. дарила 5/19ид.ч. от собствените си
1/2ид.ч. от дворното място. Така, с тази разпоредителна сделка, дефакто ответницата К. се е разпоредили изцяло с
притежаваните от нея права в имота- дворно място и сграда, придобити с договора
за покупко- продажба от 1986г. Съответно, ответницата Н. разполага с титул за
собственост върху 14/19ид.ч. от дворното място и 1/2ид.ч. от сградата, а
ответникът Н. притежава 5/19ид.ч. от дворното място на основание договори за
дарение.
С оглед установяване твърденията на ищеца за упражнявана от
него фактическа власт върху имота във въведения давностен
период 1994-2020г. по делото са ангажирани гласни доказателства- показанията на
свидетелите С. С. А./роднина по съребрена линия с ищеца/ и Д. К. М. /без
родствени връзки със страни по делото/. Св. А. разказва, че от 2009г. живее в
с. Близнаци. Къщата му била на 300-400м. от тази на С.. Знае, че дворното място
му било подарено от дядо му, а къщата от С.. Когато я строили С. бил на 20г.
Строили с майстори, С. помагал с труд, предполага и със средства. От 10г.
години С. живеел в къщата, заедно със жена си, а преди това работел и живеел
във Варна, и идвал събота и неделя. Ползвал и двата етажа на къщата, в двора
гледали овощни дървета, имало цветя и зеленчуци. Посещавал имота му поне
3-4пъти в месеца и никога не бил виждал Б. там. Дъщеря му ходела рядко и няма
спомен да е правила ремонт на къщата. Дограмата на първия етаж била сменена
отдавна. Не знае С. да е имал спорове с роднини по повод собствеността на
имота. Св. М. посочва, че живее в с. Близнаци и със С. се познавали от дълги
години. Не били съседи, живеела далеч от него и нямала видимост. Децата й
живеели близо до него и редовно минавала по улицата, на която живее. Къщата му
била на два етажа с външно стълбище. Не била влизала вътре, но видимо къщата
била обитаема и на двата етажа. Не била влизала и в двора, но видимо бил около
600-700кв.м. Не познава дъщерята на ищеца, нито сестра му. Знаела, че къщата е
на С. понеже само него била виждала там от поне 14години. Фамилията й помагала,
когато строяли къщата и от мъжа си знаела, че С. му плаща.
За опровергаване твърденията на ищеца за осъществявана от
него фактическа власт върху имота, ответниците ангажираха гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Ж. Й. Н./вуйна
на ищеца и ответницата К./ и Р. Г.Б. /съпруга на първи братовчед на ищеца и
ответницата К./, както и писмени такива. От представените писмени такива се
установява, че 2017г. ответницата К. е диагностицирана
с онкологично заболяване. До завършване на четвърти клас през учебната
2005-2006г. дъщеря й е посещавала училище „Васил Левски“ в с. Близнаци. През
2000- 2005г. ответницата е работила в Камчия.
Св. Ненкова разказва, че
живее в съседния на спорния имот, с който преди години образували общ парцел. Живеела
на Камчия от 4години, но преди това всяка седмица от 1970г. била там. Дядото на
С. и Б. построил къщата през 1986г., вкл. съпругът й помагал. Б. живеела в нея,
заедно със съпруга си и детето. Тогава Б. ***, където дъщеря й ходела на
градина. По това време С. живеел и работел във Варна. Б. ползвала първия етаж
от къщата, а брат й втория. Б. оградила имота, направила порта, сложили плочки,
шахта. През 2013г. С. и жена му се пренесли да живеят в къщата, на втория етаж.
Б. му била дала ключ и за нейния етаж, ако нещо се случи. Виждала го е да влиза
на първия етаж. По- късно Б. прехвърлила на племеницата
си етажа от къщата. М. и мъжът й правили ремонт на етажа, тъй като смятали да
живеят там, но тъй като не се разбирала с баща си, се отказали и се върнали в
Страшимирово. Посочва, че никога между Б. и С. не е имало спорове за
собственост и всеки си знаел кой е неговия етаж. Не е чувала С. да е казвал, че
цялата къща е негова. След като Б. ***, посещавала имота събота и неделя, във
ваканцията на детето и си поддържала етажа. Последно я видяла в имота 2018г., а
след като Б. се разболяла от онкологично заболяване се прибрала във Варна. Св. Б.
разказва, че живее в съседния имот повече от 20години, от 1996г. Имотът представлявал
дворно място с двуетажна къща. В момента и от 2013г. на втория етаж живеел С. с
жена си, а първият етаж бил на Б., която преди време го дала на племенницата
си. Преди години двамата си разпределили така ползването. Преди 2013г. С. идвал
рядко на имота, предимно събота и неделя летните месеци, понеже работел и
живеел във Варна. Около 10 и повече години Б. живяла там, заедно с мъжа си и
детето. Б. работела в цех за кори в с. Горен близнак, детето ходело на училище
в Приселци. Дори и сега С. бил рядко в имота, защото карал камиони и по седмици
го нямало. С. и жена му Петранка имали ключ за първия етаж, тъй като така
преценила М. и Б., които ги пускали да ходят там. Имали спорове помежду си, но
никога никой не бил препятствал достъпа до имота на другия. Когато преди
2-3години Б. се разболяла, започнала по- рядко идва в имота. Живяла постоянно в
него до към 2006-07г., обработвала си двора, имало дървета, цветя, правили и
шахта с мъжа си. Няколко години по- късно работела на Камчия и пак живяла в
имота, а с дъщеря си идвали през ваканциите лятото. За последно видяла Б. в
имота през 2018г. Била виждала М. и мъжа й да правят ремонт на първия етаж-
сменили дограмата, ВиК правили, плочки в банята. Малко след това се отказали да
живеят там, понеже не се разбирали с баща си.
Съгласно чл.
79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице оригинерното придобивно основание,
следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав на придобивната давност, а именно, да е упражнявана фактическа
власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок; тази фактическа
власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху
имота. Или, за да докаже, че е придобил имота по
давност ищецът е следвало да установи, че е упражнявал върху имота фактическа
власт- лично или чрез другиго с намерение за своене. В чл. 69 ЗС е установена оборима презумпция, задължаваща съда при доказан факт на
осъществяване на фактическа власт върху вещта, да приеме за осъществен и
предполагаемия такъв за наличие на намерение за държане на вещта като своя.
Тази презумпция дефакто ползва владелеца дори и в
отношенията му с лице, което е притежавало правото на собственост върху вещта
към началния момент на давностния срок и възлага на
последния доказателствената тежест по установяване основание за упражняваната
фактическата власт, т.е че вещта е била държана за другиго. С ТР № 1/06.08.2012г.
на ОСГК на ВКС се приеме, че презумпцията по чл. 69 ЗС е приложима и в
отношенията между съсобственици, като се държи сметка обаче относно
основанието, на което е установена фактическата власт върху имота. И, когато то
показва съвладение /всяко от лицата, които придобиват
владението има намерение да държи вещта като своя обща заедно с останалите/ и
съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици
и презумпцията се счита за оборена, защото основанието на което е придобито
владението върху чуждите идеални части, изключва намерението те да се държат
като собствени. В конкретния случай твърденията на
ищеца са, че фактическата власт с намерение за своене е установена през 1994г.
Към този момент имотът е бил съсобствен между ищеца и
ответницата К. при равни квоти, доколкото с договора за покупко- продажба по НА
№ 48 от 1986г. ищецът се е разпоредил с 1/2ид.ч. от него /двор и сграда/ в полза
на ответницата К., което налага извод, че презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена.
Затова и ищецът дължи доказване на извършени действия сочещи превръщане
държането на ид.части на съсобственика си във
владение. Тези
действия по явен и недвусмислен начин следва да показват отричане владението на
останалите съсобственици, с които действия е престанал да държи идеалните части
от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, които действия следва и да са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по
начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи
владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Анализът на ангажираните по делото гласни доказателства
налагат извод, че това е останало недоказано. Показанията на водените от ищеца
свидетели в това отношение не са информативни. Така, св. А. посочва, че ищецът
е започнал да живее в имота преди 10г., а преди това го е посещавал от време на
време, предимно почивните дни. Св. М. посочва, че С. живеел там от поне
14години, но съдът не им дава вяра, тъй като те
противоречат на показанията на останалите свидетели, неубедителни са и очевидно
не отразяват трупани в годините впечатления, при положение, че самата
свидетелка посочва, че няма видимост към имота, минавала е, но не е влизала в
него. Същевременно, от показанията на свидетелите на ответниците, които са
непосредствени съседи, живеят от повече от 20години в съседния имот, безспорно
се установява, че ищецът се е установил да живее в имота за постоянно към
2013г., от който момент би могло евентуално да се приеме, че е установил трайна
фактическа власт върху имота. Преди този момент, единодушни са свидетелите, че той
е работел и живеел във Варна, посещавал е имота спорадично. Вярно е, че владението може да се осъществява и чрез периодични
посещения в имота, без да е необходимо той да бъде обработван и облагородяван.
Такова обаче се установява да е осъществявала и ответницата К. в периода след
2006г. Доколкото впечатленията и на двамата свидетели на ищеца са
откъслечни, тъй като те не са посещавали имота постоянно, а няколко пъти в
месеца, то обстоятелството че не са виждали в него Б.К., не рефлектира върху
достоверността им, но и не доказва с категоричност твърдението ищецът да е
упражнявал изключителна фактическа власт върху имота, още по- малко да е
извършвал действия демонстриращи намерение да свои целият имот за себе си. За
разлика от тях, показанията на свидетелите на ответниците съдържат повече конкретика, детайли и като взаимнодопълващи
се и обективно кореспондиращи на ангажираните писмените доказателства, съдът
кредитира в цялост. Така, няма съмнение, че всъщност ответницата е живяла в
имота постоянно поне до 2006г., до който момент има писмени доказателства, че
детето й е учело в училището в селото, а тя е работила на Камчия, а след това
го е посещавала постоянно, грижела се е за него, обработвала го е. За известен
период от време го е ползвала и чрез племенницата си, позволявайки й да живее в
него със семейството си и да извършва ремонти. Фактът, че ищецът е имал ключ за
нейния етаж, сам по себе си не обосновава извод за установена фактическа власт
върху тази част от имота, тъй като от показанията на свидетелите се установи,
че реално ключовете са му дадени, ако евентуално се случи нещо и да има достъп.
Установява се и че никога между страните не е имало спор относно собствеността
върху имота, нито пък някога е препятстван достъпът до него на ответницата от
страна на ищеца. Съдът не кредитира посоченото от св. А., че ищецът ползвал и
двата етажа от къщата, доколкото то противоречи на останалите гласни
доказателства и в този смисъл остава изолирано от тях, без всякаква конкретика /за сравнение св. Б. описва подробно вътрешното
разпределение на стаите в имота/.
В
заключение, съдът приема за недоказан обективният факт на установено владение
върху имота от страна на ищеца, а и на субективния такъв. Ако и да се приеме,
че такова владение е установено, то това е станало не по- рано от 2013г. и от
тогава до 2020г. не е изтекъл нужният давностен срок
за придобиването му на соченото оригинерно основание. Недоказано е, ищецът да е
предприемал конкретни фактически действия по запазване и текуща поддръжка на
имота ползван от ответницата, които да са били възприети от нея и на които
обективно тя да е имала възможност да се противопостави. Обобщено, ищецът не е
придобил имота на соченото основание, респ. сключените от ответницата Б.К. договори за дарение по НА № 69/25.03.2019г. са произвели вещен ефект и правоприемниците по тях
ответниците М.Н. и Н.Н. са придобили права на това
основание.
С оглед изхода на
спора, разноските сторени от ответниците, следва да се понесат от ищеца.
Представени са списъци по чл. 80 ГПК. Претендират се от всеки от ответниците разноски
в размер на по 500лева платено адв. възнаграждение и предвид на представените
договори за правна помощ удостоверяващи реалната направа на тези разноски, те
следва да се възложат в тежест на ищеца.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявени от С.Х.Й., ЕГН ********** *** срещу
Б.Х.К., ЕГН ********** с адрес ***, М.С.Н., ЕГН ********** с адрес *** и Н.Б.Н.,
ЕГН ********** с адрес *** иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от
имот, представляващ ПИ с идентификатор № 04426.502.155 по КККР одобрени със
Заповед № РД-18-18/06.03.2015г. на ИД на АГКК, находящ се в ***, с площ по
скица от 459кв.м., при граници на имота по скица имоти с идентификатори-
04426.502.154, 04426.502.171, 04426.502.156 и 04426.502.153, а срещу
ответниците Б.Х.К., ЕГН ********** с адрес *** и М.С.Н., ЕГН ********** с адрес
*** и на ½ ид.ч. от построената в имота
еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 04426.502.155.1 по КККР
одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015г. на ИД на АГКК, с площ от 57кв.м. и
РЗП от 117,09кв.м., състоящата се от приземен етаж с площ от 57кв.м. и втори
етаж с площ от 60,09кв.м., основан на твърдения за придобиване на собствеността
по давностно владение осъществявано в периода от
1994г. до датата на подаване на исковата молба- 22.01.2020г., на осн. чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА С.Х.Й., ЕГН ********** да заплати на Б.Х.К., ЕГН ********** сумата от 500лева, представляваща сторени разноски за платено адв. възнаграждение,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА С.Х.Й., ЕГН ********** да заплати на М.С.Н., ЕГН ********** сумата от 500лева, представляваща сторени разноски за платено адв.
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА С.Х.Й., ЕГН ********** да заплати на Н.Б.Н., ЕГН ********** сумата от 500лева, представляваща сторени разноски за платено адв.
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: