О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Сливен, 20.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
Като разгледа докладваното от съдията административно дело № 250/2017 година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по молба вх. № СД - 01-01-238/22.01.2018 г. от Т.Д. *** срещу решение № 241/22.12.2017 г. постановено по адм. дело № 250/2017 г., в частта му за разноските. Жалбоподателят счита, че размерът на присъдените му разноски по делото следва да бъде редуциран от 510 лева на 10 лева, представляващи заплатена държавна такса, а сумата от 500 лева, представляваща разноски за оказана от адв. Д.Д. правна помощ следва да бъде присъдена на адв. Д.Д. – БлАК, осъществил процесуално представителство по делото.
Ответникът – Управителят на „Водоснабдяване и канализация Сливен“ ООД гр. Сливен не изразява становище по искането за изменение на решението в частта за разноските, въпреки дадената възможност.
За да се произнесе, настоящият състав на Административен съд Сливен съобрази следното:
Производството е образувано по жалба на Т.Н.Д. *** срещу мълчалив отказ на управителя на „В и К Сливен“ ООД гр.Сливен да се произнесе по подадено заявление за предоставяне на информация по ЗДОИ. Делото е приключило с постановяването на решение № 241 от 22.12.2017 г., с което жалбата на Т.Н.Д. е уважена и мълчаливият отказ е отменен.
С решението в полза на Т.Д. са присъдени разноски в размер на 510 лева. Решението е съобщено на оспорващата на 09.01.2018 г.
Административен съд Сливен намира искането за изменение на решението в частта за разноските за допустимо, като подадено в преклузивния срок по чл. 248, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на правния спор
искането на оспорващата за присъждане на разноски единствено за внесената д.т.
от 10 лв., които да бъдат заплатени от „Водоснабдяване и канализация Сливен”
ООД е основателно.
Основателно
е и искането на оспорващата за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Д.Д. на основание чл.38 ал.2
от ЗА. Съгласно този текст от закона в случаите когато адвокат е оказал
безплатно адвокатска помощ и съдействие на друг юрист, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. Видно от представеното по делото удостоверение /лист 9/ оспорващата е
ю., а пълномощникът й – адв. Д. я е представлявал
безвъзмездно, поради което същият има право на възнаграждението от 500 лева,
определено от съда по реда на чл.38 ал.2 във вр. с
чл.36 ал.2 от ЗА. Ето защо възложената в тежест на „В и К“ ООД гр.Сливен сума
от 500 лв. следва да бъде присъдена на пълномощника на оспорващата.
По изложените съображения Административен съд Сливен намира искането на Т.Д. за изменение на постановеното по делото решение, в частта му за разноските за основателно, поради което и на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ свое Решение № 241 от
22.12.2017 г. по
административно дело № 250/2017г. в частта за разноските,
като в диспозитива на стр.6 от решението седми абзац да се
чете:
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД със седалище и адрес на
управление гр.С., ул………………….., ЕИК …………, да заплати
на Т.Н.Д. ЕГН ********** *** сумата от 10 лв. (десет лева) направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация Сливен” ООД със седалище и адрес на управление гр.С., ул…………………,
ЕИК …………., да заплати на адв. Д.Н.Д., ЕГН ********** служебен
адрес ***, сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: