РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Смолян, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело №
20215400900058 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с
чл.380 КЗ във връзка с чл.429ал.1 и ал.3 КЗ.
ИЩЦАТА Д. АЛ. Д., ЕГН ********** с адрес с.Т., община
Смолян, чрез пълномощника и адв. Р.М., твърди в исковата молба, че на
1.Х.2020год., около 17.35 часа, в с.Т., на път ІІ-86, при км. 115+600, водачът
на лек автомобил „Дайхатсу Териос“ с рег.№СМ **** ВА АХМ. С. Б.,
нарушавайки правилата за движение по пътищата, реализира удар с
управлявания от нея лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег.№СМ **** АХ,
с което реализира ПТП, при което е пострадала тежко Д.Д.. За
произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
рег.№УРИ 1058ТО-9689/7.Х.2020год., като е образувано досъдебно
производство №370/2020год. по описа на РУ- Смолян. След злополуката,
пострадалата Д.Д. била транспортирана от СПО- Смолян в УМБАЛ „Свети
Георти“ ЕАД гр.Пловдив, с поставена работна диагноза: счупени три броя
шийни прешлени, контузия на черепа и мозъка. Била приета по спешност в
Клиниката по Неврохирургия в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив, и
след назначените изследвания и прегледи, и е поставена диагноза: Контузио
1
капитис ет коли. Дисторзио коли. Ищцата била приета в клиниката с
оплаквания за силни болки в областта на шията и главоболие, като повърнала
еднократно. След клинично обсъждане е преценено, че се касае за черепно-
мозъчна и шийна травма, като е започнало симптоматична терапия. На
5.Х.2020год. ищцата Д.Д. била изписана от болничното заведение, като й
били дадени препоръки за щадящ централната нервна система и шийната
област режим. Призната и била временна нетрудоспособност за период от
34дни, поради продължаващия оздравителен процес, за което и е издаден
болничен лист№Е20202264545/5.Х.2020год.. На 12.Х.2020год. ищцата
посетила специалист по психиатрия, който след обстоен медицински преглед
и изследвания е установил, че в резултат на процесното ПТП и преживения
психически стрес, Д.Д. репродуцира болезнено психотравмата, намира се в
състояние на инсомния, страда от безсъние и има страх от шофиране, дължащ
се на получената психотравма от процесното ПТП, като е поставил диагноза:
Смесено тревожно-депресивно разстройство и е назначил терапия с Депакин.
Пътният инцидент причинил на Д.Д. внезапно и неочаквано увреждане на
здравето и множество болки и страдания. Тя с големи усилия се справяла в
ежедневието си самостоятелно. Силно ограничила социалните си контакти,
поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитвала от фрактурите
на прешлените. Изпитвала трудности и болки при придвижване, като се
нуждаела от чужда помощ. Непосредствено след инцидента, тя била
принудена да заема принудителна лежаща поза, защото се оплаквала от
болезненост в изправено положение на тялото. Изпитвала болки при
определено положение на тялото и бързо се уморявала.Трудно се
придвижвала, тъй като изпитвала болезнени усещания в мястото на
увреждането. Не можела да движи свободно тялото си. Не можела да стои
продължително време изправена. Затруднявала се при ходене, изкачване и
слизане по стълби, като се оплаквала от нестабилност. Не можела сама да се
преобува, преоблича и да задоволява хигиенните си нужди, заради
ограничената и подвижност в шийната област. Затруднявала се и при
извършване на елементарни битови дейности. Усещала замайване, лесно се
задъхвала и се оплаквала от болки в главата. Допълнителен дискомфорт и
създавала необходимостта друг човек за полага по-големи от обичайните
грижи за нея. Станала тревожна и затворена личност, защото не знаела дали
ще се възстанови напълно. В настоящия момент се чувства изолирана и по-
2
рядко излиза навън, защото все още трудно се придвижва и бързо се уморява,
като периодично има болки в шийната област. Изживеният стрес от ПТП-то е
рефлектирало върху емоционалното и състояние, като е повлиял отрицателно
на психиката на ищцата. В резултат на това, след ПТП-то ищцата станала
раздразнителна, с честа смяна на настроенията, често изпитвала безпокойство
и притеснение. Тези усещания били предизвикани от опасенията и, че ще
изпитва болки и трудности при физическа активност в бъдеще и че ще се
нуждае от грижите на своите близки. Ищцата се страхува, че няма да се
възстанови напълно, и изпитва страх и неувереност от МПС. Продължава да
сънува кошмари, свързани с преживения инцидент. Оплаква се от разсеяност
и постоянна напрегнатост, апатична е към заобикалящия я свят, като се е
затворила в себе си. От справката, извършена в Информационния център към
Гаранционния фонд, ищцата установила, че към момента на ПТП-то,
виновният водач, който е управлявал лек автомобил „Дайхатсу Териос“ с рег.
№СМ **** ВА, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗАД “ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД гр.София по застрахователна полица №BG/30/120000758104,
валидна от 13.ІІІ.2020год. до 13.ІІІ.2021год. Поради тази причина, с молба от
9.ХІ.2020год. ищцата е отправила до ответното дружество застрахователна
претенция, с искане да и бъде определено и изплатено застрахователно
обезщетение за причинените и неимуществени вреди, във връзка с което е
образувана щета№0801-005595/2020-01. Към настоящият момент
застрахователят не е изплатил застрахователно обезщетение по заявената
извънсъдебна претенция, което поражда правния интерес на ищцата от
предявяване на настоящия иск на основание чл.432ал.1 КЗ. Ето защо ищцата
моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което да осъди
ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
“ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр.София, ЕИК200299615 да и заплати
сумата 60 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди-
болки, страдания и психически стрес, причинени и от получените телесни
увреждания при ПТП, настъпило на 1.Х.2020год., ведно със законните лихви
върху претендираната главница, считано от датата на уведомяването на
застрахователя с извънсъдебна претенция за репариране на причинените
вреди от ПТП- 9.ХІ.2020год. до окончателното и изплащане и съдебните
разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция, като се
3
присъди адвокатско възнаграждение на адв. Р.М. на основание чл.38ал.2 ЗА
за осъщественото процесуално представителство на ищцата по делото.
Присъдените суми следва да се платят по банкова сметка с IBAN: BG 53
CECB 9790 1074 8798 00 в „ЦКБ“АД, с титуляр Д. АЛ. Д..
ОТВЕТНИКЪТ ЗАД “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“
АД гр.София, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори
Бисер Георгиев Иванов и Живко Стайков Колев, чрез пълномощника му адв.
В.П., подава писмен отговор вх.№3368/1.ХІІ.2021год. /с дата на пощенското
клеймо 30.ХІ.2021год./ на исковата молба. Ответникът оспорва предявения
иск по основание и размер. Признава за установено съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение собствеността и ползването
на лек автомобил „Дайхатсу Териос“ с рег.№СМ **** ВА по застрахователна
полица№BG/30/120000758104.
Ответникът оспорва вината на водача на лек автомобил
„Дайхатсу“ с рег.№СМ **** ВА АХМ. С. Б., ЕГН **********, като счита, че
той не е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП и Правилника за
неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП на
1.Х.2020год., така, както е описано в исковата молба. Поради това липсва
основният елемент от фактическия състав на деликта- противоправно
поведение. Според ТР№2/6.VІ.2012год. по тълк.д.№1/2010год. на ОСТК на
ВКС, прякото право на пострадалия по чл.432ал.1 КЗ има вторичен, акцесорен
характер спрямо правото му на иск на деликтно основание по чл.45 ЗЗД. С
други думи претенция за обезщетение към застрахователя не може да се
породи, ако увреденият няма право да получи обезщетение за деликт от
прекия извършител на нарушението. Застрахователят не дължи повече от
дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а
погасяването, респ. невъзникването на деликтното право води и до
погасяване, респ. невъзникване на прякото притезание по чл.432ал.1 КЗ.
Ответникът оспорва съставения Констативен Протокол за
ПТП с пострадали лица от 7.Х.2020год. Протоколът е официален
удостоверителен документ, но не се ползва с материална доказателствена
сила относно механизма на ПТП, тъй като съставилият го орган не е
присъствал на самото ПТП, а само е отразил в протокола изявлението на
4
страната. Съгласно чл.179ал.1 ГПК, посоченият протокол, имащ характер на
официален документ, има удостоверителна доказателствена сила само по
отношение на фактите и обстоятелствата, които са се осъществили от или
пред длъжностното лице, което е изготвило този документ.
Ответникът счита претендираният от ищцата размер на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди за прекомерно и
необосновано завишен. Съгласно съдебната практика понятието
„справедливост”, по смисъла на чл.52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на
пострадалото лице. От значение са и редица други обстоятелства, които би
следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди за
неимуществени вреди. Съгласно Постановление №4/25.V.1961год. на
Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се
присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са
претърпели такива вреди”. Ето защо ответникът твърди, че искът се явява
неоснователен в пълния предявен размер. Същият не е съобразен с реално
понесените от ищцата болки и страдания в резултат на причинените телесни
увреждания от процесното ПТП и надвишава значително справедливото и
достатъчно да компенсира вредите и обезщетение. Претендирания размер не е
съобразен и с приноса на пострадалата за настъпване на вредоносните
последици от процесното ПТП.
Ответникът твърди, че ищцата е съпричинила вредоносния
резултат, което съпричиняване се изразява в неизползване на обезопасителен
колан, с който лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№СМ **** АХ е бил
фабрично оборудван за мястото на водача и за всички пасажерски места. С
това си безотговорно и противоправно поведение, ищцата е нарушила
разпоредбите на ЗДвП, поради което е съпричинила в изключителна степен
вредоносния резултат. Противоправното поведение на ищцата е в пряка и
непосредствена причинна връзка е настъпването на произшествието, поради
което следва да бъде отчетено при разпределение на тежестта в размера на
дължимото обезщетение. На отделно основание ответникът твърди, че
ищцата Д.Д. е съпричинила вредоносния резултат, като виновно е нарушила
5
чл.20ал.1 и ал.2, чл.21ал.1 от ЗДвП, а именно не е контролирала непрекъснато
лекия автомобил, управлявала го е с несъобразена, евентуално превишаваща
минимално допустимата скорост за пътния участък скорост. На отделно
основание, в условията на евентуалност, твърди, че ищцата Д.Д. е
съпричинила вредоносния резултат, нарушавайки чл.93, чл. 94, чл. 97 и чл.98
от ЗДвП, като била паркирала/спряла управляваното от нея МПС на забранен
за това пътен участък. На отделно основание твърди, че ищцата Д.Д. е
съпричинила вредоносния резултат, нарушавайки чл.16ал.1т.1 от ЗДвП, като е
навлязла в лентата за движение на водача на застрахованото при ответника
МПС. Ето защо, ако съдът приеме, че предявеният иск за обезщетение на
неимуществените вреди, причинени на ищцата от процесното ПТП, е
основателен, то да го намали предвид възражението му за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, със съответния процент на съпричиняване.
Ответникът оспорва твърдението, че и към настоящия
момент възстановителният процес при ищцата не е приключил. Твърди, че
към исковата молба не са представени медицински документи,
удостоверяващи, че ищцата е търсила допълнително медицинска помощ за
продължаващите болки и оплаквания и че е провела последващо лечение,
включително и по отношение на оплакванията свързани с психиката й.
Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди в сочения размер
и интензитет, както и наличието на причинно-следствена връзка между
претендираните за възникнали вреди и твърдяното за причинено от
застрахован в ДаллБогг деяние. Оспорва твърдението, че в резултат от
настъпването на пътно-транспортно произшествие за ищцата са настъпили
описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като оспорва
всички твърдения за вида, медико-биологичния характер и степента на
уврежданията, както и твърденията по отношение на проведеното лечение и
здравния статус на ищцата след настъпване на произшествието и към
настоящия момент, като при условие на евентуалност твърди, че ако са
причинени твърдените увреждания, то настъпването им и/или забавянето на
оздравителния процес, е в резултат на неспазване от ищцата на лекарските
предписания и предхождащи ПТП-то заболявалия. Обстоятелството, че
претърпените вреди не са от вида и със степента на увреждане и с характера,
посочен от ищцата се доказва и от представените с исковата молба
медицински документи. Претендира за присъждане на съдебните разноски по
6
делото, съгласно списъка по чл.80 ГПК.
Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в
исковата молба от ищцата и нейният пълномощник адв. Р.М., становището на
ответника и неговият пълномощник юрисконсулт Й.К., обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и заключенията на САТЕ, СМЕ и
СПЕ, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, направи
следните фактически и правни изводи:
Безспорно се установи по делото, на 1.Х.2020год., около
17.35часа, в с.Т., община Смолян на републикански път ІІ-86, км. 115+600, е
настъпило ПТП, тъй като при управление на лек автомобил марка и модел
„Дайхатсу Териос“ с рег.№СМ **** ВА, водачът АХМ. С. Б., ЕГН
**********, нарушава правилата за движение по пътищата- чл.20ал.1 ЗДвП,
като не контролира непрекъснато ППС, движи се е със скорост, която не е
била съобразена с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие и при възникнала опасност за движението, поради което се е
блъснал в задната част на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Поло“, с
рег.№СМ **** АХ, управляван от Д. АЛ. Д., ЕГН **********, в следствие на
което по непредпазливост е причинил телесна повреда на Д.Д., изразяваща се
в контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия и изкълчване на шията,
които увреждания са причинили разстройство на здравето на пострадалата,
извън случаите на чл.128 НК и чл.129 НК, по смисъла на чл.130ал.1 ГПК.
За настъпилото на 1.Х.2020год. ПТП бил съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица рег.№ УРИ 1058- 9689/7.Х.2020год. по
описа на РУ- Смолян. В този Протокол не е описан механизма на
осъществяване на процесното ПТП, а само е посочено,че водачите на двата
сблъскали се автомобила са били с отрицателни проби за наличие на алкохол
в кръвта, както и че на пострадалата Д. АЛ. Д. била поставена в СПО- Смолян
работна диагноза- три счупени шийни прешлена, контузия на черепа и
мозъка. За настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство
№370/2020год. по описа на РУ- Смолян, тъй като според поставената работна
диагноза на пострадалата Д.Д., при ПТП-то и е причинена средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура на три шийни прешлена, което е довело
до трайно затрудняване на движенията на снагата- престъпление по
7
чл.343ал.1б.“б“ НК във връзка с чл.342ал.1 НК. В хода на досъдебното
производство, от заключението на СМЕ, изготвена от съдебния лекар д-р
Тодор Добрев, е установено, че на пострадалата Д. АЛ. Д., при настъпилото
на 1.Х.2020год. ПТП, е била причинена контузия на главата, сътресение на
мозъка, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 НК и
чл.129 НК, както и контузия и изкълчване на шията, което е причинило
разстройство на здравето и извън случаите на чл.128 НК и чл.129 НК, и
съответно получените от нея телесни увреждания представляват лека телесна
повреда по смисъла на чл.130ал.1 НК. От заключението на АТЕ, изготвена от
вещото лице и.Т., е установено, че основната причина, от техническа гледна
точка, довела до настъпване на ПТП на 1.Х.2020год., е допуснатото
управление на лек автомобил „Дайхутсу Териос“ с рег.№СМ **** ВА от
водача А.Б. със скорост от 55.69км/ч, при ограничение на скоростта в
процесния пътен участък до 40км/ч. С Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 25.VІІІ.2021год., заместник районният
прокурор при Районна прокуратура Смолян е прекратил наказателното
производство по ДП№370/2020год. по описа на РУ- Смолян
/преписка№1623/2020год. по описа на РП- Смолян/, образувано и водено за
извършено престъпление по чл.343ал.1б.“б“ НК във връзка с чл.342ал.1 НК,
тъй като, извършеното на 1.Х.2020год. деяние не е съставомерно от обективна
страна, защото причинените травматични увреждания на пострадалата Д. АЛ.
Д., по своите медико- биологични признаци, съставляват лека телесна
повреда, а не средна телесна повреда, каквото е изискването на разпоредбата
на чл.343ал.1б.“б“ НК.
Безспорно е по делото, че към момента на настъпване на
процесното ПТП на 1.Х.2020год., е налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение собствеността и ползването на лек автомобил
марка и модел „Дайхатсу Териос“ с рег.№СМ **** ВА по застрахователна
полица №BG/30/120000758104, валидна от 13.ІІІ.2020год. до 12.ІІІ.2021год.,
сключена със ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД гр.София, ЕИК
*********.
От представената като доказателство по делото епикриза,
издадена на 5.Х.2020год. от Клиниката по Неврохирургия в УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД гр.Пловдив, където пострадалата Д.Д. е била транспортирана от
8
СПО- Смолян, се установява, че окончателната диагноза, която и е поставена,
за получените при процесното ПТП телесни увреждания е: Контузио капитис
ет коли. Дисторзио коли. Лекуващите лекари д-р П. и д-р Гичева и началника
на Клиниката проф. Христо Желязков са посочили, че се касае за лека
черепно-мозъчна травма и лека шийна травма. Няма данни за фрактура на С3
и С6 шийни прешлени. Няма данни за контузионни промени на главата на
пострадалата. Проведена е симптоматична терапия, като по време на престоя
на Д.Д. в клиниката /4 дни/, тя останала в много добро общо състояние.
Отчетена е значителна редукция до почти пълното отзвучаване на шийния
вертебрален синдром, както и пълно отзвучаване на общо мозъчната
симптоматика. Д.Д. била вертикализирана и раздвижена активно, като е
дехоспитализирана на 5.Х.2029год. Издаден и е болничен лист
№Е20202264545 за 30 дневен отпуск по болест, с диагноза: навяхване и
разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Като
доказателство по делото се представя и заверено копие на История на
заболяване№56756/2020год., изготвена от Клиниката по Неврохирургия в
УМБАЛ „Свети Геориг“ ЕАД гр.Пловдив, където Д. АЛ. Д. е била на лечение
от 2.Х.2020год. до 5.Х.2020год. От нея се установява, че при приемане на
пострадалата за лечение на 2.Х.2020год. и е поставена диагноза: Травми на
нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък. А в Клиниката по
Неврохирургия в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив, пострадалата Д.
АЛ. Д. е изпратена за лечение, тъй като след извършен преглед и изследвания
в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД гр.Смолян, д-р С.М. е изразил съмнение
на контузия на мозъка и фрактура на С1-С2 шийни прешлени, според данните
от КАТ /нативно сканиране/, освен мозъчното сътресение, без открита
вътречерепна травма. Тази работна диагноза е отхвърлена в Клиниката по
Неврохирургия в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив, като е посочено,
че при пострадалата Д.Д. няма фрактура на С3 и С6 шийни прешлени.
От представения амбулаторен лист №990/12.Х.2020год., се
установява, че Д.Д. е извършила преглед при психиатъра д-р Атанас
Карагяуров, който и е поставил диагноза: Смесено тревожно-депресивно
разстройство, и е назначил лечение с Депакин. Психиатърът е посочил, че
пострадалата Д.Д. има страх от шофиране и страда от безсъние, заради
претърпяното ПТП, като репродуцира болезнено психотравмата.
9
По делото са разпитани свидетелите АХМ. С. Б., Николай
Захариев Димитров, Ирина Руменова Ушева и М. Трендафилова Ш..
Свидетелят АХМ. С. Б. от с.Върбина е собственик на лек
автомобил марка и модел „Дайхатсу Териос“, с рег.№СМ **** ВА. Спомня
си, че на 1.Х.2020год. след 17.00часа, пътувал към гр.Смолян. Твърди, че
времето било светло, сухо, с добра видимост, но се свечерявало. Твърди, че е
управлявал автомобила с нормална скорост от 40-45км/ч, тъй като знае, че
скоростта за движение на автомобилите в процесния участък от пътя е
ограничена до 40км/ч. Спомня си, че пред него се движел лек автомобил
„Фолксваген“ с рег.№СМ ****, но не си спомня последните букви. От самото
ПТП твърди, че няма спомен, а и се опитва да го забрави. Всичко станало
изневиделица и той блъснал предно движещия се автомобил „Фолксваген“.
След удара, веднага слезнал от автомобила и видял, че водачката на
автомобил „Фолксваген“ Д.Д. се е ударила. Тя се оплаквала от болки в
главата и била в шоково състояние. Полицията дошла много бързо.
Полицаите ги тествали за употреба на алкохол, но и на двамата пробата била
отрицателна. След това дошла „Бърза помощ“ и линейката откарала
пострадалата Д.Д. в болницата в гр.Смолян. Свидетелят се интересувал от
нейното състояние, дори заплатил доброволно част от лечението и в
Клиниката по Неврохирургия в гр.Пловдив. Не е купувал лекарства на
пострадалата, нито и е изплащал обезщетение. Преди ПТП-то не знае какви
действия е предприела водачката на автомобил „Фолксваген“, но видял пред
себе си стоповете на колата и да светят, затова натиснал спирачките на
автомобила, като при огледа на местопроизшествието безспорно се
установило, че има спирачен път от неговия автомобил преди удара. Твърди,
че в досъдебното производство се доказало, че се е движил на 10м разстояние
от предния автомобил и че е задействал спирачната система. Но тъй като
автомобилът не може да се „закове на място“, скоростта му е намаляла и се е
стигнал до удара между двата автомобила. Свидетелят знае, че в района на
пътя, където настъпило ПТП-то, има подход към гараж и точно към този
подход се бил отправил автомобил „Фолксваген“, като намалил скоростта на
движението си. Не си спомня дали водачът на автомобил „Фолксваген“ е
подал мигач, за да сигнализира за маневрата, не си спомня и точно в коя част
на автомобила е настъпил удара. Не знае дали Д.Д. е пътувала с поставен
предпазен колан, защото когато излезнал от автомобила си, тя също излезнала
10
от нейния автомобил.Твърди, че по времето, когато е настъпило ПТП-то, е
имало засилен трафик, защото работещите в Мадан се прибирали към
Смолян, а работещите в Смолян се прибирали към Мадан.
Свидетелят Н.Д. е син на ищцата Д.Д.. Твърди, че по времето,
когато е настъпило процесното ПТП, живеел и работел в гр.Копривщица. За
инцидента научил от майка му, която му се обадила по телефона от
болницата. Тя му казала, че е зле, боли я главата и вратът, а лекарите в
гр.Смолян се уплашили, защото на рентгеновите снимки се виждали данни за
кръвоизлив в мозъка и счупени прешлени на шията. Ето защо от Смолян тя
била транспортирана веднага в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив.
Свидетелят тръгнал веднага към болницата в гр.Пловдив, където заварил
майка му настанена в Клиниката по Неврохирургия. Майка му лежала, била
обездвижена, с шина на врата, но видими синини по нея нямало. Поискала му
помощ, за да се преоблече и да отиде по тоалетната. Майка му нямала травми
по ръцете и краката, а само в областта на главата и шията. След като изписали
майка му за домашно лечения, тя отишла при него в Копривщица, за да се
грижи за нея. Твърди, че над месец майка му била в болнични. Лекарите му
казали, че тя не трябва да се занимава с тежка дейност, защото има
кръвоизлив в мозъка, който не можел да се отстрани хирургично. Свидетелят
твърди, че майка му работи като директор на ОУ в с.Т., но вече не е същата.
Тя все още изпитва парене в областта на шията и болки в шийните прешлени,
затова приема болкоуспокояващи. Има и главоболие, което пък води до стрес
и безсъние, затова тя станала много раздразнителна. Преди ПТП тя била
много енергична, дейна и общителна жена. А след ПТП-то, станала по-
нервна, затворила се в себе си. В първите дни след ПТП-то, свидетелят
помагал на майка му да се преоблича и да ходи до тоалетната. Не и
позволявал да вдига повече от 2-3кг тежести.
Свидетелките И.У. и М.Ш. живеят в с.Т., и са учителки в ОУ
„Стою Шишков“ с.Т., община Смолян, на което ищцата Д.Д. е директор.
Твърдят, че познават много добре ищцата и знаят за процесното ПТП.
Свидетелката М. Ш. видяла ищцата минути след настъпване на удара, когато
тя била до автомобила си. В същия момент свидетелката Ш. била на пътя,
след автомобила на свидетеля А.Б. и на Д.Д.. Видяла, че Д.Д. се държи за
врата и главата от дясната страна, треперела и не можела да се обърне.
11
Казала, че има главоболие и пареща болка във врата. Свидетелката М. Ш. се
обадила на свидетелката Ирина Ушева, и двете отишли в болницата в
гр.Смолян, като карали след линейката. В болницата в Смолян им съобщили,
че вероятно Д.Д. има счупени шийни прешлени и кръвоизлив в мозъка, с
което на ищцата бил причинен допълнителен стрес. Свидетелките последвали
ищцата до УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив, където била настанена
за лечение. В болницата в Пловдив с пострадалата останала свидетелката М.
Ш., която и помогнала да се преоблече. Свидетелките твърдят, че около 35-36
дни Д.Д. била в болнични, след което се върнала на работа, но не била
същата. Твърдят, че преди ПТП-то тя била енергичен и общителен човек,
който се нагърбвал с много дейности. А след ПТП-то тя е замислена, не така
енергична, все още се оплаква от болки в главата и шията, постоянно се
нуждаела от помощ, особено когато се налагало да носи или вдига тежко.
След ПТП-то Д.Д. била с шина на врата, трудно въртяла главата си,
движенията и били по-ограничени, имала и болки в главата. Налагало се
синът и и майка и да и помагат в ежедневието, което много я натоварвало,
защото трябвало други хора да се грижат за нея. Твърдят, че Д.Д. все още не
се е отърсила от ужаса от ПТП-то, защото се страхува да шофира автомобил,
като непрекъснато ги предупреждавала да внимават. Преди ПТП-то Д.Д.
можела да работи по 12 до 16 часа, а сега лесно се уморявала, работела до
обяд и вече се чувствала изморена. Налагало се да прави различни
гимнастики, да се занимава с йога, за да поддържа здравето си. Твърдяла, че
все още има болки във врата, главата и гърба, като изпитва и парене. Сега
ищцата избягвала да паркира автомобила си на старото място, като
предпочита и да ходи пеш до училището, на около 800м разстояние.
Вещото лице по назначената САТЕ инж. Г. Д. Т. в
заключението си твърди,че процесното ПТП е настъпило на 1.Х.2020год.,
около 17.35часа, в с.Т. на републикански път ІІ-86 /Смолян-Рудозем-Гърция/,
при км. 115+600. Пътят бил покрит с дребнозърнеста асфалтова настилка,
хоризонтален, с две ленти за движение на пътното платно, сухо, без наноси от
инертни материали. Видимостта е била нормална, при дневна осветеност, без
мъгла или друга задименост, която да попречи на добрата видимост. Пътното
платно е с ширина 7.40м, като дясната пътна лента е широка 3.55м, а лявата
пътна лента е широка 3.85м. Двете платна за движение са разделени с една
непрекъсната осева линия. От дясната страна на пътното платно има тротоар,
който е широк 1.47м, а бордюрът му е с височина 15см. В дадения участък от
пътя има пътни знаци В24 /Забранено е изпреварването на МПС, с
12
изключение на мотопеди и мотоциклети без кош/ и В26 /Забранено е
движение със скорост по-висока от означената- в случая 40км/ч/. Лекият
автомобил „Дайхатсу Териос“ с рег.№СМ **** ВА се е движил от гр.Мадан
към гр.Смолян /изток-запад/. Лекият автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.
№СМ **** АХ се е движил от центъра на с.Т. към кв.Ръжище, с.Т. /изток-
запад/. Лекият автомобил „Дейхатсу Териос“ с рег.№СМ **** ВА,
управляван от А.Б., непосредствено преди удара се е движил със скорост
55.69км/ч.,а към момента на удара скоростта му е била 43км/ч. Д.Д. е
управлявала лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№СМ **** АХ и се е
прибирала към дома си, където имало място, обособено за паркиране. Там
участъкът от пътя е прав. Ищцата била пуснала десния мигач и намалила
скоростта на движение на автомобила, която била 16.60км/ч непосредствено
преди удара и след удара между автомобилите. А.Б. забелязал в последния
момент, че лек автомобил „Фолксваген“ е с пуснат мигач и е намалил
скоростта си, затова натиснал спирачките, но това не му помогнало да спре
навреме и той реализирал удара в задната част на лекия автомобил
„Фолксваген“, като е причинил телесни увреждания на водача му Д.Д..
Според вещото лице и.Т., основната причина, от техническа гледна точка,
довела до настъпване на процесното ПТП, е допуснатото управление на лекия
автомобил „Дайхатсу Териос“ от страна на А.Б. със скорост от 55.69км/ч.
Вещото лице твърди, че А.Б. е имал техническа възможност да възприеме
отдалече промяната в пътната обстановка- спирането на лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег.№СМ **** АХ и други обективни и субективни
фактори. Той не е контролирал непрекъснато ППС, движил се е със скорост,
която не е била съобразена с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие и при възникнала опасност за движението, не е
направил всичко възможно да намали скоростта си и да спре. Ако той се бил
движел с обозначената максимално допустима скорост от 40км/ч, той е имал
техническа възможност да предотврати процесното ПТП. Твърди, че по
делото липсват данни за възникнали технически неизправности по
автомобила, които да не са позволили на А.Б. да контролира движението му.
Показал е динамична мащабна скица на процесното ПТП на фигури 1 и 2 от
заключението. Вещото лице твърди, че лек автомобил „Фолксваген Поло“ с
рег.№СМ **** АХ е оборудван фабрично с триточкови предпазни колани на
предните и задните седалки. При удара в задната част на лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег.№СМ **** АХ, траекторията на движение на тялото
на Д.Д. е било първо назад, като главата се е ударила в облегалката на
предната лява седалка, след което от инерционните сили тялото е политнало
напред и е било задържано от предпазния колан. В момента на удара, лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№СМ **** АХ е бил в движение, със
скорост от около 16.60км/ч и се е качвал на тротоара-подхода към мястото за
паркиране. За водачът на лекия автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№СМ
****АХ Д.Д. ударът е бил изненадващ отзад и за нея е било технически
13
невъзможно да го избегне. За водачът на лек автомобил „Дайхатсу Териос“ с
рег.№СМ **** ВА А.Б. ударът е бил предотвратим. Той е имал техническа
възможност отдалече да възприеме промяната в движението на пътната
обстановка- спирането на лек автомобил „Фолксваген Поло“ и други
субективни и обективни фактори. Ето защо вещото лице счита, че Д.Д., като
водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№СМ **** АХ не е
допринесла за настъпването на процесното ПТП, защото е подала сигнал /с
включване на десен мигач/ за предприемане на маневра спиране, като
действията и са били правилни.
Вещото лице по назначената СМЕ д-р Г. Б.- специалист по
неврохирургия от Клиниката по Неврохирургия в УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД гр.Пловдив, в заключението си твърди, че от приложената по делото
медицинска документация е видно, че в резултат на ПТП, настъпило на
1.Х.2020год., на ищцата Д.Д. е било причинено: Контузия на главата и шията.
Мозъчно сътресение. Навяхване на шията. Твърди, че това са временни и
леки нарушения на анатомичната цялост или функциите на организма
/натъртвания на меките тъкани на главата и шията, навяхване на шията,
мозъчно сътресение без загуба на съзнание/, които са довели до болки и
старания. Контузията на главата и шията по отделно и в съвкупност са довели
до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 НК и чл.129 НК, по
смисъла на чл.130ал.1 НК. Контузията на главата и шията при една травма
/каквато в случая е процесното ПТП/, предизвиква процес на въздействие на
между двете части на тялото /главата и шията/ и травмиращ предмет върху
тях и/или придобитите инерционни сили при самото съприкосновение между
тялото и травмиращия предмет или достигане на точка на внезапно спиране
при въздействие от ускоряващи сили /какъвто например е механизма на
травмиране на подвижната част като шията и главата при т.нар. камшичен
удар/. При такова влияние от удар с или върху твърд тъп предмет се получава
травматично въздействие върху елементите на травмирания орган- в случая
главата и шията. И главата, и шията се състоят от твърди костни елементи
/черепна кост и прешлени/, множество съединително тъканни връзки и
сухожилия, които са опорна функция и поддържат костния скелет, множество
мускули, които имат опорна и двигателна функция и най-повърхностно са
покрити от подкожие и кожа. Дълбоко, в най-защитените отдели на кухините,
образувани между отделните кости, са разположени най-важните отдели на
нервната система- главния и гръбначния мозък. Между костните елементи
има и множество стави. При травмиране на главата и шията, травмиращият
агент- твърд предмет и/или ускорителни принудителни инерционни сили,
въздействат по механичен начин на всички елементи на главата и шията-
кости, сухожилия, стави, мускули, подкожие и кожа. Това може да доведе до
най-разнообразни наранявания на съответните тъкани: рани, скъсвания,
счупвания, изкълчване, навяхване и пр. В конкретния случай е установено, че
травмите по главата и шията на пострадалата са локализиране единствено в
меките тъкани: има натъртване/контузия/ на меките тъкани по главата и
14
шията-кожа, подкожие и мускули. Тези механични въздействия са довели до
болки, подутини, ограничен и болезнен обем на нормалните движения на
шията и главата, затруднено самообслужване и дискомфорт в тези области на
тялото. Тези оплаквания са от функционален характер, т.е. не са довели до
органични промени в структурата на нервната система и са напълно
обратими, въпреки страданията, които причинява. В медицинската
документация по делото, вещото лице не е открило данни за органични
промени на костните структури и нервни елементи на главата и шията на
Д.Д.. Няма данни за счупени костни елементи /първоначалните
предполагаеми счупвания на шийните прешлени са се оказали вариететни и
позиционни феномени при образното изследване на описаните прешлени, без
обективни и КАТ данни за фрактура и изкълчвания и след обстойно
обсъждане на лекарския екип е посочено, че Д.Д. няма фрактура на С3 и С6
шийни прешлени. Няма и данни за контузия на главния мозък.
Мозъчното сътресение, което е установено още при първичния
преглед на ищцата в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД гр.Смолян, е най-
леката от черепно-мозъчните травми и представлява функционално
нарушение на дейността на централната нервна система, като основното при
тази диагноза е, че не са налице структури, морфологични промени в
мозъчното вещество. Касае се за задръжни процеси на мозъчните функции,
които настъпват внезапно и отшумяват постепенно. Мозъчното сътресение е
временна функционална увреда на мозъчната дейност, с наличие на общо
мозъчни симптоми като главоболие, световъртеж, гадене, повръщане, обща
отпадналост, забрава на различни събития преди, по време и след травмата,
т.нар. антероградна, конградна и ретроградна амнезия и най-разнообразни
вегетативни смущения, като пребледняване, изпотяване, изтръпване на
крайниците, очни смущения-размазано виждане, стесняване на видимия
хоризонт и др., трудна концентрация на вниманието, отслабени паметови
функции и др. При тези обективни оплаквания няма обективни данни за
органични увреди на мозъка, видими с образни изследвания /КАТ и ЯМР/,
напр. кръвоизлив, мозъчен оток, контузия и натъртване на мозъчното
вещество. В конкретния случай, е видимо, че в момента на процесното ПТП,
ищцата Д.Д. е била ориентирара по време, място и собствена личност,
извършвала е активни движения и е била без доловим неврологичен дефицит,
като парези, парализи, липса на чувствителност и пр. Това показва
лекостепенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/ за сравнително
кратък период от време, и то при първоначално при преживените травми,
стрес и уплаха от ПТП-то. След приема в болницата и проведеното лечение,
тези признаци необратимо са отзвучали.
Навяхване на шията /Дисторзио коли/ е довело до
разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 НК и чл.129 НК, по
смисъла на чл.130ал.1 НК. Навяхването на шията е състояние на временно и
краткотрайно преминаване на нормалната подвижност на прешлените в
шийната област, описано още като разтягане на шията. Характерен вид
15
навяхване на шийната част на гръбначния стълб е синдром, наречен
хиперекстензионно-хиперфлексионен, и той се явява след насилствена
хиперекстензия и хиперфлексия на гръбначния стълб, като много автори го
наричат „камшично поражение“. То е доста често при автомобилни
злополуки, когато е нанесен удар отзад при свободно стояща глава, или пък
при предадена кинетична енергия при директна травма на главата.
Обикновено се изразява в локална болка и разностепенно ограничение на
движенията на шията. Лечението се свежда до временен покой и
имобилизация на шията, най-често с яка на Шанц за десетина дни и прием на
обезболяващи лекарства. В рамките на 30дни отзвучават последствията от
навяхването на шийния сегмент, а именно болките в шията, сковани и
болезнени движения, намален обем на движенията на шията дискомфорт и
затруднено придвижване. Има варианти за увеличаване на времето на
оздравяване поради предхождащи заболявания, най-често дегенеративни
промени в прешлените и свързващия ги дигаментарен апарат /шипове,
остеохондрозни промени, остеопороза, болест на Бехтерев, ревматоиден
артрит и др./. Според вещото лице всички описани и претърпени от ищцата
увреждания са с травматичен характер, настъпили в резултат на процесното
ПТП, определят се като лекостепенни /функционални,без органични увреди/
черепно-мозъчна и шийна травми и са с преходен характер, без остатъчен
невродефицит и/или засягане на важни функции на нервната система на
организма. Твърди, че след надлежното диагностициране на получените от
Д.Д. травми на главата и шията, е проведено адекватно консервативно
лечение в Клиниката по Неврохирургия в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД
гр.Пловдив, където е прилагана обезболяваща и симптоматична
консервативна терапия, в условията на щадящ централната нервна система
режим и щадящ имобилизационен режим на шията с поставяне на яка на
Шанц. Приложено е активно клинично наблюдение и активно раздвижване,
като не се е наложило оперативно неврохирургично лечение на главата и
шията. След стабилизиране на състоянието и, пострадалата е била
вертикализирана и добре раздвижена.Изписана е след 3-дневно лечение, в
добро общо състояние: почти напълно отзвучаване на шийния вертебрален
синдром /болки, скованост, ограничени движения и дискомфорт в шийната
област/, както и пълно отзвучаване на общо мозъчната симптоматика
/главоболие, гадене, повръщане, обща отпадналост/. Д.Д. е била изписана
вертикализирана, със самостоятелна походка, в ясно съзнание, адекватна, без
данни за неврологична симптоматика и невродефицит от страна на главния и
гръбначния мозък. Т.е. при изписването Д.Д. се е оплаквала от болезненост в
шийната област и затруднени и болезнени движения във врата. Всички
оплаквания са били най-силни в първите 1-2 дни след травмата и
впоследствие са с регресиращ характер до почти пълно отзвучаване. Издаден
и е 30дневен болничен лист за временна нетрудоспособност, като са и
препоръчани обезболяващи лекарства, имобилизиращ шията режим при
постепенно и все по-пълно раздвижване в пълен обем. Вещото лице твърди,
16
че оплакванията на Д.Д. в момента са основно от психичен характер и болки
в шията, като страх от шофиране, чувство за непълноценност, трудно
справяне с ежедневните задължения, проблеми със съня. При проведения от
него преглед на ищцата, не се установили данни за вертебрален синдром,
няма данни за доловима увреда на чувствителността и силата на крайниците
и, не са установени данни за неврологичен дефицит от страна на шиен
гръбначен мозък и шийни нервни окончания. Твърди, че при Д.Д. са открити
КАТ-данни за остеохондрозни промени в областта на шийните С3, С4, С5, С6
и С7 прешлени с дегенеративен характер.Тези дегенеративни промени, които
водят до стесняване на интервертебралните отвори, ошипяване на
прешленните ръбове, притискане на ретебралните артерии, които
кръвоснабдяват малкия мозък, компресия на шийните нервни коренчета, като
съвкупност биха могли да обяснят продължаващите оплаквания на
пострадалата от световъртеж, променена чувствителност и дискомфорт в
шийната област. Ето защо, според вещото лице д-р Б., не може да се твърди
със сигурност, че посочените от Д.Д. оплаквания от световъртеж, променена
чувствителност, болки и дискомфорт в щийната област, които продължават и
до настоящия момент, са в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП,
защото от проведените КАТ изследвания на шията, са визуализирани
остеохондрозни промени в областта на С3, С4, С5, С6 и С7 прешлени с
нетравматичен хроничен дегенеративен характер. Вещото лице твърди, че
оздравителния процес при Д.Д. е протекъл сравнително гладко, без наличие
на ранни или късни усложнения, не се е наложило оперативно лечение, а
консервативната терапия е била навременна и адекватна. Оплакванията и в
момента са предимно от психичен характер, като страх от шофиране чувство
за непълноценност, проблеми със съня, както и болки и дискомфорт в
шийната област със смесен характер /посттравматично-дегенеративни/. А
болката като симптом е декларативна величина от потърпевш, с твърде
вариабилен хипотетичен характер и няма как да се обективира силата и
нагледно. Тя влияе по твърде различен начин върху личностния пълноценен
здравословен комфорт, самочувствието, настроението и ежедневния витален
стереотип на пациента. Затова няма унифицирана методика за определяне на
степента и силата на твърдяна от пациент болка. Оздравителният процес при
ищцата е протекъл в срок от около 2-3месеца, като претърпените травми на
главата и шията са напълно излекувани и от тяхна страна не могат да се
очакват усложнения.
Д-р Б. твърди, че остеохондрозните промени в областта на
шийните С3, С4, С5, С6 и С7 прешлени с дегенеративен характер, нямат
отношение към настъпилите при процесното ПТП травматични увреждания
на шията, но те биха могли да утежнят в различна степен възстановителният
процес, защото сами по себе си те биха могли да причинят болки, изтръпване
и слабост в ръцете. Освен това ищцата Д.Д. е посочила, че има стара травма
на шията- счупване на С7 шиен прешлен.
Вещото лице сочи, че получените от ищцата травматични
17
увреждания съответстват на такива, получени с поставен предпазен колан.
Триточковият стандартен предпазен колан в автомобила не може да предпази
адекватно главата и шията при удар на автомобила, защото механизмът на
травмата им е често хиперекстензионно-хиперфлексионен и най-често се
явява след т.нар. „камшично поражение“. Той е доста често явление при
ПТП, когато се нанесе удар отзад при свободно стояща глава и шия. Може да
се каже, че поставеният предпазен колан предпазва от тежки черепно-
мозъчни и гръбначно-мозъчни травми.
Д-р Б. твърди, че травмата на нервните коренчета в шийната
област съпътстват почти всички травми на шията, и в случая има травма на
шийните коренчета, съпътстваща основната диагноза „навяхване на шията“.
Те са възстановени още в процеса на възстановяване на травмата на
шията.Възстановяването им може да варира от 1 месец до 5-6месеца. В
случая не може с точност да се твърди за какъв период от време са
възстановени шийните коренчета при ищцата.
Вещото лице по назначената съдебно-психологична
експертиза /СПЕ/ Д. Хр. Т.- магистър-психолог по социална приложна и
съдебна психология, в заключението си твърди, че настъпилото на
1.Х.2020год. пътно-транспортно произшествие се е отразило негативно върху
психологичното състояние на Д.Д., като е засилило личностовите й
характеристики и временно е нарушило нормалния й ритъм на живот.
Личностовата структура на Д.Д. е с преобладаващо субективно възприемане и
оценяване на нещата, вътрешна напрегнатост, повишена чувствителност и
афективност, тревожност, усещане за дискомфорт и подтиснатост. Общият
анализ на резултатите говори за наличие на ресурси в личността, които
позволяват да се справя с обичайните изисквания на ежедневието, но не са
достатъчни за преодоляване на сериозни трудности и усложнения. Поради
тази причина е възможно изброените личностови характеристики да бъдат
засилени от настъпилото на 1.Х.2020год. ПТП, да се изживяват по-
интензивно и да създадат благоприятни условия за наличието на депресивни
състояния и депресивни оплаквания. Пътният инцидент и струпването на
негативни житейски събития, натоварени с траен негативен емоционален
фон, могат да бъдат разглеждани като катализатор за повишаване на
тревожността, невротизацията, раздразнителността, понижената самооценка,
бързо настъпващата психическа и физическа умора, изразяващи се
психосоматични оплаквания и нарушен здравен статус. Психологичните
преживявания на Д.Д. съответстват на личностовата й характеристика и
реално протичащи обстоятелства и процеси. Налице са данни за промяна в
поведението й с прекомерна предпазливост. От приложения към делото
амбулаторен лист№990/12.Х.2020год., за извършен от специалист- психиатър
преглед, става ясно, че е поставена диагноза: Смесено тревожно-депресивно
разстройство, има предписана медикаментозна терапия. Липсват данни за
проведено последващо лечение, както и такива за състоянието на Д.Д. преди
инцидента. Счита за несериозно твърдението, че в момента, ПТП-то
18
продължава да дава отражение върху психичните преживявания на ищцата.
Непосредствено след всяко ПТП, независимо какви са получените
травматични увреждания, е нормално всеки човек да изпадне в
дезориентация, безпокойство, да изпитва страхове, неувереност. Но с течение
на времето тази психотравма се деактивира, няма интензитета, който е бил в
началото, в зависимост от сложността на травмите. В случая не може да се
говори за постравматично стресово разстройство при ищцата. При нея има
два различни мисловни модела- първият е прекомерната и предпазливост,
заради която, всеки път когато паркира колата си на това място, където е
настъпило ПТП-то, тя се оглежда, подминава мястото, изчаква да няма други
автомобили на пътя и тогава паркира, а това и поведение е провокирано само
от един инцидент, а не от дългогодишният и опит на шофьор, при който такъв
инцидент не се е случвал. Другият мисловен модел може да се нарече
„катастрофиране“- ищцата отказва да кани гости в къщи, както и тя да ходи
на гости на приятели, защото евентуално допуска, че можела да получи силен
пристъп на главоболие и замайване, без това да се е случвало реално и това да
е провокирало тази прекомерна предпазливост. Ето защо вещото лице-
психолог счита, че физическите симптоми и поведенчески промени при Д.Д.,
за които има данни както в психологическото интервю, проведено с нея, така
и в свидетелските показания по делото- намалена енергия, затруднена
концентрация, затруднения със съня, безпокойство, хронична умора, гневни
избухвания, главоболие, обуславят необходимост от консултации със лекари-
специалисти по психиатрия и неврология.
Съдът възприема заключенията на вещите лица по СМЕ,
САТЕ и СПЕ изцяло, като компетентно и добросъвестно изготвени, както и
неоспорени от страните по делото.
Ищцата Д. АЛ. Д., ЕГН ********** с молба вх.
№4365/7.ХІІ.2020год. е отправила до ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
гр.София претенция за изплащане на обезщетение за причинените и
неимуществени вреди,болки, страдания и психически стрес, причинени от
травматичните увреждания, които е получила при ПТП на 1.Х.2020год., но
застрахователното дружество не се е произнесло по застрахователната
претенция и до настоящия момент. Този факт не е оспорен от ответното
дружество по надлежния ред нито с отговора на исковата молба, нито в
съдебно заседание, ето защо съдът приема, че застрахователят е бил
надлежно уведомен за застрахователната претенция на ищцата на
7.ХІІ.2020год.
При така установената фактическа обстановка, която е
безспорна, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка
19
с чл.380 КЗ във връзка с чл.429ал.1 и ал.3 КЗ- да се осъди ответника ЗАД
“ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.София, ЕИК200299615 да заплати на Д.
АЛ. Д., ЕГН ********** от с.Т., община Смолян 60 000лв. обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес по повод получените от нея телесни увреждания, в резултат
на ПТП, настъпило на 1.Х.2020год., който пътен инцидент е причинен от
водача на лек автомобил „Дайхатсу Териос“ с рег.№СМ **** ВА Ахмед
Сабриев Б., ведно със законните лихви върху претендираното обезщетение от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП- 7.ХІІ.2020год.
с извънсъдебна молба-претенция до окончателното му изплащане.
Имуществената отговорност на застрахователя за вреди по
застраховката „Гражданска отговорност“ има договорен характер спрямо
застрахования и е функционално обусловена от отговорността на последния
за причинените вреди. Легална дефиниция на застраховането срещу
„Гражданска отговорност“ се съдържа в чл.429ал.1 КЗ. То е вид застраховане,
при което застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в
договора застрахователна сума обезщетението, което застрахования дължи на
трето лице по силата на своята гражданска отговорност-договорна или
извъндоговорна. Съгласно разпоредбата на чл.432ал.1 КЗ увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка «Гражданска
отговорност» при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. А съгласно
разпоредбата на чл.380 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция.
На основание чл.498ал.3 във връзка с ал.1 КЗ, абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.432ал.1 КЗ от
увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов
представител по чл.503ал.1 КЗ, на писмена застрахователна претенция по
реда на чл.380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по
чл.496ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона
максимален срок от три месеца, считано от предявяването и.
Според чл.498ал.2 КЗ произнасянето на застрахователя в
законоустановения тримесечен срок по чл.496ал.1 КЗ, може да бъде: или
20
определяне и изплащане на размера на претендираното застрахователно
обезщетение, или отказ за плащане на обезщетението, поради: 1.доказано
основание за отказ за плащане на обезщетението, 2.липса на пълно доказване
на основанието на претенцията или на размера на вредите, като в последния
случай отказът може да е и частичен- само по отношение на недоказания
размер на обезщетението.
В настоящият случай ищцата Д. АЛ. Д., като увредено лице, е
спазила изискванията на чл.380 КЗ във връзка с чл.498ал.1 и 3 КЗ, като с
молба вх.№4365/7.ХІІ.2020год. е отправила застрахователна претенция до
ЗАД «ДаллБогг: Живот и здраве» АД гр.София за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически
стрес, причинени от получените при ПТП на 1.Х.2020год. телесни
увреждания. Тъй като застрахователят и до настоящия момент не е отговорил
на застрахователната претенция, увреденото лице Д. АЛ. Д. е предявила
настоящия пряк иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ЗАД
“ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.София, който са процесуално допустим. С
разпоредбата на чл.432ал.1 КЗ се предоставя право на увредения, спрямо
когото застрахованият е отговорен по силата на чл.45 ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на
деликвента.
Искът е предявен на основание чл.432ал.1 КЗ срещу
ответника Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и
здраве“АД гр.София, ЕИК200299615, в качеството му на застраховател по
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“
на автомобилистите за лек автомобил марка „Дайхатсу“, модел „Териос“ с
рег.№СМ **** ВА по застрахователна полица №BG/30/120000758104,
валидна от 13.ІІІ.2020год. до 12.ІІІ.2021год., сключена със ЗАД “ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД гр.София, ЕИК *********. Ответникът ЗАД “ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД гр.София не оспорва този факт и признава, че е налице
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
лек автомобил марка „Дайхатсу“, модел „Териос“, с рег.№СМ **** ВА, към
датата на настъпване на процесното ПТП- 1.Х.2020год..
Иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ може да се предяви от
21
лицето, чието здраве или телесна цялост са били увредени при
застрахователно събитие /деликт/, причинен от водача на застрахования при
ответника автомобил и в резултат на това е претърпяло болки и страдания. В
случая ищцата Д. АЛ. Д. е материалноправно легитимирана да предяви
прекият иск по чл.432ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на застрахования, като увредено лице, тъй като
при ПТП, настъпило на 1.Х.2020год. са и причинени следните телесни
увреждания: Контузия на главата и шията. Мозъчно сътресение. Навяхване на
шията. Тези травматични увреждания са и причинили болки, страдания и
психически стрес, някои от които продължават и до днес. Според чл.478ал.2
КЗ увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на
обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство.
Фактическият състав на вземането по чл.432ал.1 КЗ включва
следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като в срока на действие на договора,
вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно
събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял
имуществени и/или неимуществени вреди.
За да бъде уважен така предявения иск по делото следва да се
установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен
от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, вреди, причинени на ищеца от този
деликт, който представлява застрахователно събитие, обстоятелства, които
обосновават определяне по справедливост на размер на неимуществени вреди,
за които е предявена претенцията, противоправно поведение на застрахован,
причинна връзка между това поведение и вредите, за които ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване. Съобразно правилото, установено в
чл.154ал.1 ГПК, в тежест на ищцата е да докаже претърпените от нея
имуществени и/или неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
противоправното деяние на деликвента. А в тежест на ответното
застрахователно дружество е да докаже, че поведението на ищцата е
допринесло за настъпването на вредите.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както
и от заключенията на САТЕ и СМЕ, безспорно се установи, че са налице
22
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество по чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД, т.е.
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято отговорност е
застрахована в ответното застрахователно дружество, настъпилите вреди за
пострадалата Д.Д. и причинно-следствената връзка между вредите и
деянието. Безспорно е по делото, че ПТП е настъпило на 1.Х.2020год., около
17.35часа, в с.Т. на републикански път ІІ-86, при км. 115+660, като водачът на
лек автомобил „Дайхатсу Териос“ с рег.№СМ **** ВА АХМ. С. Б., ЕГН
**********, движейки се с превишена скорост от 55.69км/ч, при ограничение
на скоростта до 40км/ч за населеното място, пренебрегвайки пътния знак В26
/Забранено е движението със скорост по-висока от означената- в случая
40км/ч/, застигнал движения се пред него по правия пътен участък лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№СМ **** АХ, управлява от Д. АЛ. Д.,
ЕГН **********, който с намалена скорост от около 16.60км/ч, с подаден
десен мигач и аварийните светлини, се насочвал към обособено място за
паркиране в частен имот вдясно, извън пътното платно, и го ударил отзад.
Ударът между двата автомобила настъпил, защото водачът А.Б. управлявал
автомобила „Дайхатсу Териос“ с превишена скорост от 55.69км/ч, не
възприел своевременно предприетото намаляване на скоростта на движещия
се пред него автомобил „Фолксваген Поло“, управляван от Д.Д., и макар да
натиснал спирачки и да намалил скоростта на движение на автомобила до
43км/ч, не могъл да предотврати удара между двата автомобила. Според
вещото лице и.Т., основната причина, от техническа гледна точка, довела до
настъпване на процесното ПТП, е допуснатото управление на лекия
автомобил „Дайхатсу Териос“ от страна на А.Б. със скорост от 55.69км/ч.
Вещото лице твърди, че А.Б. е имал техническа възможност да възприеме
отдалече промяната в пътната обстановка- спирането на лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег.№СМ **** АХ и други обективни и субективни
фактори. Той не е контролирал непрекъснато ППС, движил се е със скорост,
която не е била съобразена с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие и при възникнала опасност за движението, не е
направил всичко възможно да намали скоростта си и да спре. Той е имал
техническа възможност да предотврати процесното ПТП, ако се е движил с
обозначената максимално допустима скорост от 40км/ч. По делото липсват
данни за възникнали технически неизправности по автомобила, които да не са
позволили на А.Б. да контролира движението му. Според вещото лице
автоексперт ПТП е било изцяло предотвратимо за водача на лек автомобил
„Дайхатсу Териос“ с рег.№СМ **** ВА А.Б. и непредотвратимо за водача на
лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№СМ **** АХ Д.Д., която с нищо не
е допринесла за настъпване на процесното ПТП, а предприетите от нея
действия и маневри са правилни от техническа гледна точка.
По гореизложените съображения съдът счита за неоснователни
и недоказани възраженията на ответното застрахователно дружество, че
23
водачът на лек автомобил „Дайхатсу Териос“ с рег.№СМ **** ВА А.Б. няма
вина за настъпилото ПТП на 1.Х.2020год. Напротив- както в настоящето
дело, така и в ДП№370/2020год. по описа на РУ- Смолян, образувано срещу
Румен Стефанов Ефтимов, безспорно е установено, че вина за настъпилото на
1.Х.2020год. ПТП има водачът на лекия автомобил „Дайхатсу Териос“ с рег.
№СМ **** ВА АХМ. С. Б., който е допуснал нарушение по чл.20ал.1 от
ЗДвП.
С Постановление от 25.VІІІ.2021год. на заместник районният
прокурор при Районна прокуратура Смолян, е прекратено наказателното
производство по ДП№370/2020год. по описа на РУ- Смолян /прокурорска
преписка№1623/2020год./, образувано и водено за извършено престъпление
по чл.343ал.1б.“б“ НК във връзка с чл.342ал.1 НК, тъй като, извършеното на
1.Х.2020год. деяние не е съставомерно от обективна страна, защото
причинените травматични увреждания на пострадалата Д. АЛ. Д., по своите
медико- биологични признаци, съставляват лека телесна повреда, а не средна
телесна повреда, каквото е изискването на разпоредбата на чл.343ал.1б.“б“
НК. Макар да е изразено становище относно виновността на дееца,
Постановлението на районният прокурор, с което наказателното
производство е прекратено, не е задължително за гражданския съд, който
разглежда гражданскоправните последици от деянието. Това безспорно
становище е обективирано в ТР№142/1.ХІІ.1966год. по гр.д.№112/1966год. на
ОСГК на ВС и изразява перманентното виждане на съда, че само влязлата в
сила присъда обвързва гражданския съд. Ето защо настоящия съд проведе
пълно и всестранно дирене на фактите за настъпване на ПТП на 1.Х.2020год.
Безспорно се установи по делото, че при ПТП от 1.Х.2020год.,
на ищцата Д.Д. са причинени телесни увреждания- контузия на главата и
шията, мозъчно сътресение и навяхване на шията. Според заключението на
вещото лице- неврохирург д-р Б., всички увреждания на ищцата са с
травматичен характер и са настъпили в резултат на процесното ПТП от
1.Х.2020год. Те се определят като лекостепенни /функционални, без
органични увреди/ черепно-мозъчна и шийна травми и са с преходен
характер, без остатъчен невродефицит и/или засягане на важни функции на
нервната система на организма. От заключението на СМЕ и приетата като
доказателство медицинска документация за лечението на ищцата категорично
24
се установи, че на Д.Д. не е причинена фрактура на С3 и С6 шийни прешлени,
както и контузия на мозъка при настъпване на процесното ПТП. Според
вещото лице д-р Б. няма и отделна травма на нервните коренчета в шийната
област на гръбначния стълб, а това увреждане съпътства основната травма-
навяхване на шията. Травмата на нервните коренчета в шийната област на
гръбначния стълб съпътства почти всички травми на шията и е част от
основното увреждане- в случая навяхване на шията. Според заключението на
СМЕ, травматичните увреждания на Д.Д. са временни и леки нарушения в
анатомичната цялост и функциите на организма /натъртване на меките тъкани
на главата и шията, навяхване на шията, мозъчно сътресение без загуба на
съзнание/, които са довели до болки и страдания. В конкретният случай е
установено, че травмите на главата и шията са локализирани единствено в
меките тъкани. Има натъртване /контузия/ на меките тъкани по главата и
шията- на кожата, подкожието и мускулатурата. Тези механични въздействия
са довели до болки, подутини, ограничен и болезнен обем на нормалните
движения на шията и главата, затруднено самообслужване и дискомфорт в
тези области на тялото. Но тези увреждания са в функционален характер, т.е.
няма органични промени в структурата на нервната система и са напълно
обратими, въпреки страданията, които причиняват. Мозъчното сътресение
също е най-леката от черепно-мозъчните травми и представлява
функционално нарушение на дейността на централната нервна система, като
при него няма структурни и морфологични изменения на мозъчното
вещество. В случая при ищцата, дори няма загуба на съзнанието и въпреки
причиненото и мозъчно сътресение, тя е била ориентирана по време, място и
собствена личност, извършвала е движения на главата и е нямала
неврологичен дефицит, като пареза, парализа, липса на чувствителност на
ръцете и др. Навяхването на шията е също временно и краткотрайно
състояние на нарушаване на нормалната подвижност на прешлените в
шийната област. То е причинено при автомобилната злополука, когато е
нанесен удар отзад на свободно стоящата глава или при предадена кинетична
енергия при директна травма на главата. Обикновено тя се изразява, според
вещото лице д-р Б., в локална болка и разностепенно ограничение на
движенията на шията. Лечението и се свежда по временен покой и
имобилизация на шията, най-често с яка на Шанц за десетина дни и прием на
обезболяващи лекарства. Оздравителният процес при ищцата е протекъл без
25
усложнения, в период от 2-3 месеца. Най-силни са били болките в първите 3-4
дни след причиняване на травмите при ПТП-то и след това са с регресиращ
характер до пълно отзвучаване. А оплакванията в момента са основно от
психичен характер и дискомфорт в шийната област, които според вещото
лице са със смесен характер /постравматично-дегенеративни/, тъй като при
Д.Д. има открити остеохондрозни промени в областна на шийните
С3,С4,С5,С6 и С7 прешлени с дегенеративен характер, както и стара травма
/от преди 20години счупване на С7 шиен прешлен/. Тези дегенеративни
промени, водят до стесняване на интервертебралните отвори, ошипяване на
прешленните ръбове, притискане на вертебралните артерии, които
кръвоснабдяват малкия мозък, компресия на шийните нервни коренчета, и
като съвкупност обясняват продължаващите оплаквания на ищцата от
световъртеж, променена чувствителност и дискомфорт в шийната област. В
настоящия момент, според вещото лице д-р Б., ищцата е възстановена в
относително висока степен.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка «Гражданска
отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител-застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Или прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото
възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «Гражданска
отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното.
Застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в този обем, в който
отговаря и причинителят на щетата. Застраховани лица са собственикът на
МПС, за което е налице застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползува автомобила на законно основание. В настоящия случай не е спорно,
че А.Б. е собственик на лек автомобил «Дайхатсу Териос» с рег.№СМ ****
ВА.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установи, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество по чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ
във връзка с чл.45 ЗЗД. Безспорно се установи по делото деликт- нарушение
на правилата за движение по пътища /чл.20ал.1 ЗДвП/ от страна на водача на
лек автомобил „Дайхатсу Териос“ с рег.№СМ **** ВА АХМ. С. Б., който е
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД
26
“Далл Богг: Живот и здраве“ АД гр.София, което е довело до настъпване на
процесното ПТП на 1.Х.2020год..Установи се и че деликтът е извършен
виновно /по непредпазливост/ от водача на лекия автомобил, който е
управлявал автомобила с превишена скорост от 55.69км/ч, при допустима
ограничена скорост за движение в с.Т. от 40км/ч, не е контролирал
непрекъснато ППС, което е управлявал, не се е съобразил с характера и
интензивността на движението /по времето на настъпване на процесното ПТП
в 17.35часа е имало засилен трафик по пътя между Смолян и Мадан/, за да
бъде в състояние да спре своевременно при предвидимото препятствие-
движения се пред него лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№СМ ****
АХ, който бил намалил скоростта до 16.60км/ч, с пуснат десен мигач и
аварийните светлини, и се насочвал към обособено място за паркиране в
частен имот от дясната страна на пътното платно, поради което и въпреки
предприетото спиране и намаляване на скоростта на автомобила му до
43км/ч, е нанесъл удар на лек автомобил „Фолксваген Поло“ отзад. Установи
се и причинно-следствената връзка между извършеното по непредпазливост
деяния и травматичните увреждания причинени на Д. АЛ. Д.- контузия на
главата и шията, мозъчно сътресение и навяхване на шията.
Ответникът ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.София
прави възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата
Д.Д., които обаче останаха недоказани по делото. За да е налице
съпричиняване, следва приносът на пострадалото лице да е доказан по
несъмнен и категоричен начин, като доказателствената тежест е на ответното
застрахователно дружество. Ответникът първо твърди, че ищцата е
съпричинила вредоносния резултат, тъй като в нарушение на изискванията на
чл.137а ал.1 ЗДвП не била използвала обезопасителен колан. Но от
заключенията на СМЕ и САТЕ безспорно се установи, че именно правилно
поставения обезопасителен колан е предпазил Д.Д. от по-сериозни телесни
увреждания на главата и гръбначния стълб. Освен това механизмът на
получените от Д.Д. увреждания отговаря на такива, причинени при носенето
на предпазен колан при т.нар. „камшичен удар“. Поради което съдът счита
възражението на ответника за неоснователно и недоказано. Напълно
неоснователно и недоказано е и възражението на ответника, че ищцата Д.Д. е
управлявала лек автомобил "Фолксваген Поло“ с рег.№СМ **** АХ с
несъобразена превишена скорост, както и че се е движила или е навлязла в
насрещната лента за движение на пътното платно. По делото няма данни
лекият автомобил, управляван от Д.Д., да се е движил или да е навлезнал в
насрещната лента за движение на пътното платно. От заключението на САТЕ
се установи и че не е управлявала автомобила с превишена или непозволена
27
скорост. Напротив- тя е намалила скоростта на движение на лекия автомобил
до 16.60км/ч, като е предприела маневра за паркиране на автомобила на
обособено място за паркиране в частен имот от дясната страна на пътното
платно. Ответното дружество представя надлежно заверени скици и писмо
изх.№ДЛ004189/9.VІ.2022год., издадено от кмета на община Смолян, от
които се установява, че при км. 115+600 на републикански път ІІ-86 /Смолян-
Рудозем-Гърция/ няма обособени паркоместа. Но е видно, че на този участък
от пътя, няма знак или маркировка забраняваща паркирането на мястото,
което е обособено за паркиране в частен имот от дясната страна на пътя.
ЗДвП не разпорежда, че може да се паркира само на обозначените за това
места. Не е налице съпричиняване и поради твърдяното от ответника
нарушение на изискванията по чл.93 ЗДвП, чл.94 ЗДвП, чл.97 ЗДвП и чл.98
ЗДвП, тъй като по делото не се събраха доказателства за такива нарушения.
Няма данни ищцата, като водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.
№СМ **** АХ да е спряла автомобила на пътното платно и или да е
паркирала автомобила на пътното платно. Напротив- безспорно от
заключението на САТЕ и свидетелските показания на А.Б. се установи, че
лекият автомобил се е движил с намалена скорост от 16.60км/ч и се е
насочвал вдясно към обособено място за паркиране в частен имот. Т.е. всички
възражения на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата останаха недоказани по делото, поради което съдът ги счита за
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищцата претендира обезщетяване на неимуществените вреди-
болки, страдания и стрес, причинени от получените при ПТП на 1.Х.2020год.
травматични увреждания. При увреждане на здравето или на телесната
цялост, при намаляване на трудоспособността и при причиняване на смърт,
лицата претърпяват болки и страдания-физически и душевни. В категорията
на неимуществените вреди се причислява всичко, което съставлява лишаване
на увредения от радостите, които ни предоставя човешкото съществуване и
човешката дейност. Тук могат да се изброят загубата от удоволствията на
живота, страдания, болки, неудобства, досада от бездействието и
физическото безсилие, чувството за непълноценност, за нереализиране. С
други думи пострадалият е принуден да изживее отрицателни емоции, лишен
28
е от възможността да живее пълноценен и щастлив живот, да се радва на
живота, така, както може да се радва един здрав човек. Затова в чл.52 ЗЗД
законодателят е предвидил задължението да се обезщетят така наречените
неимуществени вреди. Това са вреди, които нямат стойностно изражение,
които не могат да се осчетоводят и изчислят точно. Законодателят изхожда от
разбирането, че макар и несъизмерими, тези вреди следва да бъдат
възмездени. Макар и да не могат да се определят точно, желателно е
пострадалият да получи известна сума, която да замести и облекчи болките и
страданията му. Вложеният от законодателя в нормата на чл.52 ЗЗД критерий
за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от общественото
разбиране за справедливост на определен етап от развитието на обществото.
Съобразно дадените в т.ІІ на ПВС№4/1968год. разяснения, понятието
«справедливост» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението-такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на преценката им
да определи справедлив размер на обезщетението за причинените
неимуществеви вреди. От друга страна при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се вземат
предвид конкретните обстоятелства, свързани с тежестта и характера на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние на
страната към момента на увреждането, израз на което са и установените
лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е
засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. Деянието на
деликвента може да съставлява непосредственно въздействие върху
психиката на увредения- например последния да е изпитал силен страх,
смущение и пр., от които му е трудно да се освободи. Но най-често
неимуществените вреди идват като резултат от соматични увреждания-
увреждания на тялото, на материята, които рефлектират върху психическия и
преди всичко емоционален свят на увредения. Безспорно се установява по
29
делото, че при ПТП на 1.Х.2020год. са причинени телесни увреждания на
ищцата Д.Д.- контузия на главата и шията, мозъчно сътресение без загуба на
съзнание и навяхване на шията /която травма включва травма на нервните
коренчета в шийната област на гръбначния стълб/. При определяне на
размера на обезщетението съдът изхожда от общественото разбиране за
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, към момента на
постановяване на решението, което разбиране е обусловено от
икономическата конюктура в страната, при отчитане на възрастта на
увредения, вида и характера на претърпените болки и страдания.
Законодателят определя лимит на отговорността за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждани или
смърт в разпоредбата на чл.492ал.1т.1 КЗ от 10 420 000лв. за всяко
застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица, който
лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта
и еквивалента на неимуществените вреди. Като се съобрази също с
обективните критерии на чл.52 ЗЗД относно принципа за справедливо
обезщетяване на причинените неимуществени вреди, възрастта на ищцата
Д.Д.- 56 години, икономическата конюктура в страната и общественото
възприемане на критерия справедливост, което намира израз в нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, съдът счита за справедлив размер на дължимото
обезщетение на Д.Д. за причинените му неимуществени вреди, болки,
страдания и психически стрес, в резултат на телесните увреждания, които са
и причинени при ПТП на 1.Х.2020год., 10 000лв.. За разликата над 10 000лв.
до претендираните 60 000лв. предявеният иск ще следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди, причинени на ищцата от травматичните увреждания
от ПТП, настъпило на 1.Х.2020год., съдът отчете болките и страданията,
които ищцата е изпитвала от получените травми, които са определени /от
СМЕ/ като лекостепенни /функционални, без органични увреди/ черепно-
мозъчна и шийна травми, с преходен характер, без остатъчен невродефицит
и/или засягане на важни функции на нервната система на организма.
Травмите на ищцата са временни и леки нарушения в анатомичната цялост
или функции на организма /натъртвания на меките тъкани на главата и шията,
навяхване на шията, мозъчно сътресение без загуба на съзнание/, които са и
причинили болки и страдания. На ищцата е приложено адекватно
консерватично лечение на травмите в Клиниката по Неврохирургия в УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив, с обезболяващи лекарства, с щадящ
централната нервна систева режим на покой и щадящ имобилизационен
режим на шията с яка на Шанц за около 20дни. Не се е наложило оперативно
лечение на главата и шията. След 3дневно лечение в Клиниката по
Неврохирургия, ищцата била изписана за домашно лечение /за срок от 30дни/,
в добро общо състояние, с почни пълно отзвучаване на болките, сковаността и
30
ограниченията в шийната област, и почти пълно отзвучаване на общо
мозъчната симптоматика- главоболие, гадене, повръщане, обща отпадналост.
Тя се е движила самостоятелно, била е с ясно съзнание, адекватна, без данни
за невродефицит от страна на главен и гръбначен мозък. Според вещото лице
д-р Б. болките и страданията са били най-силни в първите 3-4 дни след
травматичното увреждане, след което постепенно са намалявали в много
голяма степен в рамките на 30дни. При изписването от болницата и след това,
Д.Д. се е оплаквала от болезненост в шийната област и затруднени и
болезнени движения във врата. Но според вещото лице тези болки имат
смесен характер и освен от травмата, са причинени и от дегенеративните
изменения в прешлените на ищцата, както и от старата травма- счупване на
С7 шиен прешлен. Здравословното състояние на ищцата, след претърпените в
резултат на процесното ПТП травматични увреждания е възстановено в
относително висока степен, оздравителният процес е протекъл гладно, без
усложнения, без оперативно лечение. Оплакванията и в настоящия момент са
основно с психичен характер и болки и дискомфорт в шийната област, които
са със смесен характер /постравматично-дегенеративен/.
На ищцата е нанесена и психоемоционална травма, която е
дала отражение, както през време на претърпяната злополука, така и след
това. От събраните по делото доказателства /заключение на СПЕ и
свидетелски показания/ безспорно се установява, че в резултат на получените
при ПТП-то травми, при Д.Д. се установяват елементи на преживян силен
стрес, довел до временни нарушения в нормалния и ритъм на живот, което е
засилило личностовите и характеристики. Тя с големи усилия се справяла в
ежедневието си самостоятелно. Силно ограничила социалните си контакти,
поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитвала от фрактурите
на прешлените. Непосредствено след инцидента, тя била принудена да заема
принудителна лежаща поза, защото се оплаквала от болезненост в изправено
положение на тялото. Трудно се придвижвала, тъй като изпитвала болезнени
усещания в мястото на увреждането. Затруднявала се при ходене, изкачване и
слизане по стълби, като се оплаквала от нестабилност. Не можела сама да се
преобува, преоблича и да задоволява хигиенните си нужди, заради
ограничената и подвижност в шийната област, в първите дни след ПТП-то.
Затруднявала се и при извършване на елементарни битови дейности. Усещала
замайване, лесно се задъхвала и се оплаквала от болки в главата.
Допълнителен дискомфорт и създавала необходимостта друг човек за полага
по-големи от обичайните грижи за нея. Станала тревожна и затворена
личност, защото не знаела дали ще се възстанови напълно. В настоящия
момент се чувства изолирана и по-рядко излиза навън, защото все още трудно
се придвижва и бързо се уморява, като периодично има болки в шийната
област. С настоящия случай обаче личностовите особености на Д. АЛ. Д. и
занижените и възможности за справяне с травмиращи събития, създават
благоприятни условия за изпадане в депресивни състояния. Установи се по
делото, че на 12.Х.2020год. на Д.Д. е извършен преглед от специалист-
31
психиатър, който и е поставил диагноза „Смесено тревожно-депресивно
разстройство“ и е предписал медикаментозна терапия. Но по делото липсват
данни за последващо лечение. Личностовата характеристика на Д.Д. е с
преобладаващо субективно възприемане и оценяване на нещата, вътрешна
напрегнатост, повишена чувствителност и афективност, тревожност, усещане
за дискомфорт и подтиснатост. Поради тази причина е възможно изброените
личностови характеристики да бъдат засилени от настъпилото на 1.Х.2020год.
ПТП, да се изживяват по-интензивно и да създадат благоприятни условия за
наличието на депресивни състояния и депресивни оплаквания. Пътният
инцидент и струпването на негативни житейски събития /смъртта на съпруга
и, тежкото заболяване на сестра и, заболяването на майка и и сина и,
посочени в интервюто при психолога/, натоварени с траен негативен
емоционален фон, могат да бъдат разглеждани като катализатор за
повишаване на тревожността, невротизацията, раздразнителността,
понижената самооценка, бързо настъпващата психическа и физическа умора,
изразяващи се психосоматични оплаквания и нарушен здравен статус.
Вещото лице-психолог счита за несериозно твърдението, че в момента, ПТП-
то продължава да дава отражение върху психичните преживявания на
ищцата. Непосредствено след всяко ПТП, независимо какви са получените
травматични увреждания, е нормално всеки човек да изпадне в
дезориентация, безпокойство, да изпитва страхове, неувереност. Но с течение
на времето тази психотравма се деактивира, няма интензитета, който е бил в
началото, в зависимост от сложността на травмите. В случая не може да се
говори за постравматично стресово разстройство при ищцата. Ето защо
вещото лице- психолог счита, че физическите симптоми и поведенчески
промени при Д.Д., за които има данни както в психологическото интервю,
проведено с нея, така и в свидетелските показания по делото- намалена
енергия, затруднена концентрация, затруднения със съня, безпокойство,
хронична умора, гневни избухвания, главоболие, обуславят необходимост от
консултации със лекари- специалисти по психиатрия и неврология.
Ищцата претендира и законни лихви върху обезщетението,
считано от датата на уведомяване на застрахователното дружество-
7.ХІІ.2020год. до окончателното му изплащане, съгласно чл.429ал.3 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.429ал.1 КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователни договор застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. В застрахователното обезщетение по
ал.1 се включва и лихва за забава, когато застрахованият отговоря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал.3, съгласно чл.429ал.2т.2
КЗ. А съгласно разпоредбата на чл.429ал.3 КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал.2т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита
32
на отговорност/. В този случай застрахователят плаща само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на
чл.430ал.1 и 2 КЗ, или от датата на уведомяване или от предявяване на
застрахователня претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В настоящият случай застрахованият не е уведомил застрахователя по реда на
чл.430ал.1 и 2 КЗ за настъпилото застрахователно събитие. Поради което
лихви за забава ще се дължат от застрахователя на увреденото лице Д.Д.,
считано от датата на предявяване на застрахователната и претенция-
7.ХІІ.2020год.. Или ще следва съдът да осъди ответникът да заплати на
ищцата законните лихви върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция-
7.ХІІ.2020год. до окончателното му изплащане.
На основание чл.78ал.6 ГПК ще следва да се осъди
ответникът ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.София да заплати по
сметката на СОС дължимата ДТ в размер 400лв., съобразно размера на
уважения иск.
На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъди ответникът
да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 66.66лв., съобразно
размера на уважения иск.
На основание чл.38ал.1т.2 ЗА ще следва да се осъди ЗАД
“ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.София да заплати на пълномощника на
ищцата адв. Р.М. адвокатско възнаграждение в размер на 996лв. с 20% ДДС.
Дължимото минимално адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на ищцата Д.Д., изчислено на база
материалния интерес по чл.7ал.2т.4 от Наредба№1/9.VІІ.2004год., е в размер
на 830лв., а дължимият ДДС, съгласно §2а от Наредбата е в размер на 166лв.
На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищцата да
заплати на ответника съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от
предявения иск, в размер на 1 037.50лв., съгласно списъка по чл.80 ГПК,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лв., съгласно
чл.78ал.8 ГПК във връзка с чл.37ал.1 от ЗПП и чл.25ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
На основание гореизложеното и чл.432ал.1 КЗ във връзка с
чл.380 КЗ във връзка с чл.429ал.1 и 3 КЗ Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
33
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр.София, ЕИК200299615,
представлявано заедно от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов
и Живко Стойков Колев да заплати на Д. АЛ. Д., ЕГН ********** с адрес
с.Т., община Смолян, сумата 10 000лв. /десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес по повод получените от нея телесни
увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на 1.Х.2020год., което е
причинено от водача на лек автомобил „Дайхатсу Териос“ с рег.№СМ ****
ВА АХМ. С. Б. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законните лихви върху главницата, считано от
7.ХІІ.2020год.- датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП
с извънсъдебна молба-претенция до окончателното изплащане на
обезщетението и 66.66лв. /шестдесет и шест лева и шестдесет и шест
стотинки/ разноски по делото в настоящата съдебна инстанция, съобразно
размера на уважения иск, които суми следва да се преведат по сметка с IBAN:
BG 53 CECB 9790 1074 8798 00 в „ЦКБ“АД, с титуляр Д. АЛ. Д..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. АЛ. Д., ЕГН **********
срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр.София, ЕИК200299615, представлявано заедно от
изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов и Живко Стойков Колев,
иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, за разликата от
10 000лв. до 60 000лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН!
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр.София,
ЕИК200299615, представлявано заедно от изпълнителните директори Бисер
Георгиев Иванов и Живко Стойков Колев да заплати по сметката на
Смолянски окръжен съд дължимата ДТ в размер на 400лв. /четиристотин
лева/, съобразно уважената част на предявения иск.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр.София,
ЕИК200299615, представлявано заедно от изпълнителните директори Бисер
Георгиев Иванов и Живко Стойков Колев да заплати на основание чл.38ал.2
от ЗА на адв. Ралица Иванова Мутафова, ЕГН********** адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и защита на
34
ищцата в размер на 996лв. /деветстотин деветдесет и шест лева/ с ДДС.
ОСЪЖДА Д. АЛ. Д., ЕГН ********** да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД гр.София, ЕИК200299615 съдебни разноски в настоящата
съдебна инстанция в размер на 1 037.50лв. /хиляда тридесет и седем лева и
петдесет стотинки/, съобразно отхвърлената част на предявения иск, както и
360лв. /триста и шестдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото пред ПАС!
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
35