Решение по дело №1489/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 609
Дата: 19 ноември 2019 г. (в сила от 19 ноември 2019 г.)
Съдия: Веселина Косева Мишова
Дело: 20195500501489
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 609                           19.11.2019 година                   Град Стара Загора

 

 

                                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,

На …… 5 ноември………………..……………………….…2019 година,       

в публичното заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                         ВЕСЕЛИНА МИШОВА                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                               А. АТАНАСОВ

                                                                                                                                                            

      

Секретар ………Катерина Маджова…..………………………………

Прокурор……………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от………………………съдията В. МИШОВА      

въззивно гражданско дело номер…1489….. по описа за 2019……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                               Производството е образувано по въззивна жалба,  подадена от Л.С.Д. от гр. Стара Загора против решение № 273/25.04.2019 г., постановено по гр.д. № 2189/2018 г. на Казанлъшкия районен съд.

                   Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за основателност на исковата претенция. Счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд  неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.114 ЗЗД относно началния момент, от който тече давността. Неправлино било прието, че това е датата на вписване на нотариалния акт в АВп. Твърди, че началото на давностния срок на иска по чл.135 ЗЗД е свързано с извършването на увреждащото действие, а не със субективния факт на узнаването му. Тъй като договорът бил сключен на 21.08.2013 г., давностният срок за предявяване на иска е изтекъл преди предявяването му на 22.08.2018 г. Изводите на РС, че вещноправният ефект на договора за прехвърляне на собственост върху недвижим имот настъпва с вписването на нотариалния акт противоречи на закона – чл.24 във връзка с чл.18 ЗЗД, тъй като договорът бил консенсуален и транслативният ефект настъпвал с постигането на съгласието в изискуемата нотариална форма. Твърди, че РС превратно е тълкувал показанията на свидетелите, с които се оборвала презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД. Моли, съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

                   Въззиваемият „Банка Пиреос България“  АД оспорва жалбата. Излагат се съображения относно оповестително-защитното действие на вписването спрямо третите за сделката лица, каквото е вписването на исковата молба по чл.135 ЗЗД. Именно оповестяването на увреждащата сделка за покупко-продажба на процесния имот на 22.08.2013 г., на която дата е била вписана, кредиторът е получил възможност като трето заинтересовано лице да атакува сделката пред съд и от този момент започва да тече 5-годишния давностен срок. Излага и други съображения по съществото на спора. Моли решението да бъде потвърдено.

                 Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

         Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими, а по същество съдът намира следното:

          Пред районния съд е бил предявен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД – за обявяване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.08.2013 г., обективиран в н.а. № 11, т.ІІІ, рег. № 3569, дело № 411 на нотариус Р.Б.с рег. № 097 в регистъра на Нотариалната камара, сключен между П.С.К. и Л.С.Д.. Ищецът (сега въззиваем) „Банка Пиреос България“ АД е твърдял в исковата си молба,  че е кредитор на прехвърлителя по сделка П.С.К., по силата на договор за кредит, и има по отношение на него валидно, ликвидно и изискуемо вземане, което не е погасено. С посочения договор той прехвърлил на сестра си Л.С.Д. ½ ид. ч. от  1 800/2 005   кв.м. от новообразуван имот № 87212.800.52, целият с площ 2005 кв. м по скица заедно с построената в него жилищна сграда, който имот се намира се в землището на ***. За събиране на вземанията по договора за кредит  и анексите към него било образувано изпълнително дело № 170/2013 г. по описа на ЧСИ И.С.. Моли, съдът да постанови решение, с което на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД да обяви договора за покупко-продажба за относително недействителен по отношение на банката.

            Ответникът П.С.К. е оспорил иска, като е твърдял, че е предоставил  достатъчно обезпечения на кредитора, които стигат за да се удовлетвори. Сочи, че имотът е продал на сестра си, тъй като имали от много години такава уговорка, по този начин да уредят наследството от родителите си.

         Ответницата Л.С.Д. също е оспорила иска, като е възразила, че искът е погасен по давност.

          Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че ищецът е предоставил на „Делта-Г“ ЕООД кредит в размер на 50 000 евро, като лицата П.С.К. и П.Р.Б. са поръчители. Във връзка с кредита бил издаден изпълнителен лист от 19.10.2012 г., по ч.гр.д. № 5778/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.  Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ И.С., рег. №870, с район на действие Окръжен съд  Стара Загора. До  солидарния длъжник П.С.К. е изпратена  покана за доброволно изпълнение, която е получена лично. Приел е също така, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 11, т. ІІІ, рег. № 3569, дело № 411 от 21.08.2013 г. по описа на нотариус Б., К. е продал на сестра си Л.С.Д. ½ ид. част от 1 800/2005 кв.м от новообразуван имот № 87212.800.52, целият с площ 2 005 кв.м, заедно с построената в него жилищна сграда, който имот се намира в землището на *** за сумата от 3 000 лева. Приел е за установено от показанията на свидетели, че бащата на ответниците е притежавал имот в ***, който искал да го остави на дъщеря си Л.. Затова синът прехвърлил идеалните си части от къщата в *** на сестра си Л.. Приел е, че размерът на непогасеното задължение. е 103 427,02 евро и 824,40 лева.

            От правна страна първоинстанционният съд е приел, че основателността на иска по чл.135 ЗЗД е в зависимост от наличието на елементите на фактическия състав, визирани в нормата, а именно: ищецът да е кредитор на длъжника; той да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора, да  е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора, да  е налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял за увреждането на кредитора, когато действието е възмездно, като знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Приел е, че ищецът има качеството на кредитор на ответника К., че с извършването на разпореждане с недвижимия имот несъмнено той е намалил своето имущество, което уврежда кредитора, а относно субективния елемент е приложил презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, която не била оборена от свидетелските показания. По отношение на възражението на ответницата Д., че искът е погасен по давност, първоинстанционният съд е приел, че  началният момент, от който започва да тече 5-годишният давностен срок, в който кредиторът може да иска обявяване на договора за относително недействителен спрямо него, е датата на сключването му. Вещно-правният ефект на договора за прехвърляне на собственост върху недвижим имот обаче настъпвал от датата на вписване на нотариалния акт, а не от дата на неговото подписване от страните по него. От друга страна е приел, че датата на вписване в Службата по вписвания е началният момент, от който започва да тече давността за упражняване на правото на иск по чл. 135 ЗЗД, която в случая била 22.08.2013 г. В случая ищецът  има качеството на трето за сделката лице и следователно вписването на увреждащата разпоредителна сделка в Службата по вписвания има оповестително действие. След като увреждащата сделка е вписана на 22.08.2018г.,  до датата на изпращане на исковата молба - 22.08.2018 г. не били изтекли пет години и искът не бил погасен по давност.

                 Въззивната жалба е основателна.

                 По делото не е спорно, че ищецът е кредитор на ответника К.. Не е спорно, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.08.2013 г., обективиран в н.а. № 11, т.ІІІ, рег. № 3569, дело № 411 на нотариус Р.Б.с рег. № 097 по регистъра на Нотариалната камара, той е продал на Л.С.Д. – негова сестра, ½ ид. ч. от  1 800/2 005   кв.м. от новообразуван имот № 87212.800.52, целият с площ 2005 кв. м по скица заедно с построената в него жилищна сграда, който имот се намира се в землището на ***, за сумата от 3 000 лв. Не е било спорно, че вписването на договора не е било извършено на датата на сключването му – 21.08.2013 г., а на следващия ден – 22.08.2013 г. Исковата молба е подадена в съда чрез куриер на 22.08.2013 г.

       Пред въззивният съд е спорен само въпросът от кой момент започва да тече погасителната давност  - от датата на сделката или от датата на вписването й.  Разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД не дава изрична уредба по повдигнатия въпрос. Съгласно общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД началният момент на давностния срок е този, в който вземането е станало изискуемо. Щом правният субект има качеството кредитор, длъжниковото имущество му служи като общо обезпечение за вземането. Всяко действие, с което длъжникът създава или увеличава своята неплатежоспособност е увреждащо спрямо кредитора. Следователно, от този момент за последния възниква правото да иска отмяната му и това е моментът, в който започва да тече и давностният срок за предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, т.е. вземането, т.е. правото да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника, става изискуемо. Незнанието на кредитора, че има вземане или че вземането му е изискуемо, не е пречка за течението на погасителната давност за това вземане, нито е причина за прекъсването или спирането й. Разпоредбите относно погасителната давност са императивни. Общото правило е, че не могат да се скъсяват или удължават установените давностни срокове по съглашение между страните, нито да се прави отказ от давност преди тя да е изтекла  - чл. 113 ЗЗД. Това се отнася и до началния момент, от който започва да тече давностният срок - не може са се установява различен момент от законово определения. Изключенията трябва да бъдат изрично нормативно уредени. Хипотезите, в които давност не тече или се прекъсва, са също регламентирани от законодателя.

                 Вписването на сделката не е елемент от фактическия й състав. Вещно-транслативният ефект настъпва със сключването й. Вписването на актовете, с които се прехвърля правото на собственост или се учредяла, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, има само оповестително действие, а не конститутивно. Оповестителното действие се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в ПВп – чрез подреждане на подлежащите на вписване актове в достъпни за гражданите книги и възможност те да правят справки по тези книги. В ПВп не е предвидено задължение гражданите да следят съдържанието на книгите за  вписване, а в закона не е уредена презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на правилника актове. Вписването не е предвидено в закона като основание за спиране или прекъсване на започналата от извършването на сделката давност.

                   С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че искът, макар и основателен, е погасен по давност, доколкото по давност може да се погаси само основателна претенция. Поради това следва да бъде отхвърлен. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено. С оглед на изхода на делото на въззиваемата следва да бъдат присъдени всички разноски, направени по воденето на делото за двете инстанции.

 

          Воден от горните мотиви, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И :

 

         ОТМЕНЯ решение № 273 от 25.04.2019 г., постановено по гр.д. № 2189/2018 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

          ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност предявения от „Банка Пиреос България“  АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,  бул. Цариградско шосе, № 115Е против П.С.К. ***, ЕГН ********** и Л.С.Д. ***, ЕГН **********, иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба от 21.08.2013 г., обективиран в н.а. № 11, т.ІІІ, рег. № 3569, дело № 411 на нотариус Р.Б.с рег. № 097 по регистъра на Нотариалната камара, с който П.С.К. е продал на Л.С.Д. – негова сестра, ½ ид. ч. от  1 800/2 005   кв.м. от новообразуван имот № 87212.800.52, целият с площ 2005 кв. м по скица заедно с построената в него жилищна сграда, който имот се намира се в землището на ***, за сумата от 3 000 лв.

 

          ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК„Банка Пиреос България“  АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,  бул. Цариградско шосе, № 115Е, ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 625 лв., представляващи направените деловодни разноски пред двете инстанции.

 

          Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

                                                                                      2.