№ 61
гр. Елин Пелин, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20241820100890 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба Л. В. Т., ЕГН ********** от с...., Община Елин
Пелин, Софийска област, ул. „....“ № 13 чрез пълномощника си адв.Б. Й. - САК
със съдебен адрес: гр.София, бул.“.....“ № 55 е предявил срещу ответника
„.......“ ЕАД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. София, район
....., бул. ”...... ” № 21, бизнес център „..... 6“, ет.2 иск с правно основание
чл.124, ал.1 вр. чл.439 от ГПК. Иска се съдът да признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът в качеството на наследник на В.Т.А., не
дължи следните суми по изпълнителен лист от 13.05.2013 г. посочени в
изпълнително дело № 20179270400114 по описа на ЧСИ .... с рег. № 927 в
КЧСИ с район на действие Софийски окръжен съд: 152,90 лева главница
ведно със законната лихва считано от 12.07.2010 г. до погасяване на
вземането, 57,32 лева неолихвяеми вземания и 62,50 лева присъдени разноски,
поради изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД от момента на
изискуемост на вземането до завеждане на изпълнително дело №
20179270400114 по описа на ЧСИ .... и извършване на първото по него
изпълнително действие.
1
Излагат се твърдения, че в края на месец май 2021 г. ищецът получил
Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20179270400114
по описа на ЧСИ .... в качеството на наследник на В.Т.А., ЕГН ********** за
сума в общ размер от 957,75 лева включваща и разноски по изпълнителното
дело. След запознаване с делото установил, че същото е образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 10.11.2011 г. по гр.д. № 656 по описа
на Районен съд гр..... и изпълнителен лист издаден на 13.05.2013 г. по гр.д. №
656 по описа на Районен съд гр....., като констатирал, че първият
изпълнителен лист е издаден повече от пет години преди завеждане на
изпълнително дело № 20179270400114 и съгласно чл.110 от ЗЗД вземането по
него е погасено по давност.
Що се касае до изпълнителен лист издаден на 13.05.2013 г. по гр.д. №
656 по описа на Районен съд ...., същият е издаден във връзка с Решение №
42/21.04.2011 г. постановено по гр.д. № 656 по описа на Районен съд .... и
Решение № 494 от 08.11.2011 г. постановено по в.гр.д. № 742/2011 г. по описа
на Пазарджишки окръжен съд. Погасителната давност по вземането, посочено
в изпълнителния лист издаден на 13.05.2013 г. започва да тече не от издаване
на изпълнителния лист от съда, а от влизане в сила на Решението въз основа
на което е издаден, а именно – Решение № 494 от 08.11.2011 г. постановено по
в.гр.д. № 742/2011 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд е влязло в сила
на датата на издаването му - 08.11.2011 г. тъй като не подлежи на обжалване
пред ВКС съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. Издаването на изпълнителен лист
не попада в кръга на действията, водещи до спиране на давността по чл.110 от
ЗЗД.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ответника „.......“ ЕАД с указанията по чл.131-133 от ГПК, като в срока по
чл.131, ал.1 от ГПК същият е депозирал писмен отговор, в който сочи, че
искът е допустим, но неоснователен. Излагат се твърдения, че между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ в качеството на кредитор и
В.Т.А. в качеството му на кредитополучател е подписан Договор за кредит №
CREX-01622468, съгласно който за Валентин Андров е възникнало
задължение срещу отпуснатата в заем сума да издължи горепосочения кредит,
съгласно условията по същия. Поради неспазване на поетия от
кредитополучателя ангажимент по договора за кредит, предишният взискател
е пристъпил към принудително изпълнение, за което е образувано
2
изпълнително дело № 239/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Т. по молба на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и са приведени в изпълнение
изпълнителните листове, вземанията по които ищецът претендира да са
погасени по давност.
След като изпълнителните листове били издадени през 2011 г. и 2013 г.
от РС ...., възможността за погасяване по давност на присъдените с тях суми
е препятствана с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, с
която първоначалният взискател е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ
на ЧСИ Г.Т. по образуваното изп. дело № 239/2016 г.. По този начин на
05.04.2016 г. е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно
Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС „е
нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18
ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл.426 ал.2 от
ГПК/ и такава молба подлежи на връщане съгласно чл.426, ал.3 вр. чл.129 от
ГПК“. По аргумент на противното, следва да се заключи, че молбата за
иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по
чл.18 от ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на започналата да тече с
издаването на изпълнителен лист в полза на кредитора погасителна давност.
Относно твърденията на ищеца, че вземането е погасено по давност в
рамките на образувания изпълнителен процес, следва да се съобразят
задължителните тълкувания на законовите разпоредби, дадени с ТР № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС и последното постановено ТР № 3/28.03.2023 г. по
тълк.дело № 3/2020 г. на ОСГТК. В ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се
приема, че задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се
считат за изгубили сила предвид новите обществени реалности и промените в
процесуалната уредба. Така с постановяването на решение № 2/2013 г. по
задължителен начин е уредено, че в изпълнителния процес давността не
спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа“ или да „не
действа“. Относно прекъсването на давността е прието, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ.
В случая след образуването на делото висящността на делото е била
поддържана с действия, прекъсващи както сроковете по ЗЗД, така също и тези
3
по ГПК. Такива се явяват следните действия:
1. На 05.04.2016 г. е образувано изп.дело № 239/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Т.
с възложен чл.18 от ЗЧСИ;
2. На 21.02.2017 г. делото е прието за продължаване от ЧСИ .... и е
образувано под № 114/2017 г.;
3. На 28.01.2019 г. е депозирана молба за конституиране от взискателя
„.......“ ЕАД. „.......“ ЕАД освен, че е възложило правомощията по чл.18 от
ЗЧСИ – действие, което е годно да прекъсне давността, съгласно
цитираната по-горе практика, така също е изискало и налагането на
запори и възбрани като независимо от това дали са наложени такива,
фактът на манифестиране желанието на взискателя по категоричен начин
показва, че същият проявява интерес към висящността на процеса и
желае същата да се поддържа и занапред.
4. На 05.02.2020 г. е депозирана молба с искане за издаване на
удостоверение за наследници на починалия длъжник, както и искане за
извършване на справки в регистъра на БНБ и налагането на запори върху
откритото имущество на наследниците, с което давността отново е била
прекъсната;
5. На 21.03.2021 г. Л. В. Т. е конституиран в качеството му на длъжник по
делото с разпореждане на ЧСИ .....
Релевантно към делото е и приемането разпоредбата на чл.3 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с
Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците /в сила от 14.05.2020 г./, с която е прието, че за времето от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла. Съгласно §13 от посочения
закон сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в
„Държавен вестник“. В случая давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020
г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020 г.. Ето защо давността за
вземанията е била спряна за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. или за
общо 68 дни, които влизат в процесния период. След отпадане на това
спиране на срока, давностният срок продължава да тече и този срок се събира
със срока, изтекъл до настъпването на обстоятелството, поради което от
общия срок, в който давност е текла по отношение на вземанията по
процесния изпълнителен лист, следва да бъде приспаднат периодът от общо
4
68 дни.
Всичко изложено сочи, че твърденията на ищеца са неоснователни и
извършените изпълнителни действия са годни основания за прекъсване на
давността.
Относно сроковете по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК следва да се изтъкне
константната съдебна практика, която приема, че „настъпилата перемция на
изпълнителното дело е без правно значение за давността, а обезсилването по
право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на
настъпилата по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл.116,
б.“в“ от ЗЗД. Прието е също, че когато в хода на изпълнението е направено
искане за прилагане на изпълнителен способ, след настъпване на перемцията,
съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, а следва да образува
ново изпълнително производство, като искането прекъсва давността
независимо дали е било образувано ново дело. Разяснено е, че ако искането на
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е било
предприето от надлежния орган преди изтичане на давностния срок по
причина, която не зависи от волята на кредитора, то давността се счита за
прекъсната с искането.
Следва да се има предвид също, че така както длъжникът не може да
оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт,
настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е
постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с
влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането
на срока за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК. Ако вземането бъде признато,
новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се
установява, че вземането съществува. В гражданското право давността е
правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна
възможност да действа, давност не тече. Всичко изложено сочи, че моментът
от който започва да тече 5-годишната давност за вземанията е крайният акт на
съда, издаването на изпълнителен лист на 13.05.2013 г. издаден по гр.д. №
656/2010 г.
Всички изброени изпълнителни действия са прекъснали течащата
относно вземането погасителна давност, тъй като изтичането на същата е
препятствано многократно с предприемането и/или осъществяването на
5
описаните изпълнителни действия, с което се доказва че предишният
взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, както и ответникът, а също
и съдебните изпълнители не са бездействали, а напротив са предприемали
необходимите действия в хода на водения изпълнителен процес.
Относно процесното вземане е било водено производство по гр.д. №
55386/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 124 състав, като от
образуването на делото на 28.09.2021 г. на основание чл.115, б. „ж“ от ЗЗД
давност не е текла до приключване на съдебния процес, което може да бъде
датирано на 04.11.2022 г. – датата на постановяване на решение, с което
ищцовата претенция е отхвърлена. В продължение на тази теза следва да се
приеме, че от общия давностен срок, относим към процесното вземане следва
да бъде отчислен периодът, през който горепосоченото гражданско дело е
било висящо пред СРС.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намери за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото, а и от представените по делото
доказателства се установява, че изпълнително дело № 20179270400114 по
описа на ЧСИ .... е образувано въз основа на прекратено изпълнително дело №
20168820400239 по описа на ЧСИ Г.Т. с район на действие Окръжен съд –
Пазарджик въз основа на изпълнителни листа издадени на 10.11.2011 г. и
13.05.2013 г. по гр.д. № 656 по описа на Районен съд .... във връзка с Решение
№ 42/21.04.2011 г. постановено по гр.д. № 656 по описа на Районен съд .... и
Решение № 494 от 08.11.2011 г. постановено по в.гр.д. № 742/2011 г. по описа
на Пазарджишки окръжен съд влязло в сила на 08.11.2011 г..
Не е спорно и обстоятелството, че въз основа на постановление за
прекратяване от 06.06.2016 г. на изпълнително дело № 20168820400239 по
описа на ЧСИ Г.Т. с район на действие Окръжен съд – Пазарджик и въз основа
на молба от 16.02.2017 г. по изпълнително дело № 20168820400239 по описа
на ЧСИ Г.Т., взискателят «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД е поискал
прекратеното изпълнително дело да бъде изпратено за продължаване на
изпълнителните действия на ЧСИ .... с район на действие Окръжен съд София.
Установява се от Протокол за предаване на изпълнително дело от
27.02.2017 г. по описа на ЧСИ Г.Т., че изпълнително дело № 20168820400239 е
предадено на ЧСИ ...., пред който е образувано въз основа на предадените
6
материали изпълнително дело № 20179270400114.
От молба входирана по изпълнително дело № 20179270400114 по описа
на ЧСИ .... на 28.01.2019 г. се установява, че «.......» ЕАД в качеството си на
частен правоприемник на «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД въз основа
на договор за цесия е поискал да бъде конституиран като нов взискател по
изпълнителното дело с длъжник В.Т.А., ЕГН **********.
С разпореждане за конституиране на наследници като длъжници на
основание чл.429, ал.2 от ГПК от 21.03.2021 г. ЧСИ .... е конституирал като
длъжник Л. В. Т. наследник на починалия длъжник В.Т.А..
Спорно между страните по делото е, налице ли е изтекла погасителна
давност в полза на ищеца, за да бъде признато, че задълженията му са
погасени по давност.
При предявен отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК в
тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства, които обуславят
дължимостта на претендираните от него суми, както и настъпването на
обстоятелства, прекъсващи или спиращи срока, с изтичането на който законът
свързва погасяването на вземането по давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД.
Погасителната давност е институт уреден в полза на длъжника, според
който след изтичането на определен от закона период от време, в който
кредиторът е бездействал, той губи възможността да се удовлетвори по пътя
на принудителното изпълнение. Уредената в полза на длъжника давност
започва да тече от момента, в който задължението е станало изискуемо, но
течението на давността може да бъде прекъснато с предприемане на действие,
с проява на активност от страна на кредитора, като според чл.110 от ЗЗД с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок.
В процесния случай издадените на 10.11.2011 г. и на 13.05.2013 г. два
изпълнителни листа срещу длъжника В.Т.А. - наследодател на ищеца Л. В. Т.
са издадени въз основа на влязло в законна сила решение постановено по гр.д.
№ 656/2010 г. по описа на Районен съд .... и гр.д. № 742/2011 г. по описа на
Пазарджишки окръжен съд влязло в сила на 08.11.2011 г..
С определяне началната дата, от която тече давностният срок за
оспореното вземане - 08.11.2011 г. – датата на влизане в сила на съдебния акт
по който са издадени процесните изпълнителни листа, за преценка
7
основателността на исковата претеция по настоящото производство следва да
се установи дали след влизане в сила на съдебния акт въз основа на който са
издадени двата изпълнителни листа е изтекъл изискуемият давностен срок за
вземането, без да са настъпили обстоятелства, които водят до неговото
спиране или прекъсване.
Както бе посочено и по-горе, съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок.
Според чл.117, ал.2 от ЗЗД, когато вземането е определено по
основание и размер с влязло в сила решение, срокът на новата давност е
всякога пет години.
Предвид установения момент на влизане в сила на съдебното решение
въз основа на което са издадени двата изпълнителни листа послужили като
основание за образуване на двете изпълнителни производства – първоначално
изпълнително дело № 20168820400239 по описа на ЧСИ Г.Т., което след
прекратяването му е изпратено по компетентност за продължаване на
производствените действия на ЧСИ ...., който е образувал изпълнително дело
№ 20179270400114, следва да се извърши преценка дали считано от 08.11.2011
г. – датата на влизане в сила на съдебното решение е изтекъл давностен срок
от пет години, без да са настъпили обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на погасителната давност.
В случая въз основа на изпълнителните листа от 10.11.2011 г. и
13.05.2013 г. е образувано изпълнително дело № 20168820400239 по описа на
ЧСИ Г.Т. по молба от 05.04.2016 г. на първоначалния кредитор «БНП Париба
Пърсънъл Файненс» ЕАД, прекратено с постановление от 06.06.2016 г., с
която молба взискателят е възложил на съдебния изпълнител да извърши
всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.
Съгласно чл.116, б. «в» от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и
извършването на публична продан и др. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, извършването на
8
имуществено проучване на длъжника, набавянето на документи и книжа,
извършването на справки, назначаване на експертизи и определяне на
непогасения остатък от дълга, извършване на разпределение, плащане въз
основа на влязло в сила разпределение, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение и др.
В случая кредиторът «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД е
образувал изпълнително дело № 20168820400239 по описа на ЧСИ Г.Т. на
05.04.2016 г., като до този момент е изтекъл давностен срок от влизане в сила
на съдебния акт на 08.11.2011 г. в размер на 4 години, 4 месеца и 27 дни,
поради което погасителната давност от пет години не е била изтекла. С
молбата си взискателят е възложил на съдебния изпълнител да извърши
всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, което действие е прекъснало
погасителната давност в петгодишния срок и е започнала да тече нова
давност.
В мотивите към Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че «В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.19, ал.1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.». В мотивите към тълкувателното решение е посочено
9
също, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и
в хипотезата на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния
процес с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Не
прекъсва давността образуването на изпълнителния процес, представляващо
действието на съдебния изпълнител, който с постановление образува
изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това не важи
обаче за подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело,
каквато е молбата съдържаща овластяване по чл.18 от ЗЧСИ, която прекъсва
давността. Всичко изложено обуславя извод, че вслучая с подаването на
молбата за образуване на изпълнителното производство по първоначалното
дело съдържаща искане с възлагане по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ извършено на
05.04.2016 г. е прекъсната давността за процесните вземания на основание
чл.116, б. «в» от ЗЗД.
Следващите действия, които са годни да прекъснат давността по
отношение на длъжника респективно по отношение на неговия наследник е
депозирането на 28.01.2019 г. и на 11.02.2019 г. на молби за конституиране на
нов взискател в лицето на «.......» ЕАД, с които новият взискател отново на
основание чл.18 от ЗЧСИ е възложил извършване на всички необходими
действия необходими за нормалния ход на изпълнителното производство на
съдебния изпълнител, поради което давността отново е прекъсната и е
започнала да тече нова давност считано от 11.02.2019 г..
На 05.02.2020 г. новият взискател «.......» ЕАД е поискал конституиране
на наследниците на длъжника В.Т.А., както и налагане на запор върху банкови
сметки на новоконституираните длъжници, от когато също е започнало да тече
нова погасителна давност.
След депозирането на молбата от новия взискател – ответник по
настоящото производство на 05.02.2020 г. в кориците на представеното
изпълнително дело не се съдържат други действия, които в рамките на 5-
годишния срок на погасителната давност да са годни да прекъснат давността.
В този смисъл твърденията на ответника, че с конституирането на 21.03.2021
г. на Л. В. Т. като длъжник по делото е прекъсната погасителната давност са
неоснователни, тъй като това изпълнително действие не е от категорията на
10
прекъсващите погасителната давност.
Ето защо всички действия годни да прекъснат давността са предприети
в рамките на 5-годишния срок на погасителната давност. Когато взискателят е
направил искане за нов способ, съдебният изпълнител е длъжен да уважи
искането, което е прекъснало давността.
Изложеното сочи, че с предприетите от взискателя действия на
основание чл.18 от ЗЧСИ за оправомощаване на съдебния изпълнител,
кредиторът е проявил активност, чрез която погасителната давност за
вземанията срещу ищеца - наследник на предходния длъжник е прекъсвана
неколкократно и всеки път е започвала да тече нова петгодишна давност,
която към датата на подаване на исковата молба не е изтекла.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК и чл.25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ на пълномощникът на ответното
дружество следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100.00 лева платими от ищеца.
Воден от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. В. Т., ЕГН ********** от с...., Община Елин
Пелин, Софийска област, ул. „....“ № 13 чрез пълномощник адв.Б. Й. - САК със
съдебен адрес: гр.София, бул.“.....“ № 55 срещу ответника „.......“ ЕАД, ЕИК
..... със седалище и адрес на управление: гр. София, район ....., бул. ”...... ” №
21, бизнес център „..... 6“, ет.2 с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439 от
ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът в
качеството на наследник на В.Т.А. ЕГН **********, не дължи следните суми
по изпълнително дело № 20179270400114 по описа на ЧСИ .... с рег. № 927 в
КЧСИ с район на действие Софийски окръжен съд: 152,90 лева главница
ведно със законната лихва считано от 12.07.2010 г. до погасяване на
вземането, 57,32 лева неолихвяеми вземания и 62,50 лева присъдени разноски,
поради изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.
11
ОСЪЖДА Л. В. Т., ЕГН ********** от с...., Община Елин Пелин,
Софийска област, ул. „....“ № 13 ДА ЗАПЛАТИ на „.......“ ЕАД, ЕИК ..... със
седалище и адрес на управление: гр. София, район ....., бул. ”...... ” № 21,
бизнес център „..... 6“, ет.2 партер сумата от 100.00 лева /сто лева/
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
12