Р
Е Ш Е Н ИЕ
№ 1105
гр. Пловдив, 13.07.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на дванадесети юни
две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 928/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Ф.М. *** срещу
Наказателно посатновление №19-1030-004659 от 29.05.2019 г., издадено от
Началник група към ОД на МВР-Пловдив, с което за нарушение на чл.6 т.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл. 183, ал.3, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 30,00 лв., както и за нарушение на чл.103 от ЗДвП на
основание чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца. С жалбата се оспорва приетата в наказателното постановление фактическа
обстановка, излагат се съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
не се явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище, с което се моли наказателното
постановление като правилно и законосъобрзано да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има
право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 01.05.2019 г. около 15:15 ч. в гр.Пловдив,
ул.Йоаким Груев №38 посока север-юг св. А.Е.Г. на дл. ...към ОД на МВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция” установил жалбоподателя като водач на л.а. Сеат Толедо с
рег.№ ... да управлява описаното МПС, собственост на М. Ф. М. с ЕГН *********, като
извършва следните нарушения : 1. навлиза след знак В-2 2. Не изпълнява
разпореждането /указание/ на униформен служител да премести автомобила от
забранения участък /служебен паркинг на МВР/.
За констатираните нарушения на водача бил съставен
АУАН № 019510 от 01.05.2019 г. , а въз основа на него и обжалваното наказателно
постановление, в което описаната в АУАН фактическа обстановка била възприета по
идентичен начин.
АУАН бил връчен на нарушителя, като в графа възражения нарушителят отбелязъл,
че има такива.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН били подадени и
писмени възражения срещу съставения АУАН, в които нарушителят заявил, че
връченият му екземпляр е нечетлив и го поставя в невъзможност да разбере в
какво се състоят нарушенията.
Разпитан пред съда, в качеството на свидетел, актосъставителят
А.Е.Г. потвърди направените в съставения акт констатации. Същият разясни, че
става дума за паркиране на забранено място, а именно до Областна дирекция на
МВР Пловдив, срещу Съдебната палата в гр.Пловдив, където по данни на свидетеля
паркирали само служебни автомобили. Свидетелят бил повикан за съдействие и на
място св. Г. установил водача на МПС, да паркира на служебния паркинг при наличие
на знак В-2. Водачът стоял в МПС и при поисканите му обяснения защо е нарушил
забраната с въведения знак, не можел да
даде такива.
В допълнение св. Г. заяви също, че въпреки даденото му
полицейско разпореждане водачът отказал да премести автомобила си от
забраненото място. Според св. Г. на водача многократно му било наредено да премести
автомобила си, както и че затова ще бъде санкциониран, но същият заявил, че
след като ще бъде санкциониран няма да го премести. Според свидетеля актът бил
връчен на нарушителя лично, на мястото на установяване на нарушението, същият
се запознал със съдржанието му, а и съставителят на акта му го прочел лично и
едва след като се консултирал с адвоката си, нарушителят подписал акта.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел,
намира същите за подробни, последователни, вътрешнологични и непротиворечиви.
С оглед изложеното съдът намира, че описаната в АУАН,
възпроизведена и в НП фактическа обстановка е обективно установена.
Въз основа на така приетата и от съда фактическа
обстановка правилно на водача е вменена отговорност за нарушение на чл. 6, т. 1
от ЗДвП. Жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението, като не се е
съобразил с пътен знак В2 -
забранено влизането на ППС в двете посоки и е навлязъл в зоната му действие. От
субективна страна извършеното нарушение е виновно, тъй като жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е
бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженията си по чл.6 т.1
от ЗДвП
да съобразява своето поведение с пътните знаци, което задължение в настоящия
случай съзнателно не е спазил.
Налице е правилно приложение на
материалния закон и на съответната на нарушението санкционна норма. Съгласно
чл.183, ал.3 т.5 пр. първо от ЗДвП се наказва с „глоба“ 30 лв. водач, който
навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство
или се движи в забранената посока на еднопосочен път. Така наложеното на
нарушителя наказание „глоба” е във фиксиран от закона размер и не може да бъде
намалено.
Правилно на водача е вменена и
административнонаказателна отговорност за неизпълнение на полицейско
разпроеждане. Такова е било дадено на водача устно, неколкокртано, като и
същият е бил предупреден за последиците от това неизпълнение и въпреки това
същият не го е изпълнил. Нарушението е осъществено виновно при съзнавани и
целени правни последици.
Правилно е приложен за съответното
нарушение и материалният закон и съответната на нарушението санкционна норма.
Разпоредбата чл. 6 т. 2
ЗДвП съдържа
задължение за всички участници в движението да изпълняват разпорежданията на
лицата, упълномощени да регулират и контролират движението по пътищата,
независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и
правилата за движение. В доразвитие на това основно правило чл. 103
ЗДвП изрично
вменява задължение на водачите на ППС при подаден сигнал за спиране от контролните
органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнят неговите
указания. Неизпълнението на предвиденото задължение е скрепено със санкцията на чл. 175 ал. 1 т. 4
ЗДвП. При това
положение водачът на ППС е бил длъжен по силата на посочените специални
разпоредби на ЗДвП да изпълни
даденото му разпореждане от униформения полицай като за неизпълнението правилно
е санкциониран, съгласно чл. 175 ал. 1 т. 4
ЗДвП. Съгласно
чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП наказва се с „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца и с „глоба“ от 50 до 200 лв. водач,
който не изпълни разпореждане на полицейски служител. Съдът намира, че
определеното на жалбоподателя наказание „глоба“ от 150 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 3 месеца напълно съответства на вида и тежестта на
нарушението. Предвид дадените от свидетеля показания, че нарушението било
установено след подаден сигнал, както и че на водача били отправени
разпореждания да паркира на друго, незабранено за паркиране място, същият категорично
отказал.
При извършена проверка относно
спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и за издаване на НП
съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. АУАН и НП са изготвени от
компетентни лица като доказателство за това е и приложената към
административнонаказателната преписка Заповед 8121з-515/14.05.2018 г. Нарушенията
са описани по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се
сътоят и да организират защитата си. Неоснователно е оплакването, изложено в
жалбата, че текстът на АУАН е нечетлив и това обстоятелство попречило на
жалбоподателя да разбере в какво се състоят нарушенията. Пред съда съставителят
на АУАН заяви, че АУАН бил прочетен на нарушителя, освен че му бил връчен срещу
подпис. Видно е от материалите към
административнонаказателната преписка, че след връчване на АУАН жалбоподателят
е депозирал и писмено възражение, което означава, че той много ясно още в деня
на съставянето на АУАН е разбрал защо му
е съставен АУАН. Спазени са сроковете, предивдени в чл.34 от ЗАНН за съставяне
на АУАН и за издаване на НП.
С оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното
постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Ето
защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно посатновление №19-1030-004659
от 29.05.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив, с което за
нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 183,
ал.3, т.5 от Закона за движение по пътищата му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 30,00 лв., както и за нарушение на чл.103 от Закона
за движение по пътищата на основание чл.175, ал.1 т.4 от Закона за движение по
пътищата му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване по
реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му на страните .
Районен съдия :……………………………………………
Вярно с оригинала! МК