МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 13 от 09.04.2019 г.
по НОХД № 62 по описа за 2019
г. на Окръжен съд –
Стара Загора
Обвинението против подсъдимата И.Б.,
ЕГН ********** е в това, че на 11.06.2016 г., на път II - 57, на моста над АМ “Тракия”, км 11+200, в землището
на с. С., общ. Р., обл. С., при управление на моторно превозно средство — лек
автомобил марка „БМВ" модел „320" с рег. № СТ 0598 ВН, нарушила
правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, в частност
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - на пътно платно с двупосочно движение, когато
платното за движение има две пътни ленти, като водач на пътно превозно средство
нарушила въведената забрана да не навлиза и да не се движи в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне и чл.21, ал.2 от ЗДвП
- управлявала превозното средство с превишена скорост от 109 км/ч, като при
избиране скоростта на движение, като водач на пътно превозно средство, нарушила
въведена забрана и превишила стойността на скоростта в км/ч, сигнализирана с
пътен знак В 26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената" - 60 км/ч, като по непредпазливост е причинила смъртта на
повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, а именно:
причинена е смъртта на И.Г.Е.,
роден на *** г. и на И.Г.И., роден на *** г.
и е причинена
многостепенна средна телесна повреда на А.Ч.Т., роден на *** г., изразяваща се
в черепномозъчна травма и в гръдна травма, всяка от които осъществява
медикобиологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно
опасно за живота, трайно затруднение на движенията на снагата, трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник и трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник,
и е причинена многостепенна средна телесна повреда
на Г.И.Г., роден на *** г., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник – престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.
"б", вр. ал.1, б. “б” и б. “в”, вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК.
В проведеното по делото
разпоредително заседание, при изслушване становищата на страните по чл.248, ал.1, т.1–8
от НПК подсъдимата Б. и защитника й
направиха искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
На основание чл.252, ал.1 от НПК съдът разгледа
делото незабавно след провеждане на разпоредителното по реда на Глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК,
като подсъдимата Б. направи изявление, с което призна изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната в
обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда да индивидуализира наказанието
“лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимата
обстоятелства към минималния предвиден в
закона размер, а именно – четири години и шест месеца, което след приложение на
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК
да бъде намалено с една трета в размер на три години.
Пледира за приложение на чл.66, ал.1 от НК и отлагане изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за срок от пет години. Предлага подсъдимата Б. на основание чл.343г, вр.
с чл.37, ал.1, т.7 от НК да бъде лишена от право да управлява МПС за срок от три
години.
Адвокат М.З. като повереник
на частните обвинители Г.И.Г., А.Ч.Т., Н.А.Г., З.А.Е. и М.П.Е. поддържа
обвинението срещу подсъдимата наред с прокурора. Счита, че обвинението е
доказано по несъмнен начин от направеното от подсъдимата Б. самопризнание,
подкрепено от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и
пледира за осъдителна писъда. Пледира за определяне на наказание лишаване от
свобода при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, в размер
на шест години, което с оглед направеното самопризнание и на основание чл.373,
ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК да се редуцира с 1/3 – на четири години. По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, предлага на съда да бъде определено за срока на
наказанието лишаване от свобода. Претендира за присъждане на разноските по
делото направени от частните обвинители за възнаглаждение на адвокат.
Адвокат Г.Г. - повереник
на частните обвинители М.Г.И.,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител Н.А.Г. и З.Й.Е. се пресъединява към
пледуарията на другия повереник, като пледира за определяне на
наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което с оглед направеното
от подсъдимата самопризнание и на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а,
ал.1 от НК да се редуцира с 1/3 – на четири години. Наказанието лишаване от право да управлява МПС, предлага да бъде определено за срок от четири
години. Претендира за присъждане на разноските по делото направени от частните
обвинители за възнаглаждение на адвокат.
Защитникът на
подсъдимата Б. – адв. Ц.В. ***, в хода на съдебните прения не оспорва фактическата
обстановка и правната квалификация на деянието. Моли съдът да определи на
подзащитната му Б. наказание лишаване от свобода в минималния размер предвиден
в закона - три години, което да бъде редуцирано с 1/3 заради направеното
самопризнание на две години. Пледира за приложение на чл.66, ал.1 от НК и
отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода. По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, моли съдът при
индивидуализиране на размера му да вземе предвид обстоятелството, че
подзащитната му е самотна майка на малолетни деца и има необходимост да
управлява МПС.
Подсъдимата И.Б. поддържа пледоарията на защитника си и в
последната си дума моли за снизхождение.
Съдът след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата И.Б. е родена в гр. С., българска
гражданка е, като живее в град С.. Подсъдимата е правоспособен водач на МПС -
категории „В" и „М", като се води на отчет в Сектор ПП при ОД на МВР
- Стара Загора.
Подсъдимата И.Б. притежавала лек автомобил марка
„БМВ", модел „318 Д" с рег. № СТ 0598 ВН, с който на 11.06.2016 г,.
около 14,00 часа се отправила от гр. С. към с. П., общ. С.. Подсъдимата Б.
пътувала сама в лекия автомобил, като около 14,40 часа се движела по път ІІ-57
в посока запад - изток, от гр. С. към с. С., общ. Р., където се намирала
отбивката за с. П..
На същата дата и по същото време, в посока изток -
запад по път ІІ-57, от с. С. към гр. С., се движел лек автомобил марка
„Опел", модел „Астра" с рег. № СТ 2083 СМ и водач И.Г.Е. - баща на
собственика на лекия автомобил. Автомобилът бил собственост на свидетеля Г.И.Г.,
който се возел като пътник на задната седалка заедно със сина си И.Г.И.. На
предна дясна седалка на автомобила пътувал свидетеля А.Ч.Т..
Движението на двата автомобила се осъществявало при дневна видимост
и слънцеосветеност, без други участници в движението в конкретния пътен
участък. Участъкът от път ІІ-57, в който се движили в срещуположни посоки двата автомобила,
представлявал двупосочно пътно платно с две ленти за движение - за всяка от посоките,
разделени с непрекъсната разделителна линия. Пътното платно било двустранно
ограничено с мантинели. Пътното платно било с ширина 7,60 метра, а всяка от пътните
ленти била с ширина от 3,80 метра. Пътното платно било покрито с дребнозърнест
асфалт, без неравности, с нормална запрашеност. Северният банкет бил затревен с
ширина 1,60 метра, като мантинелата отстояла на 0,50 метра северно от
пътното платно. Южният банкет бил с ширина 1,30 метра, като мантинелата
отстояла на 0,65 метра южно от пътното платно.
Конкретният пътен участък на път ІІ-57 имал вертикална пътна маркировка за всяка от
двете посоки за движение с по три пътни знака - А3 - „Последователни опасни завои", В26 -
„Забранено е движението със скорост, по висока от посочената - 60 км/ч" и
В24 - „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на
мотопеди и мотоциклети без кош". Пътните знаци за посоката на движение на подсъдимата Б. били
поставени на около 180 м западно от ориентира приет при огледа, на южния
банкет. Пътните знаци за посоката на движение на лекия автомобил “Опел” с водач И.Е. били
поставени на около 485 м източно от ориентира, на северния банкет.
Автомобилът “БМВ”, при движението му в южната лента на пътното платно в посока от
запад на изток, в района на действие на пътните знаци А3, В26 и В24, бил насочен
от водача подсъдимата Б. да пресече непрекъснатата осева линия на пътното платно и
навлязъл в северната лента за движение по пътното платно, предназначена за
движение в посока от изток на запад. Подсъдимата Б. управлявала автомобила си със
скорост от 109 км/ч, като лекият автомобил “БМВ” заел от северната лента за насрещно движение около 1,35 м.
При управлението в посока от изток на запад, в района на действие на
пътните знаци А3, В26 и В24, лекия автомобил “Опел” се движел в северната лента за движение по пътното платно,
предназначена за движение в посока от изток на запад. Водачът И.Е. управлявал
автомобила “Опел” със скорост от около 92
км/ч.
Към момента на навлизане на “БМВ” в лентата за насрещно движение, двете МПС се намирали един от друг
на разстояние около 196 м. Предвид геометрията на пътния участък, водачите им
към този момент не са се възприемали взаимно.
В момента, когато двата автомобила са се намирали един от друг на
разстояние около 98 м, за водачите им е съществувала видимост, респ. възможност
взаимно да възприемат движението си. В този момент скоростта на движение на
автомобила “Опел” е била около 92 км/ч., а опасната зона около
92 м. В този момент скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимата И.Б. е била
около 109 км/ч. и опасна зона за спиране около 103 м.
При описаното движение, на км 11+200 на път ІІ-57, в землището на с. С., общ. Р., настъпил удар между управляваните от подсъдимата Б. и И.Е. автомобили.
Вида на удара бил челен кос, между предните леви челни части на леките
автомобили “Опел” и “БМВ”. Мястото на удара било изцяло в лентата за движение
на лекия автомобил “Опел” - на 31,5 м източно от мерната линия /МЛ - линия на
ориентира приет при огледа, напречно на оста на платното/ в граници от 0,35 до
1,1 м северно от осевата линия. Към момента на удара “Опел” е бил изцяло в
лентата си за движение под ъгъл около 4-6° на ляво спрямо оста на пътя, гледано
спрямо посоката му на движение, с преден ляв ръб на около 0,25-0.35 м северно
от осевата линия и заден ляв на около 0,6-0,7 м спрямо същата линия. Към
момента на удара “БМВ” е бил с по-голямата си част в лентата за насрещно
движение под ъгъл около 4-6° на дясно спрямо оста на пътя, гледано спрямо
посоката му на движение, с преден ляв ръб на около 1,05-1.15 м северно от
осевата линия и заден ляв на около 1,35-1,45 м спрямо същата линия. След удара
всеки от автомобилите се отклонил в съответното направление и посока под
действие на ударния импулс, като се установили малко след удара в лентата за
движение на “БМВ”.
Вследствие на настъпилото ПТП, всеки от возещите
се в двата автомобила - водачите подсъдимата Б. и И.Е., и пътниците И.И., А.Т.
и Г.Г., получил травматични увреждания.
Водачът И.Г.Е. получил травматични увреждания от действието на
твърди тъпо-ръбести предмети и предмети с остри ръбове, от удари на тялото му в
изпъкналите части и уредите за управление в купето на катастрофиралия
автомобил, като при ПТП настъпила смъртта му, в резултат на тежка гръдна
травма, несъвместима с живота.
Пътникът в лекия автомобил
“Опел” - детето И.Г.И., получил травматични увреждания от действието на твърди тъпо-ръбести
предмети, от удари на тялото му в изпъкналите части в купето на катастрофиралия
автомобил, като на следващия ден, в болнично заведение настъпила смъртта му, в
резултат на тежка черепно-мозъчна и гръдна травма.
Пътникът в лекия автомобил
“Опел”
А.Ч.Т. получил травматични увреждания от действието на твърди
тъпи предмети, от удари на тялото му в детайли в купето на катастрофиралия
автомобил.
Пътникът в лекия автомобил
“Опел”
Г.И.Г. получил травматични увреждания от действието на твърди
тъпи предмети, от удари на тялото му в детайли в купето на катастрофиралия
автомобил.
Подсъдимата И.Б. получила
травматично увреждане, причинено от действието на твърди тъпи предмети в купето
на автомобила.
Непосредствено след протичането на ПТП, на същия път, по направление от гр. К. за гр. Р., се движела линейка.
Водачът на линейката възприел катастрофиралите автомобили и преустановил движението
на управляваното МПС. Пътуващият в линейката свидетеля П.И.
- старши полицай в РУ - Казанлък незабавно по мобилния си телефон, в 14,41 ч. подал сигнал на телефон
112 за произшествието.
На мястото на произшествието пристигнали служители на МВР,
гражданска защита и екипи на спешна медицинска помощ. Предприети били действия
за изваждане на пострадалите от автомобила “Опел”, оказване на медицинска помощ и транспортиране на пострадалите.
На мястото на произшествието бил извършен оглед, констатациите от
който били закрепени в протокол. За ориентир при извършване на огледа бил
избран железорешетъчен стълб, намиращ се на 12 метра северно от път ІІ-57 км. 11+200 и на 200
метра западно от автомагистрала „Тракия".
Трупът на И.Г.Е. бил откаран от екип на ЦСМП в
Катедра „Съдебна медицина" - Стара Загора. При извършената аутопсия била
взета проба от кръвта за изследване за наличие на алкохол в кръвта на водача.
Според заключението на извършената химическа експертиза № 394/20.06.2016 г. на
кръвната проба на починалия водач на лекия автомобил “Опел”, не е установено
наличие на етилов алкохол в кръвта му.
На пострадалото дете И.Г.И. на мястото на ПТП,
след поставянето му на твърда носилка с цел имобилизация и фиксация на
гръбнака, на врата била поставена шийна яка от свидетеля доктор А.К..
Пострадалото дете било качено в линейка и транспортирано в УМБАЛ "Проф. Д-р Ст. Киркович" - Стара Загора. В линейката били предприети
реанимационни мероприятия. Пострадалият бил откаран в спешно приемно отделение
/СПО/ в коматозно състояние и след консултации и изследвания, настанен за
лечение в Клиника
по неврохирургия. От медицински екип започнало осъществяването на реанимационни
мероприятия за стабилизиране на жизнените му функции. Въпреки оказаната
медицинска помощ, в 07,10 ч. на 12.06.2016 г. И.И. починал.
Пострадалите Г.И.Г. и А.Ч.Т. били качени в линейки и транспортирани
в УМБАЛ "Проф. Д-р Ст. Киркович" - Стара Загора. Всеки от двамата
пострадали, след консултации и изследвания в СПО, бил настанен за лечение в
Клиника по ортопедия и травматология.
Подсъдимата И.Б. също била
откарана в СПО на УМБАЛ "Проф. Д-р Ст. Киркович" - Стара Загора. Направени й били
изследвания, оказана й била медицинска помощ и освободена за домашно лечение.
На подсъдимата Б. било извършено медицинско изследване и била взета проба от кръвта
за изследване за наличие на алкохол в кръвта на водача. Според заключението на
извършената химическа експертиза № 375/13.06.2016 г. на кръвната проба, не
е установено наличие на етилов алкохол в кръвта й.
Взетата проба от кръвта на подсъдимата Б. била изследвана и за наличие на
наркотични вещества или техни аналози. Според заключението на извършената
съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза изх. № И-2837/27.03.2017
г. в специализираната Токсикохимична лаборатория към ВМА - София, при
изследването на биологична проба кръв на подсъдимата Б., не е установено
наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти.
От заключението на Съдебномедицинска експертиза на
труп № 173/2016 г. назначена в хода на ДП, което се възприема от съда като
компетентно и обосновано, се установява, че при огледа и аутопсията на трупа на
И.Г.Е. са констатирани : „Мозъчна травма - кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки на малкия мозък. Гръдна травма - счупване на ребра по двете гръдни
половини с кръвонасядане на меките тъкани около счупванията, контузия на белия
дроб, контузия на сърцето, разкъсване на аорта. Хемоторакс
/свободно изляла се кръв в гръдната кухина/ - 1800 мл. Кръв в сърдечната
торбичка. Кръв в коремната кухина. Разкъсване капсулата на черния дроб. Анемия
на вътрешните органи. Счупване на дясната бедрена кост и костите на лявата
подбедрица в горния край с кръвонасядане на меките тъкани около тях.
Кръвонасядания и охлузвания по челото и дясната вежда, дясната повърхност на
лицето и брадичката. Кръвонасядания и охлузвания по предната повърхност на
гръдния кош. Порезни рани и охлузвания по десния горен крайник. Разкъсно-контузна
рана, охлузвания и кръвонасядане по лявата предмишница и левия лакът.
Охлузвания по двата долни крайника.". Смъртта на Е. е в резултат на тежка
гръдна травма, несъвместима с живота. Според вещото лице, травматичните
увреждания са от действието на твърди тъпо-ръбести предмети и предмети с остри
ръбове и всички отговарят да са получени при ПТП от удари в изпъкналите части и
уредите за управление в купето на катастрофирал автомобил.
Видно от заключението на Съдебномедицинска експертиза на труп № 174/2016 г.,
назначена и изготвена в хода на ДП, което се възприема от съда като обосновано
и съдържащо отговор на всички въпроси, при огледа и
аутопсията на трупа на И.Г.И. са установени: „Черепно-мозъчна травма - счупване
базата на черепа; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; котузия на мозъка;
кръв в мозъчните стомахчета. Счупване на носни кости с разкъсно-контузна рана и
охлузване по външния нос. Гръдна травма - счупване на ребра по
дясна гръдна половина с кръвонасядане на меките тъкани около счупванията,
контузия на сърцето. Вдишана кръв в белите дробове. Кръв в коремната кухина.
Пропукване капсулата на слезката. Анемия на вътрешните органи. Счупване на
дясната бедрена кост и костите на дясната подбедрица с кръвонасядане на меките
тъкани около тях. Счупване на лява бедрена кост. Счупване костите на лявата
предмишница. Счупване на срамните кости на таза. Кръвонасядания и отоци по челото,
дясната повърхност на лицето и дясната слепоочна област на лицето.
Разкъсно-контузна рана и охлузване над лявата вежда. Наличие на медицински
убождания на специфични места.". Смъртта на И. е в резултат на тежка
черепно-мозъчна и гръдна травма. Според вещото лице, травматичните увреждания
са от действието на твърди тьпо-ръбести предмети и всички отговарят да са
получени при ПТП от удари в изпъкналите части в купето на катастрофирал
автомобил.
От заключението на Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 265/2016 г. се установява, че пострадалия А.Ч.Т. в
резултат от настъпилото ПТП е получил следните
травматични увреждания: закрита черепномозъчна травма, изразяваща се в сътресение и контузия на мозъка, кръвоизлив
в меките мозъчни обвивки; гръдна
травма - счупване на IV, V, VI, VII и VIII ребра в ляво, контузия
на двата бели дроба, набиране на кръв в двете плеврални кухини; контузия на лявата очна ябълка с ретролентален /зад лещата/
кръвоизлив; счупване
на дясната ключица; счупване на лявата гаванковидна ямка на таза, изкълчване на лявата тазобедрена
става.
Според вещото лице, травматичните увреждания са от действието на
твърди тъпи предмети и отговарят да са получени от детайли в купето на лек
автомобил при описаното в материалите ПТП.
Всяка от описаните закрита черепномозъчна травма и гръдна травма,
поотделно осъществява медикобиологичния квалифициращ признак „разстройство на
здравето, временно опасно за живота". Счупването на IV, V, VI, VII и VIII
ребра в ляво, само по себе си е причинило „трайно затруднение на движението на
снагата". Счупването на дясната ключица е причинило на пострадалия „трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник". Счупването на
гаванковидната ямка на таза в ляво и изкълчването на лява тазобедрена става са
причинили на пострадалия „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник".
В хода на ДП е назначена допълнителна Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 265 А/2019г. по отношение на пострадалия А.Ч.Т., като
видно от заключението й счупването на гаванковидната
ямка на таза в ляво и изкълчването на лява тазобедрена става са причинили на
пострадалия „трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник", като възприетото от
предходната ескпертиза, че се касае за „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник" се дължи на допусната техническа грешка.
От заключението
на Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 256/2016 г. се установява, че пострадалия
Г.И.Г. в резултат от настъпилото ПТП
е получил следните травматични увреждания: счупване на
дясна срамна кост на таза; счупване на лявото бедро в средна трета; отворено счупване на
костите на лявата подбедрица; контузия на гръдния кош.
Счупването на дясна срамна кост на таза е причинило „трайно
затруднение на движенията на десния крак". Счупването на лявото бедро в
средна трета и отворено счупване на костите на лявата подбедрица са причинили
на пострадалия „трайно затруднение на движенията на левия крак".
Контузията на гръдния кош е причинила на пострадалия „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота".
В Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 254/2016
г. е отразено, че при подсъдимата И.Б. е установено травматично увреждане -
счупване на дясната петна кост, което е причинило трайно затруднение на
движенията на долния десен крайник. Това травматично увреждане е причинено от
действието на твърди тъпи предмети и отговаря да е получено по време и начин,
описани в ДП, а именно - на водач на лек автомобил, ударил се в друг лек
автомобил.
Заключенията на трите основни и на допълнителната
СМЕ по писмени данни се възприемат от съда, като компетентно и обосновано
изготвени, като що се касае до причиненото на пострадалия А.Т. счупване на гаванковидната ямка на таза в ляво и изкълчването на лява
тазобедрена става намира, че правилно
е допълнителното заключение – че същите са причинили на
пострадалия „трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник".
Според заключението на Комплексната автотехническа
и съдебномедицинска експертиза, механизма на протичане на произшествието е
следния: На 11.06.2016 г., около 14:40 ч.,
в светлата част на денонощието на път ІІ-57 с посока от с. С. за гр. С. се е движел лек автомобил „Опел Астра" с ДКН СТ 2083 СМ,
управляван от И.Г.И.. Лекият автомобил е навлязъл в надлеза над АМ
„Тракия" и е преминал през моста. В този момент скоростта на движение на
автомобила е била около 92 км/ч., а опасната зона около 92 м. Водача на “Опел” вижда пред себе си след
моста, в участъка на спускане, движещ се в неговата лента за движение лек
автомобил „БМВ 318 Д" с ДКН СТ 0598 ВН, управляван от И.Б., със скорост на движене
около 109 км/ч и опасна зона за спиране около 103 м. Лекият автомобил “БМВ” в този момент се е
намирал в лентата за насрещно движение и е заемал от нея около 1,35 м, като се
е движел в зоната на почти прав пътен участък. В този момент двата автомобила
са се намирали един от друг на разстояние около 98 м. Към момента на навлизане
на “БМВ” в лентата за насрещно
движение, двете МПС са се намирали един от друг на разстояние около 196 м.
Предвид геометрията на пътния участък, водачите им към този момент са нямали
техническата възможност да се възприемат взаимно. Настъпва удар, като вида на
удара е челен кос, между предните леви челни части на “Опел” и “БМВ”. Мястото на удара е
изцяло в лентата за движение на лекия автомобил “Опел”, на 31,5 м източно от МЛ в граници от 0,35 до 1,1 м северно от
осевата линия. Към момента на удара “Опел” е бил изцяло в лентата си за движение, под ъгъл около 4-6° на ляво спрямо оста на пътя,
гледано спрямо посоката му на движение, с преден ляв ръб на около 0,25-0.35 м
северно от осевата линия и заден ляв на около 0,6-0,7 м спрямо същата линия.
Към момента на удара “БМВ” е бил с по-голямата си част в лентата за насрещно движение, под ъгъл около 4-6° на
дясно спрямо оста на пътя, гледано спрямо посоката му на движение, с преден ляв
ръб на около 1,05-1,15 м северно от осевата линия и заден ляв на около 1,35-1,45 м
спрямо същата линия. След удара, съгласно теоремата за изменение на количеството на движение, всеки от автомобилите се
отклонява в съответното направление и посока под действие на ударния импулс. В
конкретната ситуация, предвид векторните направленията на масовите центрове на
автомобилите и почти идеално пластичният между тях удар, същите
се установяват малко след удара в лентата за движение
на “БМВ”. Вследствие на
настъпилото ПТП на място е причинена смъртта на водача на “Опел”, причинени са телесни
увреждания на возещите се в “Опел” и “БМВ”, като на другия ден в болнично заведение почива возещият се в “Опел” И.Г.И..
Според експертите, скоростта на лекия автомобил “БМВ” към момента на удара и
непосредствено преди настъпване на ПТП е около 109 км/ч., а скоростта на “Опел” към момента на удара и
непосредствено преди настъпване на ПТП е около 92 км/ч. Скоростите и на двете
МПС са по високи от ограничената за съответният пътен участък - 60 км/ч.
Скоростите на двете МПС са технически съобразени с пътно-климатичните
условия в конкретния пътен участък. Когато за водачите на МПС за първи път се е
открила видимостта им един към друг, разстоянието между двете МПС е било около
98 м -
разстояние,
значително по-малко от сбора на опасните им зони за спиране - 195 м. Към този
момент “Опел” е бил в собствената си
лента за движение, а “БМВ” е заемал около 1,35 м от лентата за движение на “Опел”. При движение с така
изчислената си скорост на движение за водача на “Опел” не е съществувала техническа възможност да предотврати настъпването
на ПТП чрез предприемане на своевременно аварийно спиране. При движение с така
изчислената си скорост на движение за водачката на “БМВ” не е съществувала
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез предприемане на
своевременно аварийно спиране. Водачката на “БМВ” е имала техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП като
не навлиза в лентата за насрещно движение при наличие на непрекъсната осева
линия и насрещно движещо се МПС. Експертите са отразили на мащабна скица към
заключението си и след извършване на компютърната симулация траекториите на
движение на двете МПС от момента на удара до окончателното им установяване в
покой. Дали са заключение, че установените травматични увреждания при И.Г.Е., И.Г.И.,
А.Ч.Т. и Г.И.Г.
са от действието на твърди тъпо-ръбести предмети и предмети с остри ръбове и са
получени при станало ПТП по механизма на удари в изпъкналите части и уредите за
управление /волан, арматурно табло, скоростен лост и др./ в купето на
катастрофирал автомобил.
Съдът възприема заключението на комплексната
автотехническа и съдебномедицинска експертиза, изготвена от проф. д.т.н. инж. С.К.,
маг. Инж. И.И. и д-р Т.П. като компетентно и добросъвестно изготвено. Видно от
заключението, единствената техническа причина за настъпване
на ПТП е посоченото навлизане на “БМВ”, управлявано от подсъдимата
Б. в лентата за насрещно движение при наличие на
насрещно движещо се МПС. С оглед на
това съдът намира, че двете МПС-та, участвали в ПТП, макар да са били
управлявани със скорост, превишаваща разрешената за този пътен участък от 60 км/ч, допуснатото от двамата водачи – подсъдимата Б. и
пострадалия И.Е., нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП не стои в пряка причинна
връзка с настъпилото ПТП и причинените вредоносни резултати, тъй като в случай,
че подсъдимата Б. не бе навлязла в лентата за насрещно движение, въпреки
превишената скорост за движение, избрана от двамата водачи, ПТП помежду им не
би настъпило. Видно от заключението на комплексната експертиза скоростите на двете МПС са
били технически
съобразени с пътно-климатичните условия в конкретния пътен участък. Вещите лица са дали заключение, че максималната
скорост, с която е било технически възможно подсъдимата Б. да преодолее завоя в
конкеретната пътно-климатична обстановка без опасност от странично занасяне на
автомобила е била до 188 км/ч и избраната от нея скорост за движение от 109
км/ч е била по-малка от критичната скорост за този завой. В тази връзка съдът
намира, че навлизането на подсъдимата с управлявания от нея лек автомобил „БМВ
318 Д“ в лентата за насрещно движение не се дължи на загуба на напречната
устойчивост на автомобила, в резултат от избраната от нея скорост за движение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че причината за настъпване на пътно транспортно произшествие е поведението на подсъдимата Б..
Техническата причина за настъпване на ПТП е навлизането на “БМВ” в лентата за насрещно
движение при наличие на насрещно движещо се МПС. Подсъдимата Б., като водач на БМВ, е имала техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП като не навлиза в лентата за насрещно движение
при наличие на непрекъсната осева линия и насрещно движещо се МПС. В конкретния
случай, за подсъдимата е била налице обективна възможност да управлява МПС в лентата от пътното
платно, предназначена за движение в посоката й на движение от запад на изток и
да не навлиза в лентата за насрещно движение на пътното платно, дори и с избраната от нея скорост от 109 км/ч,
която макар и да е надвишавала разрешената такава от 60 км/ч, не е станала
причина за загуба на напречната устойчивост на автомобила и за навлизане в
настрещната лента за движение. В участъка й на
движение, непосредствено преди възникване на ПТП, с хоризонтална и с вертикална
пътна маркировка - непрекъсната линия и пътен знак, е било ограничено правото й
като водач на МПС да извършва изпреварване или заобикаляне на други участници в
движението, като установено по
делото, че Б. не е извършвала такава маневра. Извършеното от подсъдимата Б. нарушение на правилата за движение
по пътищата по чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно което: на пътно платно с двупосочно движение,
когато платното за движение има две пътни ленти, като водач на пътно превозно
средство нарушила въведената забрана да не навлиза и да не се движи в лентата
за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие и с причинените телесни
увреждания на Г.Г. и А.Т. и смъртта на И.Е. и И.И.. Прижизнените травматични
увреждания на И.И. са в резултат на ПТП, като е налице пряка
причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и настъпИ.по-късно
смъртен изход.
Съдът намира, че
гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
направените от подсъдимата Б. самопризнания на
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и от изцяло
кореспондиращите им доказателства, събрани в хода на досъдебното производство,
подкрепящи самопризнанията и приобщени към доказателствата по делото по реда на
чл.283 от НПК. Кореспондиращите на самопризнанието доказателства, въз основа на
които се установява по несъмнен начин приетата от съдът фактическа обстановка
са, както следва: протокол за оглед на
пътнотранспортно местопроизшествие от 11.06.2016
г. и фотоалбум /л.3-11 от ДП/; удостоверения за наследници /л.17 и л.20 от ДП/;
протоколи за разпит на свидетели - А.П.В., Н.А.Г. /л.21-23 от ДП/; протокол №
394/20. 60.2016 г. за извършена химическа експертиза /л.28 от ДП/; фишове за
спешна медицинска помощ от 11.06.2016 г. /л.32-35 от ДП/; съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 265/2016 г. /л.71-73 от ДП/; съдебномедицинска
експертиза по писмени дани № 254/2016 г. /л.77-78 от ДП/; съдебномедицинска
експертиза по писмени дани № 256/2016 г. /л.80-81 от ДП/; съдебномедицинска
експертиза на труп № 173/2016 г. /л.83-86 от ДП/; съдебномедицинска експертиза
на труп № 174/2016 г. /л.88-90 от ДП/; съдебномедицинска експертиза по писмени
дани № 256 А/2019 г. /л.318-320 от ДП/; протокол № 375/13.06.2016 г. за
извършена химическа експертиза /л.113 от ДП/; протокол за медицинско изследване
за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 11.06.2016 г. /л.115 от
ДП/; протоколи за разпит на свидетели - Г.И.Г., А.Ч.Т., П.С.И., А.К., Х.И.М., Д.С.Д.
/л.135-142 и л.149 от ДП/; съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза изх. №
И-2837/27.03.2017 г. /л.170-171 от ДП/; заключение на комплексна автотехническа
и съдебномедицинска експертиза от 12.02.2018 г. /л.190-239 от ДП/; протоколи за
разпит на свидетели - З.А.Е., М.П.Е., Н.А.Г. /л.243-247 от ДП/; справка за
съдимост на подсъдимата /л.251 от ДП/; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние /л.258 от ДП/; справка за нарушител на И.Б.
/л.298-299 от ДП/.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка,
съдът намери за безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието
си подсъдимата И.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.
"б", вр. ал.1, б. “б” и б. “в”, вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК, като е нарушила правилата за движение, предвидени в
Закона за движението по пътищата, а именно: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - на пътно платно с двупосочно
движение, когато платното за движение има две пътни ленти, като водач на пътно
превозно средство нарушила въведената забрана да не навлиза и да не се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, като с деянието си по непредпазливост е причинила смъртта на И.Г.Е., роден на *** г.
и на И.Г.И., роден на *** г., причинила е многостепенна средна телесна повреда
на А.Ч.Т., роден на *** г., изразяваща се в черепномозъчна травма и в гръдна
травма, всяка от които осъществява медикобиологичния квалифициращ признак
разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затруднение на
движенията на снагата, трайно затруднение на движенията на десния горен крайник
и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник и многостепенна
средна телесна повреда на Г.И.Г., роден на *** г., изразяваща се в трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник и трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на вина
несъзнавана непредпазливост – небрежност по смисъла на чл.11, ал.3, предл.1 от НК, тъй като не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но
е била длъжна и е могла да ги предвиди.
Предвид гореизложеното
съдът прие, че макар подсъдимата Б. да е нарушила чл.21, ал.2 от ЗДвП -
управлявала е превозното средство с превишена скорост от 109 км/ч, като е
нарушила въведена забрана и превишила стойността на скоростта в км/ч,
сигнализирана с пътен знак В 26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената" - 60 км/ч, но това нарушение не е в пряка
причинна връзка с настъпилото произшествие и с причинения вредоносен резултат, поради което я призна за
невинна и я оправда в това да е извършила престъплението по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.
"б", вр. ал.1, б. “б” и б. “в”, вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК и чрез това нарушение
на правилата за движение по пътищата.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
При определяне
вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия
принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимата И.Б. престъпление по по чл.343,
ал.4, вр. ал.3, б. "б" от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от три до петнадесет години.
При определянето
и индивидуализацията на наказанието съдът отчете направеното от подсъдимата
самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния
характер на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимата Б. обстоятелства съдът отчете:
чистото съдебно минало, младата й възраст, изключително тежкото й семейно и
материално положение – самотен родител на две малолетни деца, за които сама
полага грижи за отглеждане и издръжка, при това с доходи единствено от
майчинство и детски добавки.
Като отегчаващо отговорността обстоятелства съдът отчете допусканите
от подсъдимата Б. предишни нарушения на правилата за движение по пътищата / видно
от справката й за нарушител/.
Ниска степен на
обществена опасност разкрива подсъдимата като извършител, тъй като настоящото
престъпление, извършено от нея по непредпазливост, е изолиран случай в
житейския й път, но пък от друга страна извършеното от нея престъпление
разкрива по-висока степен на обществена опасност от обичайната за този вид
престъпления, тъй като в резултат на предизвиканото от подсъдимата Б. ПТП са
пострадали четири лица, като е причинена смъртта на двама от пострадалите /като
единия смъртен резултат е по отношение на малолетно дете – на 8 години/ и са
причинени многостепенни средни телесни повреди на другите двама пострадали.
Съдът,
с оглед на гореизложеното и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК индивидуализира наказанието лишаване от
свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер на четири
години и шест месеца, което като намали с една трета наложи на подсъдимата Б. наказание
лишаване от свобода за срок от три години.
Съдът прие, че изброените смекчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства не са
многобройни, нито някое от тях е изключително по см. на чл.55, ал.1 от НК и не
са налице основанията за приложение на чл.58а, ал.4 от НК.
Съдът счете, че са
налице предпоставките визирани в чл.66, ал.1 от НК и за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на конкретния
извършител не се налага същото да бъде изтърпяно ефективно. От съществено
значение за определяне на начина на изтърпяване на наказанието са всички
обстоятелства, които имат отношение към личността на подсъдимата и очертават
личната й обществена опасност. В случая личната обществена опасност на
подсъдимата Б., както се посочи, е ниска. Тя не е осъждана, родител е на две
малолетни деца, осъзнава вината си за случилото се и се разкайва. Очевидно причиненото ПТП е трагичен инцидент в живота
й, чиито последици тя напълно осъзнава, видно от процесуалното й поведение.
Съдът не намери пречки за отлагане изпълнението на наказанието, защото процесът
на поправяне и превъзпитание на Б. е започнал и не се налага тя да бъде
изолирана от обществото в затворнически условия.
Предвид
изложеното съдът намери, че за поправянето на подсъдимата не е наложително да
изтърпи наказанието, което следва да бъде отложено за срок
от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът на основание чл.343г,
вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК наложи на подсъдимата Б. и наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, като при определяне срока на това
наказание отчете изложените вече /за наказанието лишаване от свобода/
смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Отчитайки тези обстоятелства съдът прие, че срок от четири години
на наказанието лишаване от право
да управлява моторно превозно средство е необходим и достатъчен за да се
постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция.
Съдът се произнесе по веществените
доказателства по делото, както следва:
- по
отношение на лек автомобил марка „БМВ",
модел „320", с рег. № СТ 0598 ВН, намиращ се на съхранение в РУ – Раднево,
съдът постанови да се върне на собственика му И.Б., с ЕГН **********;
-
по отношение на лек автомобил марка „Опел",
модел „Астра", с рег.№ СТ 2083 СМ, намиращ се на съхранение в РУ – Раднево,
съдът постанови да се върне на собственика му Г.И.Г., с ЕГН **********.
На
основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата бяха възложени
направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 3025,12 лв. /три хиляди
двадесет и пет лева, дванадесет стотинки/, като съдът я осъди да ги
заплати в полза на Министерство на вътрешните работи, по бюджетната сметка на
ОД на МВР – Стара Загора.
Съдът постанови подсъдимата И.Б. да заплати на частните обвинители направените от тях разноски по делото за
възнаграждение на адвокат, както следва: на Г.И.Г.,
ЕГН ********** ***, в размер на 2300 /две хиляди и триста/ лева, на А.Ч.Т., ЕГН
********** ***, в размер на 2300 лева
/две хиляди и триста/, на Н.А.Г., ЕГН
********** ***, лично и като майка и законен
представител на частния обвинител М.Г.И., ЕГН ********** – непълнолетна, в размер на 5300 /пет хиляди и
триста/ лева, на З.А.Е., ЕГН ********** ***, в размер на 2300 /две хиляди и триста/ лева, на М.П.Е., ЕГН
********** ***, в размер на 2300 /две хиляди и триста/ лева и на З.Й.Е.,
ЕГН ********** ***, в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: