Решение по дело №104/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 95

гр. Видин, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I касационен състав

в публично заседание надвадесет и

Десети април

през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Касационно АД №

104

По описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от „Й. С.“ ЕООД гр. Раковски, обл. Пловдив против решение № 61 /15.02.2023г. по АНД № 360/2022г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП№ 05-2200028/17.03.2022г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр.Видин,с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за извършено нарушение на чл.275 ал.1 от КТ във вр. чл.24а ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

В жалбата се развиват съображения, че решението на Районен съд-Видин е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Иска се то да бъде отменено, респективно НП да се отмени.

Ответникът по жалбата оспорва същата и моли решението на ВРС да остане в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура-Видин дава становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд-Видин следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

На 17.02.2022 г. гл. Инспектор при Д „ИТ“ Видин – В., св. Ц. е съставил АУАН на дружеството жалбоподател за това, че при извършена проверка на 19.01.2022 г. по повод сигнал от ОД МВР Видин на място в обект Изграждане на носещи колони на мостова конструкция на път Е79, между община Димово и община Макреш, при км.37+600 е констатирано, че е възникнала трудова злополука с лицето В. Г. на длъжност „работник строителство“ в дружеството жалбоподател, като на посочената дата Г. е бил допуснат до работа на височина от 15 метра да постави строителна платформа /строителна маса/, като по време на извършване на горното, платформата се откачила от дясната страна от фиксиращия болт, поради неправилно й монтиране, вследствие на което Г. паднал от 15 метра височина получил множество травми и фактури довели да летален изход. В хода на проверката се установило, че жалбоподателя в качеството си на работодател не е осигурил безопасни условия на труд, като не е осигурил чрез подходящи укрепващи приспособления носещите и други части на работните места, в случая строителната платформа с цел предотвратяване на всяка случайна и нежелана промяна на местоположението на цялото работно място или на част от него с което е нарушил чл.24 а, ал.2 от наредба 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквани за здравословни и безопасни условия на труд.

Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, ВРС правилно ги е кредитирал и АС Видин също счита, че следва да се кредитират.

Въз основа на приетата фактическа обстановка, въззивният съд е стигнал до правилни юридически изводи, като с решението е потвърдил НП.

Касационният състав напълно се солидаризира и с мотивите на предходния съдебен състав, с които районният съд е приел, че дружеството е нарушило изискванията на чл. 24а от Наредба № 7, както и че от доказателствата по делото се установява безспорно, че злополуката с пострадало лице Г., който е бил допуснат до работа на височина от 15 метра без да си постави обезопасителен колан на неправилно монтирана палатформа /строителна маса/, като по време на извършване на горното, платформата се откачила от дясната страна от фиксиращия болт, вследствие на което Г. паднал от 15 метра височина получил множество травми и фактури довели да летален изход.

Дори да беше установена небрежност на работника, в каквато насока са част от възраженията на касатора, то самият факт, че строителната платформа не е била монтирана правилно и работника макар и да е имал е бил без поставен предпазен колан, е способствало за настъпване на инцидента и в този смисъл ангажирането на отговорността на работодателя е законосъобразно. Обективната отговорност на дружеството-работодател, която като обективна отговорност е безвиновна, т.е. изследването на въпроса за субективното психично отношение към извършеното деяние е неприложимо. Смисълът на възраженията, обаче, че евентуално небрежно поведение от страна на служители на дружеството изключва отговорността на работодателя, не може да бъде възприет.

Както вече бе посочено, нарушената разпоредба на чл. 24а, ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /обн. ДВ бр. 88/1999г. предвижда, че когато носещите и другите части на работните места не са достатъчно стабилни, устойчивостта им се осигурява чрез подходящи и безопасни укрепващи приспособления, за да се предотврати всяка случайна и/или нежелана промяна в местоположението на цялото работно място и/или на части от него. Тоест, за да бъде осъществено нарушение на разпоредбата е необходимо осъществяване на обективния факт на експлоатацията на носещите и другите части на работните места с липсващи системи за осигуряване на устойчивостта им, осигурена чрез подходящи и безопасни укрепващи приспособления. Това следва и от посочената като нарушена законова разпоредба на чл. 275 от КТ. Следователно, както вече бе посочено, отговорността на работодателя е обективна и той носи отговорност както за умишлено, така и за непредпазливо допустителство. Макар и да са допуснати груби нарушения на задълженията от страна на служителите на дружеството, същите биха имали значение за реализиране на дисциплинарната отговорност на лицата, но отново не освобождават работодателя от административнонаказателна отговорност.

Доводите изложени в решението на ВРС се споделят от АС Видин. За да достигне до изводите в решението си съдът е подложил на задълбочен съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на предходния състав. С касационната жалба не се навеждат нови основания, които да не са коментирани от решаващия състав на РС – Видин, поради което съображенията по наведените и в двете инстанции възражения, с които те са приети за неоснователни, не следва да се преповтарят.

С оглед горните съображения, Административен съд Видин намира, че решението на РС – Видин е правилно и следва да бъде оставено в сила, а НП като законосъобразно правилно е потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на Д“ИТ“ Видин следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00 лева, което следва да бъде заплатено от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

                                     Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61 /15.02.2023г. по АНД № 360/2022г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП№ 05-2200028/17.03.2022г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр.Видин, с което на „Й. С.“ ЕООД гр. Раковски, обл. Пловдив представлявано от Й. Я. Че. е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за извършено нарушение на чл.275 ал.1 от КТ във вр. чл.24а ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

ОСЪЖДА „Й. С.“ ЕООД гр. Раковски, обл. Пловдив представлявано от Й. Я. Че. да заплати на Д „ИТ“ Видин сума в размер на 80.00 лв., разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                            2.