РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна, ………………... 2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на единадесети август две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от
ВОП , като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 2258 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс, вр. чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и
имотния регистър.
Образувано е по жалба от И.С.Б. *** срещу Заповед № 18-4725/07.05.2019 г.
на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна, в която е
обективиран отказ за изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Варна, състоящо се в отразяване в граници на имот с площ 500 кв.м в м. „Сотира“ в съответствие
с документи за собственост и преки геодезически
измервания.
Заповедта се оспорва
като незаконосъобразна като се сочи, че наличието на възражение от
заинтересована страна в административното производство, както и това, че в
обяснителната записка към проекта за изменение на КК не са уточнени видът и
начинът на означение на границите на имота, не са достатъчни основания за
постановяване на оспорения отказ. В допълнение се сочи, че спорът за материално
право между жалбоподателката И.Б. и заинтересованото лице Г.Н. Л. вече е решен
с протокол за съдебна делба по гр. дело № ****/1980 год. по описа на ВРС, т.е.
не може да се счита, че е налице такъв спор и това да е основание за отказ. Допълнително
е направено уточнение, че страните са постигнали устно съгласие за доброволно
изменение на вътрешните граници на новопроектираните имоти. Направено е искане за
отмяна на заповедта и връщане на преписката на административния орган с указание
да извърши исканото изменение, както и за присъждане на направените в
производството разноски.
Ответникът в производството —
Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър — гр. Варна в
писмено становище, придружаващо административната преписка, оспорва жалбата и
настоява за отхвърлянето ѝ като неоснователна и недоказана. В случай, че
съдът уважи жалбата, прави възражение за прекомерност, ако претендираният
адвокатски хонорар на пълномощника на жалбоподателката надвишава минималния
размер по Наредба № 1/2004 г.
Заинтересованата страна Г.Н.К. потвърждава
изложеното от адв. С. за постигнато устно съгласие относно конкретното
разположение на границите на имота на оспорващата И. Б.. Поддържа искането за
връщане преписката на административния орган.
Заинтересованите страни Г.А.А. и С.А.Г.
не изразяват становище по съществото на повдигнатия правен спор.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
изяснено от фактическа страна следното:
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност в настоящото производство е Заповед № 18-4725/07.05.2019 г.
на Началник Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна, в която е
обективиран отказ за изменение в КККР на гр. Варна, състоящо се в отразяване в
граници на имот с площ от 500 кв.м., находящ се в
местност „Сотира“, в съответствие с нотариален акт № **,
ТОМ **, дело № *** от 22.02.19** г. и преки геодезически
измервания.
Административното производство е
започнало във връзка с подадено от И.С.Б. ***-****от 01.11.2008 г., с което е
поискано 1) нанасяне на
настъпили промени в кадастралната карта; 2) нанасяне на настъпили промени в
кадастралния регистър на недвижимите имоти; 3) определяне и запазване на
идентификатор и 4) издаване на удостоверение за приемане на проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри досежно обект ПИ
10135.2508.*** в гр. Варна, район Приморски, местност „Сотира“,
вид собственост – частна, вид територия – урбанизирана, с площ от 1933 кв.м., стар № 11610. В т. 5) на същото заявление е поискано
ответникът да издаде скица за имот в урбанизирана територия.
Към заявлението са приложени
документи във връзка с исканите изменения – проектна документация ведно със скица–проект по чл. 75 от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 г. за поисканото изменение и обяснителна записка към него;
копие на част от Кадастрален план на местност Ф до Д 1973 г.; Нотариален акт № **, ТОМ **, дело № *** от 22.02.19** г.;
Удостоверения за наследници на починалите лица С. К. Р. и Н. Х. К.; Нотариален
акт **** от 02.05.1972 г.; договор (предварителен) от 10.06.1967 год. за
покупко-продажба на недвижим имот. Видно от съдържанието на Обяснителната
записка към проекта за изменение, по силата на прехвърлителна
сделка, обективирана в нотариален акт № **/22.02.19** г. С. К. Р. (баба на И. Б.) е придобила собственост върху имот с
площ от 500 кв.м, находящ се в местност „Сотира“ на гр. Варна.
От доказателствата, приложени към
административната преписка, се установява, че по силата на Договор (предварителен) от
10.06.1967 г. /л. 10 от адм. преписка/, Г. С. К. и Н. К. И. се задължават да
продадат на С. В. К. (баща на жалбоподателката Б.) и на Я. И. М.
недвижим имот — лозе от 1 дка в местността „Сотира“
край гр. Варна с конкретно описани граници и съседи. Представено е и заверено
копие от нотариален акт № ***от 26.05.1972 год. /л. 9 от адм. преписка/, с
който С. В. К. е признат за собственик по давностно
владение на лозе с пространство от 500 кв.м. в
местност „Сотира“ с конкретно описани граници и
съседи. По-късно с нотариален акт № ***/ 26.05.1976 год. С. В. К. е дарил на
дъщеря си И.С. К. лозе в местността „Сотира“ с площ
от 500 кв.м., без посочен в документа номер на ПИ. С
последващ нотариален акт № **, ТОМ **, дело № *** от 22.02.19** год., копие от
който е приложено на л. 16 и 17 от адм. преписка, И.С.Б. е дарила на баба си С.
К. Р. свой недвижим имот – лозе с пространство от 500 кв.м.,
находящо се в гр. Варна, местност „Сотира“ при
надлежно описани граници и съседи. През 1992 год. по ревандикационен
иск, подаден от заинтересованата страна Г.Н. Л. срещу И. С. Б., Н. К. и Я. М.
за предаване владението на недвижим имот, находящ се в местност „Сотира“ с площ от 1000 кв.м, е
образувано гр. дело № ***/1992 год. по описа на РС – Варна. Съдебният спор е
приключил с решение на Варненския окръжен съд от 05.02.1993 год., с което искът
на Л. е отхвърлен.
Геодезическото заснемане на имота е извършено по
искане на наследниците на С. Р., при което е установено, че същият попада върху
площта на ПИ 10135.2508.***, чиито собственици съгласно данните от
кадастралните регистри са Г.Н. Л. и Н. К. И.. Представеният проект предвижда от
ПИ 10135.2508.*** да се обособят два нови имота – 1) ПИ 10135.2508.-1 с площ от 502 кв.м, собственост на наследниците на С. К. Р. и 2) ПИ 10135.2508.-2
с площ от 1430 кв.м, върху който собствеността се
запазва за Г.Н. Л. и Н. К. И..
На 10.12.2018 г. е издадено
Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-*** за
кадастрален обект 10135.2508. ***.
За откритото административно
производство до заинтересованите лица Г. Л., Г.А.А. и С.А.Г. на основание чл. 26,
ал. 1 от АПК са изпратени уведомителни писма. В тях изрично е посочена
необходимостта да изразят становище по повод образуваното производство.
В указания срок е постъпило
възражение от Г.Н. Л. /К./ рег. № 07-17962/28.12.2018 година. Останалите
заинтересовани лица не са взели отношение по повод висящото административно
производство.
Във връзка с постъпилото възражение
до заявителката И.Б. е изпратено писмо изх. № 20-10833/19.02.2019 г., с което
ѝ е указано в 7-дневен срок да представи комбинирана скица между
кадастралната карта, предходен кадастрален план /по документ за собственост/ и
преки геодезически измервания, от които да е видно
еднозначното определяне положението и границите на имота – предмет на проекта. Такава
комбинирана скица формално е представена с писмо вх.№ 07-4715/ 02.04.2019 г.
/л. 67 и 68 от преписката/, но в нея не са нанесени конкретни геодезически координати.
След запознаване с административната
преписка, на 07.05.2019 год. Началник СГКК – Варна e издал оспорената в настоящото
производство Заповед № 18-4725, с която e отказал да извърши исканото
изменение в КК на гр. Варна и на кадастралните регистри към нея. Като основания
за отказа са посочени постъпилото възражение от Г. Н. Л. и липсата на уточнения
в обяснителната записка към проекта досежно вида и начина на означаване на
границите на имота.
За установяване на твърденията на
жалбоподателката, че са изпълнени всички изисквания за исканото изменение, е
назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е оспорено от
страните в производството и се кредитира от съда като компетентно, обективно и
безпристрастно. Задача на вещото лице е било след запознаване с материалите по
делото, документите за собственост, предходните кадастрални планове за
местността и предложението за изменение на КККР, както и след оглед и заснемане
на имота на място, да даде заключение по въпроса дали ПИ 10135.2508.***,
съгласно проекта за промяна е идентичен със заснетия на място имот и дали
съответства на имота по представените от заявителката И. Б. титули за
собственост. Указано му е също да изготви комбинирана скица на действащите за
имота предходни кадастрални планове, действащата КК, материализираните на място
граници и исканите изменения.
В заключението си вещото лице сочи,
че към момента на съставяне на нотариален акт **** от 02.05.1972 г., с който
бащата на оспорващата Б. С. К. е признат за собственик по давностно
владение на лозе в м-ст „Сотира“
с площ от 500 кв. м., действащ е бил кадастрален план от 1956 год., в който
описаният имот представлява идеална част от ПИ 11610. Експертът сочи в
заключението си, че преди изработване на КК за гр. Варна за процесния имот и
прилежащата му територия е бил действащ кадастрален план от 1973 г. на местността
„Ф до Д “. По този план ПИ с идентификатор 10135.2508.*** се идентифицира почти
изцяло с ПИ 2337 и 2338, отразени на комбинираната скица със зелен цвят. След
извършения оглед на място и геодезическо заснемане са
установени материализираните на място граници, които сочат и начина, по който
имотът се владее фактически от оспорващата И. Б.. Тези граници са отразени в комбинираната
скица с виолетов цвят. Границите на новопроектирания имот, съгласно
представената скица-проект за изменение на КК, са изобразени на комбинираната
скица в червен цвят. В заключението си вещото лице сочи, че границите на
новопроектирания имот на оспорващата по местоположение съществено се различават
от материализираните на място.
При така установените факти, след
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност е Заповед № 18-4725/07.05.2019 год. на Началник СГКК – Варна,
в която е обективиран отказ за изменение на КККР на гр. Варна по заявление вх.
№ 01-****/01.11.2008 год. от И.С.Б..
Между страните в производството
липсва спор досежно обстоятелството, че за процесните имоти, попадащи в
местността „Сотира“, със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК – София има одобрена и
влязла в сила кадастрална карта.
Съгласно чл. 2 от ЗКИР, кадастър е
съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти, набирани, представяни и поддържани в актуално състояние.
Обжалваната заповед е издадена в производство
по реда на чл. 54 от ЗКИР – за допълване или поправяне на непълноти
или грешки в КК и КР. Освен в чл. 54 от ЗКИР, процедурата по изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри е по-подробно уредена в Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри, обн. в ДВ, бр. 4 от
13.01.2017 година.
Съгласно пар.
1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР, „непълноти
или грешки“ са несъответствия в данните
за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на
одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Чл. 54, ал. 4 от ЗКИР в приложимата
към спора редакция след измененията в ДВ бр. 57 от 2016 г., предвижда измененията
в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при
отстраняване на непълнота или грешка да се одобряват със заповед на началника
на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота, а
заповедта се придружава от скица-проект.
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган — Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър –
гр. Варна, на когото чл. 54, ал. 4 от ЗКИР възлага издаването на заповеди за изменения
в КК и КР при отстраняване на непълнота или грешка. Началникът на СГКК – гр. Варна
е и териториално компетентен орган предвид местонахождението на недвижимия имот.
В жалбата, с която е сезирана
настоящата съдебна инстанция, не се твърдят, а при извършената служебна
проверка не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на заповедта само на това основание. В хода на административното
производство на основание чл. 26, ал. 1 от АПК са уведомени всички заинтересовани лица –
съсобственици на засегнатите от исканите изменения ПИ. На същите изрично е
указана възможността да изразят становище по представения проект за изменение
на КК и КР, от която възможност се е възползвала единствено заинтересованата
страна Г. Л.. Във възражението си същата е изразила несъгласие единствено по
отношение отразяването на границите на имот с площ от 500 кв.м,
собственост на И. Б., попадащ в ПИ 10135.2508.***.
Основните доводи за оспорване на
административния акт са за неправилно приложение на материалния закон.
От представената в преписката скица
на поземлен имот, извадка от действащите КККР на гр. Варна, се установява, че в
кадастралната карта е нанесен ПИ с идентификатор 10135.2508.***, за когото в
регистъра като собственици с по ½ ид.ч. са
вписани заинтересованата страна Г.Н. Л. и Н. К. И.. В същото време
жалбоподателката се легитимира като собственик на 500 кв.м
лозе в м. „Сотира“, което вещото лице идентифицира
като част от ПИ 2337 по КП „Ф до Д “ от 1973 г., и съответно като част от
настоящия ПИ 10135.2508.***, но не е нанесен в действащата КК, нито
собствениците – КР към нея. Следователно става въпрос за отстраняване на
непълнота в КККР.
Съгласно чл. 73 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 при промяна на границите на поземлени имоти и сгради, при отразяване на нови поземлени имоти и сгради, както и при допълване на непълноти или поправяне на грешки в кадастралната карта или отстраняване на явна фактическа грешка се извършват геодезически измервания, които обхващат означени граници на съществуващите и новите обекти на кадастъра в обхвата на изменението и проектните граници след трасиране.
Заключението на вещото лице също
сочи, че границите на новопроектирания имот на заявителката Б. съгласно
представената скица-проект за изменение на КК значително се различават по
местоположение от тези, в които имотът реално се владее от нея. В пледоарията
си по същество процесуалният представител на жалбоподателката посочва, че при
изготвяне на проекта за изменение проектантът се е водил от други съображения,
а не от преките геодезически заснемания на място,
което обяснява и съществените отклонения от представената в хода на
административното производство комбинирана скица от комбинираната скица,
изготвена от вещото лице за нуждите на настоящото съдебно производство.
На практика с оспорения акт е
поискано вместо отстраняване на непълнота или грешка отразяване на имотни
граници в отклонение от действителното им положение. Тази разлика е забележима
дори на просто виждане. При това положение не е изпълнено основното изискване
за допускане на допълването на непълнотата в КККР относно имота на Б., а
именно, да бъде точно установено с геодезически
измервания действителното състояние на имота й и тези данни за недвижимия имот
и за неговия собственик да бъдат въведени в КККР.
В случая изявленията за липса на
спор за материално право са неотносими. Мотиви за наличие на такъв спор в
обжалваната заповед не са включени. Спор за местоположението на имотната
граница обаче не е разглеждан и разрешаван по съдебен ред, тъй като в такъв
случай изменението в КККР би следвало да се извърши по реда на чл. 53а от ЗКИР.
Горното навежда на извод, че
оспорената в настоящото съдебно производство заповед на Началник СГКК – Варна е
издадена при правилно приложение на материално-правните разпоредби, съответно –
съобразена е и с целта на закона. Не е налице нито една от визираните в чл. 146
от АПК предпоставки за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Жалбата
срещу Заповед № 18-4725/07.05.2019 год. на Началник СГКК – Варна се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Неоснователно
е искането на жалбоподателката и на нейния процесуален представител за връщане
на преписката на Началник СГКК – Варна за утвърждаване на предложения проект за
изменение на КК и КР. На първо място, както вече беше посочено по-горе в
изложението, представеният проект за изменение на КК и КР не отразява вярно действителното
положение на имотите. Следва да се има предвид и това, че правомощията на
административния орган в производствата по чл. 54 от ЗКИР се простират
единствено до одобряване на поисканите изменения съгласно предоставените скици-проекти
или до постановяване на отказ за извършване на исканите изменения.
Законодателят не е предоставил на компетентната администрация правомощия сама
да извършва корекции в представените проекти, и още по-малко – да утвърждава
проекти, които не отговарят на действителното положение, а на едно желано
бъдещо разположение на имотите. Настоящото съдебно решение не прегражда пътя на
жалбоподателката Б. при наличие на съгласие от страна на останалите
заинтересувани собственици и след отстраняване на непълнотата да инициира
производство пред ответника за промяна на границите по взаимно съгласие.
С оглед този
изход на спора неоснователни се явяват претенциите на оспорващата за присъждане
на сторените от нея разноски в производството.
Предвид
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.Б. ***, срещу Заповед №
18-4725/07.05.2019 год. на Началник Служба по геодезия, картография и кадастър
– Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: