№ 1322
гр. С., 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110213171 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба против наказателно постановление /НП/ № 21-
4332-014954/ 19.07.2021 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел
„Пътна полиция”-СДВР, с което на ХР. КР. Л., на основание чл. 177, ал.3, т.2
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се изразява несъгласие с фактическите констатации н
наказателното постановление. Иска се отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата с
искане, наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие по нарочен списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от
процесуален представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
1
следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна се установи следното:
На 01.07.2021 г. около 15.42 ч. в гр. С. по бул.“Ц.“, с посока на движение
от ул.“З.“ към ул.“Л.“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „О.“с рег.
№ (...), регистриран на С. К. К., в зоната на действие на пътна маркировка „М
1“ /единична непрекъсната линия/. Извършена е констатация за това, че
жалбоподателят не съобразява поведението си с пътната маркировка, като на
кръстовището с ул.“К.“ нарушава пътна маркировка „М 1“ /единична
непрекъсната линия/.
На 01.07.2021 г. от В.В., на длъжност „младши автоконтрольор” към
отдел „Пътна полиция” – СДВР, е съставен АУАН № 421550, връчен на
жалбоподателя на същата дата.
Въз основа съставения 185 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/
е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на свидетеля В.
и писмените, приобщени по реда на чл.283 НПК – АУАН, справка-картон на
водача, заповеди за компетентност, както и от останалите материали по
делото. Съдът цени показанията на свидетеля като последователни и логични.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, съобрани и приобщени
по предвидения в закона ред, като относими.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на
АУАН, и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление, следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.
При така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира –
чл.13, чл.107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на обжалваното НП
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
2
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Съгласно разпоредбите на
чл. 42, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 т. 6 от ЗАНН както АУАН, така и НП следва
да съдържат посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени.
Същевременно, разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН допуска издаване на НП дори
и при допуснато нарушение на чл. 42 т. 5 от ЗАНН при условие, че е
установена самоличността на извършителя и е безспорно доказано
извършването на нарушението и вината на нарушителя. В процесния АУАН е
посочено, че с действията си на 01.07.2021 г. жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е
бланкетна и предвижда задължение за участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Посочената непрецизност от страна на актосъставителя принципно не
препятства издаването на наказателно постановление (при условията на чл. 53
от ЗАНН), като същата подлежи на отстр.ване посредством даване на точна
правна квалификация от страна на АНО при издаване на НП.
Административнонаказващият орган /АНО/ не само, че не е отстранил
допуснатата от актосъставителя непрецизност, а на свой ред е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 т. 6 от ЗАНН, като при цитиране
на правната квалификация на нарушението се е задоволил единствено да
посочи, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочването само
на бланкетната норма винаги е съществено процесуално нарушение, тъй като
засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае, какво точно
нарушение му е вменено, и кои текстове от закона и подзаконовите
нормативни актове са предвидили за него задължения, които той не е
изпълнил. С АУАН на жалбоподателя е вменено, че нарушава пътна
маркировка „М 1“ /единична непрекъсната линия/, без да се посочва с какви
именно свои действия на пътното платно извършва нарушение по ЗДвП и в
какво се състои то. Идентично непълно и неясно описание е отразено в НП,
като административното обвинение спрямо жалбоподателя е за
несъобразяване на поведението му с пътната маркировка, с твърдение, че на
кръстовището с ул.“К.“ нарушава пътна маркировка „М 1“ /единична
непрекъсната линия/, в нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, без
посочване на друга нарушена законова разпоредба и без прецизиране на
конкретни действия на жалбоподателя, които да се субсумират под състав на
административно нарушение по Закона за движение по пътищата. Допуснато
е съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на
защита на наказаното лице да организира ефективно защитата си срещу
неконкретизирано административно обвинение.
Предвид достигнатия извод за допуснато съществено процесуално
нарушение, както и поради липсата на убедителни доказателства за
извършено от жалбоподателя нарушение съдът намира, че
административното наказание е наложено незаконосъобразно, и съдът следва
3
да отмени обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
С оглед изхода на делото, претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски по делото следва да бъде уважена като основателна.
По делото се претендира заплащане на разноски за правна защита и
съдействие в размер на 500.00 лв. Представен е ДПЗС от 03.12.2021 г. за
договорено платено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева за
процесуално представителство, затова следва да се присъди възнаграждение в
този размер.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-014954/ 19.07.2021 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”-СДВР.
ОСЪЖДА МВР да заплати на жалбоподателя разноски за сторено
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-С. град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4