ОПРЕДЕЛЕНИЕ 1338
гр. Бургас, 20.07.2020 г.
Бургаски административен съд, ХХІІІ
състав, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Галя Русева
като разгледа докладваното от съдия Русева адм.дело № 1281
по описа на съда за 2020 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. АПК вр.чл.215, ал.1 от ЗУТ. Образувано е по протест на прокурор от
Окръжна прокуратура – Бургас против Разрешение за строеж № 322/05.12.2019 г.,
издадено на „Венид“ ЕООД от гл. архитект на Община Несебър, за комплекс „Венид
Еко Вилидж“, жилищни сгради и хотел – етапно строителство, първи етап – 36 бр.
къщи, подетап – къща 10,2 със ЗП 122 м2, РЗП 251,30 м2, находящ се в ПИ с
идентификатор № 11538.15.156 по КК на гр. Свети Влас, м. „Касада“.
В протеста се сочи нищожност на
издадения акт поради наличие на тежки, неподлежащи на саниране пороци, които са
радикални и правно нетърпими – нарушение на императивните разпоредби на чл.
144, ал.1, т.2 ЗУТ и на чл.144, ал.1, т.4 ЗУТ. Обосновава се, че в случая
инвестиционните проекти попадат на територията на защитена зона BG0001004
„Емине-Иракли“, а проектираното изграждане на самостоятелни еднофамилни къщи и
хотел /Комплекс „Венид Еко Вилидж“/ се отнася към прил.2, т.10, б.“б“ ЗООС и се
налагат действия по гл.VІ ЗООС, респ. ЗБР, като решението относно оценка
въздействието върху околната среда /ОВОС/ от страна на директора на РИОСВ
Бургас следва да се вземе преди разрешаване на строителството по реда на ЗУТ,
доколкото решението по ОВОС е елемент от фактическия състав от процедурата по
издаване на акта за одобряване/разрешаване на инвестиционното предложение по
реда на специален закон съгласно чл.82, ал.5 ЗООС и е приложение – неразделна
част от административния акт по одобряване/разрешаване, необходимо за
осъществяване на инвестиционния проект. Твърди се, че необходимостта от
извършване на ОВОС съгласно чл.93, ал.1, т.1 и т.2 ЗООС се преценява за
инвестиционни предложения, както и за всяко разширение или изменение на ИП, ако
същото може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната
среда, като за тази преценка законодателят е предвидил издаване на изричен
мотивиран акт – чл.93, ал.3 ЗООС. Твърди се, че в случая това изискване не е
изпълнено и че липсва решение по ОВОС, което да е неразделна част от
разрешението за строеж. Отделно от това се сочи, че е нарушена и разпоредбата
на чл. 144, ал.1, т.2 ЗУТ, тъй като наличната виза за проектиране се отнася за
средноетажно застрояване, а процесното разрешение за строеж от 2019 г. – за
нискоетажно застрояване, т.е. липсва виза за проектиране за конкретния вид
застрояване, което също е самостоятелно основание за нищожност на издаденото разрешение
за строеж. Освен това се твърди, че актът е нищожен и поради това, че при
издаването му през 2019 г., предходни разрешения за строеж с №№ 481, 482 и
483/27.11.2014 г. са влезли в сила и не са загубили правно действие, поради
което процесното разрешение за строеж, като административен акт, издаден
по-късно и с който се преуреждат въпроси, които вече са регулирани с
властнически решения, е нищожен.
Органът, издал оспорения акт, е
представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. До
настоящия момент не е изразил становище по делото. Не сочи доказателства.
При проверката по реда на чл. 158,
ал.1 от АПК, съдът констатира, че жалбата е редовна и че отговаря на
изискванията на чл.150, ал.1 и чл.151 от АПК. Ето защо, делото следва да се
насрочи за разглеждане в открито с.з. с призоваване на страните, които на осн.
чл.154 вр. чл.153 АПК съдът е длъжен да конституира служебно.
По делото следва да бъде допусната
административната преписка по издаването на оспорения акт.
Съдът намира, че ответникът по
жалбата следва да бъде задължен да представи също и разрешения за строеж с №№
481, 482 и 483/27.11.2014 г.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА в производството по делото следните страни:
- протестиращ - прокурор от
Окръжна прокуратура – Бургас;
- органът, издал административния
акт /ответник по жалбата/ – гл.архитект при Община Несебър;
- заинтересовани страни –„Венид“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Свети Влас, Общ.
Несебър, хотел „Лагуна“, представлявано от Д.Д. Д.
НАСРОЧВА
ДЕЛОТО за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.09.2020 г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА
като доказателство по делото административната преписка
по издаването на Разрешение за строеж № 322/05.12.2019 г. на гл. архитект на
Община Несебър, съгласно опис, находящ се в придружителното писмо.
ЗАДЪЛЖАВА гл.архитект при Община Несебър да представи по делото в
3-дневен срок от съобщението разрешения за строеж с №№ 481, 482 и
483/27.11.2014 г.
ДА СЕ
ИЗПРАТИ препис от протеста на административния орган и на
заинтересованата страна, като им се укаже правото да подадат писмен отговор в
14-дневен срок.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото съгласно изложеното по-горе.
Съдът УКАЗВА на протестиращата страна,
че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и
обстоятелствата, посочени в протеста, вкл. на твърдението, че за имота има вече
издадени влезли в сила разрешения за строеж с №№ 481, 482 и
483/27.11.2014 г.
На основание
чл. 170, ал. 1 от АПК съдът УКАЗВА на ответника, че
следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в
оспорения административен акт, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: