№ 542
гр. София, 20.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600460 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.243 ал.8, във вр. ал.7 от НПК.
С Определение №473/10.03.2022год., постановено по ЧНД №714/2022год. по
описа на СГС, НО, 11-ти състав е потвърдено Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 11.02.2022год. на СГП по ДП 416/2016год. по описа на СО-
СГП, пр.пр.№20962/2016год. по описа на СГП, водено за престъпление по чл.123, ал.1 от
НК.
Против така постановеното определение, в срок е подадена жалба от
пострадалото лице Н.А. К., в качеството й на съпруга и наследник на пострадалия К. Р. К..
С жалбата се иска определението да бъде отменено, като делото бъде върнато на СГС със
задължителни указания относно прилагането на закона. Твърди се, че обжалваното
определение е неправилно, основно на непълна и неизяснена фактическа обстановка,
въпреки няколкократно проведените допълнителни разследвания. Изложени са доводи, че в
досъдебното не е получил отговор въпросът относно принципното почистване на машината,
почиствана от съпругът й в деня на злополуката, проследяване действията на лекарите и
преценка на правилно и своевременно провеждане на лечение. Според жалбоподателката,
СГС не е анализирал събраните доказателства в досъдебното производство във връзка с
направените възражения в жалбата срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство, като се е задоволил единствено и само да констатира тези
възражения, без да им даде отговор.
Така подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице, съгласно разпоредбата на
чл.243, ал.7 от НПК.
Апелативен съд – София, НО, 3-ти състав, след като се запозна с материалите по
1
делото и доводите в жалбата, разглеждайки делото по реда на чл.243, ал.8 от НПК, намира
че Определение №473/10.03.2022год., постановено по ЧНД №714/2022год. по описа на СГС,
НО, 11-ти състав, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 11.02.2022год. на СГП по ДП 416/2016год. по описа на СО-СГП, пр.пр.
№20962/2016год. по описа на СГП, водено за престъпление по чл.123, ал.1 от НК, е
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са
следните:
За да потвърди постановлението за прекратяване на осн. чл.243, ал.1 във вр.
чл.24, а.1, т.1 от НПК, СГС е приел в определението си, че в хода на досъдебното
производството са били събрани всички относими и допустими писмени и гладни
доказателства, изготвени и приети са съответните експертизи – СМЕ по писмени данни,
КСМЕ, допълнителна и разширена СМЕ по писмени данни, химическа/токсикологична/ и
техническа експертиза. Въз основа на това е била установена фактическата обстановка,
която е наложила извода че липсва извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
Видно от събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд, се е
позовал на установената безспорна фактическа обстановка, изложена в постановлението за
прекратяване на СГП, като не е намерил за необходимо същата да бъде приповтаряна, тъй
като в, която е била предмет на обсъждане и от страна на прокуратурата в постановлението
за прекратяване на наказателното производство. В обжалваното определение е бил направен
анализ на събраните по делото доказателства, при което правилно и законосъобразно е
прието, че на същото се пресъздават всички събрани в досъдебното производство
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и въз основа на която са направени правните
изводи за липса на деяние, което да съставлява престъпление.
Установено е, че на 17.11.2016год. пострадалият К., свидетелите И. Х. и С. Ж., по
разпореждане на св.А. В. са почиствали пода около машината „шредер“ в цеха за механично
третиране на отпадъци гара Яна, гр.София. Липсват доказателства, че е имало нареждане за
почистване на горната част на шредера както от посрадалия, така и от когото и да било от
разпределените да работят в този участък. По отношение на всички тях е бил проведен
инструктаж за спазване мерките за безопасност. Пострадалият К. предприел
самоинициатива по отношение почистването на горната част на шредера като поставил и
алуминиева стълба, подпирайки същата на дробилката, без да я обезопаси. Същият с кофа с
вода и четка, се качил по стълбата, която се хлъзнала по пода и последвало падането му на
пода. При падането от височината на стълбата, К. получил счупване на големия туберкул на
дясната раменна кост и счупване костите на таза.
От заключението на изготвената СТЕ /л.116, т.4 ДП/, се установява че причината
за възникналата трудова злополука е поведението на пострадалия К. във връзка с
необезопасяването на стълбата, гарантираща нейната стабилност – начин на поставяне и
осигуряване на друго лице, което да придържа стълбата, включително и своеволно
предприетото действие от него в тази връзка. Механизмът на възникналата злополука е
неспазване от страна на пострадалия на минималните изисквания за здравословни и
2
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване.
Неподкрепени с доказателства по делото остават твърденията на
жалбоподателката във въззивната жалба, че на съпругът й е било разпоредено да почисти и
горната част на шредера. В показанията си, свидетелите Х. и С. Ж., са били категорични, че
задачата им е била до почистят пода в цех №1 /с лентите за разпределяне на битови
отпадъци по видове/ и в цех №2 - цеха за механично третиране на отпадъците - около
машините в, където са дробилките и лентите за отделянето на отпадъците. Разпределение на
работата между тримата работници не е имало от страна на св.В.. Тези показания, се
подкрепят и от казаното от св.А. В.. Пострадалият е поел задачата доброволно да почисти
около шредера в цех 2 и е поискал кофа и парцал, с нареждане да измие корпуса на
шредера посредством четка с дълга дръжка и кофа с парцал. Не е искал да ползва подемник,
а не е имал и право според вътрешните правила – не е бил обучен да ползва подемник, а и
като затворник не е имал право на достъп до машините или другите уреди. /св.Г. Д., св. Й.
М./. Показанията на св.Д. Й. - майка на пострадалия и на св. И. И. – пастрок, не променят
възприетата от СГС фактическа обстановка. Пред първата, пострадалият е споделил, че
паднал от стълба, която се хлъзнала, но не е съобщил, че е имало нареждане за това, а пред
втория- наредили му да свърши работата сам, но не и това да стане със стълба.
Правилно и законосъобразно, при така изложеното, СГС е приел в определението
си, че тези твърдения на жалбоподателката и съдържащи се в показанията й като свидетел в
ДП, са производни /възпроизвеждат заявеното й от съпруга й/, без да бъдат подкрепени от
другите доказателства по делото, не съдържат и конкретика – по чие нареждане и по какъв
начин да стане това.
След падането, пострадалият е бил транспортиран в УМБАЛСМ „Пирогов“ –
гр.София, където е бил приет за лечение и настанен за подготовка на оперативно лечение и
провеждане на необходимите изследвания. На 26.11.2016год. му е била извършена
оперативна интервенция за фиксиране на тазовата фрактура с метален имплант. При опита
за репозиция на фрактурата било установено венозно къврене от съдовия сноп на малкия таз
с неясен произход. Била извършена ревизия и кръвоносният съд бил легиран, за да спре
кървенето. Последвала анатомична репозиция и извършена метална остеосинтезана
фрактурата. След приключване на операцията бил извикан за консултация съдов хирург,
поради установяване на промяна на цвета на десния долен крайник на пострадалия. Сед
проведен преглед, включващ и употреба на доплерова апаратура, съдовият хирург – д-р Б.
назначил 40 хиляди единици хепарин за 24 часа с цел профилактика на белодробна емболия.
В 16,05 часа, пострадалият К. починал.
Видно от първоначалната СМЕ от 18.09.2017год./л.43-74, т.2 от ДП/, вещите
лица са категорични, че непосредствена причина за настъпване смъртта на К. е хеморагичен
шок, настъпил в резултат на остра кръвозагуба. Основание за такъв извод е морфологичната
находка, установена при аутопсията и извършените допълнителни хистологични
изследвания, както и данните от извършените лабораторни изследвания /понижение на
стойностите на еритоцити, хемоглобин, хематокрит на фона на масивното кръвопреливане и
3
вливане на кристалоиди за кратък период от време/, така и от данните от състоянието на
жизнените показатели непосредствено след оперативната интервенция и в хода на
активното наблюдениев клиника за интензивно лечение /значително пониженото артериално
кръвно налягане при ускорен пулс-повишен шоков индекс/. Това е довело до развитие на
остра бъбречна недостатъчност, а в последствие и сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност, като резултат от недоброто кръвоснабдяване на вътрешните органи.
Придружаващите заболявания на К. /артериална хипертония, захарен диабет, ХОББ с
налиична лобуларна пневмония/, са фактор, който намалява компенсаторните възможности
на организма и в случая не са с характер самостоятелно да причинят настъпването на
смъртта, нито са противопоказание за извършване на оперативна интервенция. Полученото
при инцидента счупване на тазовите кости освен, че е било придружено с масивна
кръвозагуба, е станало и повод за провеждането на сложна оперативна намеса, самата
свързана с допълнителна кръвозагуба. В случая е възникнала освен обичайната при
операцията кръвозагуба, и екстремна такава от ятрогенното нараняване на дълбока хълбочна
вена. Отразеното в заключението, че поради вида на оперативната интервенция и
съпътстващите в подобни случай загуби на кръв е било препоръчително и в деня на
операцията да се проведат нови кръвни изследвания за проследяване на кръвните
показатели, тъй като последното такова изследване е от 22.11.2016год., както и пропускът
във воденето на медицинската документация по делото /неописването на начина на
възникване на лезията на съдовете, станала причина за лигитирането им в хода на
оперативната намеса/, вещите лица са приели, че по отношение на действията на екипа са
спазени условията на стандарта, с изключение на това, че не е повикан съдов хирург. При
наличните данни, единственото обяснение за установената лезия на дясната хълбочна вена,
наложила легитиране, за да спре последващо кървене, е ятрогенно увреждане. Изводът, че
не са налице нарушения на медицинските стандарти по ортопедия и травматология, съдова
хирургия, анестезиология и т.н. по време на извършване на оперативната интервенция
спрямо К. на 25.11.2016г, се съдържа и в заключението на Комисионната СМЕ от
01.08.2018г. В Допълнителна комисионна СМЕ /л.49-59, т.6 ДП/, във връзка с указанията
при първото връщане, вещите лица също са приели, че лечението е съгласно съвременната
ортопедична практика, като оперативната интервенция се извършва при стабилно състояние
на болния, с осигуряване на допълнителни консумативи – метални планки и винтове, които
не се реимбурсират от НЗОК и се заплащат от пациента. Забавянето на ортопедчната
хирургическа интервенция се дължи на организащията на здравната система, като в периода
до провеждане на операцията, направените изследвания на еритроцитите, хемоглобина и
хематокрита са били в референтни стойности, т.с. преди операцията не са били налице данни
за значими кръвозагуби, налагащи спешно оперативно лечение.
По делото са били назначени и изготвени и СМЕ на труп №67/2016год., Съдебно
химическа /токсикологична/ експертиза, СМЕ по писмени данни №П-24/2017год.,
Допълнителна разширена СМЕ по писмени данни№П-12/2021г.
СМЕ на труп 67/2016 /л.14, т.2 ДП/, установява при огледа и аутопсията
4
височинна травма, изразяваща се в счупване на големия туберкул на дясна раменна кост,
счупване на костите на таза-долно рамо на дясна срамна кост и на десния ацетабулум,
масивно кръвонасядане на меките тъкани на малкия таз; състояние след оперативно лечение
на счупването на костите на таза – метална остеоситеноза; усложнения – остра кръвозагуба,
кръв в малкия таз 480мл, връзване на дясната външно хълбочна вена.
В заключението на Допълнителна разширена СМЕ №П-12/2021г. от 29.09.2021г.
/л.37-48, т.8 от ДП/, се установява, че забавянето на оперативното лечение с периода от деня
на злополуката – 17.11.2016год. до деня на провеждане на оперативната намеса –
25.11.2016год., не е в причинно – следствена връзка с настъпилата кръвозагуба, довела до
настъпване на смъртния изход. Съчетана кръвозагуба в резултат на причинената му травма
и наранените му малки съдове от „спонгиозен тип“, като кръвта е попаднала в околните
тъкани-мускули и подкожие, поради което оперативния екип не е описал наличие на голям
кръвозагуба в малкия таз, от една страна и от друга масивна кръвозагуба в следствие на
хирургическа интервенция с нараняване на хълбочната вена по време на операцията. Според
вещите лица характерът на оперативната интервенция категорично е предполагала
значителна интероперативна кръвозагуба. Влошеното здравословно състояние на
пострадалия, довело до настъпване на смъртта, следва да се отдаде на получената травма с
кръвозагуба от нея и масивната кръвозагуба от проведеното хирургическо лечение.
Констатираните едва при аутопсията лобарни възпалителни промени на белите дробове са
настъпили след получената травма и преди оперативната намеса, най-вероятно като
последица от обездвижване и залежаване, съпътстващи увреждането. Същите са се отразили
негативно на неговото общо здравословно състояние, намалявайки компенсаторните
възможности на организма му, но не са имали водещо значение за неблагоприятния изход.
Те биха се били отразили и довели до възможно усложнение в хода на оперативната
интервенция по отношение на общата интубационна анестезия, каквото липсва да е
отбелязано. Правилно е предприета планова оперативна интервенция, тъй като същата се
извършва при стабилно състояние на болния, не са били налице данни за извършване на
същата в условията на спешност. Срокът за извършване на оперативната интервенция е
свързан както с провеждането на диагностично-лечебни мероприятия /изследвания,
консултации/, така и с времето, необходимо за доставяне на консумативите за конкретната
оперативна интервенция.
Прекратяването на наказателното производство с Постановление от
16.10.2018год. е било отменено с Определение №1209/25.03.2019год. на СГС, НО, 14-ти
състав, постановено по НЧД №586-/2018год.Съдът е дал указания за назначаване на
експертиза, която комплексно да прецени причините за настъпилата кръвозагуба,
включвайки изследване както на получените наранявания в резултат на падането, така и
допълнителната такава по време на операцията и установеното забавяне за период от 7 дни
от установяването до проведената ортопедично хирургическа интервенция, както и
преразпит на св.В. С. и разпит на св.С. Ж. и преразпит на св. Х. – Н. относно
обстоятелствата за възлагане на работата на пострадалия. Тези указания са били изпълнени.
5
Видно от показанията на св.С. забавянето се дължи на това, че костите на тазовия пръстен са
изградени от спонгиозна кост, която при фрактура значително кърви. Определянето на срока
за операция при тези фрактури е между – 7 и 14 ден, с цел спонтанно спиране на тази
хеморагия, стабилизиране на пациента, антикоангуларна профилактика, допълнителни
клинични и образни изследвания.
Второто прекратяване на наказателното производство с Постановление от
08.07.2020год., също е било отменено с Определение №3151/30.10.2020год. на СГС, НО, 1-
ви състав, постановено по НЧД №3345/2020год., като е прието липса на мотиви в
прокурорския акт във връзка с правните изводи и неизяснена фактическа обстановка. В
посоченото определение са дадени указания във връзка с това да се извършат допълнителни
процесуално следствени действия, при които да се изясни етиологията и патогенезата на
смъртта на пострадалия К., а именно непосредствената й причина, чрез нова комплексна
СМЕ, с участие на патолог и кардиохирург или други специалисти от области относими към
медицинските находки, установени по делото за К..
В изпълнение на указанията на съда е била назначена и изготвена Допълнителна
разширена колективна СМЕ по писмени данни №П-12/2021г. /л.37-48,т.8 ДП/. В
заключението на същата е прието, че причината за нараняване на вената е ятрогенна,
причинена от действието на медицинските лица, осъществяващи сложна оперативна
интервенция. Сложността се извежда от обстоятелството, че в травмираната област са
разположени големи кръвоносни съдове, които поради своето анатомично разположение
могат лесно да бъдат наранени както от краищата на счупените кости, така и в хода на
оперативната интервенция за поставяне на остеосинтезни средства. Отговорност за
правилното извършване на оперативната интервенция носи операторът-ръководител на
екип. Присъствието на съдов хирург не е необходимо по време на цялата оперативна
интервенция, но е препоръчително да бъде в готовност за вземане на участие в екипа при
възникнала необходимост, както е в случая при настъпване на значителна хеморагия от
нараняване на кръвоносен съд. В случая нараняването на вената е довело до кръвоизлив,
което съчетано със сериозната, но компенсирана преди оперативната интервенция
кръвозагуба от травмата, се явява като допълнителен фактор за неблагоприятен изход.
Кървенето от наранения кръвоносен съд е довело до бърза декомпенсация на
стабилизираното състояние на К. и развитие на хеморагичен шок. В този смисъл
ятрогенното нараняване на венозен съд, последвало от дефинитивно овладяване чрез
лигиране на наранения кръвоносен съд, е довело до допълнително увреждане с кръвозагуба
и развитие на хеморагичен шок. Не са налице данни, от които да се направи извод, че
забавянето на оперативната интервенция и извършването й на 7-ми ден от травмата е довело
до развитие на усложнения - тромбемболия, бронхопневмония, кръвозагуба и др., с
влошаване на състоянието. Според експертите, след нараняването на венозния съд, водещия
оператор д-р С. е следвало да разшири екипа, с включване на съдов хирург за вземане на
адекватно решение за дефинитивно кръвоспиране, като би било правилно да направи
консултация преди затварянето на оперативния разрез. Като това не е направено, същото
6
може да се приеме като пропуск от страна на водещия оператор и като нарушение на
добрата медицинска практика, но не и като пряка причина за настъпването на смъртния
резултат.
В досъдебното производство са били разпитани като свидетели очевидци на
случилото. Показанията на същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондират с обективните находки по делото. В предвид на това, първата инстанция
правилно и законосъобразно е приела, че не следва да се събират и други гласни
доказателства, а събраните такива са били предмет на обосновано обсъждане в
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
При така изложеното, СГС правилно и законосъобразно е приел, че не е налице
виновно извършено деяние по чл.123, ал.1 НК, поради което и е потвърдил
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Безспорно от събраните
по делото доказателства, обсъдени по – горе в настоящите мотиви, че смъртта на
пострадалият не е в пряка причинна връзка от действията на когото и да било, което да
обуславя наказателна отговорност. В тази връзка, настоящия съдебен състав споделя изцяло
направените изводи в обжалваното определение относно съставомерността на деянието по
чл.123, ал.1 от НК, поради което и не намира необходимост да ги преповтаря. В предвид на
това, неоснователен е доводът в жалбата, че е налице нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, основно на непълна и неизяснена фактическа обстановка, въпреки
продължителния период през който е продължило разследването.
В жалбата се прави и на многобройните медицински експертизи и се твърди, че е
липсва отговор на всички въпроси, възникнали при преценката на здравословното състояние
на пострадалия и предприетата и проведена оперативна интервенция, като СГС не е
отговорил на поставените във връзка с това въпроси. Тези доводи са стояли и пред първата
инстанция, която в мотивите си на обжалваното определение е изложила съображения,
които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Не са налице и доказателства за
виновно поведение /действие или бездействие/ от страна на лице, което да е в пряка и
непосредствена причинно следствена връзка с настъпилата смърт.
В заключение, въззивният съд намира, че доказателствата, които са събрани по
делото, са обсъдени в тяхната пълнота, взаимовръзка и последователност от наблюдаващия
производството прокурор. Първостепенният съд не е допуснал пропуски при оценката на
доказателствения материал и направените изводи относно приложението на материалния
закон са мотивирани и правилни. В тази връзка, настоящият съд счита, че за изследване на
обективната истина не се налага събиране на допълнителни доказателства и връщане на
делото на прокурора за ново разследване. Съдът не е оправомощен да се произнася по
7
въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от изложената в
постановлението интерпретация на доказателствата, събрани в досъдебната фаза, както и да
дава указания за задължително ангажиране на наказателна отговорност.
С оглед на гореизложеното, Определението на СГС, с което е потвърдено
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 11.02.2022год. на СГП по
ДП 416/2016год. по описа на СО-СГП, пр.пр.№20962/2016год. по описа на СГП, водено за
престъпление по чл.123, ал.1 от НК, се явява законосъобразно и обосновано и като такова
следва да бъде потвърдено.
Като взе предвид изложеното, Апелативен съд- София, НО , 3-ти, на осн. чл.243,
ал. 8 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №473/10.03.2022год., постановено по ЧНД
№714/2022год. по описа на СГС, НО, 11-ти състав е потвърдено Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 11.02.2022год. на СГП по ДП 416/2016год.
по описа на СО-СГП, пр.пр.№20962/2016год. по описа на СГП, водено за престъпление по
чл.123, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8