Решение по дело №286/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 януари 2024 г.
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20237240700286
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

197

Стара Загора, 16.01.2024г.

                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

                                                                                                                                                        Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                           Председател:   ГАЛИНА ДИНКОВА  

                                                 Ч                                                                                                                       Членове:   ДАРИНА ДРАГНЕВА 

                                                                                                                                                                                                МИХАИЛ РУСЕВ                                  

 

   при секретар  Стефка Христова          

   и с участието на прокурор Минчо Николов                                                    

   като разгледа докладваното от  съдия  Г.Динкова  КАН дело № 312 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

Образувано е по касационна жалба от Х.Р.Х., представляван от редовно упълномощен адвокат, против Решение №381 от 09.10.2023г., постановено по АНД №2411/ 2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №23-1228-003251/ 14.07.2023г., издадено от Началник група, сектор Пътна полиция при ОД МВР Стара Загора с наложена на касатора глоба в размер на  1000лв на основание чл.177 ал.4 т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на формалните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Поддържа, че в съдържанието на процесното наказателно постановление не са описани всички съставомерни факти, които водят до налагане на административно наказание на основание чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП, както и че няма посочена разпоредба от Наредба №7 от 27.04.2018г за укрепване на превозваните товари за чието неспазване е предвидена административно наказателна отговорност. Поддържа, че отправеното фактическо обвинение съответства на правилото на чл.127 ал.2 от ЗДвП, но съставите на чл.177 ал.4 от ЗДвП не са предвидени за неговото нарушаване, а само за не изпълнение на Наредба №7/27.04.2018г за укрепване на превозваните товари.

 От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление  с присъждане на разноските по делото.

Ответникът по касационната жалба Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора не представя писмен отговор, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на Х.Р.Х. против Наказателно постановление №23-1228-003251/14.07.2023г, издадено от Началник група в ОД МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №23-3251/23.06.2023г, на основание чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. Административно наказателното обвинение се основава на следните факти: На 23.06.2023г,  около 11.20ч в град Стара Загора, по бул. Свети Патриарх Евтимий срещу №114, в посока юг, управлява товарен автомобил Ивеко Тракер с рег. №******, собственост на „КОЛЕВИ ТРАНС“ ООД като водачът управлява ППС с неукрепен товар /земна маса/, който не е покрит с покривало и може да бъде разпилян в нарушение на изискванията на Наредба №7/27.07.2018г за укрепване на превозваните товари, с което е извършил: управлява ППС с неукрепен товар в нарушение на изискванията на Наредбата по чл.127 ал.4 от ЗДвП при констатирани значителни неизправности при укрепване на товара, с което виновно нарушил чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП.

С обжалваното съдебно решение РС Стара Загора е потвърдил наказателното постановление. Приел е, че деянието и фактическите обстоятелства по неговото извършване са доказани, а съдържанието на НП съответства на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Според съда с посочване на вида на товара и на липсата на покривало е осигурено правото на защита на наказаното лице, както и възможността да бъде осъществен съдебен контрол върху законосъобразността на наказателното постановление. Разпоредбата на чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП съдържа и задължението за водача да не управлява пътно превозно средство при неукрепен товар, поради което с противното на нормата поведение се извършва описаното административно нарушение, за което е наложено и съответното на тежестта му административно наказание в размер на 1 000лв. В отговор на възраженията, че е повдигнато фактическо обвинение за нарушаване на правилото на чл.127 ал.2 от ЗДвП, което деяние не е обявено за наказуемо с предвиденото в чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП наказание, съдът е посочил следното: деянието не е подведено под разпоредбата на чл.127 ал.2 от ЗДвП, но освен това е налице и съвпадение между правилото за поведение по чл.177 ал.4 от ЗДвП и изискването на чл.127 ал.2 от същия закон за покриване на товарите, които могат да бъдат разпилени.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено при правилно приложение на закона. 

Оплакването за непълно описание на фактическия състав, който е общо формулиран с административно наказателната разпоредба на чл.177 ал.4 от ЗДвП, е неоснователно. Съгласно чл.177, ал.4 от ЗДвП водачите, които управляват пътни превозни средства с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл.127, ал.4 се наказват с глоба в размер на 500лв при констатирани незначителни неизправности при укрепване на товара; с глоба в размер на 1000лв при констатирани значителни неизправности; с глоба в размер на 1 500лв при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара. Квалификацията на деянието – управление на ППС с неукрепен товар изисква да се посочат конкретни факти, които според Наредбата по чл. 127 ал.4 от ЗДвП, представляват незначителна, значителна или опасна неизправност. В настоящия случай този факт е посочен и това е възможността за разпиляване на товара, която според приложение № I, т.20.5 от Наредбата е значителна неизправност, защото може да наруши трафика. Когато товарът е разпилян, тогава, но не само, се създава опасност за трафика и е налице основание за подвеждане на деянието под чл.177, ал.4, т.3 от ЗДвП. Липсата на покривало е отрицателен факт, който препятства проверка за съответствие с изискванията на чл.8 от Наредбата, които се състоят в спазване на технически стандарти. При оценката на риска, който неизправността създава се съобразява дали е спазено конкретното условие за покриване на насипния товар, установено в чл.127, ал.2 от ЗДвП и изпълнявано по реда на Наредбата по чл.127, ал.4 ЗДвП. Съгласно текста на чл.127 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗДвП превозваните товари трябва да не създават опасност за участниците в движението, да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя, да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство, да не закриват светлините, сигналните устройства, опознавателните знаци, табелите с регистрационни номера, огледалата за виждане назад и сигналите, подавани с ръка, а тези, които може да бъдат разпилени или които блестят трябва да бъдат покрити.  Излизащите извън габаритите на превозното средство товари трябва да бъдат обозначени. Разпоредбата на чл.127 от ЗДвП се намира в раздел ХХІV „ Особени правила при превоз на пътници и товари“, Глава втора „Правила за движение по пътищата“, което означава, че правната норма е материална – установява изисквания към състоянието на превозваните товари, но не определя конкретни условия и ред за тяхното постигане, чрез задължения на водачите и/или собствениците на ППС и на товарите. Като се има предвид, че административното нарушение е човешко поведение /деяние – действие или бездействие/, което е противоправно, се достига до правното заключение, че разпоредбата на чл.127 от ЗДвП не може да бъде самостоятелно нарушена – няма определен конкретен адресат, комуто да е възложено изпълнението на изискванията за укрепване и обезопасяване на товара. Ето защо законодателят е извършил законова делегация в чл.127, ал.4 от ЗДвП и е предвидил състав на административно наказателна отговорност по чл.177, ал.4 от ЗДвП, чието прилагане изисква факти с признаци от Наредбата по чл.127 ал.4 от ЗДвП, от които зависи квалификация на неизправността съобразно степента на изпълнение на условията и реда за укрепване на товара, съответно според риска за охраняваните обекти. Тя определя кой субект какви действия дължи, за да се считат за постигани изискванията на чл.127 от ЗДвП за състояние на превозваните товари. Следователно няма различни административнонаказателни състави за неспазване на едно правило за поведение, установено в подзаконовия нормативен акт с цел прилагане на изискванията на чл.127, ал.1 до ал.3 включително от ЗДвП. Напротив, достатъчно е да се проследи текста на Наредбата и елементите от състава на чл.177, ал.4 от ЗДвП, за да се достигне до еднозначния извод, че когато не е изпълнено изискването на чл.127, ал.2 от ЗДвП – за покриване на товари, които могат да бъдат разпилени, се осъществява административно нарушение по чл.177, ал.4 от същия закон, чиято тежест зависи от фактите по Приложение № I от Наредба №7 от 27.04.2018г за укрепване на превозваните товари. Аргумент е и факта, че Наредбата е приета, за да въведе изискванията на Директива 2014/47 ЕС на Европейския парламент и на Съвета  от 3 април 2014 г. относно крайпътната техническа проверка на изправността на търговски превозни средства, които се движат на територията на Съюза, и за отмяна на Директива 2000/30/ЕО (ОВ, L 127/134 от 29 април 2014 г.). В тази Директива – чл.12 е въведено правило за оценка на неизправностите, съобразно последствията за безопасността на превозното средство, за околната среда и за другите участници в движението. Незначителни са тези неизправности, които нямат способността да засегнат безопасността на превозното средство, не могат да имат въздействие върху околната среда и да създадат риск за другите участници в движението. Те са от естество да предизвикат незначителни за охраняваните обекти последици, без да могат да създадат ситуация на опасност. Значителни са тези неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство /създават опасност/ – тук е мястото за сравнение с чл.127 от ЗДвП, в която норма се съдържа изискване за безопасност на пътното превозно средство; за несъздаване на опасност за участниците в движението, но и за неразпиляване на товарите по пътя, което е относимо и към охранявания обект „околна среда“. Следователно доказва се, чрез правилата на ЗНА, че прилагането на нормата на чл.127 от ЗДвП изисква допълване със задълженията на водачите и собствениците по Наредбата, от чието изпълнение зависи постигане на съответствие между обективното и нормативно установеното състояние на безопасност на превозваните товари. Съответно от степента на несъответствие зависи тежестта на нарушението и подвеждането му под чл.177, ал.4, т.1, т.2 или т.3 от ЗДвП. Без съмнение няма двоен административнонаказателно правен режим за нарушаване на единните нормативни правила за безопасност на превозваните товари и ясно законодателят е формулирал административнонаказателен състав по чл.177, ал.4 от ЗДвП, съобразно Директива 2014/47 ЕС на Европейския парламент и на Съвета  от 3 април 2014 г. относно крайпътната техническа проверка на изправността на търговски превозни средства, транспонирана с наредбата по чл.127 ал.4 от ЗДвП. Опасни неизправности са тези, които са пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или за околната среда – чл.12 §2 буква В от Директивата. Съгласно Приложение І т.20.5 към Наредбата, превозването на насипен материал, който бива отвяван, може да  наруши трафика или да създава опасност за трафика, от което зависи да попада съответно под чл.177, ал.4 т.2 или т.3 от ЗДвП. В НП и в АУАН е посочено, че е налице пълно неизпълнение на изискването към товара, а именно да бъде покрит, което означава, че той може да бъде разпиляван/отвяван и следователно фактът от който зависи определяне степента на неизправността и законността на наложеното наказание, е посочен, както в АУАН, така и в НП.

Само за яснота следва да се каже, че превозването на насипен товар, който може да бъде отвяван не може да бъде подведено като незначителна неизправност, по аргумент от Приложение № I, т.20.5 от Наредба № 7/ 2018г. за укрепване на товарите.

По изложените съображения касационният състав намира, че не са налице наведените в касационната жалба основания за отмяна на решението на районния съд, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

 

                                         Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №381 от 09.10.2023г., постановено по АНД № 2411/ 2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                  

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                            

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                                              2.