Р Е Ш Е Н И Е
№ 1 8 8 7
гр. Пловдив, 21.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 2498/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от „Импосибъл
13“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от С.П., срещу наказателно
постановление (НП) № 396433-F423259
от 10.01.2019 г., издадено от зам.-директор на ТД на НАП гр. Пловдив, с което
на основание чл. 74, ал. 1, пр. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
В жалбата се излагат съображения, че НП
е незаконосъобразно. Те са свързани с
липсата на извършване на нарушение. Претендира се допускането на
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничили правата на
жалбоподателя, което се състои в правната квалификация на нарушението и
словесното ѝ съдържание, за спазването на сроковете за издаване на АУАН,
както и по възможността за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли се НП да се
отмени.
В проведеното открито съдебно заседание
въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез своя процесуалния представител, счита
подадената жалба за неоснователна. Излага съображения за законосъобразното
съставяне на АУАН, за липсата на основание за приложение на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. Моли НП да бъде потвърдено като правилно.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят „Импосибъл 13“ ЕООД е
осъществявал търговска дейност през периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., за
което подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/, депозирана на 02.04.2018 г. с посочени нетни приходи
за продажби в размер на 0 лева.
На 07.08.2018 г. в НАП постъпила
информация от Агенция по вписванията, че дружеството жалбоподател не е подало
ГФО за 2017 г. към 02.07.2018 г., доколкото 30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. са неработни
дни. Подадената информация от Централното управление на НАП била препратена към
ТД на НАП Пловдив с писмо изх. № 20-00-149/17.08.2018 г. Свидетелят С.Х.,
заемаща длъжността **** към ТД на НАП Пловдив, въз основа на получената
информация предприела проверка, която установила липсата на подаден годишен
финансов отчет (ГФО) в законоустановения срок. Отделно от това констатирала, че
с вх. № 20180703000629 е подадено по партидата на дружеството заявление Г2, но
към него не е бил приложен ГФО, а само декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР.
Била изпратена покана изх. №
70-00-9632-25/22.08.2018 г. до дружеството за явяването му за съставяне на
АУАН, която е получена на 12.11.2018 г.
На 12.10.2018 г. е съставен АУАН с № F423259, с който е
констатирано, че жалбоподателят, като задължено лице не е публикувал ГФО за 2017
г. в ТР към АВ до 02.07.2018 г. Същия АУАН е съставен в отсъствието на
представител на дружеството. Връчен е на 12.11.2018 г. на управителя, който възразил.
В отделно заявление с вх. № 70-00-13269/15.11.2018 г. е възразил писмено с
аргументи за подаване с няколко минути закъснение на ГФО, но поради
нередовности повторното му заявяване за обявяване, както и за налагането на
наказание в минимален размер. На 12.11.2018 г. била връчена и покана за явява
за връчване на АУАН с № 70-00-12340-1719/26.10.2018 г. Към датата на съставяне
на АУАН ГФО не е бил заявен за вписване, а това е сторено едва на 08.11.2018 г.
С оглед пропускането на срока за
подаване на ГФО за 2017 г. и въз основана посочения АУАН е издадено обжалваното
НП. С последното на дружеството била наложена на основание чл. 74, ал. 1, пр. 2
от ЗСч имуществена санкция в минимален размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38,
ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С.Х. – актосъставител.
Съдът кредитира изцяло нейните показания като логични, непротиворечиви и съответстващи
на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН,
разпечатка от ТР по партидата на дружеството жалбоподател, разписка за връчено
НП, заявление вх. № 70-00-13269/15.11.2018 г., разписки за връчени покана за
явяване за съставяне, покана за явяване за връчване, покана --изх. №
70-00-12340-1719/26.10.2018 г. за явяване за връчване на АУАН, оправомощителна заповед.
Връчването на НП и подаването за обявяване
ГФО за 2017 г. не се оспорва от
жалбоподателя и въззиваемата страна.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание,
като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от
така представената Заповед № ЗМФ-610/03.07.2018 г. на МФ.
Макар да се установява от обективна и
субективна страна осъществяването на състава на административно нарушение по
съответния член, в хода на административно наказателното производство при
съставянето на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, което е
довело до нарушаване правото на защита на наказаното юридическо лице.
АУАН е издаден при неспазване на
императивните изисквания на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. За да може да бъде съставен
АУАН в отсъствието на засегнатото лице, законът изисква нарушителят да е
известен и да не може да се намери или след покана да не се яви за съставяне на
акта. Последната хипотеза следва да се разбира като целенасочена покана за
явяване за съставяне на АУАН, т.е. от съдържанието ѝ недвусмислено да се
извлича волята на актосъставителя за намерението му да състави определен АУАН
за установено вече нарушение и предупреждение до засегнатото лице за
последиците от неизпълнение на задължението да се яви при съставяне на акта. Това
изявление следва да достигне до знанието на субекта, който ще бъде привлечен
към административнонаказателна отговорност, за което да бъде съставен
съответният документ или да се приложи доказателство за получаването на
поканата от лицето. Изискването на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН в присъствието на засегнатото лице е
императивно изискване.
Съгласно приложените от ТД на НАП Пловдив доказателства поканата до
дружеството жалбоподател за съставяне на АУАН е била съставена и изведена със
съответния изходящ номер 70-00-9632-25/22.08.2018 г. Същата е получена от
дружеството нарушител на 12.11.2018 г., съгласно представените от въззиваемата
страна доказателства - разписка.
АУАН е съставен на 12.10.2018 г. в
отсъствие на представител на нарушителя, и му е връчен на 12.11.2018 г. Няма
доказателства поканата за явяване за съставяне на АУАН да е получена от
представител на дружеството по-рано. Следователно към датата на съставяне на
АУАН дружеството не е било известено за правото му да се яви при съставяне на
акт от административнонаказателното производство. Това му е станало известно
едва в деня на връчване на съставения вече АУАН и той е бил поставен в
невъзможност да присъства на съставянето му.
Следователно не са налице основанията
за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя, тъй като не се доказа
последният да е бил уведомен своевременно за времето и мястото на съставянето
му, така че да може да упражни в пълнота правата си.
Правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за
съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя има своите корени в охраняване
на правото му на защита, като от самото начало следва да му се гарантира в пълен
обем непосредствената възможност да участва в действията на администрацията,
която разполага с властовите елементи да търси, установява и санкционира
лицата, извършващи нарушения. В този смисъл нарушителят има право непосредствено
да възприема действията на актосъставителя и посочените свидетели, включително
дали същите действително са присъствали при съставянето му и верността на посочените
в акта обстоятелства. Нарушаването на обсъжданото правило ограничава правата на
нарушителя да направи възражения по неспазване на процедурата, които биха били
установими именно при неговото присъствие. То нарушава и правото му в последващ
момент да организира и осъществи в пълен обем защитата си в образуваното против
него производство, включително и пред съда чрез обжалване. Тази нередовност не
може да бъде отстранена по ред на института на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, не може
да бъде и санирана в производството пред съда. След като правото му не е
гарантирано в пълен обем във всички стадии на производството, а административнонаказващият
орган не е констатирал нарушението и е издал обжалваното НП, последното се
явява незаконосъобразно и това предизвиква отмяната му.
Следва да се посочи, че възраженията от
жалбата са неоснователни. Преди всичко ясно е посочена конкретната хипотеза,
която органът е приел а нарушена, а именно тази на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч,
за това че не е подаден ГФО в предвидения в закона срок до 30 юни на следващата
година. Това отговаря на посоченото в обстоятелствената част като са отразени
всички конкретно проявени факти от състава на нарушението. Не може да се приеме
и възражението за неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН.
Моментът, в който нарушението е станало известно на наказващия орган, е датата,
на която е получено писмо от Агенцията по вписванията за дружествата, които не
са подали ГФО. Недопустимо е да се възлага задължение за определено лице и
датата, на която е следвало да му е ясно едно обстоятелства, без да има
законова опора, каквото се прави в жалбата. Известяването има конкретно
проявление и то е станало на 07.08.2018 г. Именно от тогава следва да се брои и
3-месечния срок за съставяне на АУАН, който в настоящия случай е съставен на
втория месец, а именно на 12.10.2018 г.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено спрямо жалбоподателя да е проведено
административнонаказателно производство, в което са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които неправомерно са ограничили правото му
на защита още от самото начало. Тези нарушения не могат да бъдат отстранени на
този етап от развитието на административнонаказателния процес, което влече след
себе си и незаконосъобразността на цялото производството. Обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 396433-F423259 от 10.01.2019
г., издадено от зам.-директор на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „Импосибъл
13“ ЕООД с ЕИК ********* на основание чл. 74, ал. 1, пр. 2 от Закона за
счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 200 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването
му на страните пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК,
и по реда на глава XII
от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П. С.