Решение по дело №256/2018 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е   №  698

гр. Сливен, 19.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:НИНА КОРИТАРОВА

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 256 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК  за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост”, Бизнес Парк София, сграда 14, която е била връчена на длъжника-П.И.С., ЕГН: ********** *** по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата по размяна на книжа по чл. 131 ГПК.

            По делото е постъпил отговор на исковата молба от определения и назначен особен представител на ответницата адв. Л.А. ***.

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК.

Ищецът твърди, че бил сключил с ответницата Договор за потребителски заем № PLUS-13790335 от 08.09.2016 г. , като й предоставил паричен кредит в размер на 852 лв. Сумата била изплатена по начина посочен в чл. 1 от договора и кредиторът бил изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума ответницата била удостоверила с подписа си. На основание чл. 3 от договора за ответницата било възникнало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка в размер на 84,18 лв., като в този размер се включвала част от главницата ведно с оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите-43,87 % и годишния лихвен процент-30,65 % посочени в договора. Длъжницата преустановила плащането на 20.10.2016 г., като към тази дата били погасени нула вноски. На основание чл. 5 от договора вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска. Ответницата следвало да изплати остатъка от заема в размер на 1010,16 лв., съставляваща общия размер на дължимите 12 бр. погасителни вноски към 20.11.2016 г., към която датата кредитът станал изискуем в пълния му размер.  Алтернативно посочва, че исковете били основателни и поради изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план, което е станало на 20.09.2017 г. към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК. Моли съдът да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество главница по кредита в размер на 852 лв., възнаградителна лихва в размер на 158,16 лв. и законна лихва за забава за периода от 20.11.2016 г. до 11.10.2017 г. в размер на 77,22 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.

В срока по чл.131 ГПК особения представител на ответната по иска страна депозира отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва наличието на облигационни отношения между страните, породени от договора за потребителски заем, тъй като ответницата не била подписвала същия. Твърди, че не била получавала процесната сума по него и не се била подписвала, че я е била получила. Оспорва положените върху договора и приложенията по него подписи и твърди, че ответницата не ги е полагала. Счита, че след като не дължи главницата по договора не дължи и възнаградителните лихви и законната лихва за забава, както и претендираните от ищеца разноски сторени в заповедното и исковото производство. В случай, че съдът счете, че е налице договор между страните  и е получавала претендираната сума оспорва възнаградителните лихви. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание, тъй като ищеца е заявил, че ще се ползва от представените по делото подписани частни писмени документи с исковата молба, а именно договора за потребителския кредит и приложенията към него е била открито производство по чл. 193 ГПК и е на основание ал. 3 на чл. 193 ГПК е било указано на ответната страна, че следва тя да докаже неистиността на оспорените от нея документи. Ответницата не е представила такива доказателства, нито е направила доказателствени искания в тази насока, поради което съдът счита, че същата не е успяла да обори истинността на представените с исковата молба частни документи.

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното: На 08.09.2016 г. между страните е сключен Договор за потребителски заем № PLUS-13790335 от 08.09.2016 г. , като на ответницата е предоставен паричен кредит в размер на 852 лв. Сумата е изплатена по начина посочен в чл. 1 от договора и кредиторът е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума ответницата е удостоверила с подписа си. На основание чл. 3 от договора за ответницата възниква задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка в размер на 84,18 лв., като в този размер се включвала част от главницата ведно с оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите-43,87 % и годишния лихвен процент-30,65 % посочени в договора. Писмено са приети и общите условия към договора. Длъжницата преустановила плащането на 20.10.2016 г., като към тази дата били погасени нула вноски. На основание чл. 5 от договора вземането на ищеца става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска. Ответницата следвало да изплати остатъка от заема в размер на 1010,16 лв., съставляваща общия размер на дължимите 12 бр. погасителни вноски към 20.11.2016 г., към която датата кредитът станал предсрочно изискуем в пълния му размер. Не се представиха доказателства относно уведомяването на длъжницата за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Падежът на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план,  настъпвал на 20.09.2017 г. т.е.към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК-23.10.2017 г. бил вече настъпил.

 Договорът не беше успешно оспорен като неавтентичен в частта относно подписа на ответницата, поради което макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена сила спрямо ответницата - че отразените в него неизгодни за страната факти са верни. Нещо повече, ответницата в хода на процеса е платила частично задължението си, които факти се признават от ищеца- на 11.05.2018 г. ответницата е платила на ищеца сума в размер на 200 лв., а на 11.06.2018 г. ответницата е платила на ищеца сума в размер на 200 лв. Така безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните, неговото съдържание, в т.ч. и паричното задължение на ответницата в общ размер от 1087,38 лв.

Не беше успешно оспорено от ответницата, че ищецът не е изпълнил задължението си да предостави заема, в какъвто смисъл е и изричното й писмено признание съобразно раздел "Удостоверявания" към ОУ на договора. Т.е. паричното задължение е станало изискуемо, като ответницата е погасила част от него -сумата от общо  400 лв. А частичното плащане е признание на неизгоден за ответницата факт - че има задължение към ищеца на процесното основание.

Ищецът признава, че е получил тази сума, като в настоящия процес се претендира дължимият остатък . Същевременно обаче съдът на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Такъв относим към дължимостта на вземанията факт е и настъпилото след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК частично плащане, доколкото съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението.

Ищецът признава факта на получаване на сумата, като в тази връзка моли съдът да приложи  правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, което обаче в настоящия случай - по отношение на законната лихва за забава и присъдените съдебно - деловодни разноски, е неприложимо.

Както се приема и от съдебната практика, обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено изпълнение на парично задължение, макар и дължимо в размер на законната лихва от деня на забавата, по своята същност не е лихва по смисъла на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и затова, когато се дължи наред с главница, съдът не следва да прилага това правило. То въвежда поредност при погасяване на главницата, лихвите и разноските и предполага съществуването на един главен лихвоносен дълг, по който длъжникът е направил частично плащане. Нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД урежда хипотезата на съществуване на две и повече еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да ги покрие всичките. Законодателно е употребен терминът "лихви", но се има предвид т. нар. възнаградителни лихви, като напр. уговорените по договор за заем за потребление по чл. 240, ал. 2 ЗЗД, какъвто е настоящия случай. Едновременно с това законът разглежда и законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Задължението за лихва, когато е уговорено по заема за потребление представлява възнаграждение за ползването на паричната сума. Лихвите са граждански плодове и имат, както акцесорен характер, така и относителна самостоятелност. Заплащането на тези лихви не е обвързано с неизпълнение на главното задължение - уговорените лихви по заема се дължат и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа.Затова тези лихви са възнаградителни.

Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение - при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона с цел да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване - чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата.

Съобразно това разграничение при наличието на задължение, произтичащо от главница и договорни лихви, на падежа длъжникът следва да плати главницата и съответната лихва. Ако страните не са уговорили поредност при плащането им, а изпълнението не е достатъчно, погасяването настъпва по силата на закона - първо лихвите и след това главницата. Именно в този случай приложение намира правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Но задължението за плащане на определена парична сума, когато не съществува уговорка за договорна лихва, е платимо на падежа, без да се дължат лихви на кредитора. При неточно изпълнение за длъжника съществува риск кредиторът да претендира заплащане и на вреди, но липсва определеност на размера на това обезщетение, тъй като то е поставено в зависимост от периода на забавата. В този смисъл законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение. Тя се дължи само при поискване и няма характер на лихва като възнаграждение за изпълнение на договорни задължения.

Следователно, погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД настъпва при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора или от закона и имащо характер на възнаграждение. Присъденото вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция и не следва да се квалифицира като лихва по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Поредността в погасяването му, когато се дължи наред с друго еднородно задължение, се определя по правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД - когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното частично плащане, първо се погасява главницата като най - обременителното за него задължение.

Съобразно тези разсъждения, следва да се приеме, че и акцесорната претенция за присъждане на направените в хода на заповедното производство съдебно - деловодни разноски, които зависят от изхода на повдигнатия пред съда спор, т.е. последица са от уважаването на съдебно предявеното вземане, респ. на заявлението по чл. 410 ГПК, не са разноски по смисъла на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и спрямо тях това правило е неприложимо. Редът за присъждането им е специален и се урежда от процесуалния /чл. 78 ГПК/, а не от материалния закон. Те не са определени отнапред, зависят от развитието на производството, от представените в тази връзка доказателства и преди всичко от изхода на спора по главното вземане. Те не са, нито ликвидни, нито изискуеми - ще бъдат определени по основание и размер, съответно присъдени едва с крайния съдебен акт. Освен това напълно е възможно, въпреки присъждането на главница и лихви, вземането за разноски да не бъде уважено - напр., защото не са представени доказателства за тях, не представляват съдебно - деловодни разноски и т.н. При всички положения обаче за длъжника - ответник не съществува задължение за разноски преди присъждането им от съда, /респ. установяването им от исковия съд по реда на чл. 422 ГПК/, поради което няма как с направеното в хода на процеса плащане да погасява несъществуващ към този момент дълг. Очевидно е следователно, че хипотезата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предполага уговорени от страните разноски, определени по основание и размер отнапред, за които длъжникът знае, в т.ч. и кога ги дължи - напр. нотариални такси за изповядване на сделка, възложени на една от страните по взаимна уговорка между тях.

В разглеждания случай и съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД платената сума погасява освен част от главницата и изцяло сумата от 158,16 лв. - лихва, представляваща печалба на дружеството, тъй като това по характер е възнаградителна лихва по смисъла на този текст от закона. Поради това претенцията за договорна лихва ще се отхвърли изцяло като погасена чрез плащане в хода на процеса. Така към настоящия момент от главницата остава дължима сумата от 610,16 лв. До този размер предявеният установителен иск ще се уважи, като за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 852 лв, искът ще се отхвърли поради настъпилото в хода на процеса частично плащане.

Според общите условия на договора, изрично и писмено приети от ответника - чл. 3, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноски, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени по договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането.

Несъмнено при това положение е, че предсрочната изискуемост е настъпила на 20.11.2016 г, тъй като това е падежната дата на втората непогасена вноска. Не са представени доказателства от страна на ищцовото дружество, че длъжницата е била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на заема, поради, което съдът счита, че отпуснатия заем е станал изискуем с настъпването на падежа на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план,   на 20.09.2017 г. т.е.към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК-23.10.2017 г. бил вече настъпил.

Затова се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от 20.09.2018 г. до 23.10.2018г, /за който краен период е подадено заявлението по чл. 410 ГПК/. Размерът на законната лихва, /изчислено чрез електронен калкулатор ЕПИ/ е 5,22 лв. за периода от 20.09.2017 г. до 11.10.2017 г., за периода от 20.11.2016 г. до 20.09.2017 г., до пълния претендиран размер от 77,22 лв. искът за признаване на установено, че се дължи мораторна лихва следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен, тъй като задължението не е станало предсрочно изискуемо, а изискуемостта му е настъпила автоматично с настъпването на падежа на последната вноска съгласно приетия между страните погасителен план.

В случая въпреки настъпилото в хода на процеса частично плащане, присъдената от заповедния съд законна лихва върху цялата главница ще се признае изцяло, тъй като тя касае период, предхождащ частичното погасяване на главницата. За присъдения в заповедта период забавата на длъжника е факт, който следва да бъде признат и от исковия съд.

Същото важи и за вземането за разноски в заповедното производство. В случая частичното плащане е настъпило далеч след издаване на заповедта, т.е. ответницата е станала причина за образуване на заповедното производство и сега не може да черпи права от собствената си забава. При определяне на размера на разноските, които ответницата дължи на ищеца съдът, обаче ще вземе предвид, че частично е уважена претенцията за мораторната лихва.

По сходни причини ответницата дължи направените в настоящото производство разноски, съобразно с уважената част на иска, към която са включени и частично платените от ответницата суми в хода на исковото производство.

Исковата молба е подадена на 23.10.2017 г, а частичното плащане е извършено на  11.05 и 11.06. 2018 г. т.е. ответницата с поведението си е дала повод за завеждане и на исковото производство, като продължение на заповедното и така е причинила допълнителни разноски на ищеца. Поради това тя ще отговаря за тях, но съразмерно на уважената част на претенцията за мораторната лихва, като ще бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 402,62 лв ., съставляваща сторени по делото разноски в исковото производство и сумата от 70,03 лв., съставляваща сторени в заповедното производство разноски. Ответницата не е сторила разноски в заповедното и исковото производство, нито е доказала такива. По изложените мотиви съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че ответницата П.И.С., ЕГН: ********** ***, дължи на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост”, Бизнес Парк София, сграда 14, сумата от 610,16 лв - дължим остатък от главница по Договор за потребителски заем № PLUS-13790335 от 08.09.2016 г., сумата от 5,22 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.09.2017 г. до 11.10.2017 г, ведно със законната лихва върху главницата от 23.10.2017 г - датата на подаване на заявлението, до окончателното плащане,  за които суми в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е издадена заповед № 3627 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 24.10.2017 г. по ч.гр.д. № 5482/2017 по описа на РС - Сливен, КАТО ОТХВЪРЛЯ установителните претенции в останалата им част - за установяване на вземане за главница за разликата над 610,16 лв. до пълния претендиран размер от 852 лв., както и за установяване на сумата от 158,16 лв., съставляваща възнаградителна лихва поради настъпило в хода на исковото производство частично плащане.

ОТХВЪРЛЯ установителната претенция за законна лихва за забава в останалата й част - за установяване на вземане за законна лихва за забава за разликата над 5,22 лв., до пълния претендиран размер от 77,22 лв., за периода от 20.11.2016 г. до 20.09.2017 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕНА И НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА П.И.С., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост”, Бизнес Парк София, сграда 14, сумата от 402,62 лв. - разноски по настоящото дело, съобразно с уважената част на иска, към която са включени и частично платените от ответницата суми в хода на исковото производство и сумата от 70,03 лв. разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС - Сливен в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: