ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /27.09.2022 г.
Административен съд - Русе, четвърти
състав, в закрито
заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година, в
състав
Съдия: Диана Калоянова
като провери докладваното адм. дело № 422 по описа на съда за 2022
г., за да се произнесе, прецени следното:
Производството е по реда
на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) и във връзка с чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на „Деид
24“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, пл.
„Свобода“ № 7, вх. 1, ет. 1, ап. 2, представлявано от Д. И. С. – управител и
адрес за призоваване гр. Русе, ул. „Александровска“ № 10, вх. 1, ет. 1, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
22-1085-000533/12.09.2022 г., издадена от началник група към ОД МВР - Русе,
Сектор „Пътна полиция" – Русе. С обжалваната заповед, на основание чл. 171, т. 2А, буква А от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), на дружеството е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) Прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство за срок от 6 месеца до една година, а именно за 6 месеца. ПАМ е
наложена спрямо специален автомобил „Мерцедес Актрос“ рег. № Р****КН, собственост на дружеството, като
са отнети регистрационните табели на автомобила.
С подадената жалба вх. №
3832/27.09.2022 г. жалбоподателят е предявил искане за спиране на
предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ.
Съдът, след като се
запозна с доказателствата по административната преписка, намира от фактическа и
правна страна следното:
Искането за спиране, е процесуално
допустимо, като подадено в срок, от активно легитимирано лице, с правен
интерес и е съединено с оспорване на издадената ЗППАМ, т. е. във висящ процес
по оспорване на заповедта. Разгледано по същество, искането е неоснователно
по следните съображения:
Съгласно приложимата
разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на
ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното
изпълнение на определена категория актове, той презюмира съществуването на
една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно
презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи
предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният
закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата,
поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се
прилага нормата на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 от АПК.
Съдебният състав, който
разглежда по реда на чл. 166, ал. 2 от АПК искане за спиране изпълнението на
актове, постановени на основание чл. 172 от ЗДвП, следва конкретно да прецени дали
незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на
адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл.
60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното
изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително
изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на
оспорващия.
Доказателствената тежест
за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на
жалбоподателя е негова. За да бъде спряно предварителното изпълнение,
жалбоподателят следва да заяви и да докаже вида и вероятността за настъпване на
твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни
като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по
закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима
вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.
В случая жалбоподателят
излага аргументи относно незаконосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт, обсъжда липсата на основания за налагане на ПАМ, както и събраните
в хода на административното производство доказателства.
Като причини за спиране на предварителното изпълнение на административния
акт в жалбата е посочено, че процесната ЗППАМ причинява на дружеството
значителни вреди, тъй като дружеството е транспортно предприятие, притежаващо
Лиценз на Общността № 18289 и извършва международен превоз на товари с
процесния автомобил. Твърди се, че „Принудителното
прекратяване на регистрацията за срок от шест месеца ще изведат превозното
средство от реален икономически оборот, причинявайки по този начин значителна
вреда на дружеството, която може да се окаже и трудно поправима в настоящата
сложна икономическа обстановка.“
Съдът намира така изложените доводи за общи и недоказани по
какъвто и да било начин. Въз основа на това може да се направи извод, че с
искането за спиране изпълнението на оспорената заповед не се въвеждат конкретни
аргументи какви по вид и размер вреди биха настъпили от неползването на
автомобила за срок от 6 месеца и в какво точно ще се изразяват тези вреди. Представения
Лиценз № 18289 за международен
автомобилен превоз на товари за чужда сметка срещу възнаграждение не е
обвързан с конкретно превозно средство, нито с конкретно лице, което да
управлява превозното средство. Не са ангажирани доказателства каква част от
стопанската дейност на дружеството се реализира именно с автомобила, чиято
регистрация е прекратена.
Отделно от това, фактът,
че превозното средство е управлявано от неправоспособен водач (което е
установено при извършената проверка на 12.09.2022 г. от компетентни органи), и
за което на дружеството в качеството му на собственик на автомобила е наложена
ПАМ, значително надделява като обществена опасност (застрашава живота и
здравето на неограничен и неопределяем кръг лица) над причините, изтъкнати от жалбоподателя
относно искането за спиране изпълнението на процесната ПАМ.
Доводите на жалбоподателя,
релевирани в жалбата не доказват и не водят до извода, че предварителното
изпълнение на заповедта ще причини значителни или трудно поправими вреди в
патримониума на собственика на превозното средство. По посочените съображения,
съдът приема искането за неоснователно и следва да го остави без уважение.
Предвид гореизложеното и
на основание и чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 171,
ал. 6 от ЗДвП, Административен съд – Русе, четвърти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
искането на „Деид
24“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, пл.
„Свобода“ № 7, вх. 1, ет. 1, ап. 2, представлявано от Д. И. С. – управител и
адрес за призоваване гр. Русе, ул. „Александровска“ № 10, вх. 1, ет. 1 за
спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № 22-1085-000533/12.09.2022 г.,
издадена от началник група към ОД МВР - Русе, Сектор „Пътна полиция" –
Русе.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: