Производството се движи по реда на § 4,ал.1 от ПЗР на АПК,във вр. с чл.33 и следващите от ЗАП,във връзка с чл.118 от КСО. Пред Кърджалийския окръжен съд е депозирана жалба от Неделчо Ангелов Василев от гр. Крумовград,с ЕГН **********,насочена против решение № 16/14.11.2006 г. на Директора на РУ”СО”,гр. Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № 1557/04.10.2006 г. на длъжностното лице по “Пенсионно осигуряване” при РУ”СО”, гр. Кърджали,и е отхвърлена депозираната от жалбодателя,административна жалба, като неоснователна и недоказана. В настоящата жалба се твърди,че атакуваното решение е незаконосъобразно. Изтъкват се съображения,че при издаването на атакувания индивидуален административен акт е нарушен материалния закон. Изводът на административния орган,че трудовият стаж на жалбодателя бил зачетен като такъв положен при условията на трета категория труд,бил необоснован и се опровергавал от представените по делото доказателства. Жалбодателят твърди,че положения от него за времето от 01.01.1966 г. до 07.06.1979 г.,на длъжност “машинен монтьор” в Обувна промишленост с шифър **********,труд, е при условията на втора категория съгласно ПКТП /отм./ Жалбодателят твърди също,че с оглед изложеното е следвало административният орган да му отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68,ал.1 и § 4 ,ал.1 от ПРЗ на КСО и чл.68,ал.4 от КСО,тъй като били налице предпоставките за това –положения от него труд в размер на 15 години с извършено приравняване на трудовия му стаж,положен в “Хан Крум” АД,гр. Крумовград,като втора категория,отговарял на условията на цитираните разпоредби,като към момента на подаване на молбата за това бил навършил 57 годишна възраст. Жалбодателят моли съдът да постанови своя съдебен акт,с който отмени атакуваното решение,изцяло,като постановено при неправилно приложение на материалния закон и върне преписката на административния орган за решаване на спора по същество със задължителни указания за прилагането и тълкуването на закона,ведно с всички законови последици от това. В съдебно заседание,жалбодателя,чрез процесуалния си представител,поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски. Ответникът,Директорът на РУ”СО”,гр. Кърджали, чрез своя процесуален представител,оспорва жалбата и моли съда същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Представителят на Окръжна прокуратура,гр. Кърджали,счита жалбата за основателна,поради което намира,че същата следва да бъде уважена. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, приема следното: От приложеното заверено копие от разпореждане № 1557/04.10. 2006 г. на длъжностното лице по “Пенсионно осигуряване” ,се установява ,че на Неделчо Ангелов ,жалбодател в настоящото производство е изменено разпореждане № 9/26.07.2002 г. и всички последващи го ,като му е определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ,считано от 17.04.2002 г. пожизнено по чл.68 ,ал.1-3 от КСО, при осигурителен стаж за ІІІ-та категория труд в размер на 47 г.,11 мес., 05 дни,за времето 01.01.1987 г.-31.12.1989 г. и 01.01.1997 г. -16.04.2002 г., при индивидуален коефициент -1.080 ,в размер на 125.74 лв. От направената в разпореждането забележка се установява,че положеният от жалбодателят труд не е приет като такъв положен при ІІ категория,тъй като изпълняваната от последния длъжност “машинен монтьор” не попадала в записа на т.31,б.”б” от ПКТП /отм./,отнасящ се за обувната промишленост, поради което за периода 01.01.1966 г. – 07.06.1979 г., положения от лицето осигурителен стаж следва да бъде категоризиран по т.66 от правилника като ІІІ категория. По повод на депозирана в срок от Василев ,жалба с вх.№ 15173/19.10.2006 г.,Директорът на РУ”СО”,гр. Кърджали, с решение № 16 / 14.11.2006 г. е потвърдил атакуваното разпореждане № 1557/04.10.2006 г. на длъжностното лице по “Пенсионно осигуряване” при РУ”СО”-Кърджали,и е отхвърлил жалбата срещу същото като неоснователна и недоказана. Директорът на РУ”СО”-гр. Кърджали е изложил мотиви в аспекта на това,че посоченият от осигурителя шифър ********** и длъжност “машинен монтьор”,липсвали в списъка на професиите по т.31”б” от ПКТП /отм./ в обувната промишленост,а се отнасяли за кожухарската промишленост /при суха обработка на кожи/,която дейност не съответствувала на вида дейност на осигурителя. ` По делото е прието като доказателство и заверено копие от Удостоверение № 353/29.09.2006 г. /УП 3/ на “Хан Крум” АД,гр. Крумовград,от което се установява ,че за периода 01.01.1966 г. до 07.06.1979 г.,или общо 13 години,05 месеца и 06 дни,жалбодателят Василев е положил труд на длъжност “машинен монтьор” / механик, техник/, с шифър ********** . По делото беше направена справка и беше прието заверено копие-извлечение от Списък на професиите и специалностите от леката промишленост за прекатегоризиране на труда при пенсиониране съгласно ПМС № 61/04.06.90 г.,изм. и доп. с ПМС № 70/05.07.90 г. на Федерацията на синдикалните организации от леката промишленост и Комитета по труда и социалното осигуряване,от който се установява,че в т.2 - Обувна промишленост - като ІІ категория труд по § 6,т.31 б от 61 ПМС ,б. Е- Общи длъжности , е предвиден труда,положен на длъжност “машинен монтьор ”, с шифър ********** . По делото е прието като доказателство заключение,изготвено по назначената съдебна експертиза ,от което ,а и от разпита на вещото лице,извършен непосредствено в съдебно заседание,се установява,че в ÷итирания в предходния абзац,списък,предявен на вещото лице,кодовете на професията “монтьор” в кожарската и обущарската промишленост са едни и същи- **********.Изхождайки от това вещото лице счита,че трудът ,полаган от изпълняващия длъжността “машинен монтьор” в обувното производство,със шифър на професията -********** и длъжността “монтьор” при суха обработка на кожи са идентични и са полагани в условията на втора категория труд,съгласно § 6, т.31б от 61 ПМС. Последното навеждало вещото лице на извода,че трудът,полаган от изпълняващите длъжността “машинен монтьор” и при двете производства е идентичен. В хода на тези констатации,съдът изгради своето становище : Жалбата като подадена в срок и от легитимирано да обжалва лице,е допустима,поради което същата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна. Не се спори по делото,че за периода 01.01.1966 г. до 07.06.1979 г.,или общо 13 години,05 месеца и 06 дни,жалбодателят Василев е положил труд на длъжност “машинен монтьор” с шифър ********** при осигурителя “Хан Крум” АД-Крумовград / в периода 1972-1988 г. в Обувна фабрика “Хан Крум”,а в периода 1988-1989 г. в Обувен завод “Хан Крум”/. Безспорно е обстоятелството,че и жалбодателят е имал навършени 57 години към момента на подаването на заявление за отпущане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст . Безспорно по делото и обстоятелството ,че трудът положен на длъжност “машинен монтьор” в кожарската промишленост ,при суха обработка на кожи, с шифър 100 100 1087,е такъв положен при ІІ категория. Спорът в настоящото производство се разпростира върху това е ли е втора категория така положения от жалбодателя Василев,труд на длъжност “машинен монтьор” , с шифър 100 100 1087, но в обувната промишленост , при осигурителя “Хан Крум” АД-Крумовград /обувно предприятие/. Съгласно разпоредбата на чл. 31б /ДВ, бр. 49 от 1990 г. / от раздел ІІ на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./, в кожаро-кожухарска, обувна, коженогалантерийна и каучуково-обувна промишленост “,от ІІ категория се зачита при пенсиониране трудът на работниците,работили при специфични условия на труд в обувната и кожено –галантерийната промишленост,свързана с работа с лепила на база органични разтворители. В аспекта на изложеното вещото лице недвусмислено установява,че кодовете на професията “машинен монтьор” в кожарската и обущарската промишленост са едни и същи,която пък констатация от своя страна води до извода, че условията на труд са идентични. А според т. 67 ПКТП (отм.) трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен трудът , щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. В подкрепа на казаното е и приетия по делото Списък на професиите и специалностите от леката промишленост за прекатегоризиране на труда при пенсиониране,съобразно който в т.2 - Обувна промишленост - като ІІ категория труд е определен труда на работниците по т.31 б / ПМС № 61/04.06.90 г. - ДВ бр.49 / 90 г. /,положен на обща длъжност “машинен монтьор ” с шифър **********. В аспекта на изложеното е и константната съдебна практика,в частност решение № 3249/07 г.,постановено по адм.д. № 11816/06 г. по описа на ВАС,VІ отделение. Или казано с други думи следва трудът,положен от жалбодателя Василев за периода 01.01.1966 г. до 07.06.1979 г. ,в размер на 13 години,05 месеца и 06 дни, на длъжност “машинен монтьор” с шифър **********, при осигурителя “Хан Крум” АД-Крумовград,да бъде причислен към втора категория труд. Като съобрази този извод,осигурителният орган следва правилно да тълкува и приложи разпоредбата на § 4,ал.1 от ПЗР на КСО, правото на прилагане на която принадлежи на него. Ето защо съдът намира, че подадената жалба е основателна,който извод закономерно води до отмяна на атакуваното с нея ,решение. И при този изход на делото,следва да бъде осъден административния орган- РУ”СО”-Кърджали да заплати на жалбодателя направените в производството разноски в доказания общ размер от 360 лв.,от които 300 лв. адвокатски хонорар и 60 лв. възнаграждение за вещо лице. Водим от изложеното и на основание чл.42, ал.1 от ЗАП във връзка с чл.118, ал.2 от КСО, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 16 / 14.11.2006 г. на Директора на РУ”СО”,гр. Кърджали,с което е потвърдено разпореждане № 1557/04.10.2006 г. на длъжностното лице по “Пенсионно осигуряване” при РУ”СО”,гр. Кърджали и е отхвърлена подадената срещу същото разпореждане,жалба,и ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на Неделчо Ангелов Василев от гр. Крумовград,с ЕГН **********,за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,при което се съобрази гореизложеното. ОСЪЖДА РУ”СО”,гр. Кърджали да заплати на Неделчо Ангелов Василев от гр. Крумовград,ул.”Беломорска” № 11,с ЕГН **********,със съдебен адрес гр. Кърджали,бул.”Беломорски” ,бл.”Арда” ,вх.”Б”,ет.1,ап.19,направените по делото разноски в размер на 360 лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |