РЕШЕНИЕ
№ 403
гр. Сливен, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. В.а
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20232230103860 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сума в размер на 20771.90 лв., представляваща дължима
неустойка от 10% по чл. 32 от договор от 03.10.2022 г. за незаплатени в срок
суми по 11 бр. фактури на обща стойност 207719,04 лева. В исковата молба
ищецът твърди, че след няколко месечни преговори ищцовото дружество е
предоставило на ответното такова произведени от ищеца комбинирани
фуражи и на 03.10.2022 г. страните са сключили договор, по силата на който
ищецът е произвеждал, продавал и доставял на ответното дружество фуражи,
а ответното дружество е купувало и получавало комбинирани фуражи на
отложено плащане. Посочено е, че са договорени срокове за заплащане на
всяко задължение по фактура, както и максимален размер на стоков кредит/
до 300 000 лв., съобразно чл. 17 от договора/. През първите няколко месеца
ответното дружество заплащало в срок задълженията си, но впоследствие
ищцовото дружество в знак на добра воля е предоставило удължен 60 дневен
срок за заплащане на фактурите. Посочено е, че в чл. 32 от договора е
предвидено, че ако ответното дружество не изпълни задължението в срока по
чл. 15, ал. 4, то дължи на ищцовото дружество неустойка в размер на 10 % от
стойността на незаплатената сума по съответната фактура.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответното
дружество да заплати на ищцовия търговец сумата от 20771.90 лв.,
представляваща дължима неустойка по чл.32 от договора по изрично
посочените 11 бр. фактури. Общият размер на претендираната неустойка е
1
формиран като сума по следния начин: 2016.64 лв. - неустойка по фактура
№**********/17.01,2023г., представляваща 10% от стойностга й от 20166.36
лв.: 1517.04 лева неустойка по факгура №**********/18.01.2023 г.,
представляваща 10% от стойностга й от 15170.40 лв.: 1366.51 лв. - неустойка
по фактура №**********/19.()1.2023г., представляваща 10% от стойностга й
от 13665.12 лв.: 1999.03 лв. - неустойка по факгура № **********/20.01.2023
г., представляваща 10% от стойността й от 19990.32 лева; 1883.63 лева -
неустойка по фактура №**********/20.01.2023 г., представляваща 10% от
стойността й от 18836.28 лв.: 2068.37 лв. - неустойка по фактура №
**********/23.01.2023 г., представляваща 10% от стойността й от 20683.68
лв.: 1910.93 лв. неустойка по фактура № **********/27.01.2023г..
представляваща 10% от стойността й от 19109,28 лв.; 2058.53 лв. неустойка
по фактура № **********/30.01.2023 г., представляваща 10% от стойността й
от 20585.28 лв.: 1979.81 лв. - неустойка по фактура №
**********/03.02.2023г.. представляваща 10% от стойността й от 19798.08
лв.: 1981,77 лв. - неустойка по фактура № **********/07.02.2023г..
представляваща 10% от стойността й от 19817.76 лв.: 1989.64 лв. - неустойка
по фактура №**********/20.02.2023г.. представляваща 10% от стойността й
от 19896.48 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване
на исковата молба в съда до окончателното погасяване на вземането.
В едномесечния срок е постъпил отговор от ответното дружество, с
който са направени възражения, че клаузата на чл. 15, ал.4 от договора не
обвързва страните, с оглед твърденията на ищцовото дружество, поради
което е неприложима разпоредбата на чл. 32 от Договора. Посочено е, че на
ответното дружество не е известна датата на издаване на фактурите и
ответното дружество е заплатило дължимите главници по процесните
фактури в 60 дневен срок от получаването им. Твърди се, че клаузата за
плащане противоречи на чл. 303а, ал.3 от ТЗ и срокът за плащане следва да
тече от датата на получаване на фактурата, а не от датата на издаване.
Посочено е, че при 60 дневен срок за плащане забавата на ответното
дружество е твърде кратка и неизпълнението на задължението за плащане е
незначително с оглед интереса на кредитора. Изрично е посочено при 60
дневен срок каква е забавата за заплащане на всяка фактура и срокът за
забавата е незначителен с оглед интереса на кредитора. Твърди се, че
формулировката в чл.32 от Договора е предвидено, че размерът на
неустойката е 10% от размера на непратената сума, а задълженията на
ответното дружество са изцяло платени и условието за определяне на
неустойката е отпаднало. Молят да се отхвърли иска, като неоснователен и
недоказан.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
пълномощник, който моли съда да уважи иска в пълен размер.
Ответното дружество не изпраща представител, но с молба молят съда
да отхвърли исковите претенции, като недоказани.
2
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно, че между ищцовото и ответното дружество бил сключен
договор за покупко- продажба на комбинирани фуражи на отложено плащане,
като са били договорени срокове за плащане на всяко задължение по фактура,
както и максимален размер на стоков кредит. Ищцовото дружество „Зара
фуражи" АД е предоставило авансово на ответника „Свиком" ЕООД,
произведени от него комбинирани фуражи, на 03.10.2022г., по силата на
договор, въз основа на който ищецът е произвеждал, продавал и доставял, а а
ответното дружество „Свиком" ЕООД купувал и получавал комбинирани
фуражи на отложено плащане, като са договорени срокове за плащане на
всяко задължение по фактура, както и максимален размер на стоков кредит
(до 300000 лева, съобразно чл. 17 от договора).
Съдът приема за установен, че срока за задълженията произтичащ от
чл.15, ал. 4 от Договора първоначално е бил 30 дни от датата на издаването й,
а в последствие страните са договорили на добра воля срок от 60 дни.
С представените по делото писмени доказателства, ищцовото
дружество, доказва, че ответника е изпаднал в забава за общо 11 брой
фактури. Приложени са фактурите към настоящото производство, както и 11
брой пропуски за извозване, които се отнасят по горепосочените фактури.
Безспорно се установи и доказа, че е налице дължимост в общ размер на
20771,90 лв., представляващи сума по дължими неустойки в размер на 10 %
по чл. 32 от Договора за продажба от 03.10.2022 г., относно незаплатени суми
по фактури в срок на обща стойност 207 719.04 лв.
Следователно от действието на договора ответникът „СВИКОМ" ЕООД
е заплащал в срок задълженията си по издадените от ищеца фактури за
произведените и доставени количества комбинирани фуражи-предмет на
стоковия кредит. Въпреки, че страните са договорили в чл.15, ал. 4 от
договора срок за плащане на всяка фактура до 30 дни от датата на издаването
й, ищецът "ЗАРА ФУРАЖИ" АД в знак на добра воля е предоставил (видно
от съдържанието на приложените към исковата молба и приети като
доказателства фактури) допълнителен срок от още 30 дни за заплащането на
всяка фактура (т.е. на практика срок от 60 дни от датата на издаването й).
Дори й при този двойно удължен от ищеца срок за заплащане се е стигнало до
забава в плащането от ответнното дружество на следните фактури ,
придружени със съответните пропуски за извозване до първия клиента по
фактура №**********/17.01.2023 г. за закупен фураж с наименование
„Прасета Гроуер/гp", количество 20620 кг. на стойност от 20166.36 лв. е вкл.
ДДС (към тази фактура прилагаме пропуск за извозване №
**********/17.01.202З г.) с крайна дата на плащане, посочена във фактурата -
18.03.2023 г. е платено на 20.03.2023 г. (видно от приетите като доказателства
преводно нареждане от същата дата и счетоводни справки); по фактура №
**********/18.01.2023 г., за закупен фураж с наименование –„Прасета
3
Гроуер/гр", количество - 12900 кг. на стойност от 15170.40 лева с вкл. ДДС
(към тази фактура е приложен и приет като доказателство пропуск за
извозване № **********/18.01.2023 г.), с крайна дата на плащане, посочена
във фактурата - 19.03.2023 г. е платено на 24.03.2023 г. (видно от приетите
като доказателства преводно нареждане от същата дата и счетоводни
справки): по фактура №**********/19.01.2023 г.. за закупен фураж с
наименование -„Прасета Гроуер/гр", количество - 11620 кг., на стойност от
13665.12 лева с вкл. ДДС (към тази фактура е приложен и приет като
доказателство пропуск за извозване № **********/19.01.2023 г.). с крайна
дата на плащане, посочена във фактурата - 20.03.2023 г. е платено на
07.04.2023 г. (видно от приетите като доказателства преводно нареждане от
същата дата и счетоводни справки); по фактура №**********/20.01.2023 г. за
закупен фураж с наименование -„Прасета Гроуер/гр", количество - 20440 кг.,
на стойност от 19990.32 лева с вкл. ДДС (към тази фактура е приложен и
приет като доказателство пропуск за извозване № **********/20.01.202З г.) с
крайна дата на плащане, посочена във фактурата - 21.03.2023г. е платено на
27.04.2023 г. (видно от приетите като доказателства преводно нареждане от
същата дата и счетоводни справки); по фактура № **********/20.01.2023 г. за
закупен фураж с наименование –„Прасета Гроуер/гр", количество - 19260 кг.
на стойност от 18836,28 лева с вкл. ДДС (към тази фактура прилагаме
пропуск за извозване № **********/20.01.2023 г.) с крайна дата на плащане,
посочена във фактурата - 21.03.2023 г. е платено на 27.04.2023 г. (видно от
приетите като доказателства преводно нареждане от същата дата и
счетоводни справки); по фактура №**********/23.01.2023 г. за закупен
фураж с наименование -„Прасета Гроуер/гр", количество - 21020 кг., на
стойност от 20683,68 лева, с вкл. ДДС (към тази фактура е приложен и приет
като доказателство пропуск за извозване № **********/23.01.2023 г.), с
крайна дата на плащане, посочена във фактурата - 24.03.2023 г. е платено на
27.04.2023 г. (видно от приетите като доказателства преводно нареждане от
същата дата и счетоводни справки), по фактура № **********/27.01.2023 г.,
за закупен фураж с наименование –„Прасета Гроуер/гр", количество - 19420
кг., на стойност от 19109.28 лева с вкл. ДДС (към тази фактура е приложен и
приет като доказателство пропуск за извозване № **********/27.01.2023 г.), с
крайна дата на плащане, посочена във фактурата - 28.03.2023 г. е платено на
27.04.2023 г. (видно от приетите като доказателства преводно нареждане от
същата дата и счетоводни справки), по фактура №**********/30.01.2023 г., за
закупен фураж с наименование –„Прасета Гроуер/гр", количество - 20920 кг.,
на стойност от 20585.28 лева с вкл. ДДС (към тази фактура е приложен и
приет като доказателство пропуск за извозване №**********/30.01.2023г.), с
крайна дата на плащане, посочена във фактурата - 31.03.2023 г. е платено на
27.04.2023г. (видно от приетите като доказателства преводно нареждане от
същата дата и счетоводни справки); по фактура №**********/03.02.2023г.. за
закупен фураж с наименование –„.Прасета Гроуер/гр" количество - 20120 кг.,
длъжникът дължи цялата й стойност от 19798,08 лева с вкл. ДДС (към тази
4
фактура прилагаме пропуск за извозване № **********/03.02.2023 г.), с
крайна дата на плащане посочена във фактурата - 04.04.2023 г. е платено на
27.04..2023 г. (видно от приетите като доказателства преводно нареждане от
същата дата и счетоводни справки); по фактура №**********/07.02.2023 г., за
закупен фураж с наименование -„Прасета Гроуер/гр", количество - 20140 кг.,
на стойност от 19817,76 лева с вкл. ДДС (към тази фактура е приложен и
приет като доказателство пропуск за извозване № **********/07.02.2023 г.), с
крайна дата на плащане, посочена във фактурата-08.04.2023 г. е платено па
27.04.2023г. (видно от приетите като доказателства преводно нареждане от
същата дата и счетоводни справки): по фактура № **********/20.02.2023г.. за
закупен фураж с наименование -„Прасета Гроуер/гр". количество - 20220 кг.,
на стойност от 19896.48 лева с вкл. ДДС (към тази фактура е приложен и
приет като доказателство пропуск за извозване№**********/20.02.2023г.), с
крайна дата на плащане, посочена във фактурата - 21.04.2023г.. е платено
частично 4513,28 лева на 27.04.2023г. и понастоящем се дължи остатък от
15383.20 лева, което се установява от приетите по делото писмени
доказателства, а именно преводни нареждания от същата дата и счетоводни
справки.
Съгласно чл.32 от процесния договор, сключен между страните, е
налице клауза, съгласно която ответното дружество „Свиком" ЕООД не е
изпълнило в срока по чл.15, ал.4 от същия договор (до 30 дни от датата на
издаването й) задължението си за плащане, на която и да е фактура. издадена
по време на действието на договора, то същият дължи неустойка в размер на
10 % от стойността незаплатената в срок сума по съответната фактура.
От събраните по делото доказателства се установи и доказа, че
ответното дружество „Свиком" ЕООД не е изпълнило задълженията си в
договорения 30-дневен срок от издаването на всяка от горепосочените
фактури, но не го е сторил и в общо 60 дневния срок, предоставен му за
изпълнение от ищеца "ЗАРА ФУРАЖИ" АД и обективиран в съдържанието
на всяка от процесиите фактури.
От свидетелските показания в хода на производството се установи и
доказа,че от нейната ел. поща на свид. Енева, е изпращала на ел. поща на
ответното дружество, съобщения за периода 17.01.2023 г. до 20.02.2023 г.
както и всички фактури на ответната фирма. Разяснява подробно, че е бил
изпращан един екземпляр по шофьора в оригинал и той ги е предавал на
хората, които гледат животните-гледачите, но въпреки това, за да не стане
грешка изпращала и на счетоводителката по ел. поща, в която била приложена
фактурата свалена от компютъра копие на оригинала в PDF файл, като това
им било обичайната практика, и същата ги е разпечатвала на три екзепляра
като третия е оставал за тях. Фактурите обичайно са се връщали обратно, като
същите били изпратени с експедиционни бележки. Имало подпис на
получателя, но свидетелката твърди, че не знае кой са е подписвал.
От втория свидетел, свид. Ш., се установява, че за периода от
5
17.01.2023 г. до 20.02.2023 г. е шофьора във фирмата доставчик, който е карал
фуражите до ответното дружество ежеседмично. Излага че, имал уговорка
още от началото на поемането на длъжността шофьор, със Е., който му е
обяснил, че е съдружник и е шефа на отдела, който се отнася до
разствоварването и кантара, като по един и същи начин години наред е
предавал както документа от кантара, и всички други документи, съответно и
издадените фактури за дружеството. Обяснява, че Е. е подписвал само на
пропуска за превоз, като фактурата не се подписвала, съобразно правилата, а
Е. бил от години в дружеството ответник и е съдружник в него.
Съдът счита, че не е налице основание за неприложимост на клаузата на
чл.32 от Договора и договорената в същия този член неустойка е дължима, с
оглед безспорно установената по делото забава па плащането в срок на
задълженията по представените 11 броя фактури.
Намира, че е напълно неоснователно възражение на последния, че дори
при приложимост на клаузата на чл.32 от Договора, то клаузата на чл. 15, ал.4
от същия договор, в която страните са договорили срок за плащане от
издаването на фактурата, била нищожна.
Съдът счита, че разпоредба на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ е приложима само в
случаи, ако между страните не е уговорен срок за плащане, но в конкретния
случай има договорен такъв, посочен в разпоредбата на чл.303а. ал.1 от ТЗ, а
именно не повече от 60 дни за изпълнение на парично задължение. Няма
никаква пречка страните да договорят срокът за плащане да започва да тече
от датата на издаване на фактурите, още повече във всяка една от тях
коректно е посочена крайната дата на плащане, съобразена със срока от
съответната дата на издаването й.
Безспорно се установи и доказа, че процесните фактури не са заплатени
в предоставения от ищеца 60-дневен срок от издаването им, поради което
възражението на ответната страна остава без уважение.Аргумент за това
съдът намира в установеният факт, произтичащ от механизма на предаване на
фактурите, в деня на издаването на всяка една от процесиите фактури, ги е
получавал в същия ден от ищеца по два начина, подробно описани както и от
двамата свидетели. Така касиерката Т. М. Е. от ищцовото дружество, е
изпращала от личната си електронна поща titi kikiffahv.bg която на
електронната поща на *************@***.**, в деня на издаване на всяка една
от фактурите оригинала, като прикачен файл. Съдът приема за безспорно и
кореспондиращо с останалия доказателствен материал представената справка
от партидата на ответното дружество в Търговския регистър, от която е виден
адресът на използваната ел.поща за кореспонденция, както и разпечатки (11
броя) от електронната поща на служителя на ищцовото дружество - свидетеля
Т. М. Е., от които е видно изпращането и датата на издаването на всяка една
от процесиите фактури. Действително от горния десен ъгъл на разпечатките
на оригинал на 11 броя разпечатки на прикачени файлове-оригинали на
процесиите фактури се установява датата. Освен това същият свидетел
6
подробно обясни във връзка с всяка от процесиите фактури, че в деня на
издаването й се е осъществявал и доставката на фактурираната стока до гр.
Сливен, като за всяка доставка е разпечатвала и предавала на шофьора,
подписан екземпляр от съответната фактура, заедно с екземпляр от пропуска
за извозване (представени и приета като доказателства по делото са 11 броя
към всяка фактура) към всяка от фактурите, като последният документ
удостоверяващ получаването на стоката е връщан от шофьора, подписан от
представител на ответника. От друга страна свидетеля Н. Ш., който е шофьор
в ищцовото дружество, за което е представен и трудовият му договор и
допълнително споразумение. Същият изясни механизма на връчване на
представител от ответното дружество на фактурите в деня на издаването им и
при доставката на фактурираната стока на място в същия ден в
свинекомплекса на ответника. В тази насока са и свидетелските показания на
свид. Ш., подробно коментирани и по-горе.
Що се касае до направеното възражение от ответната страна, че
съобразно разпоредбата на чл.301 от ТЗ „Когато едно лице действа от името
на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването." По тези
съображения, съдът намира че ответното възражение касаещо това, че стоката
е получена от лице без представителна власт са напълно неоснователни, тъй
като това е била обичайната практика на двете търговски дружества години
наред. Освен това няма по делото доказателства ответното дружество да се е
противопоставяло на действията на лицето, което обичайно е доставяло
стоката и фактурите и пропуск за извозване.
Посочената разпоредба на ТЗ прави всички евентуални възражения на
ответника затова, че стоката е получена от лице без представителна власт
неоснователни, предвид обстоятелството, че 10 от процесиите фактури са
заплатени цялостно, а последната от 20.02.2023г. - частично, т.е. ответникът
не само, че не се е противопоставил на действията на лицето получило в
свинекомплекса в гр. Сливен, посочената в процесиите фактури стока, но и
чрез плащане по същите фактури е потвърдил действията му.
На следващо място съдът намира за напълно неоснователно
релевираното в процеса възражение за липса на подпис на представените
екземпляри от процесиите фактури, с оглед измененията в Закона за
счетоводството, съгласно които подписа и печата не са задължителни
елементи от фактурата.
Следва да приемете за неоснователни и възраженията за крайно
незначителното неизпълнение с посочените дни на забава в плащането за
всяка фактура, за да се дължала неустойка, както и липса на вреди за
ищцовото дружество, позовавайки се на това, че ответното дружество е
крупен търговец.
На следващо място, с оглед възраженията на ответника, затова че
неустойката от 10% не се дължала или била твърде голяма санкция при
7
положение, че според него всички фактури вече били заплатени от
представените доказателства е видно, че по тази от 20.02.2023г. има
незаплатен остатък. За да възникне правото да се претендира договорната
неустойка на основание чл. 32 от договора, следва ответникът да се явява
неизправна страна поради неизпълнение на задължението му за заплащане на
продажната цена по всяка от процесиите фактури в договорения между
страните срок. Действително по делото се събраха доказателства за
неспазването на уговорения срок за плащане, което е предпоставка за
уважаване на иска за неустойка. Видно е в случая, че съконтрахентите са дали
превес на санкционната функция на процесната неустойка но чл. 32 от
договора, целяща да накаже ответника/купувач именно за неспазване на
крайния договорен срок, до който той е следвало да плати всяка една от
процесиите фактури - неизпълнение, което при самото сключване на сделката
по общо съгласие на страните е прието за значително спрямо интересите на
ищеца/продавач. Поради това и продължителността на длъжниковата забава,
с която е аргументирано становището за недължимост или прекомерност на
неустойката, е въобще ирелевантна. В този смисъл е съдебната практика,
обективирана в Решение № 112 от 02.12.2013 г. по търг. д. № 426/2012 г. на
Върховен касационен съд, в което производство е разгледан казус с
еднодневна забава в изпълнението на задължението. По отношение
дьлжимостта на неустойката и при наличието на изпълнение, което е неточно
по отношение договорените от страните по договора условия (в нашия случай
по отношение срока на плащане), сочим като съдебна практика и Решение №
50044 от 12.01.2023 г. по т. д. № 92 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
тър. отделение.
На следващо място при търговските сделки, сключени между търговци
(каквато е процесната сделка, обективирана в договора от 03.10.2022г.),
неустойката не подлежи на намаляване поради прекомерност, съобразно
разпоредбата на чл.309 от ТЗ. Законодателят е изключил възможността за
частично освобождаване от отговорност на длъжника, съгласно чл.92, ал.2.
пр.1 от ЗЗД, а съобразно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД вредите не е
нужно да бъдат доказвани. В този смисъл е и съдебната практика,
обективирана в цитираното от ищцовата страна Решение № 4 от 25.02.2009 г.
по търг. д. № 395/2008 г. на Върховен касационен съд, а именно:
„Изключването на прекомерността, като основание за намаляване на
неустойката, сочи на законодателна воля за придаване на наказателна
функция на неустойката по търговските сделки между търговци. Правата и
задълженията в отношенията между търговци възникват на основание на
свободното договаряне и при презумпция за добросъвестност на страните.
Справедливостта, като общо правно правило и конкретното й проявление и
разбиране за всяка от страните, принципно е предоставена за регулиране от
съдоговорителите. Разпоредбата на чл.309 от ТЗ е императивна и действието
й не би могло да бъде дерогирано от търговците, поради което сключвайки
търговска сделка същите са със съзнанието, че уговорената неустойка не би
8
могла да бъде намалявана.". В Решение № 39 от 04.08.2009 г. но търг. д. №
526/2008 г. на Върховен касационен съд е прието следното: ..Разпоредбата на
чл. 309 ТЗ е императивна, при което положение сключвайки търговска сделка
страните са наясно, че уговорената неустойка не може да бъде намалена,
поради прекономерност независимо от размера на претърпените вреди".
Следователно предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 92,
ал.1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото
дружество сумата от 20771,90 лева представляваща неустойка от 10 % по чл.
32 от договор от 03.10.2022 г. за незаплатени в срок суми по фактури на обща
стойност 207719,04 лева, разгледан по същество се явява основателен и
доказан.
Аналогично се поставя въпросът и по отношение направеното от
ответника възражение за нищожност на процесната клауза поради
прекомерния й размер. Както вече беше посочено, в случая нарастването на
размерът на неустойката се дължи не на завишената база за изчислението й, а
на продължителния период на неизпълнение от страна на длъжника, което на
да обоснове твърдяната нищожност на клаузата чл. 15, ал.4 от Договора
поради накърняване на добрите нрави. Неоснователно с оглед данните по
делото се явява и поддържаното на становище за недействителност на
клаузата поради неопределеност на базата за начисляването на неустойката.
С рзпоредбата по чл. 92, ал.1 съгласно когато неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват законодателят е уредил две
от функциите на неустойката, а именно обезпечителна и обезщетителна. Като
форма на договорната отговорност, обаче, несъмнено е, че неустойката има и
санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона е допустима
предвид договорната свобода по чл.9 ЗЗД и границите на същата. Тази
наказателна функция на неустойката намира приложение тогава, когато
размерът на същата е по- голям от размера на претърпените от кредитора
вреди, като неин коректив е предвидената в чл. 92, ал. 2 от ЗЗД възможност за
намаляването при прекомерност, когато е неприложима забраната по чл. 309
от ТЗ, така и възможността за прогласяването и за нищожна при
несъответсвие с добрите нрави – морална категория, съпътсваща развитието
на обществото на даден негов етап. В конкретния случай забавеното
неизпълнение на поетото задължение е основание за ангажиране на
предвидената за това неустойка.
Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, беше
установено, че предявените искове, са изцяло основателни.
С оглед изхода на процеса, съдът следва да присъди разноски на
ищцовото дружество, които следва да се заплатят от ответното дружество в
размер на 4200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и държавна
такса в размер на 830, 90 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СВИКОМ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Сливен, кв. Индустриален, представлявано от управителя
Н. Й. С. ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАРА ФУРАЖИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управлението: гр. Стара Загора, кв. „Кольо Ганчев“,
Фуражен комплекс край околовръстно шосе, представлявано от
Изпълнителните директори Н. В. Ш. и И. В.а Ш.а, сумата в размер на
20771,90 лева (двадесет хиляди седемстотин седемдесет и един лев и
деветдесет стотинки), представляваща дължима неустойка от 10% по чл. 32
от договор от 03.10.2022 г. за незаплатени в срок суми по фактури на обща
стойност в размер 207719.04 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на входиране на исковата молба – 02.10.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „СВИКОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Сливен, кв. Индустриален, представлявано от управителя
Н. Й. С. ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАРА ФУРАЖИ“ АД, с ЕИК 123028159със
седалище и адрес на управлението: гр. Стара Загора, кв. „Кольо Ганчев“,
Фуражен комплекс край околовръстно шосе, представлявано от
Изпълнителните директори Н. В. Ш. и И. В.а Ш.а, сумата в общ размер на
5030,90 лв. (пет хиляди и тридесет лева и деветдесет стотинки), от които
4200 адвокатско възнаграждение и 830,90 лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10