№ 188
гр. Пазарджик , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201775 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ „Я.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. В., бул. „С.“ № 100 представлявано от управителя Н. Я. С., чрез
пълномощника адв. К.У. от ПзАК, против Наказателно постановление № 36-
0000610 от 27.10.2020 г. издадено от Директор на РД „АА“- Пловдив, с което за
нарушение на чл.24 ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС на основание
чл.178а ал.4 т.1 предл.1 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на
1 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че НП е
незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния закон, като
вмененото нарушение не е извършено, с оглед на което се иска неговата отмяна и
се претендират сторените разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага обосновани доводи
за незаконосъобразност на НП, поради което иска неговата отмяна. Прави искане
за присъждане на сторените разноски за заплатен адвокатски хонорар в полза на
1
дружеството-жалбоподател.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител. От същата е депозирано писмено становище, в което
са изложени съображения за законосъобразност на НП, като се иска неговото
потвърждаване. Не се претендират разноски, но се прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени
изложените в същата доводи и становищата на страните, съблюдавайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, прие за установено от следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с обжалваното НП, за това че
на 23.10.2019 г., в 00,01 часа, в гр. Пазарджик, в ОО „АА“ Пазарджик, като лице
по чл.16 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС (Наредбата), притежаващо
разрешение № 277/22.02.2018 г. за извършване на периодични прегледи за
проверка техническата изправност на ППС от ІІІ категория, при настъпила
промяна в обстоятелствата на 15.10.2019 г., на документите по чл.18 ал.1 т.6 от
Наредбата, а именно издаден нов сертификат ISO 9001:2015 от 15.10.2019 г., не е
уведомило писмено изпълнителния директор на ИА „АА“ чрез ръководителя на
съответното регионално звено до 24,00 часа на 22.10.2019 г. в 7-дневен срок от
извършване на промяната.
Нарушението било установено след подадено Заявление с рег. № 42-03-20-
2019 на 04.09.2020 г. в ОО „АА“- Пазарджик за промяна на обстоятелствата.
За така констатираното на 01.10.2020 г. св. Д.С.- инспектор в РД „АА“ гр.
Пловдив съставил срещу дружеството-жалбоподател АУАН № 275917, в
присъствието на пълномощник, надлежно упълномощен от управителя на
дружеството (л.20), на който бил предявен и връчен срещу подпис. В акта
пълномощникът на дружеството вписал че имал възражения за така
констатираното.
Въз основа на акта на 27.10.2020 г. било издадено атакуваното НП, което
било връчено на управителя на санкционираното дружество на 17.11.2020 г.,
видно от разписката към НП. Жалбата против последното е подадена надлежно от
упълномощен от управителя на дружеството адвокат чрез АНО до съда, която
2
била входирана в деловодството на ОО „АА“- Пазарджик на 20.11.2020 г., поради
което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от
лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на НП и пред компетентния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя-
св. Д.С..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които
по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея
възражения, а поради следното:
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че
дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му нарушение. Няма спор, че
ЕТ „Я.“ е лице по чл.16 от Наредбата, тъй като е ЮЛ регистрирано по ТЗ и
притежава валидно разрешение, издадено по надлежния ред за извършване на
периодични прегледи за проверка техническата изправност на ППС от ІІІ
категория. В този смисъл то е задължено по смисъла на чл.24 ал.1 от Наредбата
при настъпила промяна на обстоятелствата удостоверени с документите по чл.18
ал.1 т.4, 6-10 от Наредбата, да уведоми в 7-дневен срок директора на ИА АА чрез
ръководителя на регионалното звено- в случая ОО АА- Пазарджик. Разпоредбата
на чл.18 ал.1 т.6 от Наредбата,включва два документа- сертификат за внедрената в
контролно-техническия пункт система за управление на качеството по чл.11 ал.5,
издаден от орган по сертификация на системи за управление, акредитиран от
Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ или от чуждестранен
орган за акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за
взаимно признаване на Европейската организация за акредитация (European
Cooperation for Accreditation) за област сертификация на системи за управление и
декларация за стартирала процедура по издаване на сертификат за внедрената в
контролно-техническия пункт система за управление на качеството. С оглед
процедурата по сертифициране на внедрената система за управление на
качеството, а и от приетия по делото като писмено доказателство Сертификат №
22207/10/S/15.10.2019 г. (л10) става ясно, че този сертификат ISO 9001:2015 се
3
издава, за да удостоверени, че внедрената система за управление на качеството
при извършваната дейност на дружеството- технически прегледи на ППС
съответства на стандарт ISO 9001:2015. Този сертификат е необходим, за да се
издаде разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС. Валидността на сертификата зависи от
извършваните одити на системата на управление, които се извършват на шест
месеца и годишно, както и от цялостния преглед на системата на всеки три
години.
В конкретния случай първоначално сертификатът на дружеството-
жалбоподател е издаден на 26.10.2010 г. На 15.10.2019 г. е извършен цялостен
преглед на системата и е издаден процесния Сертификат № 22207/10/S, който е
валиден до 16.10.2022 г., когато системата на управление подлежи на нов
цялостен преглед. Казано с други думи на 15.10.2019 г. след извършения цялостен
преглед на системата за управление се издава нов сертификат, удостоверяващ
този цялостен преглед и резултата от него, а именно че системата на управление
съответства на стандарта, за да има валидност на сертифицирането й. Така
издадения нов сертификат следва да се счита за ново обстоятелство, което следва
да бъде заявено в ИА АА. Поради така изложеното и съдът не споделя
възражението на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че в
случая не бил издаден нов сертификат, тъй като такъв вече съществувал издаден
на 26.100.2010 г. с валидност 16.10.2022 г. и с последна промяна на 15.10.2019 г.
Самият факт на твърдяната и отразена във сертификата промяна на 15.10.2019 г.
сам по себе си сочи има настъпило ново обстоятелство във връзка с издадения
сертификат. Действително е налице валидност на сертификата до 16.10.2022 г., но
така издадения на 15.10.2019 г. сертификат, когато следва да бъде извършен нов
цялостен преглед на системата за управление.
На следващо място по делото се установи, че настъпилото ново
обстоятелство- издадения Сертификат № 22207/10/S/15.10.2019 г., е заявено от
дружеството-жалбоподател с подадено в ОО АА- Пазарджик заявление на
04.09.2020 г., тоест повече от десет месеца след изтичане на установения в
наредбата 7-дневен срок от извършването на промяната, който тече от 15.10.2019
г. и е изтекъл на 22.10.2019 г.
Съдът не споделя направеното от процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател възражение и за това, че в случая, тъй като в случая
4
била стартирана процедура по издаване на сертификат за внедрената в контролно-
техническия пункт система за управление на качеството, то уведомяването на ИА
следвало да бъде в 7-дневен срок след изтичане на шестмесечния срок от
стартирането на процедурата, при което нарушение би било налице едва след
28.02.2020 г., тъй като процедурата била стартирана на 21.08.2019 г. това
възражение не би било направено, ако се държеше сметка за това, че разпоредбата
на чл.18 ал.т.6 от наредбата визира, както се посочи по-горе два документа-
сертификат за внедрената в контролно-техническия пункт система за управление
на качеството и декларация за стартирала процедура по издаване на сертификат за
внедрената в контролно-техническия пункт система за управление на качеството.
Вярно е, че в разпоредбата е предвиден шестмесечен срок от стартиране на
процедурата по издаване на сертификат, в който лицето по чл.16 изпраща
заверено копие на получения сертификат в ИА, но имайки предвид, че се касае за
нарушение на чл.24 ал.1 от Наредбата, която е допълнена с разпоредбата на чл.18
ал.1, но само досежно новите обстоятелства които касаят документите посочени в
тази разпоредба, то в случая този шестмесечен срок е неприложим, тъй като
препращането към чл.18 ал.1 т.6 касае единствено двата документа, с които
настъпват нови обстоятелства. В случая е визиран единият от тях- издадения нов
сертификат и административното обвинение е именно за извършено нарушение-
неуведомяване на ИА за новите обстоятелства- издаването на новия сертификат, а
не за това, че е подадена декларация за стартирала процедура за издаване на
сертификат.
Поради изложеното до тук, обаче настоящият съдебен състав приема, че
конкретното деяние, въпреки че формално осъществява признаците на
административно нарушение съгласно дефиницията на чл.6 от ЗАНН,
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Задължението на
контролните органи към ИА АА да регистрират нарушението чрез съставяне на
АУАН не освобождава наказващият орган от задължението му да прецени
конкретната обществена опасност на деянието, която в случая е малозначителна,
поради което дружеството-жалбоподател следва да бъде освободено от налагане
на наказание, като бъде предупредено чрез законовия представител устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението ще бъде наложено
административно наказание.
На първо място по делото не са ангажирани доказателства от АНО, че
дружеството-жалбоподател е наказвано друг път за подобно нарушение или за
5
каквото и да е друго нарушение на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства. Вярно е, че срещу дружеството са съставени още 4 НП за
извършено нарушение от същия вид, което се установи от настоящия съдебен
състав служебно чрез справка в ЕИСС, но следва да се отбележи, че при
извършения съдебен контрол на същите, три от тях са били отменени, като едно
от съдебните решения е влязло в сила. Освен това няма спор в съдебната практика
и доктрина, че е налице извършено адм. нарушение само, когато има влязло в сила
НП, в какъвто смисъл е и практиката на касационната инстанция, като за пример
може да се посочи Решение № 247/19.03.2021 г. по КАНД № 100/2021 г. на Адм.
съд Пазарджик.
На следващо място следва да се посочи и това, че макар заявлението за
новите обстоятелства да е подадено с едно значително закъснение (повече от 10
месеца), то липсват доказателства това да е довело до някакви вредни последици.
Вярно е, че се касае за нарушение на формално извършване и не е необходимо
такива да са настъпили, но следва да се има предвид, че дружеството е заявило
новото обстоятелство, като е подало съответното заявление доброволно, макар и
със закъснение, но преди органите на ИА АА да са установили извършеното
нарушение и съставили АУАН, т.е. нарушението е отстранено от самото
дружество.
Макар принципно значимостта на обществените отношения, предмет на
защита с Наредбата, касаещи техническата изправност на ППС и безопасността на
движението по пътищата да е голяма, преценката за засягането на тези
обществени отношения с конкретното деяние, води до извода че процесното
нарушение само по себе си не е довело до съществено засягане на обществените
отношения регулирани от нарушената правна норма.
Всичко дотук навежда съда на извода, че нарушението е със значително по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. В случая са били налице предпоставките на чл.28 от
ЗАНН, тъй като с конкретното деяние не са засегнати съществено обществените
отношения регулирани с Наредбата и АНО е следвало да предупреди нарушителя
да изпълнява изискванията на същата за в бъдеще, още повече че предвидената
санкция в твърд размер от 1 000 лева се явява прекомерно тежка с оглед
конкретното деяние, като предупреждението според съда ще изиграе своята
6
превантивна роля по отношение на дееца в достатъчна степен, за да се въздържа в
бъдеще от извършването на други подобни нарушения, след като и преди това не
е извършвал такива.
Като не е отчел горепосочените обстоятелства и не е приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН постановил един незаконосъобразен акт, като
неправилно и необосновано е ангажирал административнонаказателната
отговорност на дружеството жалбоподател.
За пълнота следва да се посочи, че съдът не споделя направеното от
процесуалния представител на въззивника възражение за допуснато СПН,
изразяващо се в това, че не било ясно кое е новото обстоятелство, тъй като не било
посочено в описанието на нарушението в АУАН и НП номера на сертификата,
който бил взет предвид като документ, от който били настъпили нови
обстоятелства. Действително в описанието на нарушението не е посочен номера
на сертификата, но пък той е индивидуализиран в достатъчно ясна степен-
посочено е че се касае за сертификат ISO 9001:2015 и че е издаден на 15.10.2019 г.
При това положение е ясно че става дума за сертификат за съответствие със
стандарт ISO 9001:2015, както и кога е издаден, а разпоредбата на чл.18 ал.1 т.6 от
Наредбата визира именно този вид документ. Поради тази причина съдът счита,
че описанието на нарушението е пълно и ясно, като са посочени всички
обстоятелства елементи от фактическия състав на вмененото нарушение. При
извършената служебно проверка от съда не яха констатирани други СПН,
накърняващи правото на защита на дружеството-жалбоподател.
По изложените по-горе съображения, НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, което пък прави претенцията на процесуалния представител
на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски за заплатен адвокатски
хонорар в полза на същото, основателна. Искането е своевременно направено, а
именно в хода на съдебното производство. Пълномощникът има право на такива
разноски предвид изхода на делото, а именно отмяна на НП по изложените по-
горе съображения и съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща
към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие (л.5), от който се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева жалбоподателят е заплатил в брой на
адвокат К.У. от ПзАК. При това положение РД „АА“- Пловдив следва да бъде
осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе
7
съдебни разноски, макар да е направено възражение за прекомерност от ответната
страна, тъй като изплатеното възнаграждение е в минимален размер съгласно
чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд
Пазарджик, в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000610 от 27.10.2020 г.
издадено от Директор на РД „АА“- Пловдив, с което на ЕТ „Я.“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. В., бул. „С.“ № 100 представлявано от
управителя Н. Я. С., за нарушение на чл.24 ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г.
на МТИТС на основание чл.178а ал.4 т.1 предл.1 от ЗДвП е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ гр. ПЛОВДИВ, представлявана от директор, ДА ЗАПЛАТИ
на ЕТ „Я.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „С.“ № 100
представлявано от управителя Н. Я. С., разноски в размер на 300 (триста) лева- за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му на страните пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8