№ 241
гр. София , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000503035 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 2354 от 21.04.2020г., постановено по гр.дело № 498/2018г. на
Софийския градски съд, ГО, 24 състав, Застрахователна компания „Лев Инс” АД е
осъдена, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, да плати на Н. П. М. сумата 26 000 лева,
като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 24.03.2017г.
около 12,00 часа, в гр. София, на бул. „П. Ю. Тодоров” на около 100 м след
кръстовището с бул. България, по вина на водача на л.а. „Шкода Фабия” с рег. №
***, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2018г. до окончателното
плащане; на основание чл. 38 ЗАдв, ЗК„Лев Инс” АД е осъдена да плати на адв.
Ц. В. адвокатско възнаграждение в размер 1 310 лева, а на основание чл. 78, ал.6
ГПК е осъдена да плати по сметка на СГС държавна такса в размер 2 240 лева.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от ЗК„Лев Инс” АД, чрез
пълномощника юрк. М. В., с оплаквания за неправилност и необоснованост.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, сочи, че по делото не е
установено по категоричен начин, че причина за настъпване на произшествието е
противоправно поведение на водача на л.а. „Шкода Фабия“, изразяващо се в
прибързано потегляне след като пътничката е слязла от автомобила. Твърди, че е
останало неизяснено обстоятелството от коя врата (предна или задна) на
автомобила е излязла пострадалата и оспорва извода на съда, че с поведението си
същата не е причина за настъпването на вредоносния резултат. Поддържа, че от
данните по делото-САТЕ и събраните гласни доказателства, може да се направи
извод, че при твърдяната фактическа обстановка, ищцата е имала възможност да
1
възприеме опасността и да пусне чантата си и че установената в случая загуба на
равновесие на пострадалата не е в причинна връзка с действията на водача на
лекия автомобил, поради което не е налице деликт. Жалбоподателят сочи също, че
от изслушаните и приети в първоинстанционното производство СМЕ може да се
направи извод, че причина за настъпването на вредоносния резултат е влошеното
здраве на ищцата, страдаща от множество хронични заболявания, включително и
ограничения на двигателната способност, поради което не следва да се ангажира
отговорността на ответника, тъй като твърдените вреди не са в пряка причинна
връзка от увреждането. Сочи също, че не е установена причинна връзка и между
влошеното емоционално състояние на пострадалата и процесното събитие. На
следващо място излага съображения, че при определяне размера на
обезщетението съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като е следвало да
отчете и да съобрази съпътстващите хронични заболявания на ищцата. Искането е
да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемата ищца Н. П. М., чрез
пълномощника адв. Ц. В., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата
се оспорва, като неоснователна. Излагат се подробни съображения за правилност
и обоснованост на атакуваното решение.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба от Н. П. М., с която
против ЗК „Лев Инс” АД са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл.
86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 26 000
лева, причинени при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2018г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 24.03.2017г. около 12.00 часа в гр. София,
на бул. „П. Ю. Тодоров” на около 100 м след кръстовището с бул. България,
водачът на л.а.„Шкода Фабия”-С. Й. С., поради недостатъчно внимание към
уязвите участници в движението, причинил ПТП. Сочи се, че водачът потеглил
преди ищцата да е слязла от автомобила, закачил чантата й, след което последвало
влачене на ищцата от МПС. Поддържа се, че за инцидента бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица и било образувано
административно – наказателно производство, като на водача С. бил съставн
АУАН.
Ищцата твърди, че в резултат на инцидента получила контузия и силно
изразен оток на дясна глезенна става до степен придаваща „деформитет”;
обширно мораво кафеникаво кръвонасядане с размери 12/7 см за външен малеол и
5/3 см за вътрешен малеол и множество охлузвания и рани по цялото тяло.
2
Твърди, че травмите й причинили затруднения в движението на увредения десен
крак, поради което се наложило да използва помощни средства. Сочи също, че е
имала предходна фрактура на глезена на десния крак и това довело до обостряне
на състоянието и до невъзможност да се придвижва самостоятелно и без
помощни средства. Твърди, че заради причинената травма изпитвала неудобства в
ежедневието и силно главоболие; инцидентът станал причина за негативни
емоции, психически стрес и често безпокойство.
В исковата молба се твърди, че към датата на инцидента за л.а. „Шкода
Фабия“ имало валидно сключена застраховка ГО с ответната застрахователна
компания, поради което ищцата предявила пред ответника извънсъдебна
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но въпреки
представените от нея документи, ЗК „Лев Инс” АД не е определило, нито
изплатило обезщетение. Предвид изложеното ищцата иска да бъде осъден
ответникът да й плати претендираната сума, ведно със законната лихва.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва твърденията за наличие на
валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, както и
обстоятелството, че ищцата е подавала заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва описания в
исковата молба механизъм на настъпване на инцидента, твърденията, че водачът
на автомобила е нарушил правилата за движение и че с това си поведение е
осъществил деликт по отношение на ищцата, както и причинната връзка между
описаните травми и процесното ПТП. Сочи, че от представените към ИМ
документи се установява, че превозното средство е закачило чантата на
пострадалата, но не и самата нея, като поддържа, че липсват данни тя да е била в
невъзможност да пусне чантата си. Предвид това, при условията на евентуалност
поддържа, че заявените от ищцата увреждания са настъпили в резултат на
собственото й поведение. Сочи, че претендираното обезщетение е прекомерно по
размер и оспорва акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от 10.01.2018г.
В допълнителна искова молба ищцата оспорва, като неоснователни
изложените в отговора на ответника твърдения и възражения. Сочи, че на
23.02.2018г. е настъпило усложнение на фрактурата на десния глезен, поради
развилата се деформация от настъпилото ПТП, изразяващо се в некроза в дясната
петна област, със зачервяване, оток, натичане на гноен ексудат и фебрилитет.
Твърди, че заради настъпилото усложнение е била оперирана-направена е ревизия
на глезена, евакуиран е гноен ексудат от ставата и е поставен промивен дренаж,
след което било предписано антибиотично лечение. Сочи, че на 07.03.2018г. била
изписана от болницата, а на 28.03.2018г. след извършен преглед било установено,
че липсва пълна чувствителност в зоната на дясното ходило, което е нестабилно с
оточен глезен и атонични рани.
В отговор на допълнителната искова молба, ответникът ЗК „Лев Инс” АД
оспорва твърденията на ищцата, изложени в допълнителната ИМ, че
усложненията в здравословното й състояние са в резултат на ПТП от 24.03.2017г.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
3
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 24.03.2017г. около 12,00 часа в гр.София на бул. „П.Ю.Тодоров” в посока
от бул. „България” към бул. „Бяла черква”, на около 100 м след спирка на
обществения транспорт, е спрял л.а. „Шкода Фабия” с рег. № ***, управляван от
С. С. и от него е слязла пътничката Н.М., чиято чанта се заклещва при затварянето
на вратата и при потегляне на автомобила, М. стъпва на криво, получавайки
контузия на десния глезен.
Не се спори, че във връзка с инцидента е съставен констативен протокол с
пострадали лица № К-168 от 24.03.2017г. и че на водача С. С. е състав АУАН, въз
основа на който е издадено наказателно постановление № 17-4332-006988 от
12.05.2017г., според което С. на 24.03.2017г. около 12,00 часа в гр. София, на бул.
„П.Ю.Тодоров”, като водач на л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № ***, на 100 метра
след бул. „България” спрял автомобила, за да слезе от него пътничката Н.М.; при
затварянето на вратата дръжката на чантата на М. се заклещва и при потегляне на
автомобила тя стъпва на криво, като с поведението си водачът поставил в
опасност живота и здравето на М., нарушавайки правилото на чл.5, ал.1, предл.1
от ЗДвП. Установява се, че наказателното постановление е връчено на С. на
18.05.2017г. и липсват данни за обжалването му.
В първоинстанционното производство е разпитан като свидетел водачът на
лекия автомобил С. Й. С.. Свидетелят твърди, че в деня на инцидента негова
клиентка Т., която в същия ден возил от „Илиенци” до „Хемомед” го помолила да
откарат Н. до здравната каса. Сочи, че и друг път е возил Н. и че в деня на
инцидента тя била с две патерици. Спомня си, че ищцата се качила в автомобила,
свидетелят направил обратен завой на бул. „Гешов” и след като подминали бул.
България, тя му казала да спре до една пътека, за да се придвижи от там до
здравната каса. Твърди, че спрял след автобусната спирка, плътно до бордюра и
тя слязла, след като видял, че ищцата е на тротоара потеглил, а Н. започнала да
вика „чантата, чантата”. Смята, че при затварянето, вратата на автомобила
затиснала дръжките на чантата на ищцата. Твърди, че след виковете спрял след не
повече от 20 см, ищцата взела чантата си и казала, че сигурно няма да може да
отиде сама до здравната каса. Твърди, че й предложил да я откара до касата и тя
се качила обратно в автомобила, след което я закарал до здравната каса, а Т.-
другата пътничка в автомобила, която стояла до него, й помогнала да отиде до
Здравната каса. Твърди изрично, че след потеглянето на автомобила ищцата не е
падала, а е стояла на тротоара. Отново сочи, че и друг път е возил Н. от Люлин до
Хемомед и обратно, като твърди, че тя от около година и повече от случката ходи
с патерици. Уточнява, че чантата на Н. била дамска, но не помни размерите й, че
при потеглянето чантата била извън колата, но предполага, че при затварянето на
вратата дръжките й са били защипани. Обяснява също, че след като ищцата слязла
от автомобила, той погледнал в дясното огледало и я видял да стои с двете
патерици на тротоара, а когато спрял автомобила след виковете на ищцата, тя
сама си отворила задната врата и освободила чантата.
Според приетото в първоинстанционното производство заключение на
САТЕ, изготвено от вещото лице инж. А. А., причини за настъпилото ПТП е
4
прибързаното потегляне на автомобила преди водачът му да се увери, че
пътничката, след като е слязла и е затворила вратата, се е отдалечила на безопасно
странично разстояние от МПС, както и поведението на пътничката, която по
невнимание е допуснала затваряне на вратата, при което е заклещила дръжката на
носената от нея чанта. Инж. А. е посочил, че водачът е имал възможност да огледа
пространството вдясно от автомобила, чрез външното дясно огледало и да
забележи, че пътничката е все още в непосредствена близост до МПС, като е
могъл да изчака ищцата да се отдалечи от автомобила и чак тогава да потегли.
В откритото съдебно заседание инж. А. е уточнил, че обстоятелството, че
пътничката е излязла от дясната задна врата не променя, направените от него в
заключението на САТЕ изводи, като в този случай водачът е имал по-добра
видимост чрез дясното външно огледало.
В първоинстанционото производство е събрана многобройно медицинска
документация, въз основа на която са приети няколко заключения на СМЕ.
Според заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Р. Д.-ортопед-
травматолог, при процесния инцидент на 24.03.2017г. ищцата е получила контузия
на дясна глезенната става, която увреда, според експерта кореспондира с
механизма на ПТП-слизащ пътник от автомобил. Посочено е, че на пострадалата е
приложено консервативно лечение при домашно-амбулаторни условия с указания
да не се натоварва увредения крайник, като 2 месеца ищцата е носила ортеза, а
поради оток и болки е ползвала количка, след което се е придвижвала с патерици.
Д-р Д. е установила от представената медицинска документация, че на десния
глезен ищцата е имала стара фрактура от 2016г. – разместено в порочна позиция
счупване на външния малеол и деформация на скочната кост в дясно и е обяснила,
че в резултат на настъпилата нова травма са се увеличили болките и страданията в
тази област. Посочила е, че болките и страданията от процесното увреждане са
били най-интензивни непосредствено след травмата, като поради утежнения общ
и локален статус възстановителният процес е бил между 2 – 3 месеца. След
извършения на 11.10.2018г. личен преглед на пострадалата лекарят е установил,
че глезенът е оточен, болезнен и деформиран и че ищцата се придвижва със
затруднена походка и с 1 патерица и се оплаква от нестабилност, болки при
натоварване на десния глезен. В заключението е отбелязано, че с решение на
ТЕЛК от 2017г. на ищцата е дадена 100% трайна неработоспособност с чужда
помощ и са описани придружаващите заболявания, като инсулинозависим диабет,
тироид на Хашимото, ретинопатия (остра загуба на зрението на дясното око и
частично на ляво око), полиневропатия, остеортропатия, деабетна нефропатия от
2012г. – четири пъти седмично на диализа, симптоматична епилепсия от 2014г.,
фрактура на десен глезен от 2016г. и деформиран десен глезен.
Вещото лице е обяснило, че прогресиращата деформация на глезена и
последвалото 11 месеца по-късно усложнение - некроза в дясна петна област са
последица от основното заболяване на ищцата–инсулиновозависим диабет,
предизвикващ стеснение на съдовете на долните крайници и оттам нарушено
кръвоснабдяване. Уточнило е, че процесната контузията също може по косвен път
да задълбочи вече нарушеното кръвоснабдяване, поради продължителното
обездвижване, но пряка причинна връзка за усложнеието има основното
заболяване-диабет и неговите последици.
5
В откритото съдебно заседание пред СГС д-р Д. е отново е посочила, че през
2016г. ищцата е имала счупване на външния латерален малеол на глезенната става,
като още тогава е имало некроза на петата, тоест мекотъкънен проблем, който не е
позволил към онзи момент да се извърши оперативно лечение и е предприето
едниствено медикаментозно. Уточнила е, че пострадалата страда от много тежък
диабет, въпреки младата си възраст, че се придвижва трудно и с помощни
средства, защото десния крайник е скъсен и силно деформиран. Обяснила е, че
това са проблеми от травмата от 2016г., а травмата от 2017г. е мекотъканна, няма
ново счупване на глезена и няма развита непосредствено след последната травма
некроза, а остеолизата и остеонекрозата са прогресирали във времето, вследствие
на исхемичната болест на този крайник, заради съдовите стестения, породени от
диабета. Според д-р Д. в резултат на процесния инцидент пострадалият крайник е
обездвижен и именно това обездвижване може би е задълбочило лошия съдов
статус на крака. Уточнила е, че не може да се приеме, че процесната травма е
пряка причина за появилата се 11 месеца по-късно некроза на крайника.
От приетата в първоинстанционното производство тройна СМЕ, изготвена от
вещите лица д-р В. В.-ортопед-травматолог, д-р Л. М.-хирург, ортопед-
травматолог и д-р П. Т.-ортопед-травматолог, също се установява, че след
инцидента на 24.02.2017г. Н.М. е получила контузия на дясната глезена става със
силно изразен оток на меките тъкани в тази област и обширни кръвонасядания в
областта на вътрешен и външен малеоли; че лечението е било консервативно при
домашни условия, с препоръка да не се натоварва увредения крайник и е
продължило около 2-3 месеца, заради наличието на основно заболяване диабет
тип 1 и други придружаващи заболявания, включително и стара травма с лошо
зараснало счупване на същия глезен. И според тези експерти причината за
настъпилите усложнения през 2018г. е основното заболяване на ищцата-диабет
тип 1 и лошо зарасналата предходна фрактура на десния глезен.
В откритото съдебно заседание вещите лица-ортопеди са обяснили, че при
тежък инсолинов диабет е възможно и без травма да се получи некроза на тъканта,
отоци и да се стигне до ампутация, а ако има травми, те оздравяват по-бавно.
Обяснили са, че с оглед тежкото здравословно състояние на ищцата, всяка травма
може да бъде отключващ момент и да доведе до усложнения.
В първоинстанционното производство е допусната, по искане на
процесуалния представител на ищцата, СМЕ с вещо лице – ендокринолог- д-р Р.
М.. Вещото лице е установило, че през 1995г. ищцата е диагностицирана със
захарен диабет тип 1, като е започнато трайно интензифицирано инсулинолечение
за осигуряване на трайни инсулинови нива. Посочено е, че при ищцата са
установени увреди на сърдечно-съдовата система-артериална хипертония;
диабетна полиневропатия; промени в структурата на щитовиндната жлеза;
дисметаболитна епилепсия; анемия на база бъбречна недостатъчност; минерален и
витаминен дисбаланс; атонична рана и фрактура на десен глезен; почти пълна
слепота на база диабетна ретинопатия и за цялостното увреждане на здравето на
пострадалата е призната 100 % ТНР с чужда помощ. Експертът е установил, че в
представените епикризи от Гнойно – септична хирургия – „Пирогов” от 2018г. е
отбелязано, че при ищцата е установена и бъбречно – костна болест, което не е
отразено в предходните СМЕ. Обяснило е, че това е състояние на повишено
разграждане на костите в организма, в резултат на трайни нарушения на
6
минералния и витаминен състав, като в резултат на това настъпват нестабилна
походка, падания с чести счупвания от най – малки травми, трудно зарастване на
настъпили травми, поява на спонтанни фрактури. Уточнило е, че изострянето на
тези състояния водят до нарушения на ритъма на работата на сърцето и до
гърчови периоди, като подобни състояния са констатирани при ищцата през 2014г.
Експертът е посочил, че травмата от 24.03.2017г. се явява ключов момент за
изостряне на частично затихнали болестни процеси и затегнат ход на
възстановителните процеси. Според д-р М., усложненията при ищцата-
остеонекрозата на скочната кост и деформацията на крайника са в непряка
причинно следствена връзка с увреждането, получено на 24.03.2017г., но тази
травма е отключващ фактор за последвалите усложнения. Лекарят е установил, че
деформации и намалена подвижност при ищцата са установени още през 2016г.
след атопична рана и порочно зараснала рана на фрактура на десния глезен и е
посочил, че преди ПТП от 24.03.2017г. е налице ограничение на двигателната
способност поради болки и употреба на помощни средства от страна на ищцата.
За установяване на търпените от ищцата болки и страдания и техния
интензитет в първоинстанционнот опроизводство са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелят М. Х. М. твърди, че е приятел на ищцата и че се виждат 2-3 пъти
седмично. Сочи, че знае за инцидента през пролетта на 2017г., като видял ищцата
около месец след събитето. Твърди, че от тогава до сега пострадалата се движи
трудно и с патерица, а преди случката се предвижвала нормално. Спомня си, че
около месец след инцидента започнала да излиза навън. Сочи, че след ПТП била
депресирана и потисната, като според него това се дължи на обстоятелството, че е
млад човек и не иска да се отнасят към нея като с инвалид.
Не се спори, че към 24.03.2017г. за л.а. „Шкода Фабия“ е имало валидно
сключена застраховка ГО с ответната застрахователна компания; че на
26.05.2017г. ищцата е сезирала ответника молба с искане за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП; че с
писмо от 01.06.2017г. застрахователят е изискал, на основание чл. 106, ал. 3 от КС,
допълнителна медицинска документация; че на 12.12.2017г. ищцата е
предоставила на ответника изисканите ренгенови снимки.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
След съвкупен анализ на обсъдените писмени и гласни доказателства, както
и на заключението на САТЕ и обясненията на инж. А., дадени в откритото
съдебно заседание в първоинстанционното производство, САС приема, че са
неоснователни оплакванията на жалбоподателя – ответник, че водачът на л.а.
„Шкода Фабия” не е извършил противоправно деяние и не е виновен за
настъпилото на 24.03.2017г. ПТП. С оглед установеното от фактическа страна,
въззивният съд намира, че водачът С. е действал противоправно, тъй като е бил
длъжен, съгласно правилата за движение по пътищата да осигури всички условия
за безопасното превозване на пътници и в нарушение на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП е
поставил в опасност здравето на ищцата, която е слизала от управлявания от него
автомобил. Водачът С., след като е спрял, за да слезе пътничката М. от задната
7
дясна врата на МПС е потеглил, без да се убеди, имайки възможност за това, чрез
страничното дясно огледало, че с това свое действие няма да създаде опасност за
ищцата, която се е намирала в непосредствена близост до МПС, била е с две
патерици, и в следствие на това протиоправно потегляне й е причинил телесна
увреда. Предвид това, въззивният съд намира, че са установени всички елементи
от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е
опровергавана. Водачът С. С. е действал противоправно, следователно, на
основание чл.432, ал.1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност” - ЗК „Лев Инс” АД, чиято отговорност е функционално обусловена
от тази на прекия причинител на вредите, дължи да заплати обезщетение за
доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадала се
явява ищцата.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди, установени по делото, които
представляват неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат
обезщетени, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки
предвид вида и обема на причинените при ПТП травматични увреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото (така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).
За да определи справедливия размер на обезщетението, което се дължи на
пострадалата, САС съобрази броя, вида и тежестта на причинените телесни
увреждания и техния медикобиологичен характер - контузия на дясната глезена
става със силно изразен оток на меките тъкани, обширни кръвонасядания в
областта на вътрешен и външен малеоли; вида и продължителността на
проведеното лечение и свързаните с това ограничения за ищцата- консервативно
лечение при домашннни условия с препоръка да не се натоварва увредения
крайник; продължителността на лечебния и възстановителен период, установен от
обсъдените СМЕ-около 2-3 месеца, заради наличието на основно заболяване
диабет тип 1, други придружаващи заболявания, както и поради наличието на
стара травма с лошо зараснало счупване на същия глезен. САС съобрази и
установените от СМЕ интензитет на търпените болки и страдания, както и
обстоятелство, че след инцидента ищцата се е придвижвала с количка и че е била
затруднена в елементарното си битово обслужване.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалата към датата на ПТП – 34
годишна, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-
икономическите условия в страната към 24.03.2017г. и лимита на
застрахователните покрития към същата дата.
При определяне размера на обезщетението САС съобрази, че са останали
недоказани твърденията на ищцата, че вследствие процесния инцидент е получила
множество охлузвания и рани по цялото тяло, както и че в пряка причинна връзка
с увреждането, причинено от ПТП, й се е наложило да се придвижва с патерици.
Тези твърдения бяха опровергани от обсъдените СМЕ, изготвени от вещите лица-
ортопеди, от показанията на свидетеля С. и най-вече от заключението на СМЕ,
изготвено от ендокринолога д-р М., според което поради увреденото общо
здравословно състояние на ищцата преди ПТП, същата е имала необходимост и се
е придвижвала с помощни средства и преди инцидента. Остана недоказано и
8
твърдението, че именно заради процесното ПТП се е влошило психичното
състояние на пострадалата
Твърдението, че в пряка причинна връзка с инцидента от 24.03.2017г. е
деформиран увредения крайник и е настъпило усложнение, изразяващо се в
некроза на дясната петна област бе опровергано от заключението на
ендокринолога д-р М. и обясненията на ортопеда д-р Д., според които още през
2016г. е имало деформации в глезенната става на увредения крайник и че още
през 2016г. след фрактура на външния латерален малелол на глезенната става е
имало некроза на петата, която именно не е позволила предприемане на
оперативно лечение, а единствено на медикаментозно.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, което се
дължи на М. САС съобрази категоричното становище и на петимата експерти
медици, че не е налице пряка причинно – следствена връзка между травмата от
24.03.2017г. и последвалото след 11 месеца влошаване на здравословното
състояние на ищцата, заради което същата е постъпила в болница и е била
оперирана. Съдът съобрази и мнението на експертите, че причинената при
процесното ПТП травма и последвалото след нея обездвижване на крайника са
увеличили болките и страданията на М. в тази област и по косвен начин е
повлияла и задълбочила лошия съдов статус на крака.
Отчитайки всичко това въззивният съд намира, че сумата 12 000 лева е
справедливото обезщетение, което би компенсирало ищцата за претърпените и
доказани в процеса неимуществени вреди.
Въззивният съд напълно споделя изводите на състава на СГС, че в
конкретния случай не се установи такова поведение на пострадалата, което да е в
причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. С оглед причинената
при ПТП увреда и установения механизъм на настъпване на инцидента,
обстоятелството дали М. е пуснала чантата, заклещена от вратата на автомобила
САС намира за ирелевентно, доколкото по делото категорично се установи, а и
страните не спорят пред въззивния съд, че ищцата не е била влачена от МПС.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде отменено, в
частта, с която ЗК „Лев Инс” АД е осъдена да плати на Н.М. обезщетение за
неимуществени вреди над 12 000 лева до 26 000 лева; в частта, с която
дружеството е осъдено, на основание чл. 38 ЗАдв, да плати на адв. В. адвокатско
възнаграждение над 603 лева до 1 310 лева, както и в частта, с която
застрахователят е осъден да плати по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал.6
ГПК, сума над 1030,40 лева до 2 240 лева. Вместо това следва да бъде
постановено решение, с което искът на Н.М. против ЗК „Лев Инс” АД бъде
отхвърлен за сумата над 12 000 лева до 26 000 лева, ведно със законната лихва
върху разликата, считано от 10.01.2018г. до окончателното плащане.
При този изход на спора, Н.М. следва да бъде осъдена да плати на ЗК „Лев
Инс” АД разноските, сторени във въззивното производство, а именно 260,80 лева
за държавна такса и 180 лева за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
отхвърлената част от иска. На основание чл. 38, ЗАдв, ЗК „Лев Инс“ АД следва да
бъде осъдена да плати на адв. Ц. В. адвокатско възнаграждение в размер 603 лева,
9
съразмерно уважената част от иска.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2354 от 21.04.2020г., постановено по гр.дело № 498/2018г.
на Софийския градски съд, ГО, 24 състав, в частта, с която ЗК„Лев Инс” АД е
осъдена, на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, да плати на Н. П. М., сума
над 12 000 лева до 26 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, причинени
при ПТП на 24.03.2017г., ведно със законната лихва върху разликата, считано
10.01.2018г. до окончателното плащане; в частта, с която ЗК „Лев Инс” АД е
осъдена, на основание чл. 38 ЗАдв, да плати на адв. Ц. В. адвокатско
възнаграждение над 603 лева до 1 310 лева, както и в частта, с която ЗК „Лев
Инс” АД е осъдена да плати по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК,
сума над 1030,40 лева до 2 240 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. П. М., предявени против ЗК „Лев Инс” АД с
правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при ПТП на 24.03.2017г. за разликата над 12
000 лева до 26 000 лева, ведно със законната лихва върху разликата, считано от
10.01.2018г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2354 от 21.04.2020г., постановено по гр.дело
№ 498/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 24 състав, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Н. П. М. да плати на ЗК „Лев Инс” АД разноските, сторени във
въззивното производство, а именно: сумата 260,80 лева за държавна такса и 180
лева за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ЗАдв, ЗК „Лев Инс” АД да плати на адв. Ц.
В. адвокатско възнаграждение в размер 603 лева, съразмерно уважената част от
иска, за осъщественото пред САС процесуално представителство на въззиваемата
ищца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10