Решение по дело №803/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, във вр. с чл.9б и чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Производството по делото е образувано по жалба на В.Е.Ц. ЕГН ********** ***, чрез адв. П.С. против АУЗ по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-809-1/04.02.2022г. на инспектор МДТ при Община Варна, потвърден с Решение рег.№ МД22000382ВН_001ВН/28.03.2022г. на Директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който са установени публични общински вземания за периода 2018г. – 2021г. за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/, за имот находящ се в гр. Варна, район „***“, м-ст „***“ № ***, на основание подадена Декларация по чл.14 от ЗМДТ. Жалбоподателят счита обжалвания акт за нищожен, като издаден от некомпетентен орган, а в условията на алтернативност неправилен и незаконосъобразен, по съображения изложени в жалбата; АУЗ е немотивиран – от него не става ясно по какъв начин са изчислени задълженията, както и за кой период и по какъв начин са определени лихвите за забава; оспорва се размера на ДНИ и ТБО, тъй като неправилно в данъчната оценка е включен навес; сочи, че за този имот не следва да се събира ТБО, тъй като не попада в границите на районите, в които се извършват услугите, за които се дължи ТБО. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалвания акт. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400лв.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

Съобразно разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4 , ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси и петитума на жалбата, предмет на обжалване е Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК № МД-АУ-809-1/04.02.2022г. издаден от инспектор при Община Варна, потвърден с писмо, имащо характер на Решение рег.№ МД22000382ВН_001ВН/28.03.2022г. на Директор на Дирекция“ Местни данъци“ при Община Варна, с който са установени задължения за публични общински вземания за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2018г. – 2021г. за имот, находящ се в гр. Варна, район „***“, м-ст „***“ № ***, на основание подадена Декларация по чл.14 от ЗМДТ. Вземанията са установени по персоналната партида на жалбоподателя, съгласно подадена декларация.

По делото са представени Заповед № 3660/30.10.2017г. на Кмета на Община-Варна, Заповед № 3989/29.10.2018г. на Кмета на Община-Варна, Заповед № 4500/24.10.2019г. на Кмета на Община-Варна и Заповед № 3689/15.10.2020г. на Кмета на Община-Варна, за определяне границите на районите, в които са организирани услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По валидността на АУЗД:

Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал.2, т. 1 и т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за местни такси, редът за установяването им е предвиден в чл. 9б, ал.2 от ЗМДТ, съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични изпълнители (чл. 4, ал.3 от ЗМДТ). Служителите се определят със заповед на кмета на общината (чл. 4, ал.4 от ЗМДТ). Съгласно чл. 4, ал.5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на НАП.

Жалбоподателят е посочил в жалбата, че оспорва АУЗД като нищожен. Твърди, че издателят на акта, заемащ длъжност инспектор не е надлежно определен със заповед на кмета на община Варна, в съответствие с чл. 4, ал.4 от ЗМДТ.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК и с оглед наведените възражения в жалбата, съдът констатира, че АУЗ е издаден от компетентен орган и в съответната форма, поради което обжалваният акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност. В случая кмета на Община Варна е единствено компетентен, съгласно чл. 4, ал.4 от ЗМДТ да определи служителите на общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите. Изрично е предвидено, че определяне на компетентните лица следва да се извърши със заповед, т.е. в писмен вид. Със Заповед № К-045/12.07.2019г. издадена от Кмета на Община Варна, на основание – чл.39, ал.2 от ЗМСМА и във връзка с ползване на платен годишен отпуск, е наредено на 15.07.2019г. функциите на кмет да се изпълняват от заместник – кмет на Община Варна – П. Х. П.. Със Заповед № 2888/15.07.2019г. издадена от заместник – Кмета на Община Варна – П. Х. П., в условията на заместване на кмет на Община Варна е наредено, че се изменя Заповед № 4643/03.12.2018г. и определя за органи по приходите следните длъжности от общинската администрация, извършващи установяването, събирането и контрола на местните данъци и такси битови отпадъци, сред които е длъжността инспектор „Контролно – ревизионни дейности“. АУЗ е издаден от Б. Д. Д. служител на общинската администрация на длъжност инспектор „Контролно – ревизионни дейности“ на 04.02.2022г.

Предвид изложеното не се доказаха оплакванията на жалбоподателя по отношение на нищожността на АУЗД. Длъжността инспектор „Контролно – ревизионни дейности“ е сред надлежно определените със Заповед № 2888/15.07.2019г. издадена от заместник – кмет на Община Варна – П. Х. П., в условията на заместване на кмет на Община Варна, в съответствие с чл. 4, ал.4 от ЗМДТ.

Съдът счита за неоснователно направеното възражение за немотивиране на АУЗД. Съдебната практика приема, че непосочването в акта за установяване на задължения на начина на изчисляване на дължимата такса/данък, не се отразява върху законосъобразността на същия, като подобен подход би бил изцяло формален и несъответстващ на целта на акта. Задължение на органа по приходите е посочване на дължимите и незаплатени ДНИ и ТБО, а разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ДОПК дава възможност на задълженото лице да поиска справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер.

По отношение размера на дължимия данък, за който няма спор, че не е внесен от жалбоподателя, неоснователни се явяват възраженията за неправилното му определяне.

Процесният имот се намира в строителните граници на град Варна, поради което и изчисленията следва да бъдат направени на база данъчната оценка на имотите, в съответствие с разпоредбата чл.13 ал.1 от Приложение № 2 на ЗМДТ и чл. 4 на Приложение № 2 към ЗМДТ. Законодателят е регламентирал норми за данъчната оценка на недвижимите имоти, които очертават правнозначимите характеристики на отделния обект, включително неговата конструкция и функционално предназначение. Според чл. 5 на Приложение № 2 „Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти“ към ЗМДТ, базисната данъчна стойност (БС) се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта, а конструкциите на сградите са посочени в Таблица № 1 на приложението.

Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за това, че навесът не представлява самостоятелен обект, а е част от постройката. Дори и да се приемат за верни твърденията на оспорващия, предвид различната конструкция на сградата и навеса, единствено в полза на жалбоподателя при определяне на размера на данъчната оценка е разделното изчисляване на оценката за постройката и за навес без оградни стени. При изчисляване на базисната данъчна стойност съгласно чл. 5, ал. 5, т. 3 от Приложение № 2 на ЗМДТ за навес без оградни стени се определя базисна данъчна стойност от 40 на сто от базисната данъчна стойност на къщите. В конкретния случай, базисната данъчна оценка за навеса е определена в размер на 1,48, което е 40 на сто от базисната данъчна стойност за къща с паянтова конструкция /ПН/ - 3,40. В случай, че навеса беше включен към данъчна оценка на постройката, която е декларирана като масивна монолитна /МЗ/, то базисната данъчна оценка на навеса би следвало да се определи в размер на 40 на сто от стойността на базисната данъчна стойност за къща /МЗ/ в размер на 14,50.

При това положение и предвид обстоятелството, че органите на общинската администрация са определили данъчната основа на задължения за ДНИ и ТБО съобразно декларираното от жалбоподателя, съдът намира, че в случая размерът на данъчната оценка на процесния имот, респ. ДНИ и ТБО, е определена правилно и доводите на оспорващия в този аспект са неоснователни.

От събраните по делото доказателства e видно, че жалбоподателят има качеството на задължено лице за плащане на такса за битови отпадъци, на основание чл.64 от ЗМДТ, за периода 2018г. – 2021г., въз основа на подадената декларация по реда на чл.14 от ЗМДТ, като съсобственик на недвижим имот находящ се в гр. Варна, район „***“, м-ст „***“ № ***.

Съгласно чл.62 от ЗМДТ, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Разпоредбата на чл.63 ал.2 гласи: "Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година“. Съгласно чл. 71 от ЗМДТ, такса за сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота.

Видно от цитираните разпоредби, таксата за битови отпадъци е съвкупност от три различни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Трите услуги имат различно предназначение и задължението за заплащане на такса за тяхното ползване възниква при различни предпоставки. По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, публичното вземане за такса за услугите по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ (поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване) няма да се дължи само, ако общината въобще не поддържа чистотата на териториите за обществено ползване. Условията при които се извършват услугите, се определят с акт по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ.

От събраните в хода на производството доказателства се установи, че такси за услуги сметосъбиране и сметоизвозване, и обезвреждане на битови отпадъци за процесния период не се начислява, тъй като имотът не попада в границите на организираното от община Варна сметосъбиране и сметоизвозване. Начислена е единствено такса за услугата почистване на териториите за обществено ползване в община Варна. Услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т.е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението – чл. 1 от ЗУТ, което имплицитно означава осигуряване на територии за обществено ползване. А наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО. Съгласно чл. 15, ал.2 от Наредба на ОбС - Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна за имоти намиращи се извън районите, в които община Варна е организирала услугите по чл. 62 ЗМДТ, се дължи такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В този смисъл органа по приходите правилно е издал процесния АУЗ с включена по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ такса "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината", която не е оспорена по размер от жалбоподателя.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.161 от ДОПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 400лв. Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Е.Ц., ЕГН ********** *** против АУЗ по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-809-1/04.02.2022г. на инспектор МДТ при Община Варна, потвърден с Решение рег.№ МД-22000382ВН_001/28.03.2022г. на Директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който са установени публични общински вземания за периода 2018г. – 2021г. за данък недвижими имоти и такси за битови отпадъци, за имот находящ се в гр. Варна, на основание подадена Декларация по чл.14 от ЗМДТ.

ОСЪЖДА В.Е.Ц., ЕГН ********** *** да заплати на Община Варна сумата от 400лв./четиристотин/, представляваща ю.к.възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от деня на съобщението.

	Съдия: