№ 1672
гр. Варна, 31.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно
гражданско дело № 20233100501287 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:52 часа се явиха:
Въззивникът М. Б. М., редовно призована, се явява лично и се
представлява от адв. С. Хр., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Въззиваемата страна Г. Б. Е., редовно призован, се явява лично и се
представлява от адв. Т. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
АДВ. Хр.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата:
1
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Б. М., ЕГН **********, срещу
Решение №559/21.02.2023г. по гр. д. №2927/2022г. на ВРС, 17-ти състав, с
което са отхвърлени исковете на М. Б. М. срещу отв. Г. Б. Е., ЕГН**********,
както следва:
- с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, за прогласяване за
нищожен на договор за покупко – продажба от 11.02.2021г., обективиран в
НА № 66, том I; рег. № 740, дело № 59 от 2021 г., с който Анк. Е.а е продала
собствените си 4/6 идеални части от правото на собственост върху
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.3512.136.16.5 по КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК с предназначение: жилище, апартамент № 128, находящ се
на втори етаж в сграда с идентификатор № 10135.3512.136.16 в гр. Варна,
Община Варна, Област Варна, район „Младост”, Младост – ЗПЗ, бл. 129, вх. 6
на едно ниво, целият със застроена площ от 66,84 кв.м., състоящ се от три
стаи, кухня - бокс, баня – тоалет, коридор, килер, балкон, при граници по
документ за собственост: стълбище, коридор, ап. № 127, тревна площ, ап. №
129, а съгласно кадастрална схема: съседни самостоятелни обекти в сграда: на
същия етаж: 10135.3512.136.16.4, 10135.3512.136.16.6, под обекта
10135.3512.136.16.2, над обекта 10135.3512.136.16.8, ведно с прилежащо
избено помещение без посочен номер по документ за собственост с площ от
4, 32 кв.м. при граници: коридор, коридор, паркинг, общ тоалет, както и
съответните 0,7134 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата на
посочения административен адрес, съставляващо ПИ с идентификатор № 1
10135.3512.136 за сумата от 26 100 лв., която сума продавачът заяви, че е
получил от купувача по банков път, при подписване на настоящия договор, а
съобразно схема № 15 – 118927-08.02.2022 г. на СГКК – гр. Варна,
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.3512.136.16.5 по КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, представляващ жилище, находящо се в гр. Варна, район
„Младост”, Младост – ЗПЗ, бл. 129, вх. 6, ет. 2, ап. 128, разположен в сграда с
идентификатор № 10135.3512.136 при съседни обекти: на същия етаж:
2
10135.3512.136.16.4, 10135.3512.136.16.6, под обекта 10135.3512.136.16.2, над
обекта 10135.3512.136.16.8, поради накърняване на добрите нрави, поради
нееквивалентност на престациите;
- евентуален иск с правно основание чл.30 ЗЗД за унищожаване на
договор за покупко – продажба от 11.02.2021 г., обективиран в НА № 66 , том
I; рег. № 740, дело № 59 от 2021 г., с който Анк. Е.а е продала собствените си
4/6 идеални части от правото на собственост върху самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.3512.136.16.5 по КККР, одобрени със Заповед № РД
– 18 – 64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с
предназначение: жилище, апартамент № 128, находящ се на втори етаж в
сграда с идентификатор № 10135.3512.136.16 в гр. Варна, Община Варна,
Област Варна, район „Младост”, Младост – ЗПЗ, бл. 129, вх. 6 на едно ниво,
целият със застроена площ от 66,84 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня -
бокс, баня – тоалет, коридор, килер, балкон, при граници по документ за
собственост: стълбище, коридор, ап. № 127, тревна площ, ап. № 129, а
съгласно кадастрална схема: съседни самостоятелни обекти в сграда: на
същия етаж: 10135.3512.136.16.4, 10135.3512.136.16.6, под обекта
10135.3512.136.16.2, над обекта 10135.3512.136.16.8, ведно с прилежащо
избено помещение без посочен номер по документ за собственост с площ от
4, 32 кв.м. при граници: коридор, коридор, паркинг, общ тоалет, както и
съответните 0,7134 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата на
посочения административен адрес, съставляващо ПИ с идентификатор №
10135.3512.136 за сумата от 26 100 лв., която сума продавачът заяви, че е
получил от купувача по банков път, при подписване на настоящия договор, а
съобразно схема № 15 – 118927-08.02.2022 г. на СГКК – гр. Варна,
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.3512.136.16.5 по КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, представляващ жилище, находящо се в гр. Варна, район
„Младост”, Младост – ЗПЗ, бл. 129, вх. 6, ет. 2, ап. 128, разположен в сграда с
идентификатор №10135.3512.136 при съседни обекти: на същия етаж:
10135.3512.136.16.4, 10135.3512.136.16.6, под обекта 10135.3512.136.16.2, над
обекта 10135.3512.136.16.8, поради заплашване;
3
- евентуален иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне, до
размера на 1/2 ид. част от договора, респ. за 1/3 ид. част от имота, на договор
за покупко – продажба от 11.02.2021 г., обективиран в НА № 66 , том I; рег.
№ 740, дело № 59 от 2021 г., с който Анк. Е.а е продала собствените си 4/6
идеални части от правото на собственост върху самостоятелен обект с 2
идентификатор № 10135.3512.136.16.5 по КККР, одобрени със Заповед № РД
– 18 – 64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с
предназначение: жилище, апартамент № 128, находящ се на втори етаж в
сграда с идентификатор № 10135.3512.136.16 в гр. Варна, Община Варна,
Област Варна, район „Младост”, Младост – ЗПЗ, бл. 129, вх. 6 на едно ниво,
целият със застроена площ от 66,84 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня -
бокс, баня – тоалет, коридор, килер, балкон, при граници по документ за
собственост: стълбище, коридор, ап. № 127, тревна площ, ап. № 129, а
съгласно кадастрална схема: съседни самостоятелни обекти в сграда: на
същия етаж: 10135.3512.136.16.4, 10135.3512.136.16.6, под обекта
10135.3512.136.16.2, над обекта 10135.3512.136.16.8, ведно с прилежащо
избено помещение без посочен номер по документ за собственост с площ от
4, 32 кв.м. при граници: коридор, коридор, паркинг, общ тоалет, както и
съответните 0,7134 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата на
посочения административен адрес, съставляващо ПИ с идентификатор №
10135.3512.136 за сумата от 26 100 лв., която сума продавачът заяви, че е
получил от купувача по банков път, при подписване на настоящия договор, а
съобразно схема № 15 – 118927-08.02.2022 г. на СГКК – гр. Варна,
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.3512.136.16.5 по КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, представляващ жилище, находящо се в гр. Варна, район
„Младост”, Младост – ЗПЗ, бл. 129, вх. 6, ет. 2, ап. 128, разположен в сграда с
идентификатор № 10135.3512.136 при съседни обекти: на същия етаж:
10135.3512.136.16.4, 10135.3512.136.16.6, под обекта 10135.3512.136.16.2, над
обекта 10135.3512.136.16.8, поради неизпълнение задължението на купувача
да заплати продажната цена.
Подадена е също и частна жалба на М. Б. М., ЕГН **********, срещу
Определение №4195/05.04.2023г. по гр. д. №2927/2022г. на ВРС, 17-ти състав,
4
с което е оставена без уважение молбата от 14.03.2023г. на М. Б. М. за
изменение на Решение №559/21.02.2023г. по гр. д. №2927/2022г. на ВРС, в
частта за разноските, чрез намаляване на размера на присъдения с решението
адвокатски хонорар на ответника, като прекомерен, на осн. чл.248 от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални
нарушения и в противоречие с материалния закон. ВРС не се е произнесъл по
всички предявени от ищцата искове, неоснователно й е отказал събирането на
доказателства и е накърнил правата й. Освен това първоинстанционният съд е
разглеждал доказателствата фрагментарно, без да ги обсъди в съвкупност.
Във връзка с оплакванията въззивницата излага подробни съображения по
всеки от исковете, които могат да бъдат обобщени в следните групи:
По иска за нищожност: Налице е значителна нееквивалентност на двете
насрещни престации, като Анк. Е.а продала имота си на сина й отв. Г. Е. на
символична цена, като дори не си е запазила позлването, а мотивите й за това
са били поддържания от ответника страх, че Е.а ще изгуби имота заради
дълговете на покойния й съпруг към мобилни оператори. Е., освен това нито е
имал пари да купи жилището, нито реално платил цена за него. За
накърняването на добрите нрави свидетелства и това, че продажната цена за
апартамента само е „преминала“ през сметката на Е.а и е била върната на
лицето, което я е предоставило на купувача, което не е и морално. Както не е
и морално, че само ищцата и близките й се грижили за майка й Е.а приживе.
По иска за унищожаемост: ВРС е разгледал непредявен иск, тъй като в
петитума на исковата молба ищцата заявила, че твърди унищожаемост поради
„измама“, а не поради „заплашване“. Измамата се състояла в това, че Е.а ще
загуби жилището поради дълговете на покойния й съпруг. Въпреки това не се
твърди ВРС да разгледал незаявени от ищцата фактически твърдения. Ако с
оглед заявеното пред ВРС, че ищцата счита дадената с доклада квалификация
за точна, се приеме, че основанието на иска е „заплашване“, то също е изцяло
доказано. Майката на страните по делото Анк. Е.а била много притеснена от
дълговете на бившия й съпруг към мобилни оператори, а в същото време била
5
достатъчно алчна и податлива на заплахите на сина й, че ако не продаде на
него частите от жилището й, ще ги загуби заради дълговете. Тези умишлени
заплахи на ответника били единствената причина тя да се съгласи да продаде
частите й от жилището, защото Анк. Е.а била „краен скъперник“ и тъй като
била „пораснала в глад и немотия държеше много на жилището, не вземаше
заеми от никого и трупаше в него всякакви вехтории“. При липса на
насаждания от ответника страх за жилището, Е.а не би му го продала. В тази
връзка не са взети предвид от ВРС показанията на свидетелите на ищцата, а
гласните доказателства като цяло са неправилно анализирани. Отделно
ответникът не е релевирал защитно твърдение за несеквестируемост на
продадените части от апартамента и позоваването на такова от ВРС е
незаконосъобразно. Към това само ищцата и близките й са се грижели за
майка й приживе и точно те платили и задълженията към мобилните
оператори.
По иска за разваляне: Решението е постановено при отнета възможност
на ищцата да се защити, защото от представените във второто о.с.з. по делото
банкови документи става ясно, че продажната цена, дори да е била преведна,
е била върната на следващия ден от Анк. Е.а на СтАнк. Великвова (майката
на жената, с коят ответникът живее на семейни начала). Вписаното основание
за връщането „връщане на заем“ обаче не съществува, такова не е възниквало
никога между Е.а и В.. Поисканите от ищцата във второто о.с.з. пред ВРС
доказателства за доказване липсата на заем между Е.а и В. не са уважени от
съда без основание, с което е отнето правото на ищцата да иска изменение на
един от предявените искове по основание. В тази връзка прави
доказателствени искания. Поддържа че продажна цена не е е била заплащана
или евентуално е била само „преминала“ през сметката на продавачката, след
което била върната на началния си източник – СтАнк. В..
По тези и другите в жалбата възражения въззивницата моли за отмяна
на решението на ВРС, за уважаване на предявените в евентуалност искове и
за разноски за две инстанции.
Частната жалба срещу определението на ВРС по чл.248 ГПК се
основава на доводи за: неправилно определяне цената на исковете и интереса
6
по спора; сключване на договора за правна защита от ответника при цена 12
940.27лв. и при предходната редакция на Наредба №1/2004г.;правата на
ответника са само до 1/2 част от продадените ид. части от жилището, което
следва да се вземе предвид относно базата за изчисляване на минималния
хонорар; насрещните искове изобщо не са разгледани от съда и по тях не е
осъществена защита; да се претендира и присъди адвокатски хонорар от
6500лв. на ответника за дело като настоящото, е незаконосъобразно,
необосновано и неморално. Моли се за отмяна на определението и за
намаляване хонорара на ответника до минимум при цена на иска от 12
940.27лв.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа твърденията си пред
РС за пълна недоказаност на предпоставките на предявените искове, във
връзка с което поддържа възраженията си пред първата инстанция. Решението
на ВРС счита за правилно, обосновано и постановено при липса на сочените в
жалбата нарушения, за което излага съображения. Оспорва включително
наличието на процесуални нарушения, възразява и срещу доказателствените
искания. Моли за потвърждаване решението на ВРС и за съдебни разноски
пред ВОС.
Частната жалба също счита за неоснователна. Правилно е приложена от
ВРС разпоредбата на чл.7, ал.6 от Наредба №1/2004г., като съобразно нея
интересът, върху който се изчислява адв. хонорар, е 57 221.33лв. Отделно по
делото са разглеждани насрещни искове, по които се дължи възнаграждение.
А делото е и с висока сложност. Моли за потвърждаване определението на
ВРС.
АДВ. Хр.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, поддържам частната жалба. Моля на основание
чл. 38, ал.2 ЗАдв. и договорът от 04.03.2022г., представен по делото в съдебно
заседание на 15.11.2022г. да осъдите насрещната страна да заплати
адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Заявявам, че от името на
доверителката ми оспорвам отговорите на въззиваемата страна както на
7
въззивната, така и на частната жалба, още повече, че в същите липсват
каквито и да било правни аргументи срещу подадените от името на
доверителката ми жалби. Във връзка с проекта за доклад по делото,
обективиран в определението, пояснявам, че едва в съдебното заседание на
24.01.2023г., в което ответникът представи доказателства за произхода на
парите, с които уж е платил делът на майка си, на доверителката ми стана
ясен този факт. В същото с.з. този документ е оспорен с подробно изложени
аргументи. Във връзка с това бяха наведени доказателствени искания още
пред първоинстанционния съд така, както сочат процесуалните норми. Затова
считам, че решението на първоинстанционния съд е постановено при
съществени процесуални нарушения, доколкото съдът отказа да уважи
доказателствените искания и същите бяха релевирани отново във въззивната
жалба. Моля ви да отмените определението си в частта относно
доказателствените искания на въззивницата, тъй като с поисканите
доказателства ще се установи, че фактическо плащане не е имало, както е
посочено в исковата молба в самото начало.
АДВ. Г.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
подадената въззивна жалба. Конкретни съображения срещу нейната
неоснователност съм изложил в писмения отговор по нея, който поддържам и
пред вас в днешно съдебно заседание. В тази връзка оспорвам и подадената
частна жалба срещу определението на ВРС, с което беше оставено без
уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, по-
конкретно за заплатения адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред първата инстанция. Поддържам отговора на тази
частна жалба, която съм депозирал. Няма да преповтарям аргументите, които
съм изложил и които поддържам и в днешно с.з. Противопоставил съм се на
искането за допускане на доказателства в настоящата инстанция, като считам,
че същите, първо, са преклудирани, второ, направените доказателствени
искания са неотносими към предмета на делото такива, каквито са предявени
исковите претенции. Считам, че определението,с което сте отказали да
допуснете тези доказателства е правилно в тази част и не са налице
основанията за ревизирането му или за допускане на тези доказателства в
настоящата инстанция по изложените в нея съображения. Ето защо, моля да
оставите искането на въззивника за изменение на определението,
представляващо доклад по делото в частта, в която сте се произнесли по
8
доказателствата, без уважение, като неоснователно.
За да се произнесе по направеното искане от процесуалния
представител на въззивницата по делото за ревизиране на произнасянето в
определение от 14.07.2023г. относно направените във въззивната жалба
доказателствени искания, СЪДЪТ съобрази, че в определението са изложени
подробни мотиви защо счита всяко от исканията за недопустимо и
неоснователно, поради което същите са оставени без уважение. В рамките на
настоящото производство не се навеждат твърдения за нови факти и
обстоятелства, които да наложат исканото ревизиране на произнасянето в
този смисъл. Съобразно мотивите на съда всяко следващо доказателствено
искане касае установяването на несъществуващ договор за заем от
17.06.2016г. с трето лице, за наличието на какъвто не е налице наведено
положително твърдение по делото. Поради тези съображения съдът намира,
че искането за промяна на произнасянето по доказателствените искания във
въззивната жалба не следва да се допуска.
Ето защо СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на въззивницата за ревизиране на произнасянето по направените
доказателствени искания, обективирани във въззивната жалба, съдържащо се
в определението от 14.07.2023г.
АДВ. Хр.: Представям списък с разноски.
АДВ. Г.: Представям списък с разноски.
АДВ. Хр.: Правя възражение за свръх прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Твърдя, че освен изложеното в частната жалба по повод
адвокатското възнаграждение, въззивникът не е счел за необходимо да
заплати погребението на баща си и същото е платено от зет му, а очевидно е
разполагал със средства, за да заплаща баснословните хонорари. Поддържам
изложеното в частната жалба относно това, че договорът е сключен при
действието на предходната редакция на наредбата, а е представен договор с
дата 23.01., т.е. датата на последното с.з. пред първата инстанция.
Същевременно, видно от отговора на въззивната жалба и отговора на частната
9
жалба, както и посочих в началото на съдебното заседание, същите са
бланкетни, не съдържат каквито и да било подробни аргументи, т.е.
квалифициран юридически труд не е положен в поне минимална степен.
С оглед изявленията на страните и представените от тях доказателства за
реализирани съдебни разноски и списъци на същите, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива.
АДВ. Хр.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. Г.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Хр.: Моля да постановите решение, с което да уважите въззивната
жалба и частната жалба.
Моля при постановяване на решението си, да отчетете всички подробно
изложени аргументи в двете жалби.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски за двете
инстанции. Претендираме осъждане на насрещната страна за заплащане на
адвокатско възнаграждение.
АДВ. Г.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба и да
потвърдите първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно.
Съдът е изложил конкретни мотиви, основани на събраните по делото
доказателства по всеки един от евентуално предявените исковете така, както
са заявени с исковата молба и така, както са докладвани от
първоинстанционния съд. Възражения по този доклад не са направени.
Безспорно и категорично е ясно, че по делото са предявени три иска, първият
10
от които е за нищожност на атакуваната сделка поради противоречие с
добрите нрави, което очевидно не е налице съобразно събраните по делото
доказателства и практиката на ВКС по този въпрос. На следващо място,
очевидно не се събраха доказателства по предявения иск за унищожаемост
поради заплаха, като също съдът е изложил подробни конкретни мотиви, при
преценка на събраните по делото доказателства. На трето място, категорично
е неоснователно и в разрез със събраните писмени доказателства е
твърдението, че видите ли, цената по този договор не е заплатена.
Представени са множество писмени доказателства, в т.ч. платежните
нареждания, извлеченията от банковата сметка на доверителя ми,
извлеченията от банковата сметка на продавачката, като категорично тези
доказателства доказват безспорно извършеното плащане. Всички останали
твърдения във въззивната жалба, противно на тези доказателства, са правно
несъстоятелни и не следва да бъдат обсъждани изобщо в тази връзка.
Ето защо, моля да потвърдите решението на първоинстанционния съд
като правилно и законосъобразно.
Моля да ни присъдите сторените съдебно деловодни разноски. Не
считам, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, а камо ли
свръх прекомерно, доколкото такъв израз изобщо не може да съществува.
Същият е съобразен с наредбата, фактическата и правна сложност на делото и
не мога да се съглася с твърдението, че не са извършвани процесуални
действия или юридическа помощ по делото, с оглед неговия предмет и обем.
АДВ. Хр.: Както пред първоинстанционния съд в последното с.з.
поради смяна на председателя на състава, очевидно и на насрещната страна
все още не е ясно, че има четири алтернативно предявени иска. Исканите
доказателства в последното с.з. пред първата инстанция се отнасяха точно по
отношение на четвъртия иск. Няма да коментирам духа и начина, по който
протече това заседание. Това е въпрос на процесуално поведение на
председателя на състава. Моля да отчетете, че исковете са четири и
възраженията на доверителката ми са били относно оспорения документ,
представен от ответника, именно и във връзка с четвъртия предявен иск,
което не беше зачетено от ВРС.
СЪДЪТ, като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
11
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:07 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12