Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260257 22.03.2021 г. град Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд V-ти наказателен състав
На втори март през
две хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав :
Председател:
Мая Стефанова
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдията
Стефанова НАХД № 713 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Е. А.М. (V. E. A. M.)
роден на ***г, гражданин на Ф., с адрес „H. №58, 9712GT Г., Н. с паспорт № …, издаден на 15.03.2017г от ф. п. в К. Л.,
Малайзия и съдебен адрес *** чрез адв.И.Н.
*** срещу наказателно постановление №21-0769-000009 от 01.02.2021г. издадено от
Началника на група към ОДМВР-Бургас сектор „Пътна полиция“-Бургас, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП (ДВ бр.101/2016 г в сила от 21.01.2017 г.) са наложени наказанията глоба в размер от 1000
(хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет)
месеца и за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 20 (двадесет)
лева.
Жалбоподателят М. оспорва описаната в акта и
в наказателното постановление фактическа обстановка. В писмени бележки се сочи,
че тя е извлечена от косвени доказателства каквито били показанията на
заинтересованата „потърпевша“ , без да бъде приложен протокола за ПТП (който
бил споменат и в акта, и в НП). Сочи нарушение на чл.44 ал.4 изречение второ ЗАНН,
като се възразява, че фактически АУАН не е бил връчван на жалбоподателя, като
не е бил спазен срока по чл.44 ал.1 ЗАНН за прилагане на писмени възражения.
Счита се, че са накърнени правото на защитна на жалбоподателя-чужд гражданин
невладеещ български език като не му е бил осигурен преводач на родния му език и
не е бил преведен текста на НП. Счита, че е налице маловажен случай. Представени
са и писмени бележки от упълномощения адвокат, в които се допълва нарушения на
материалния и процесуалния закони. Представени са и писмени бележка от
жалбоподателя преведени на български език.
Жалбоподателят е редовно призован за открито
съдебно заседание, но не се явява. За него се явява адв.И.Н. надлежно
упълномощен. Не се сочат нови доказателства. Претендират се разноски.
Административнонаказаващият орган редовно призован
не се явява и не изпраща представител. Представя на съда нови писмени
доказателства. Представа писмено становище (лист 28 от делото), в което моли
съда да не уважава жалбата и да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно. Не се претендират разноски.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, срещу
годен за обжалване акт, съдържа изискуемите от закона реквизити, предявен е
пред материално и териториално компетентен съд в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 31. 01.2021г , свидетелката Я.Я. ***. Преди да се качи в автомобила си
видяла, че една от гумите е била спаднала и решила да посети намиращата се
наблизо гумаджийница, находящата се на ул.“Я. К. № …, където имало и частен
паркинг. Свидетелката спряла автомобила си на частния паркинг и отишла да
уговори часа за исканата от нея услуга. В този момент работещата в
гумаджийницата жена започнала да ръкомаха и да вика:“ Елате, че този ви удари
колите!“. Свидетелката погледнала в таза посока и видяла, че кола кемпер се
опитва да излезе между два паркирани да нея автомобила – нейният и на работник от
гумаджийницата. Свидетелката Я. бързо се доближила и видяла, че жалбоподателят
управлявал колата- кемпер и го помолила да спре. Той извършил маневра назад. Свидетелката
на английски помолила водача да спре, но последният не реагирал на този призив
да не прави каквито и да е маневри, понеже имало опасност да удари и други
автомобили. След това водачът се опитал отново да навлезе между двата автомобила,
след това се опитал да ги заобиколи, но всички маневри били неадекватни. Всички
намиращи се на паркинга му викали да спре. Тогава най-накрая водачът слязъл от
колата кемпер и заявил, че щетите не са големи. При тези констатации от негова
страна работещите в гумаджийниицата затворили вратите на частния паркинг и се
обадили на полицията. Докато чакал полицията жалбоподателят М. започнал да обижда
свидетелката Я. наричайки я „кучка“ на английски.
За настъпилото пътно-транспортно произшествие по сигнал на дежурния бил
изпратен екип в състав свидетелите Х. и М. На място установили пострадалите автомобили и щетите по автомобила
на жалбоподателя и с оглед височината и ширината на тези щети преценили, че
именно автомобила кемпер управляван от жалбоподателя е ударил другите два
паркирани. Предложили на водача М. да бъде изпробван за наличие на алкохол, тъй
като видели, че същият бил в неадекватно състояние. М. отказал да бъде
изпробвал с техническо средство и тогава полицаите изчакали да пристигне техен
колега, който говорел английски и когато последният пристигнал обяснил на водача,
че за отказа да бъде изпробван за алкохол ще му бъде съставен акт, както и за
нанесените щети по двата паркирани автомобила. Свидетелят Х. съставил срещу М.
АУАН Серия АА и бланков №968889, в който отбелязал, че на 31.01.2021 г в 12,30
часа в гр.Бургас, на ул.“Янко Комитов“ пред №4 на частен паркинг жалбоподателят
М. при управлението на собствения си автомобил марка Пежо кемпер с рег. № VJZR87, при
излизане от реда на паркираните автомобили удря паркираните Ауди с рег.№А 3665
НМ и Хюндай купе с рег. №А 3795 МВ. Отразено било, че водачът отказва да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабричен номер ARNJ-0009.
Посочено било, че бил издаден талон за изследване №0067341. Правните квалификации
на нарушенията посочени в акта били по
чл.174 ал.3 и по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Актът бил прочетен на английски на жалбоподателя и бил подписан от него
Подписан бил и от свидетелите Х. и Я. Връчен бил екземпляр от акта на М..
Докато полицаят говорейки английски език превеждал и обяснявал на жалбоподателя
М. написаното в акта, последният започнал да го псува на английски (докладна
записка на лист 26 от делото изготвена от свидетеля Х.). Заради непристойното си поведение М. бил
задържан, отведен бил в УМАЛ-Б. АД, където бил освидетелстван и там му била взета кръв за химически анализ (талон
№0067341 на лист 15 от делото). С протокол за химическа експертиза №25/01.02.2021г
(лист 21 от делото) било доказано наличие на етилов алкохол в кръвта на
жалбоподателя М. в количество от 0,92 промили. С нарочна жалба била оспорена
тази експертиза и била поискано повторно изследване на кръвта (лист 43 от
делото). На 17.02.2021г била извършена повторна експертиза №48 (лист 41 от
делото), в която в изследваната кръв от М. се показало наличие на етилов
алкохол с концентрация от 0,98 промили.
Поради факта, че М. е чужд гражданин
в условията на чл.44 ал.4 ЗАНН на 01.02.2021г било издадено обжалваното НП
№21-0769-000009, в което била пресъздадена идентична както
в АУАН фактическа обстановка, в която вече било добавено, че М. е
управлявал собствения си автомобил кемпер с наличие на алкохол в кръвта си в
концентрация от 0,92 промили доказано с химическа експертиза №25/01.02.2021г.
Правните квалификации за нарушенията били по чл.5 ал.1 т.1 и по чл.5 ал.3 т.1
от ЗДвП. На основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП (ДВ бр. 101/2016г в сила
от 21.01.2017 г) на М. са наложени двете кумулативни наказания лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000 (хиляда) лева. За
нарушението по чл.5 ал.1 т.1 и на основание чл.185 от ЗДвП на М. била наложена
глоба в размер от 20 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени
доказателства и от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства. Съдът кредитира показания на свидетелите М., Х. и Я. като ги намира за
безпристрастни, логични и последователни.
С оглед изложената по-горе фактология съдът намира от
правна страна следното:
Административнонаказателното производство е строго
формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК
и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В
конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Росица Паязова – Началник група към Сектор „ПП” към
ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 01.02.2020г. е бил оправомощена да издава НП,
видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи (лист 30 и 31 от делото). АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на
чл. 189 ал.1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина на
жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани
правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на производствените правила,
поради издаване на НП преди изтичане на тридневния срок от съставяне на АУАН по
чл.44 ал.1 ЗАНН, в който М. е можел да депозира възражения по акта. В нормата
на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН и чл. 52, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, е предвидена
законова възможност за нарушители, които нямат постоянен адрес в Република
България, както е в процесния случай, съставеният АУАН да се предоставя
незабавно на наказващия орган, който се произнася в деня на получаване на
административнонаказателната преписка. В случая е процедирано по указания
начин, с което е спазен законът. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 4, изречение второ от ЗАНН, към акта се прилагат писмени
обяснения или възражения на водача, като даването на такива срещу съставения
АУАН е право на нарушителя в административнонаказателното производство. След
като АУАН е предявен на нарушителя, той може да направи възражения срещу акта,
в общия случай в тридневен срок от подписването му, а в изключението, когато
нарушителя няма постоянен адрес в Република България - само при подписването на
акта. В случая, АУАН е предявен за подпис на нарушителя и му е връчен препис от
същия, с което му е осигурено правото да направи писмени възражения срещу
съставения акт. Неупражненото право за даване на обяснения или възражение срещу
АУАН не нарушава никое от административнопроизводствените правила и само в
случай, че нарушителя даде писмени обяснения или възражения, същите на
основание чл. 44, ал. 4, изречение второ от ЗАНН следва да се приложат към акта
и незабавно, да се предоставят на наказващия орган. С оглед горното съдът
счита, че в случая нарушение не е допуснато, поради което и доводите на упълномощения
защитник на М. в обратната посока не се споделят.
Настоящият състав не споделя и
доводите на жалбоподателя, че правото му на защита е било ограничено, защото не
му е връчен превод на НП. Действително това не е сторено, но видно от жалбата –
М. все пак е разбрал много добре какво е съдържанието на документа, организирал
е защитата си и е атакувал санкционния акт пред съда. При това положение, дори
да се приеме, че е било допуснато нарушение, то категорично не може да се счете
за съществено, защото по никакъв начин не е попречило на жалбоподателя да узнае
за какво е наказан и да организира адекватна защита срещу НП.
Безспорно е, че при установяване на
нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите
граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за какво
нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице
следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с
назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при
предявяване на НП представлява съществено процесуално нарушение не следва да се
прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично
да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на
правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на
закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл. 48 §2 от Хартата на
основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването
на правото на свободно движение на нидерландския гражданин. При преценката на нарушението,
описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя,
сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по
налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е
справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на
личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано
за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер -
част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото
му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес
пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010г.
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива
2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство,
изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например
пътно транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка,
изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост,
цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод
единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените
административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си,
липсата на назначен преводач при
връчването на НП (но не и на АУАН) не може да обуслови съществено
процесуално нарушение в административно наказателното производство, в която
насока е практиката на касационната инстанция – Решение №
897/19.05.2015г. по к.н.а.х.д. № 368/2015г. на АдмС-Бургас.
В случая, видно от показанията на двамата
полицейски служители – М. много добре е разбрал както процедурата, така и
възможностите и правата които има. Той е изпълнявал от първия път полицейските
разпореждания да предостави документите си. Нещо повече – на място е пристигнал и полицай,
който е бил обучаван да говори английски и който надлежно също е обяснил на М.
всички действия. Всичко това кара настоящият състав да приеме, че в
действителност жалбоподателят много добре е разбрал всичко случващо се и не е било
осуетено правото му на осведоменост, поради което и твърденията за порочност на
производството само на това основание не се възприемат от съда.
По
същество, съдът следва да посочи следното:
Разпоредбата
на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП забранява на водач на МПС да управлява с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промили установени по надлежния ред с
техническо средство или химическа експертиза. Съгласно 174, ал. 1 т.2 водача ,
който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,8 промили до 1,2
промили включително се лишава от право да управлява ППС за срок от 12 месеца и
му се налага глоба от 1000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП
"водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата.
В заключение – конкретното нарушение, за което
жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават
помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние
не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението
на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.
Съгласно
чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасност и пречки за движението и не трябва да причинява
имуществени вреди. Съгласно §6 т.40 от ДР на ЗДвП „Пътнотранспортното
произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и
предизвикало материална щета“. По делото не е представен протокол за ПТП, но
това не прави деянието недоказано от обективна страна. Свидетелят по акта и
очевидец на нарушението по чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП е дала показания за възникнало
ПТП, събитие което отговаря на легалната дефиниция дадена в ЗДвП. Това не прави
събраните по този начин доказателства негодни. Свидетелските показания на
очевидец не са косвено доказателство, а пряко. В хода на съдебното следствие
нито жалбоподателят, нито неговия упълномощен защитник доказаха обратното
–липсата на материални щети по посочените в акта и в НП автомобили. Правилно е
била избрана наказващата норма на чл.185 ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба
от 20 лева водачът, който наруши
правилата за движение в ЗДвП.
Предвид всичко горепосочено, съдът
счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като наложените му наказания са правилно и законосъобразно
индивидуализирани, поради което и атакуваното наказателно постановление следва
да се потвърди изцяло.
Към
момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (ДВ,
бр. 94 от 2019г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.
143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако
съответната страна е направила искане за присъждането им.
В
конкретния случай административнонаказващият орган е бил защитаван от
юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото не е депозирано
искане за присъждане на ЮК възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1,
предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0769-000009 от 01.02.2021г. издадено от
Началника на група към ОДМВР-Бургас сектор „Пътна полиция“-Бургас, с което на В.
Е. А.М. (V. E. A. M.) роден на ***г, гражданин на Ф., с адрес „H. № …, 9712GT Г., Н. с паспорт № …, издаден на 15.03.2017г от финландското
посолство в Куала Лумпур, Малайзия и
съдебен адрес *** чрез адв.И.Н. *** за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП (ДВ бр.101/2016 г в сила от 21.01.2017
г.) са наложени наказанията глоба в
размер от 1000 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
(дванадесет) месеца и за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание
чл.185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 20 (двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.