Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
град
София, ….01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 1532/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
442363/03.07.2018 г., постановено по гр. д. № 21229/2016 г. на СРС, I ГО, 36
състав, са уважени предявените от Е.К.Г. и Н.А.Г. срещу „Т.С.“ ЕАД осъдителни
искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на Е.Г. сумата от 917,26 лв.,
представляваща неоснователно получена от ответника сума по изп. дело № 20118560400551,
както и сумата от 514,95 лв., представляваща заплатените такси и разноски по
изпълнителното дело, а на Н.Г. сумата от 447,39 лв., представляваща
неоснователно получена от ответника сума по изп. дело № 20118560400551, както и
сумата от 514,95 лв., представляваща заплатените такси и разноски по
изпълнителното дело, ведно със законната лихва върху главниците от 18.04.2016
г. до окончателното им изплащане. С решението претенциите на ищците по исковете
по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени като
неоснователни.
Недоволни от
постановеното решение в частта, с която са отхвърлени акцесорните им искове по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Е.Г. и Н.Г. са подали въззивни жалби срещу него от
13.08.2018 г. с идентично съдържание, в които излагат твърдения за неправилност
и незаконосъобразност на решението. Съдът приел, че задължението на обогатилия
се за връщане на получено на отпаднало основание нямало определен срок за
изпълнение, поради което за изпадане на длъжника в забава била необходима
покана от кредитора по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, каквато в случая не била отправена от
ищците. Посочват, че се касаело за частен случай на неоснователно обогатяване,
изразяващо се в правото им на получаване обратно на принудително събрани от
ответника суми, за които суми, след приключване на изпълнението, с влязло в
сила съдебно решение било установено, че не се дължат като погасени по давност.
Поддържат, че в хипотезата на признаване от съда на недължимост на принудително
събрана сума, за поставянето на ответника в забава покана не била необходима,
доколкото съществуването на изпълняемото право, произтичащо от несъдебно
изпълнително основание, е било отречено със съдебно решение. Поради материалноправната
незаконосъобразност на изпълнителния процес всички изпълнителни действия се
заличавали с обратна сила, а взискателят дължал възстановяване на всички
последици от неправомерното засягане на правата на длъжника, включително лихва
от момента на получаване на недължимо платените суми. Претендират отмяна на
решението в обжалваната част.
От страна на
ответника не е подаден
отговор на въззивните жалби в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 05.02.2019 г. по
реда на чл. 267 ГПК съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, като е констатирал, че не са заявени доказателствени искания на
страните във въззивното производство.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на цитираната
правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да уважи предявените осъдителни
искове, районният съд е приел, че ищците са длъжници по изпълнително дело №
20118560400551, по описа на ЧСИ Б.Й., рег. № 856 КЧСИ, с район на действие СГС,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 01.07.2003 г. Изпълнителният лист
бил издаден по гр. д. № 4741/2003 г. на СРС, 51 състав, срещу общия им
наследодател А.М.Г., за заплащане на суми за доставена топлинна енергия,
обезщетение за забава върху главницата и разноски по делото, на основание чл.
237, б. „и“ ГПК (отм.) вр. чл. 109, ал. 2 ЗЕЕЕ. С влезли в сила решения
(решение от 06.12.2013 г. по гр.д. № 315/2013 г. на СРС, 31 състав и решение от
18.02.2015 г. по в. гр. д. № 4298/2014 г. на СГС, IV въззивен състав) било признато за установено, че ищците не дължат сумите, за
които в полза на ответника е издаден изпълнителният лист от 01.07.2003 г. С
тези решения било прието, че вземането на ответника по изпълнителния лист било
погасено по давност преди образуването на изпълнителното дело. От отбелязванията
на гърба на изпълнителния лист и от издадените от ЧСИ Биляна Богданова
удостоверения се установявало, че в рамките на принудителното изпълнение от Е.Г.
за периода 16.01.2013 г. – 05.03.2015 г. е събрана сумата в общ размер от 2883,69
лв., от която 2368,74 лв. в полза на взискателя „Т.С.“ ЕАД и 514,95 лв. – такси
и разноски в полза на ЧСИ. От Н.Г. за периода 21.12.2012 г. – 17.03.2015 г. е
събрана сумата общо от 1419,96 лв., от която 1180,29 лв. в полза на взискателя
„Т.С.“ ЕАД и 180,52 лв. – такси и разноски в полза на ЧСИ. Тези суми били
получени от ответника на отпаднало основание, следователно той дължал връщането
им на ищците. В тежест на ответника, в качеството му на възложител по
изпълнението, следвало да бъдат възложени и удържаните от всеки от ищците суми
за такси и разноски на съдебния изпълнител, посочени в удостоверението. Ищците претендирали
само част от тези суми, поради което исковете им по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД били уважени в пълен размер. Акцесорните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетения за забава върху платените на отпаднало основание суми са били
отхвърлени поради липса на доказателства за отправена до ответника покана за
плащане на главното задължение. Исковете на ищците по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответника да върне половината от заплатеното от всеки от тях
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело са били отхвърлени, тъй като тези
суми не представлявали разноски по изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК, а ищците направили възражение за давност след подаване на молбата на
взискателя за образуване на изпълнителното дело.
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивните жалби доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното.
С Тълкувателно решение № 5/2017 от 21.11.2019
г. по ТД № 5/2017 г. на ВКС, ОСГТК, бе прието, че при връщане на дадено при
начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. Следователно
изводът на районния съд за необходимостта от отправяне на покана в този случай
е правилен. Следва да бъде изследван въпросът дали такава покана не е била
отправена до ответника преди подаване на исковата молба от 18.04.2016 г., по
която е образувано гр.
д. № 21229/2016 г. на СРС.
Поканата представлява изявление на
кредитора, адресирано до длъжника, с което кредиторът уведомява длъжника, че
иска изпълнение, като поканата трябва безусловно да сочи кое е претендираното
парично вземане. Предполага се, че с поканата длъжникът узнава съответните
факти (в случая, че е получил неоснователно дадена сума в определен размер и
следва да я върне), поради което изпада в забава от получаването ѝ. Към момента на получаване на
сумите по изп. дело № 20118560400551 взискателят е знаел за отправеното от
длъжниците до съдебния изпълнител възражение за давност, както и за
образуваното производство по гр.д. № 315/2013 г. на СРС, 31 състав, по иска на
длъжниците за недължимост на сумите по изпълнителния лист. Тези обстоятелства
обаче не могат да се квалифицират като покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Предявяването
на отрицателен установителен иск за недължимост на едно парично вземане поради
погасяването му по давност, съответно уважаването на този иск от съда, не представляват
отправена до ответника покана за връщане на получените суми, тъй като такова
искане за връщане не е било заявено до съда, не е било включено в предмета на
делото и и в предмета на силата на присъдено нещо на решението по спора, нито
по друг начин е било обективирано до взискателя. Между страните по делото е бил
налице спор относно дължимостта на посочените в изпълнителния лист суми, който
е бил разрешен окончателно едва с влизането в сила на въззивното решение. От
друга страна преди 18.04.2016 г. за взискателя е съществувала неяснота относно
обстоятелствата дали изобщо длъжниците възнамеряват да предявят осъдителен иск
за връщане на събраните от тях суми, както и какъв е размерът на сумите, които
се претендират от него.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивните жалби, а съдът е ограничен от рамките им, същите се явяват неоснователни и не следва да се уважават, а
решението, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на
въззиваемата страна разноски не се дължат, по аргумент от разпоредбата на чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, доколкото
процесуалният представител на „Т.С.“ ЕАД не е подал отговор на въззивните жалби,
не е представлявал дружеството в откритото съдебно заседание във въззивната
инстанция, а единствено е подал молба делото да се гледа в негово отсъствие.
Предвид размера на обжалваемия
интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.,
ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 442363/03.07.2018 г.,
постановено по гр. д. № 21229/2016 г. на СРС, I ГО, 36 състав.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.