Р Е Ш Е Н И Е
№___________
гр. Варна,
27.11.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА като разгледа
докладваното от съдията Юлия Бажлекова в.г.дело №1508 по описа за 2019г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивната
жалба от Н.К.К., ЕГН ********** и Л.Т.К., ЕГН **********, срещу решение № 2737/18.06.19г., постановено
по гр.д. № 16092/17г. на ВРС,с което е допуснато да се извърши делба на апартамент
№ 25, находящ се в гр.Варна, ул.“С.в.“, №24, ет.1, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 10135.1502.13.7.3 по КККР на гр.Варна, с площ от 68,76
кв.м., ведно с прилежащото избено помещение №25, с площ от 5,21 кв.м. и 0,7705%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото между
съделители и квоти, както следва: 1/6 ид.ч. за К.К.К., 1/6 ид„ч. за Н.К.К. и
4/6 ид.ч. за Н.К.К. и Л.Т.К., в режим на СИО, на основание чл.34 ЗС. Счита се,
че решението е неправилно и незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна,
като се постанови ново от въззивния съд, с което иска за делба се отхвърли като
неоснователен. Претендира присъждане на разноските по делото.
Жалбоподателят
счита, че от представените по делото доказателства, не се установява
идентичност между допуснатия до делба имот и този описан в исковата молба и
нотариалния акт. Никоя от страните не е предприела действия по провеждане на
процедура за поправка в КК, поради което и делба на имота не следва да се
допуска.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, с който последната е
оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното
решение.
Относно предмета на така предявения иск се излагат
следните твърдения от страните:
Производството е за делба във фазата по допускането.
Образувано е по искова молба от К.К.К. срещу Н.К.К. и Л.Т.К.
за делба на недвижим имот – апартамент
№ 25 , находящ се в гр. Варна, ул. „С.в.", № 24, ет.1, състоящ се от две
стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет и входно антре, със застроена площ от
68,76 кв„м„, при граници: североизток-стълбище и ап.26, северозапад-ул.“С.в.“,
югоизток-зелени площи, горе- ап.28, долу-изби, ведно с прилежащото избено
помещение №25 с площ от 5,21 кв.м., както и 0,7705% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена, попадащ в кв.493, по плана на 13
подрайон на гр.Варна представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1502.13.7.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г.
на изпълнителен директор на АК
В исковата молба ищецът твърди, че процесния имот е
съсобствен между страните при квоти: по 1/6 ид.ч. за ищеца, и ответника Н.К.,
придобити по наследство от техните родители К.П. и Д.П. и 4/6 ид.ч., придобити
в режим на СИО от двамата ответници, въз основа на договор за покупко-продажба.
Излага се, че родителите на ищеца и първия ответник – К. К. П. и Д.П. П. са
придобили имота като обезщетение срещу отчужден техен имот за мероприятие по
ЗТСУ, като е издаден КНА № 144, т.2, д.1042/27.03.1985г. Д.П. е починала на
04.06.2001г., като е оставила за свои наследници: К.П.-съпруг; К. К. и Н.К. –
синове. Ищецът и първия ответник са станали съсобственици на имота, като са
придобили по 1/6 ид.ч. от наследставото, оставено от тяхната майка. С НА
№183/21.04.2006г. К.П. е продал на сина си Н.К. собствените си 4/6 ид.ч. от
процесния имот, като си запазва правото на ползване върху имота. Към момента на
сделката, купувачът Н.к. е бил в брак с Л.Т.К.. След смъртта на К. К. в периода
08.09.2006г. – 16.02.2007г. имотът се е ползвал от ищеца К.К., като не е имола
спор между съсобствениците за ползването на имота. На 17.02.2007г. ответникът е
сменил баравата на жилището и не допускал ищеца да ползва същото до
02.07.2007г. До началото на м. май 2015г. Съсобствениците ползвали имота,
съобразно квотите си от съсобствеността, след което ответникът отново отказва
да допуска съсобственика до жилището. Твърди се, че страните не са в състояние доброволно
да си поделят съсобствеността и затова за ищеца е налице правен интерес да
предяви иск за делба. По същество моли съда да допусне
делбата при посочените в исковата молба квоти.
Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, са депозирали отговор на исковата
молба, в който не се оспорва, че процесния имот е съсобствен между страните при
посочените в исковата молба квоти.
Изразяват готовност за доброволна делба на имота, като оспорват
изложените в исковата молба твърдения относно ползването на имота и извършване
на действия от тяхна страна, с които са ограничавали и възпрепятствали ищеца да
ползва имота.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема за установено от фактическа
страна следното:
От
представените по делото удостоверения за наследници № 64621/05.09.2017 г., и №
68608/05.09.2017г. е видно, че Д.П. П.а е починала на 04.06.2001г., за което е
съставен акт за смърт № 1-636/04.06.2001г. в гр.Варна,, като е оставил за свои
наследници К. К. П.-съпруг и К.К. Калев и Н.К.К. – синове. К. К. П. е починал на 08.09.2006г., като е оставил
за свои наследници двамата си синове – К. К. и Н.К..
Видно от
представеното по делото заверено копие от НА №144, за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ, на
27.03.1975г. К. К. П. и Д.П. П.а са придобили, собствеността върху процесния
недвижим имот, представляващ жилище № 25, находящо се на първи етаж в жилищна
сграда, построена върху държавна земя в гр.Варна, ул.“Страхил“ №24/13, състоящо
се от две стаи, кухня-трапезария, баня и тоалет и входно антре, със застроена
площ от 68,76 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 25 с площ от
5,21 кв.м. , както и 0,7705% ид.части от общите части на сградата и право на
строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, при съседи на
жилището: североизток-жилище от вх.26, югозапад-стълбище и ап.26 на Недялка и
Валентин Миланови, северозапад – ул.“Страхил“, югоизток-зелени площи, горе-
ап.28, долу изби.
Видно от
представеното заверено копие от НА №183/2006г. е видно, че К. К. П. е продал на
21.04.2006г. е продал на съсобственика си Н.К.К. собствените си 4/6 ид.ч. от
недвижим имот, придобит по време на брак и в СИО, прекратен поради смъртта на Д.П.
и по наследство от същата, а именно апартамент № 25, находящ се в гр.Варна,
ул.“С.В.“ №24, състоящ се от две стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет и входно
антре, със застроена площ от 68,76 кв.м., ведно с избено помещение № 25, с площ
от 5,21 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж за сумата от 20 826,20лв.
Не е спорно
между страните по делото, а и от извършената справка в НБД Население се
установява, че към момента на придобиване на собствеността върху процесния
апартамент Н.К.К. е бил в брак /съгласно акт за брак №0529/04.04.1987г./ с Л.Т.К.,
поради което следва да се приеме, че двамата ответници са придобили на
основание договора, обективиран в НА № 183/2006г. собствеността върху 4/6 ид.ч. от имота в режим на СИО.
Видно от
представеното Удостоверение за данъчна
оценка изх. № **********/18.09.2017 г., страните по делото- Н.К.К. и К.К.К. са
вписани като съсобственици на процесния недвижим имот.
Съгласно приетото от първоинстонционния съд заключение
на проведената СТЕ е налице идентичност между описаният в исковата молба и
представените по делото документи за собственост, както и в схема
№15-618217/06.12.2017г. Вещото лице е посочило, че ап.25 е отразен като
самостоятелен обект в КК на гр. Варна с идентификатор 10135.1502.13.7.3 Обекта
отговаря частично по местоположение на ап.25, като единственото несъответствие
е по отношение на неправилно отразено югоизточно изложение на апартамента.По
документ за собственост, апартамента на югоизток граничи със зелени площи, а в
КК грешно е отразен с граница ап.26. В заключението е посочено, че грешката
следва да се коригира като в СГКК Варна се представи проект за изменение на КК.
По така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
От доказателствата
по делото се установява, че ищецът и парвия ответник са наследници на Д.П. и К.П.,
които са придобили собствеността върху процесния недвижим имот, като
обезщетение срещу отчужден имот в режим на СИО.
След смъртта на Д.П. и
прекратяване на СИО, притежаваната от нея ½ ид.ч. от процесния имот се
наследява от нейните наследници: съпруг и двама синове при равни квоти. Всеки от наследниците е придобил по 1/3 ид.ч. от наследството, или по 1/6 ид.ч. от процесния апартамент.
С договор
за покупка продажба, обективиран в НА № 183/2006г. К.П. е продал на Н.К.К. собствените си 4/6 ид.ч. от процесния
имот /1/2 ид. ч. след прекратяване на
СИО и 1/6 ид.ч. по наследство/. Предвид
обстоятелството, че към момента на договора за покупко продажба Н.К. е бил в
брак с Л.К., посочените 4/6 ид.ч. от процесния имот са придобити от тях двамата
в режим на СИО.
Ответниците
не оспорват наличието на съсобственост по отношение на имота. Не се спори и по
отношение на квотите на съсобствениците.
Съдът
намира за неоснователни и недоказани възраженията на ответниците, че процесния
имот не е надлежно идентифициран, както и, че липсва идентичност между имота по
отношение на който е предявен иска за делба и допуснатия до делба имот с
обжалваното решение. Видно от представените по делото доказателства,
включително и приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СТЕ
имота, описан в исковата молба и представените по делото документи за
собственост е идентичен с нанесения в КК имот с идентификатор
10135.1502.13.7.3. Налице е идентичност по отношение на описанията на имота в
документите за собственост и КК по адрес, площ, идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж, описание на помещения, пет граници и съседи на
имота. Посочените елементи са достатъчни за индивидуализацията на имота.
Безспорно е, че е налице грешка в КК при отразяване на една от границите на
имота, същата обаче е възможно да бъде отстранена, включително по
административен ред и не води до невъзможност да се идентифицира имота.
С оглед на
изложеното съдът намира, че направеното възражение е неоснователно.
Предвид
установеното на основание наследяване К.К.К. и Н.К.К. се легитимират като
собственици на по 1/6 ид. Части от имота; Н.К.К. и Л.Т.К. се легитимират като
собственици на 4/6 ид.ч. от имота в режим на СИО, на основание договор за
покупко-продажба.
Процесния
имот следва да бъде допуснат до делба между съделителите при посочените квоти.
Предвид съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение №2737/18.06.2019г. по описа на РС гр. Варна,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на
чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: