Р Е Ш Е Н И Е № 477
гр. Пловдив, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на тринадесети януари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16038 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова
молба от Я.Г.С. против „Автобусни превози Пловдив” ЕООД, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на
04.07.2018 г. е пътувала с автобус на градския транспорт с редовен документ „******”
– едномесечна, като автобусът бил марка „ИСУЗУ” с рег. № ******, модел
„Новости”, собственост на „********* БГ” ЕООД, и бил управляван от ****** Е.Е.М..
Твърди, че в 18,00 часа на посочената дата в гр. Пловдив, на бул. „******” при
движение на пътното превозно средство и рязко натискане на спирачката, ищцата,
която била правостояща в автобуса, „изхвърчала” напред и с главата си спукала
предното стъкло на МПС-то. Вследствие на падането, ищцата получила множество
контузии по тялото – крайниците, дясното бедро, нараняване в поясно-кръстната
област, контузия на главата „контузио капитис”, придружена със силно
главоболие, световъртеж и повръщане. Получените увреждания били съпроводени със
силни болки и страдания, главоболие, световъртеж и повръщане и били в
продължение на 25 дни, като впоследствие отшумели, но и към момента на
депозиране на исковата молба ищцата имала остатъчна болка в поясната област и
дясното бедро. Посочва, че предвид напредналата си възраст възстановителните
процеси били бавни и били придружени също със силни болки и страдания, които
продължили дълго време. Поддържа, че при осъществяване на ПТП-то, ******на
автобуса не съобразил пътните условия и вследствие на внезапното спиране
настъпили уврежданията на ищцата. Твърди, че причинителят на увреждането – ******
на автобуса Е.Е.М., е изпълнявал служебните си задължения по управление на
пътното транспортно средство, собственост на „********* БГ” ЕООД, но по
възлагане на работодателя си „Автобусни превози Пловдив” ЕООД – настоящия
ответник. Сочи, че за ПТП-то бил съставен констативен протокол от 04.07.2018
г., както и АУАН. Намира, че ответникът е отговорен за претърпените болни и
страдания, в качеството си на възложител на ****** на автобуса, поради което
претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500
лв., ведно със законната лихва от датата на деликта – 04.07.2018 г., до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът „Автобусни превози Пловдив” ЕООД – гр. Пловдив, е депозирал писмен
отговор със становище за недопустимост на предявения иск. Намира, че ищцата
следвало да насочи исковата си претенция първо към застрахователя на ******,
причинител на ПТП-то, като едва след изчерпване на този ред възниквала
възможността да потърси правата си по съдебен ред. По същество, излага
становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва обстоятелствата,
при които се твърди да е осъществено ПТП-то. Поддържа, че ищцата е нарушила
правилата в Наредбата за реда и условията за пътуване в обществения градски
транспорт на основни автобусни линии в град Пловдив. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва претендирания размер на
обезщетението, като го намира за завишен. Моли за отхвърляне на предявения иск
и присъждане на сторените по делото разноски.
С писмения отговор
ответникът прави искане за привличане на трето лице помагач, а именно – „ЗД
ЕВРОИНС” АД – гр. София. С определение на съда № 4677/24.04.2019 г. е
конституирано като подпомагаща страна застрахователното дружество. Последното е
представило писмен отговор, със становище за допустимост на предявения иск, но
за неговата неоснователност. Оспорва наличието на противоправно поведение от страна
на ****** на автобуса, както и наличието на причинно-следствена връзка между
вредите и реализираното ПТП. Прави възражение за съпричиняване и намира, че
претендираният размер не бил справедлив. Моли за отхвърляне на иска, прави
доказателствени искания.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Пловдив, III граждански състав, е сезиран
с осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
По допустимостта
на иска:
С оглед наведеното от ответната страна възражение за
допустимост на предявения иск, съдът намира за необходимо да обсъди поставения
въпрос преди разглеждане на правния спор по същество. За репарирането на претърпени
на пострадал от ПТП вреди, би могло да се предяви претенция срещу причинителя
на увреждането, респективно възложителя на работата съгласно чл.49 ЗЗД, или пък
в случай, че е налице застраховка гражданска отговорност – срещу
застрахователя. Нито законът, нито практиката поставя изискване пострадалият
първо да насочи искането си към застрахователя. Напротив, от неговата воля
зависи дали ще предяви иск срещу причинителя на увреждането или срещу
застрахователя на гражданската му отговорност, или срещу двамата – аргумент т.
1 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС. Посочената от ответника разпоредба на чл. 380 КЗ не е приложима в случая, тъй както предявеният иск цели да ангажира
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата съгласно
чл.49 ЗЗД. Поради това предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по
същество.
По
основателността на иска:
За уважаване на исковата претенция следва да са налице
следните елементи от фактическия състав на гаранционно-обепечителната
отговорност по чл.49 ЗЗД, а именно: 1) деяние; 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение) –
нарушение на правилата на Закона за движение по пътищата; 3) вреди - неимуществени,
изразяващи се е претърпени болки и страдания, както и техният размер; 4)
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ******на автобуса
и настъпилите имуществени и неимуществени вреди; 5) вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа. В доказателствена тежест на ищцата е да установи по
правилата на чл.154 ГПК, пълно и главно, наличието на посочените
материалноправни предпоставки.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства се установява по несъмнен начин следната фактическа
обстановка, при която е настъпило твърдяното от ищцата увреждане: На 4.07.2018
г. около 18,00 часа в гр. Пловдив, ищцата е пътувала с автобус на градския
транспорт по автобусна линия № *, който е бил управляван от ******Е.Е.М.,
последният към датата на събитието, в трудови правоотношения с ответното
дружество, видно от трудов договор № ******г. (л.64 от делото). Автобусът се е
движел по бул. „******“ в посока хотел ******, като ищцата се е качила от
предната му врата (до ******) от автобусна спирка преди „******“. Установява се
от показанията на свидетелката Р. А. Г., която е била ***** в автобуса на
процесната дата и час, че ищцата е била правостояща в предната част на превозното
средство, в близост до ******, между него и нея. След като преминали ******,
автобусът спрял рязко. Вследствие на спирането, ищцата политнала напред и
ударила главата си в предното стъкло на автобуса.
За изложените обстоятелства съдът прави извод не само от
показанията на разпитаните по делото свидетели-очевидци, но и от представените
писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица и акт за
установяване на административно нарушение. Те са официални документи, издадени
от длъжностни лица в кръга на службата им по установената форма и ред и се
ползват с материална доказателствена сила съгласно чл.179 ГПК за изявленията,
направените пред длъжностните лица и за извършените от тях и пред тях действия.
При пристигане на мястото на инцидента служителите на ОД на МВР – сектор Пътна
полиция, са разпитали свидетелите очевидци и са установили, че при рязкото
спиране на автобуса, ищцата, която е била правостояща, е политнала напред и се
е блъснала в предното обзорно стъкло, като го е счупила. Като причина за
настъпването на ПТП е рязкото спиране от ****** на автобуса по време на
движение. Издаден е акт за установяване на административно нарушение № ****/
16.08.2018 г., съгласно който е констатирано извършването на нарушение на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата, а именно: като водач на автобус
за обществен транспорт на пътници по време на движение не осигурява условия за
безопасното им превозване, като набива рязко спирачки и един от правостоящите
пътници – ищцата Я.С., полита напред и с главата си чупи предно обзорно стъкло
– нарушение на чл.132, т.2 ЗДвП. Посоченият АУАН е връчен на извършителя на
нарушението на дата 29.08.2018 г., като от изисканата преписка няма данни той
да е подал възражение в указания 3-дневен срок. Въз основа на АУАН е издадено
наказателно постановление № ****/ 14.09.2018 г., с което е наложено
административно наказание на ****** на автобуса. Следва да се подчертае, че
издадените наказателни постановления въз основа на влезлите в сила актове за
установяване на административни нарушения, не попадат в обхвата на разпоредбата
на чл.300 ГПК и не обвързват гражданския съд, който разглежда последиците от
деянието, обсъждано в наказателното производство. Съгласно разясненията на т.15
от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „присъда” по смисъла на чл.300 ГПК
е само съдебен акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за виновно в
извършването на престъпно деяние. С наказателното постановление, съобразно ТР №
51/29.12.1978 г. по н.д. № 50/1978 г. на ОСНК на ВС, няма произнасяне относно
наличието на престъпно деяние, поради което то не попада в обхвата на
приложението на чл.300 ГПК. В този смисъл е налице практика на Върховния
касационен съд – определение № 84/10.02.2017 г. по т.д. № 2020 по описа за 2016
г. на ВКС, I т.о., определение №113/26.05.2017 г. по т.д. №307 по описа за 2017
г. на ВКС, I т.о., определение № 675/18.07.2018 г., постановено по гр.д. № 3889
по описа за 2017 г. на ВКС, IV г.о. и др. Затова и съдът не е обвързан от
изводите на административно-наказващия орган, че извършеното от ******на
автобуса деяние е противоправно и представлява нарушение на норма от Закона за
движение по пътищата.
Въпреки това съдът стига до извода за наличие на
противоправност на деянието на причинителя на увреждането, поради нарушение на
правилата за движение по пътищата. Не се възприемат доводите на третото лице
помагач – застрахователя на гражданската отговорност, изложени в писмената
защита, че причината за рязкото спиране била предотвратяването на ПТП с
неустановено МПС, което е отнело предимство на ****** на автобуса. В
действителност, двамата разпитани по делото свидетели очевидци – Р. А. Г., *****
в автобуса, и Е.Е.М., *****, дават сведения, че „кола е засякла пътя на
автобуса“. Тези показания обаче са противоречиви и нелогични както помежду си,
така и с останалия доказателствен материал по делото. На първо място,
свидетелката Г. изяснява, че кола е засякла пътя на автобуса, т.е. движеща се
непосредствено пред него, докато самият **** изяснява, че „от предната страна
пресякоха пътя на по-предната кола“ и това наложило автобусът да спре рязко. На
следващо място, житейски нелогични са показанията на свидетеля М., който
пояснява, че двете платна на движение са били пълни, а придвижването е било
бавно поради задръстване с автомобили. При тази обстановка – бавно движение и
задръстване на автомобили, засичане на пътя на автобуса от кола от съседното
платно на движение, е житейски необосновано. Освен това, за наличието на
неизвестно МПС, което е засякло пътя на автобуса не се съдържат данни нито в
констативния протокол, нито в АУАН. Напълно логично е непосредствено след
събитието причинителят на увреждането, чиято административно-наказателна
отговорност е ангажирана, да даде сведения за подобно отнемане на предимство от
предходно движещо се МПС, но такива не са налице нито пред дошлия на мястото на
произшествието служител на МВР, нито пък под формата на възражения срещу АУАН. Затова
съдът дискредитира показанията на свидетелите Г. и М. в частта им по отношение
на това, че предходно движещо се неизвестно МПС е отнело предимството на
автобуса и е наложило рязкото спиране. При тези обстоятелства, съдът приема, че
единствената причина, поради която автобусът е спрял рязко е неспазването на
дистанция и неизпълнение на задължението съгласно чл.23 ЗДвП за движение на
такова разстояние от движещото се пред него превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. По този начин
водачът на автобуса е нарушил и нормата на чл.132, т.2 ЗДвП като не е осигурил
всички условия за безопасното превозване на пътниците. Поведението на
причинителя на увреждането е противоправно и виновно, като вината се презюмира
с оглед разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД, която презумпция не се обори от
ответника.
Следва да се отбележи за пълнота, че цитираното от
третото лице помагач в писмената защита решение № 709/ 03.06.2019 г., по
възз.гр.д. № 804 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Пловдив, XIV граждански
състав, е постановено при различна фактическа обстановка от настоящата. При
внимателен прочит на решението, става ясно, че в разглеждания случай, причината
за рязко спиране е била избягване на ПТП с изпреварващ и навлизащ пред автобуса
лек автомобил, за което се съдържат данни в обективните писмени доказателства –
протокол за ПТП, включително схема на ПТП, както и заключението на САТЕ. Настоящият
случай не е такъв, доколкото данни за наличие на МПС, което е пресякло пътя на
автобуса за пръв път се събраха в настоящото производство. Затова, при различна
фактическа обстановка и различна доказателствена съвкупност, не би могло да се
наложат същите правни изводи.
Вследствие на причиненото виновно и противоправно деяние
ищцата е получила увреждания. На място е пристигнал екип на спешна медицинска
помощ, който прегледал пострадалата, за което била съставена карта №****** от
04.07.2018 г. (л.83 от делото). Видно от констатациите на медицинския екип,
ищцата е получила травма на главата, като тя била в добро общо състояние,
адекватна, афебрилна; поставена диагноза: contusio capitis. На следващия ден от инцидента – 05.07.2018 г., ищцата
с оплаквания от главоболие и световъртеж е посетила ЦСМП, като при клиничния
преглед е констатирано запазено общо състояние; афебрилна, адекватна нервна
система; поставена е работна диагноза по МКБ: status post contusio capitis, като са предписани лекарства. От представените
писмени доказателства се установява единствено, че в следствие на удара в
стъклото на автобуса ищцата е получила contisio capitis, но не и твърдените увреждания на крайниците и
нараняване на поясно-кръстната област. Подобни увреждания не са констатирани и
при прегледа на 02.08.2018 г. в отделението по съдебна медицина при УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив. Видно от съдебномедицинско удостоверение № ***/
02.08.2018 г. ищцата се е оплаквала от болки по окосмената част на главата, към
тилната област, без видими
увреждания по кожата; без видими
травматични увреждания; оплаква се от болки в дясното бедро, в горна трета без видими увреждания по кожата;
оплаква се от болки в поясно-кръстната област, без видими увреждания по кожата.
Разпитаната на ищцата свидетелка дава неясна и
противоречива информация за случая. Съдът не кредитира нейните показания,
доколкото са непоследователни и противоречащи на останалия доказателствен материал.
На първо място, свидетелката дава сведение за период, следващ с няколко месеца
процесното събитие, а именно пояснява, че ищцата през месец септември 2018 г. и
е споделила за процесния инцидент, като тя куцала и имала синини отдясно. Тези
показания противоречат на събраните писмени доказателства – медицинска
документация, съставена при извършените прегледи непосредствено след инцидента
– на 04.07.2018 г. и на 05.07.2018 г., както и при прегледа в отделението по
съдебна медицина на дата 02.08.2018 г. Видно от писмените данни, ищцата е
нямала видими увреждания по частите на тялото, нито пък твърдените от
свидетелката синини.
Представените от ищцата писмени доказателства
физиопроцедурна карта, амбулаторен лист от 03.04.2019 г. с основна диагноза по
МКБ – увреждания на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на
гръбначния стълб в радикулопатия, както и извършено изследване за графия на
дясна лакътна става от 18.02.2019 г., не доказват по никакъв начин причинната
връзка между твърдените и описани заболявания с процесното деяние. Причинната
връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на
вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на
деликвента. Тя не се предполага, а трябва да се докаже – така ППВС № 7/
30.12.1959 г. В доказателствена тежест на ищеца е установяването и, а именно да
установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно), свързано с
резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и
да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. Деянието е
необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване
на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т.е. ако при това изключване
неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице
причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен
резултат. Необходимо е обаче, причинният процес да се ограничи до неговото
типично, закономерно, а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато
би причинило вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата. В този
смисъл – решение № 101 от 23.09.2015 г., постановено по гр.д. № 5531 по описа
за 2014 г., IV г.о., както и цитираното в него
решение по гр.д. № 3026/2008 г. на IV г.о., ВКС.
В настоящия случай пряка
причинна връзка между поведението на делинквента и претърпените от ищцата
увреждания на крайниците, дясното бедро и нараняване на поясно-кръстната
област, не се доказа. Единственото увреждане, което се установи обективно да е
настъпило вследствие на инцидента, е контузия на главата, установена при
прегледите в ЦСМП. Затова и на репариране подлежат неимуществените вреди,
представляващи претърпени от ищцата болки и страдания, вследствие на контузия
на главата. Установи се по делото, че ищцата е получила главоболие и
световъртеж на следващия ден след инцидента – 05.07.2018 г., като е имала болки
в главата до прегледа си в съдебна медицина на 02.08.2018 г., т.е. около един
месец след увреждането.
При определянето на размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди на основание чл.52 ЗЗД следва да се приложи общият
критерий за справедливостта. Последната не е абстрактно понятие, а е свързана с
преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които следва
да се имат предвид от съда при определянето на размера на обезщетението (ППВС №
4/1968 г.). Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът и
интензитетът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е осъществено вредоносното деяние, личността на пострадалия, неговата
възраст и обществено положение, допълнителното влошаване състоянието на
здравето на пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. Сред тези други обстоятелства
практиката на гражданска колегия на ВКС, постановена след издаване на цитираното
постановление включва: вида на увреденото благо, отражението, което увреждането
е имало върху личния, семейния, обществения и професионалния живот на
пострадалото лице, продължителността и интензитета на преживените физически,
психически и емоционални страдания,
прогнозите за бъдещо развитие на увреждането, икономическата конюнктура
в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Във всеки случай, за
да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва
при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
пострадалото лице и претърпените от него увреждания, по най-пълен начин да
обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. В този изричен смисъл и решение № 33 от 4.04.2012 г.
на ВКС по т. д. № 172/2011 г., II т. о.; решение № 198 от 3.10.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о., решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. №
1650/2009 г. на III г. о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009
г. на IV г. о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III
г. о.; решение № 302 от 4.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на III г. о. и др.
Предвид изложените по-горе критерии, съдът намира за
справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от причиненото
увреждане сумата от 1500 лв. Вследствие на ударът на главата, ищцата е усещала
физически болки в рамките на един месец; имала е световъртеж. Не без значение е
и нейната възраст, която предполага по-бавното й възстановяване.
Така
определението обезщетение обаче съдът намира, че следва да се намали, доколкото
приема да е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Установи се по делото,
че ищцата е проявила груба небрежност, тъй като е пътувала правостояща и не се
е държала за лост или захватка, каквито е имало в близост до нея. За тези
обстоятелства съдът прави извод от показанията на кондукторката, която
изяснява, че е поканила ищцата да седне на седалка на автобуса, но тя е
отказала, като вместо това е останала права, без да се държи никъде. Обясненията,
дадени от ищцата по реда на чл.176 ГПК, в които изяснява, че се е държала за
лост на автобуса, не представляват годни доказателства, доколкото с тях се
представят на съда изгодни за страната факти. Също така, по делото се установи,
че никой друг пътник в автобуса не е паднал по време на рязкото спиране, което
още повече логично навежда на извода, че ищцата не се е държала, а е проявила
груба небрежност към своето поведение. Ето защо определеното обезщетение от
1500 лв. следва да бъде намалено с 50 %, поради съпричиняване на вредоносния
резултат. Затова в полза на ищцата следва да се присъди сумата от 750 лв., а до
пълния предявен размер от 2500 лв. искът подлежи на отхвърляне. За тази сума
следва да бъде задължен възложителят на работата, а именно – работодателят на ******на
автобуса, ответното дружество. По този начин се ангажира
гаранционно-обезпечителната му отговорност съгласно чл.49 ЗЗД.
Като законна последица от уважаване на иска до
посочения размер, е присъждането на законната лихва. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД
при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, т.е. делинквентът винаги е в забава. Поради това, пострадалият от
деликта може да претендира законна лихва от дена на забавата, а това е денят на
увреждането – 04.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземанията.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл.78,
ал.1 ГПК ищцата има право на разноски съразмерно с уважената част от иска. В
представения списък на разноските по чл.80 ГПК като сторените разноски са
посочени: сумата от 700 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна защита и съдействие от 18.09.2018 г.; 100 лв. – държавна такса; 540 лв.
– допълнителна държавна такса. По делото не се доказа да са сторени разноски в
размер на 540 лв. за допълнителна държавна такса, поради което и такива не
следва да се присъждат. Затова следва да се присъди сумата от 240 лв.,
съразмерно с уважената част от иска. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът
има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Доказаха се да са
сторени разноски в общ размер от 630 лв., от които 480 лв. за адвокатско
възнаграждение и 150 лв. за депозит за вещо лице. От общата претендирана сума
следва да се присъди сумата от 441 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Автобусни
превози Пловдив” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: село
Браниполе, община Родопи, обл. Пловдив, местността Чиирите № 020В, да заплати на Я.Г.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 750 лв. (седемстотин и петдесет лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие на ПТП, реализирано на 04.07.2018 г. около 18,00
часа в гр. Пловдив на бул. „******“, в автобус марка „ИСУЗУ” с рег. № ******, модел „Новости”,
управляван от Е.Е.М., по възлагане на ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.07.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 240 лв. (двеста и
четиридесет лева) – разноски пред първата инстанция съразмерно с уважената част
от иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди за разликата от уважения размер от 750 лв. до пълния
претендиран размер от 2500 лв.
ОСЪЖДА
Я.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати
на „Автобусни превози Пловдив” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: село Браниполе, община Родопи, обл. Пловдив, местността Чиирите №
020В сумата от 441 лв. (четиристотин
четиридесет и един лева) – разноски пред районния съд съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника – ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК: *********.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.