Решение по дело №247/2019 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 ноември 2019 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Божидарка Данчова Йосифова
Дело: 20191310200247
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

  № 183, 13.11.2019 г., гр. Белоградчик

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                        Районен съдия:  БОЖИДАРКА  ЙОСИФОВА

 

Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдия Йосифова, АН дело № 247 по описа за 2019 година.

 

Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Образувано е по жалба на М. П. П. ***, против Наказателно постановление № 690/ 11.09.2019 г. на Зам. Директора на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ, му е наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв. – за нарушение на чл.  207 ЗГ.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено. Твърди се, че дървесината, за която е санкциониран жалбоподателя не е добита от гора, а от пасища, мери, общинска собственост, поради което и неприложима е санкционната разпоредба на чл. 257, ал.1, т. 1 ЗГ, тъй като той не е лице, упражняващо частна лесовъдска практика. Сочи също така, че с длъжностната характеристика не му е вменено да маркира дървесина, а само да издава превозни билети.

В съдебно заседание, жалбоподателя е представляван от процесуален представител – адв. Р. Д. от АК – Видин. В хода на съдебните прения, пледира съда да отмени Наказателното постановление, поради изложените съображения.

Въззиваемата страна, не изпращат представител в съдебно заседание. Представени са писмени доказателства и Писмени бележки, като в последните, процесуалния представител на наказващия орган, моли съда да потвърди Наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, предвид подробно изложените съображения.

За изясняване на делото от фактическа и правна страна, съдът е изискал по делото от Община – Белоградчик, длъжностната характеристика на жалбоподателя П..

По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна – И.Б.И. – актосъставител.

          Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.

          Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.

          Съображенията на съда са следните :

Разпитаният в хода на делото свидетел на въззиваемата страна – И.Б.И., на длъжност „главен специалист горски инспектор” към РДГ Берковица, установи следната фактическа обстановка: През месец август 2019 г., в РУ – Белоградчик, бил подаден сигнал, че в с. Праужда, общ. Белоградчик, обл. Видин, на живущи в селото била доставена дървесина, съхранявана в дворовете им, която дървесина не е маркирана и за същата не са издадени превозни билети. Във връзка с подадения сигнал в РУ – Белоградчик, св. И. ***. На място била  оперативна група от РУ Белоградчик и „общинския лесничей” – жалбоподателя М.П.. Св. И. извършил проверка на мястото откъдето е добита дървесината, като установил, че дървесината е добита законно и няма нарушения при сечта й. Свидетелят заяви, че дървесината е „добита от място което се води по документи земеделска земя – общинска територия на община Белоградчик”. При извършена проверка на доставената дървесина в с. Праужда, св. И. установил, че дървесината не е маркирана с изискващата се по закон общинска марка. Извършил и проверка в системата на ИАГ и установил, че за дървесината е издаден превозен билет № 7377/ 00726/  22082019/ 102731 от 22.08.2019 г., от жалб. М.П.. Свидетелят И. заяви, тъй като превозния билет е издаден от жалб. М.П., той е и лицето, което е следвало да маркира дървесината с общинска марка. 

За това, че жалб. М. П. не е маркирал дървесината с общинска марка, за която е издал превозен билет за транспортирането й, свидетеля И. му съставил АУАН № 690/ 26.08.2019 г. за нарушение на чл. 207 Закона за горите.

                Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно постановление № 690/ 11.09.2019 г. на Зам. Директора на РДГ – Берковица.

                От правна страна, съдът намира следното :

          Съдът, като анализира събрания в хода на делото доказателствен материал – писмен и гласен, намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното Наказателно постановление. Съдът намира, че АУАН и Наказателното постановление са издадени при неизяснена фактическа обстановка, което води до недоказаност на обвинението.

          На първо място, съдът констатира, че неправилно е индивидуализиран досежно длъжността му, субекта на нарушението. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е посочено, че жалбоподателя е „лесничей към община – Белоградчик”. В тази връзка, съдът е изискал и по делото е представена длъжностната характеристика на жалбоподателя П.. От същата е видно, че заеманата от жалбоподателя длъжност е главен специалист „управление и стопанисване на общински гори”.

          На следващо място, съдът намира, че обвинението в извършване на административното нарушение, не е доказано от обективна страна.   

                Нито в АУАН, нито в оспореното Наказателното постановление е конкретизирано мястото на откриване на нарушението по отношение вида на имота, номер, отдел, местност и т.н. И в двата акта е посочено, че административното нарушение е открито в землището на с. Праужда, обл. Видин. В конкретния случай, предвид нарушението, което е вменено на жалбоподателя, от съществено значение е установяване на обстоятелството – какъв е вида на имота, т.е., какви характеристики притежава имота от който дървесината е отсечена, транспортирана без да е маркирана с общинска марка. В разпита си пред съда, свидетеля и актосъставител заяви, че дървесината е добита от имот, който представлява земеделска земя. Липсва обаче каквато и да е било индивидуализация на имота, както и каквито и да било доказателства, от които да се установява имота, земеделска земя ли е или горски фонд.

          Това води до неяснота досежно факта приложими ли са в случая разпоредбите на Закона за горите, в частност – чл. 207 ЗГ. Това е така, тъй като съгл. чл. 2, ал. 3, т. 1 от ЗГ, разпоредбите на този закон не се прилагат за дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1. Поради това, в конкретния случай от съществено значение е, имота, от който е добита дървесината, която не е маркирана, притежава ли характеристиките на гора по смисъла на чл. 2 ЗГ, от тук – и преценката приложими ли са изискванията на ЗГ и на подзаконовите нормативни актове във връзка с приложението му.

          Към настоящия момент, в хода на проведеното съдебно производство съдът не би могъл да се изследва този въпрос и служебно да събира доказателства в тази връзка – имота притежава ли характеристиките на гора, тъй като той не е индивидуализиран по никакъв начин. Не е посочен нито номер на имот, нито каквито и да било негови индивидуализиращи характеристики, с оглед възможността да бъде изискана информация  в тази връзка. Посочено е единствено, че нарушението е „открито в землището на с. Праужда, обл. Видин”. По този начин не е спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а именно не е посочено в достатъчно конкретна степен мястото на откриване на нарушението.

          При тези мотиви, съдът намира, че обвинението се явява недоказано, тъй като не се установи по безспорен и категоричен начин от какъв имот е добита немаркираната дървесината, респективно приложими ли са законовите изисквания на чл. 207 от ЗГ, а от тук – нарушил ли е тези разпоредби жалбоподателя П..

          Този пропуск и тази неяснота не могат да бъдат санирани по никакъв начин на този етап на производството, поради което и резултатът от това е незаконосъобразността и отмяна на крайния акт – Наказателното постановление.

          Нещо повече – налице е още една непрецизност допусната, както в АУАН, така и в Наказателното постановление. И в двата акта е посочено, че нарушението е „открито в землището на с. Праужда”. От разпита на свидетеля на въззиваемата страна, се установи, че немаркираната дървесина е установена в дворовете на къщите на жители на с. Праужда – в конкретния случай – в двор на В. К., ул. „………..” № 14, за извозването на която е издаден превозен билет № 7377/ 00726/  22082019/ 102731 от 22.08.2019 г. от жалбоподателя. Очевидно е, че нарушението е открито в населеното място – с. Праужда, а не в землището на селото, както се сочи в АУАН и Наказателното постановление. По този начин е налице несъответствие между действителната фактическа обстановка и констатациите в АУАН и Наказателното постановление. По принцип, землището е извънселищната територията на едно населено място, докато в случая, от разпита на свидетеля – актосъставител се установи, че дървата са съхранявани в двор на къща и на практика там е открито нарушението – че дървесината е немаркирана. Посочването по този начин на мястото на нарушението също води до непрецизност на обвинението. От тук, нарушено се явява правото на защита на жалбоподателя, което също е основание за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

В този вид производства субсидиарно се прилагат на НК, поради което и обвинението следва да е ясно конкретизирано, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице.

Основанието за ангажиране на административнонаказателната отговорност на съответния правен субект, е конкретно извършено нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, което не може да бъде извличано по пътя на формалната или правна логика.

          Предвид изложените по – горе мотиви, съдът намира, че издаденото Нак. постановление, е неправилно и незаконосъобразно, поради което съдът го отменя.         

          Водим от горното, съдът

                               

         Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 690/ 11.09.2019 г. на Зам. Директора на РДГ – Берковица, с което на М.П.П. ***, с ЕГН **********, на осн. чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ, му е наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв.  – за нарушение на чл. 207 от Закона за горите.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :