Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 183, 13.11.2019 г., гр.
Белоградчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав,
на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в
следния състав:
Районен
съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова, АН дело № 247 по описа за 2019 година.
Производството
е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. П. П. ***,
против Наказателно постановление № 690/ 11.09.2019 г. на Зам. Директора на РДГ
– Берковица, с което на осн. чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ, му е наложена „Глоба” в
размер на 300.00 лв. – за нарушение на чл. 207 ЗГ.
В
жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено. Твърди се, че
дървесината, за която е санкциониран жалбоподателя не е добита от гора, а от
пасища, мери, общинска собственост, поради което и неприложима е санкционната
разпоредба на чл. 257, ал.1, т. 1 ЗГ, тъй като той не е лице, упражняващо
частна лесовъдска практика. Сочи също така, че с длъжностната характеристика не
му е вменено да маркира дървесина, а само да издава превозни билети.
В
съдебно заседание, жалбоподателя е представляван от процесуален представител –
адв. Р. Д. от АК – Видин. В хода на съдебните прения, пледира съда да отмени
Наказателното постановление, поради изложените съображения.
Въззиваемата
страна, не изпращат представител в съдебно заседание. Представени са писмени
доказателства и Писмени бележки, като в последните, процесуалния представител
на наказващия орган, моли съда да потвърди Наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно, предвид подробно изложените съображения.
За
изясняване на делото от фактическа и правна страна, съдът е изискал по делото
от Община – Белоградчик, длъжностната характеристика на жалбоподателя П..
По
делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна – И.Б.И. –
актосъставител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба
е процесуално
допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното
ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.
Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.
Съображенията на съда са следните :
Разпитаният в хода на делото свидетел на въззиваемата страна – И.Б.И., на
длъжност „главен
специалист горски инспектор” към РДГ Берковица, установи следната фактическа
обстановка: През месец август 2019 г., в РУ – Белоградчик, бил подаден сигнал,
че в с. Праужда, общ. Белоградчик, обл. Видин, на живущи в селото била
доставена дървесина, съхранявана в дворовете им, която дървесина не е маркирана
и за същата не са издадени превозни билети. Във връзка с подадения сигнал в РУ
– Белоградчик, св. И. ***. На място била оперативна група от РУ Белоградчик и „общинския
лесничей” – жалбоподателя М.П.. Св. И. извършил проверка на мястото откъдето е
добита дървесината, като установил, че дървесината е добита законно и няма
нарушения при сечта й. Свидетелят заяви, че дървесината е „добита от място
което се води по документи земеделска земя – общинска територия на община
Белоградчик”. При извършена проверка на доставената дървесина в с. Праужда, св.
И. установил, че дървесината не е маркирана с изискващата се по закон общинска
марка. Извършил и проверка в системата на ИАГ и установил, че за дървесината е
издаден превозен билет № 7377/ 00726/
22082019/ 102731 от 22.08.2019 г., от жалб. М.П.. Свидетелят И. заяви,
тъй като превозния билет е издаден от жалб. М.П., той е и лицето, което е
следвало да маркира дървесината с общинска марка.
За това, че жалб. М.
П. не е маркирал дървесината с общинска марка, за която е издал превозен билет
за транспортирането й, свидетеля И. му съставил АУАН № 690/ 26.08.2019 г. за
нарушение на чл. 207 Закона за горите.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно постановление № 690/ 11.09.2019 г. на Зам. Директора на РДГ – Берковица.
От правна страна, съдът намира
следното :
Съдът,
като анализира събрания в хода на делото доказателствен материал – писмен и
гласен, намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното Наказателно
постановление. Съдът намира, че АУАН и Наказателното постановление са издадени
при неизяснена фактическа обстановка, което води до недоказаност на
обвинението.
На първо
място, съдът констатира, че неправилно е индивидуализиран досежно длъжността
му, субекта на нарушението. Както в АУАН, така и в наказателното постановление
е посочено, че жалбоподателя е „лесничей към община – Белоградчик”. В тази
връзка, съдът е изискал и по делото е представена длъжностната характеристика
на жалбоподателя П.. От същата е видно, че заеманата от жалбоподателя длъжност
е главен специалист „управление и стопанисване на общински гори”.
На
следващо място, съдът намира, че обвинението в извършване на административното
нарушение, не е доказано от обективна страна.
Нито в АУАН, нито в оспореното
Наказателното постановление е конкретизирано мястото на откриване на
нарушението по отношение вида на имота, номер, отдел, местност и т.н. И в двата
акта е посочено, че административното нарушение е открито в землището на с.
Праужда, обл. Видин. В конкретния случай, предвид нарушението, което е вменено
на жалбоподателя, от съществено значение е установяване на обстоятелството – какъв
е вида на имота, т.е., какви характеристики притежава имота от който
дървесината е отсечена, транспортирана без да е маркирана с общинска марка. В
разпита си пред съда, свидетеля и актосъставител заяви, че дървесината е добита
от имот, който представлява земеделска земя. Липсва обаче каквато и да е
било индивидуализация на имота, както и каквито и да било доказателства, от
които да се установява имота, земеделска земя ли е или горски фонд.
Това води до
неяснота досежно факта приложими ли са в случая разпоредбите на Закона за
горите, в частност – чл. 207 ЗГ. Това е така, тъй като съгл. чл. 2, ал. 3, т. 1
от ЗГ, разпоредбите на този
закон не се прилагат за дървета от горскодървесни видове в земеделски
територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1. Поради това, в конкретния
случай от съществено значение е, имота, от който е добита дървесината, която не
е маркирана, притежава ли характеристиките на гора по смисъла на чл. 2 ЗГ, от
тук – и преценката приложими ли са изискванията на ЗГ и на подзаконовите
нормативни актове във връзка с приложението му.
Към
настоящия момент, в хода на проведеното съдебно производство съдът не би могъл
да се изследва този въпрос и служебно да събира доказателства в тази връзка –
имота притежава ли характеристиките на гора, тъй като той не е индивидуализиран
по никакъв начин. Не е посочен нито номер на имот, нито каквито и да било негови
индивидуализиращи характеристики, с оглед възможността да бъде изискана
информация в тази връзка. Посочено е единствено,
че нарушението е „открито в землището на с. Праужда, обл. Видин”. По този начин
не е спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а именно не е посочено в достатъчно конкретна
степен мястото на откриване на нарушението.
При тези
мотиви, съдът намира, че обвинението се явява недоказано, тъй като не се
установи по безспорен и категоричен начин от какъв имот е добита немаркираната
дървесината, респективно приложими ли са законовите изисквания на чл. 207 от
ЗГ, а от тук – нарушил ли е тези разпоредби жалбоподателя П..
Този
пропуск и тази неяснота не могат да бъдат санирани по никакъв начин на този
етап на производството, поради което и резултатът от това е
незаконосъобразността и отмяна на крайния акт – Наказателното постановление.
Нещо повече
– налице е още една непрецизност допусната, както в АУАН, така и в
Наказателното постановление. И в двата акта е посочено, че нарушението е
„открито в землището на с. Праужда”. От разпита на свидетеля на въззиваемата
страна, се установи, че немаркираната дървесина е установена в дворовете на
къщите на жители на с. Праужда – в конкретния случай – в двор на В. К., ул. „………..”
№ 14, за извозването на която е издаден превозен билет № 7377/ 00726/ 22082019/ 102731 от 22.08.2019 г. от
жалбоподателя. Очевидно е, че нарушението е открито в населеното място – с.
Праужда, а не в землището на селото, както се сочи в АУАН и Наказателното
постановление. По този начин е налице несъответствие между действителната
фактическа обстановка и констатациите в АУАН и Наказателното постановление. По
принцип, землището е извънселищната територията на едно населено място, докато
в случая, от разпита на свидетеля – актосъставител се установи, че дървата са
съхранявани в двор на къща и на практика там е открито нарушението – че
дървесината е немаркирана. Посочването по този начин на мястото на нарушението
също води до непрецизност на обвинението. От тук, нарушено се явява правото на
защита на жалбоподателя, което също е основание за отмяна на обжалваното
Наказателно постановление.
В този вид производства
субсидиарно се прилагат на НК, поради което и обвинението следва да е ясно
конкретизирано, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице.
Основанието за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на съответния правен субект, е конкретно извършено нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, което не
може да бъде извличано по пътя на формалната или правна логика.
Предвид
изложените по – горе мотиви, съдът намира, че издаденото Нак. постановление, е
неправилно и незаконосъобразно, поради което съдът го отменя.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 690/ 11.09.2019 г. на Зам. Директора на РДГ – Берковица,
с което на М.П.П. ***, с ЕГН **********,
на осн. чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ, му е наложена „Глоба” в размер на 300.00
лв. – за нарушение на чл. 207 от Закона
за горите.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен
срок от съобщението, че е обявено на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :