№ 1353
гр. Пловдив, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. К.а
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330205034 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Й. СТ. СТ. от *** против
Наказателно постановление № 21-0432-000359/23.04.2021 г., издадено от
Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.139, ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.179, ал.6 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв.
Жалбата е допустима – подадено е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явявя.
Вместо него се явява проц.му представител адв. Ц.К. от АК-Пловдив, който
поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното :
На 18.04.2021 г. св. В. Г. П. и Д. Р. Ст. изпълнявал служебните си
задължения по контрол спазване на правилата на Закона за движение по
пътищата в гр. Пловдив. На същата дата около 22:20 ч. в гр.Пловдив
установил жалбоподателя да управлява л.а. Форд Мондео рег.№ ***, с
техническа неизправност – спукано предно обзорно стъкло. Водачът на МПС
1
бил спрян за проверка и му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение.
Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител КР. К. К., показания на
св. В. Г. П., Д. Р. Ст., копие на Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., копие на
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел актосъставителят разясни
обстоятелствата, при които е съставил акта и направените в него констатации,
а именно че бил извикан на мястото на нарушението по повод искане за
съдействие от неговите колеги.
Съдът е разпитал в качеството на свидетел и В. Г. П., който потвърди,
че е установил описаното в съставения акт нарушение, но не си спомня
подробности по случая. В същата насока са и показанията на Д. Р. Ст.
В хода на съдебното следствие пред районния съд беше разпитан в
качеството на свидетел и Б.А. С., осигурен при режим на довеждане от страна
на жалбоподателя.Същият потвърди,че предното обозорно стъкло е било
спукано при проверката, но това се е случило по време на движение.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели КР. К. К., В.
Г. П., Д. Р. Ст.. Същите са еднопосочни и последователни. Обстоятелството,
че свидетелите не си спомнят подробности по случая се основава на това, че е
изминал значителен период от време от извършване на нарушението до
разпита им пред съда.
Показанията на св. Б.А. С. съдът не кредитира, същите са изолирани и
представляват защитна версия, опит жалбоподателят да бъде оневинен. Като
свидетел, който заявява, че е пътувал с жалбоподателя, следва св.С. да има
информация за подробности по случая, но същият не посочи дори в коя част
стъклото е било спукано.
По отношение на този факт съдът констатира, че не се съдържат
достатъчно данни нито в съставения акт, нито в издаденото въз основа на
него наказателно постановление. Не става ясно въз основа на кои факти
административнонаказавщият орган е заключил, че неизправността е
значителна. Липсата на тези факти води до невъзможност съдът да провери
законосъобразността и правилността на издаденото наказателно
постановление, както и правилността на направените с него правни изводи.
Съгласно т. 3.1 и 3.2 от Приложение № 5 в зависимост от степента на
засягане на видимостта на водача спукването на предното панорамно стъкло
може да бъде отнесено към незначителните, към значителните или към
опасните технически неизправности на пътното превозно средство. Съгласно
т 3.1 неизправността е незначителна, когато е налице препятствие в полето на
видимост на водача, което в съществена степен му пречи да гледа напред и
встрани (извън зоната за почистване на устройствата за почистване на
2
предното стъкло).
Съгласно т. 3.2 неизправността е незначителна, когато е налице пукнато
или променило цвета си стъкло или прозрачна плоскост (когато е разрешена)
(извън зоната за почистване на устройствата за почистване на предното
стъкло) или е значителна, когато е засегната зоната за почистване на
устройствата за почистване на предното стъкло или външните огледала не се
виждат.
В настоящия случай административнонаказващият орган е приел, че
неизправността е значителна и е приложил санкционната разпоредба на
чл.179,ал.6 т.2 от ЗДвП.Тъй като в описателната част липсват изложени факти
дали спуканата част на предното стъкло е в зоната на чистачките или извън
нея , не може да се провери правилността на приложената санкционна
разпоредба и съответно законосъобразността на наложената глоба.
Констатираният пропуск не може да бъде отстранен от съда чрез събраните
по делото доказателства / а и такива данни липсват в дадените от свидетелите
показания/, тъй като не може в хода на съдебното следствие да се въвеждат за
първи път факти, които не са били изложени нито в акта за установяване на
административно нарушение, нито в издаденото въз основа на него
наказатеното постановление. Следвало е актосъставителят да посочи тези
факти, а ако не ги е посочил следвало е наказавщият орган да изиска
събирането на допълнителни доказателства.
Този пропуск не може да бъде отстранен от съда в производството по
обжалване на наказателното постановление, поради което същото следва да
бъде отменено, макар и не заради оплакванията, изложени в жалбата.
При този изход на делото и при направено искане от страна на
жалбоподателя следва в тежест на въззиваемата страна да се присъдят
сторените по делото разноски. Такива се претендират в размер на 400 лв.
съгласно представен договор за правна защита и съдействие. От въззиваемата
страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение до размера на минималното съгласно Наредба № 1 от 2004 г.
на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това
положение и като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност съдът намира, че следва в полза на жалбоподателя да се
присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно чл.18, ал. 2
от посочената наредба, а именно 300 лв.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0432-000359/23.04.2021 г.,
издадено от Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Й. СТ. СТ. от
***, ЕГН ********** за нарушение на чл.139, ал.1 т.1 от Закона за движение
по пътищата на основание чл.179, ал.6 т.2 от Закона за движение по пътищата
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
3
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Й. СТ. СТ. от ***, ЕГН
********** сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4