№ 32264
гр. София, 20.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Частно гражданско дело №
20241110172274 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
В конкретния случай договорните отношения между страните се отнасят към
потребителски договор по см. на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което приложение намират
разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) така и от ТР 1/2020г. на ОСГТК на
ВКС, намира,че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на клаузи от договора за кредит.
Съдът приема, че е налице вероятна недействителност на договора за потребителски
кредит по чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.1 9 ЗПК, поради което дължима е
единствено претендираната главница от 500 лева. ( с оглед чл.23 ЗПК), защото настоящият
състав приема, че е налице вероятна неравноправност на допълнителните услуги Фаст и
Флекси, като същите е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР като общ разход
по кредита, съответно невключването им води до недействителност по чл. 22 ЗПК, като в
Решение от 21.03.2024г. по С-714/22 на СЕС в т. 2 се приема, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, то е
допустимо този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването
на неговата недействителност да води единствено до връщане от страна на потребителя на
предоставената в заем главница. Съгласно чл. 19 ЗПК ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите, които потребителят
дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на
основния предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК ГПК да
не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва, т.е. 50%).
1
При издаване на заповедта по чл.410 ГПК, на заявителя следва да се присъдят и
разноски само пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от 20 лв. за д.т. и
20 лв. за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 24 състав:
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 211561/27.06.2024 г., подадено от ДРУЖЕСТВО, В ЧАСТТА, с която се
иска Б. В. Н., ЕГН: **********, да заплати сумите, както следва непогасено договорно
възнаграждение в размер на 95,27 лева за периода 10.11.2023 г. до 10.09.2024 г.; неплатено
възнаграждение за закупена и ползвана допълнителна услуга Фаст от 200 лева, неплатено
възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси от 300 лева, лихва за забава от
147,49 лева, такси по Тарифа за извънсъдебно събиране в размер на 430 лева, и 31,85 лева-
законна лихва.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се
ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2