№ 66
гр. Варна, 10.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20223100900507 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от И. К., гражданин на ***,
роден на *** в гр.*** и Л. К., гражданка на ***, родена на *** в гр.***, в качеството им на
родители и законни представители на малолетната Д. И. К., гражданка на ***, родена на
***г. в гр.***, действащи чрез адв.Е. К., със съдебен адрес: ***, против “ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова
Василева, със съдебен адрес: ***, чрез Адвокатско Дружество “Д. И. и съдружници“, с която
е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за осъждане на ответникът да заплати
в полза на пострадалата Д. И. К. сумата от 125000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат от
настъпили вродени малформации на опорно-двигателния апарат, които причиняват
скъсяване на долната част на ляв долен крайник, отсъствието на малкия пищял, хипоплазия
на големия пищял, екто-олигодактия на пръстите на краката, брахидактилия, липса на
задноходилните кости със стабилни функционални нарушения увреждания, получени в
следствие от ПТП, реализирано на 11.08.2019г. по вина на водача на лек автомобил
”Ситроен Ц5“, с рег.№А0467МР, чиято отговорност към момента на инцидента е
застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на
ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
поддържа становище за недопустимост и неоснователност на иска.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
оспорват релевираните с отговора възражения за недопустимост и неоснователност на
претенцията.
1
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с който
оспорва доводите изложени в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з. В тази връзка съдът приема за
неоснователни доводите на ответника за недопустимост на претенцията предвид
обстоятелството, че ищцата Д. И. К. няма право на обезщетение за неимуществени вреди от
потенциално настъпили увреждания вследствие на ПТП реализирано през 2018г., доколкото
същата е родена през 2019г., т.е. не е съществувала като правен субект към момента на
настъпване на произшествието, респективно не би могла да търпи неимуществени вреди,
намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с осъществен чрез произшествие деликт.
На първо място за допустимостта на претенцията са от значение фактическите твърдения на
страната, която в случая поддържа, че има качеството на пострадало лице е резултат от
процесното ПТП, като дали това е така е въпрос по същество, а по допустимост на иска. На
следващо място според смисъла на задължителните указания, съдържащи се в Решение
№578 от 19.03.1962г. по гр.д.№176/1961г. на ВС, ІV г.о., постановено при действието на
ГПК от 1952 г. /отм./, съответно намерили отражение в постановеното по реда на чл.290 от
ГПК решение по т.д.№32/2012г. на ВКС, II т.о., по правилото на чл.51, ал.1 ЗЗД заченатото,
но неродено по време на настъпване на вредоносния резултат дете, може след раждането си
да търпи имуществени и неимуществени вреди, ако те са произлезли пряко и
непосредствено от нарушаването на забраната за непозволено увреждане.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК
съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по
търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните, писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Относно оспорването от страна на ответника на ангажираните от ищцовата страна
медицински документи изготвени от украински медици понастоящем съдът не дължи
произнасяне, а и не може да се произнесе, доколкото не става ясен обхвата на оспорването-
дали се оспорва доказателствената стойност на документите, т.е. че същите не са годни да
установят твърдените обстоятелства, или се оспорва истинността им, т.е. че съдържащите се
в тях волеизявления не изхождат от лицата сочени за техни автори, или че тези лица не са
компетентни да съставят въпросните документи; дали под оспорване на автентичността се
има предвид поправка на съдържанието или в авторство на документа, т.е. че подписите не
са на лицата посочени за съставители на документа. Наред с това следва да се вземе и
становище от насрещната страна дали ще се ползва от оспорените документи. Ето защо
2
произнасянето по този въпрос, следва да се извърши в първото по делото заседание.
Следва да се изискат за послужване Пр.пр.№7600/18г. описа на РП Варна, ведно с ДП
№3206/2018г. по описа на 04 РУ Варна и Административната преписка, по която е издаден
КП №1960/11.08.2018г. с пострадали лица на С-р “ПП“ към ОД МВР-Варна, тъй като
документите съдържащите се преписките ще послужат за изясняване на настоящия спор.
Следва да се допуснат поисканите от страните съдебни експертизи комплексни
медицински и авто-техническа, тъй като отговорите на формулираните от страните въпроси
ще послужат за изясняване на делото от фактическа страна. Предвид липсата на включени в
списъка на ОС Варна на вещи лица със специалност генетик и неонатолог, следва да се
изиска посочването на такива от ректора на МУ Варна.
Искането на ищците за събирането на гласни доказателства посредством разпита на
свидетели, за доказване на механизма на настъпване на процесното ПТП, следва да се
уважи, с оглед факта, че показанията на свидетелите ще установяват относими за спора
обстоятелства.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
УКАЗВА на ищеца, че в тридневен срок от съобщаването, следва с писмена молба, с
препис за ответника да посочи банкова сметка или друг начин за плащане на
претендираните обезщетения.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание
чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от И. К. и Л. К., в качеството им на родители и законни
представители на малолетната Д. И. К., родена на ***г., всичките граждани на ***, против
“ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ, за осъждане на ответникът да заплати в полза на пострадалата Д. К. сумата от 125000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание в резултат от настъпили вродени малформации на ляв долен крайник, получени в
следствие от ПТП, реализирано на 11.08.2019г. по вина на водача на лек автомобил
”Ситроен Ц5“, с рег.№А0467МР, чиято отговорност към момента на инцидента е
застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“.
3
В исковата молба се твърди, че ищцата и родителите й са пострадали в следствие на
ПТП настъпило на 11.08.2018г. Сочи се, че по време на инцидента Л. К., е била бременна
във втори месец, като на ***г. е родила увредено дете-Д. И. К.. Сочи се, че поставената
диагноза на детето е: вродени малформации на опорно- двигателния апарат, които
причиняват скъсяване на долната част на крайника, отсъствието на малкия пищял,
хипоплазия на големия пищял, екто-олигодактия на пръстите на краката, брахидактилия,
липса на задноходилните кости със стабилни функционални нарушения. Сочи се, че според
заключението на специалист от регионална детска клиническа болница в гр.***, детето е с
вроден дефект, недвусмислено формиран по време на 7-8 седмица от ембрионалното
развитие, когато върху майката Л. К., е извършено механично въздействие с негативни
фактори върху плода. Твърди се, че в резултат от процесното ПТП, бременната майка е
получила травми на гръбначен стълб, ребра и мозъчно сътресение, била е изложена на
физични фактори-излагане на радиация от рентгенови лъчи и на химични фактори-приемане
на лекарства, подлагане на анестезия. Сочи се, че според специалистът всички тези фактори
са причинили развитие на плода с тежки вродени дефекти на опорно-двигателната система,
които са причина за инвалидизиране на детето. Поддържа се, че се налага Д. К. да бъде с
протеза на ляв долен крайник, която се сменя периодично според растежа на детето, както и
че са необходими постоянни процедури за рехабилитация и лечебна физическа култура.
Твърди се, че на 03.06.2019г. до ответникът е подадено заявление, придружено със
съответната медицинска документация, с което е предявено искане за изплащане на
обезщетение на детето за получените увреждания в следствие на претърпяното от майката
ПТП в размер на 70000 долара. Сочи се, че с Писмо с изх.№0-92-8652/19.06.2019г. по
Застрахователна преписка №4307295180018, ответникът е отказал да изплати
застрахователно обезщетение, тъй като е приел, че се касае за вродена малформация, без
връзка с претърпените от майката увреждания в резултат на ПТП от 11.08.2018г. Сочи се, че
на 01.08.2019г на ответното дружество е представена медицинска документация, според
която е налице причинно-следствена връзка между претърпените от майката в 7-8
гестационна седмица увреждания в резултат от процесното ПТП и уврежданията на детето,
родено от бременността. Твърди се, че ответното дружество е отказало да преразгледа
становището си по въпроса за претендираното обезщетение за Д. К., като това е намерило
отражение в Писмо изх.№0-92-12565/26.08.2019г. Поддържа се, че към понастоящем детето
е на 3 години и четири месеца и разбира, че не е като другите деца, тъй като не може да
тича, скача или да се придвижва спокойно. Поддържа се, че при всяко движение на детето,
всички забелязват дефекта му, а то забелязва различното отношение на хората към него и
страда от това. Твърди се, че в резултат на претърпяното в утробата на майката ПТП, детето
е осъдено цял живот да живее с вродена малформация. Поддържа се, че поради отказът на
застрахователя да изплати поисканото обезщетение, което съответствало на размера на
необходимите средства за лечение в Полша, Д. К. вече е във възраст, в която няма как да
бъде излекувана чрез поредица операции. Поддържа се още, че детето страда при
придвижване, изпитва телесна болка, страда от отношението на хората към него като към
инвалид, никога няма да може да има нормален живот на нормално дете, целият му живот
4
ще премине при съзнанието, че е различно и не може да си позволи много нормални за едно
здраво дете и за един здрав човек неща. Сочи се банкова сметка, по която евентуално да се
изплати претендираното обезщетение, именно в “Приват Банк“, *** с IBAN
UA683052990000026200752099043.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се
поддържа становище за неоснователност на претенцията, защото ищцата Д. И. К. не е
съществувала като правен субект към момента на настъпване на произшествието,
респективно не би могла да търпи неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинно-
следствена връзка с осъществен чрез процесното ПТП деликт, съответно няма и право на
обезщетение. Поддържа се, че застрахованият при ответника водач на л.а.“Ситроен Ц5“, с
рег.№А 0467 МР няма вина за настъпване на процесното ПТП, което е реализирано на
главен път “1-9“, на км.142 в посока гр.Варна-гр.Бургас, в района след с.Старо Оряхово,
като същият е навлязъл в насрещната лента за движение и блъснал управляваният от И. К.
л.а.“Рено Сценик“, с рег.№АТ 3825 СЕ, в което са пътували С. К., И. К., Л. К. и Н. К., които
са получили телесни повреди. Сочи се, че според изводите на наблюдаващият прокурор по
пр.пр.№7600/18г. по описа на Районна прокуратура Варна е образувала РП Варна,
образувана по повод ДП №3206/2018г. по описа на 04 РУ Варна, причината за настъпване на
процесното пътно-транспортното произшествие е настъпването на остър миокарден
инфаркат по време на управление на водача на л.а.“Ситроен С5“. Поддържа се, че това
внезапно настъпило болестно състояние, се явява случайно деяние по смисъла на чл.15 от
НПК, доколкото в случая не съществуват никакви общоизвестни или установени правила,
които да не са били спазени и съответно да са повлияли на внезапното влошаване на
здравословното състояние на въпросният водач. Твърди се, че не е налице нарушение на
чл.20, ал.1, чл.116 и чл.117 от ЗДвП, съответно на причинно-следствена връзка между
действията на водача и настъпилия вредоносен резултат, поради което се касае за случайно
деяние по чл.15 от НК, което е изключващо вината обстоятелство. Сочи се, че според
възприетото в правната доктрина и съдебната практика, е необходимо действията на водача,
предшестващи пътнотранспортното произшествие да са правомерни, т.е. да не са допуснати
нарушения на правилата за движение, намиращи се в непосредствена причинна връзка с
настъпилия съставомерен резултат и едновременно с това да са налице условия, поставящи
го в невъзможност да изпълни задълженията си като участник в движението, и да
предотврати настъпването на вредните последици. Ето защо се поддържа, че предявените
претенции са неоснователни, поради липса на виновно поведение от страна на водача,
застрахован при ответното дружество. На следващо място се оспорва размера вредите, като
се поддържа, че твърденията на ищцовата страна, касаещи физическото и психо-
емоционалното му състояние на детето не са подкрепени с доказателства по отношение на
вида, времетраенето и характера на вредите, и на причинно-следствената връзка между
увреждащо действие и всички посочени в исковата молба вреди. Поддържа се че процесните
увреждания на детето са резултата от генетична малформация, без връзка с претърпените от
майката увреждания в резултат на ПТП от 11.08.2018г. В условията на евентуалност, ако се
установи причинно-следствена връзка и виновно поведение на водача, се поддържа, че
5
претендираното застрахователно обезщетение е завишено и не е съобразено с критериите за
справедливост и със съдебната практика при сходни казуси, както и не кореспондира с
причинените вреди и интензитета на претърпените болки и страдания. Също така се
поддържа възражение за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат, поради което на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението, следва
да се намали, тъй като е налице значителен принос на пострадалия за настъпване на
вредоносните последици.
С подадената от ищците допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и
доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба, като са доразвити подробни
съображения в подкрепа на претенцията. По конкретно се поддържа, че причинителят на
процесното ПТП е бил валидно застрахован към датата на възникване на основанието за
претендиране на обезвреда, настъпило е застрахователното събитие, налице са
противоправност на деянието на застрахованото лице и причинно-следствената връзка
между поведението на причинителят на катастрофата и увреждането. Не се оспорва, че
воденото по повод инцидента досъдебното производство, е прекратено поради възможността
виновното лице да е получило остър миокарден инфаркт и в следствие на това да е
настъпило ПТП, но това не е основание за отсъствие на предпоставка за търсене на
обезвреда от ответника. Сочи се, че е налице признание на ответника за наличието на всички
предпоставки за обезщетяване от деликт, тъй като застрахователят е предоставил
обезщетение за претърпените вреди на другите участници в ПТП-И. К. /старши/, С. К., Н. К.,
Л. К. и И. К., като на първия е изплатена обезвреда и за претърпеният от него в последствие
ексцес, който е приет безусловно от ответника за настъпил в резултат на процесното ПТП.
Поддържа се, че противоправността на деянието е факт, дори то да не може да бъде
въздигнато в престъпление, поради недоказаността на момента на настъпването на инфаркта
у причинителя, защото не може да се определи дали преди сблъсъка “при вероятната загуба
на съзнание“, водача е управлявал автомобила с по-висока или по-ниска скорост. Сочи се, че
сблъсъкът е станал в завой, в който автомобилът не би могъл да се движи дълго без
контрола на водача, преди да напусне очертанието на пътя или да се удари в бетонната
ограда. Ето защо дори да се приеме, че действително преди сблъсъка водача е загубил
съзнание, то това би следвало да е станало мепосредствено преди сблъсъка и скоростта на
управление при всички положения е била над разрешената, съответно не е налице
невиновно причиняване на ПТП. Наред с това автомобила се е движил по възвишение, като
според законите на механиката, в посока нагоре не е възможно увеличение на скоростта,
без натиск върху газта. Сочи се, че установената скорост на движение на автомобил
“Ситроен С5“ преди сблъсъка е била 115 км/ч, като същата е следвало да е намаляла в
следствие на изкачването нагоре по участъка от пътя. В този смисъл във всички случаи в
момент, в който водача съзнателно е ръководил действията си, той се е движил превишена
скорост, тъй като разрешената такава за този пътен участък е 90 км/ч. Сочи се още, че
причинителят на ПТП е имал стар инфаркт на миокарда и поради това е следвало да
съобразява действията си с това обстоятелство, респективно не е следвало да шофира дълго
6
време и с над разрешената скорост. В заключение се поддържа, че при всички случаи водача
на л.а.“Ситроен С5“ е виновен за настъпване на процесното ПТП. Оспорва се твърдението
на ответника, че увреждането на детето е резултат от генетична малформация, като се
поддържа, че описаните в исковата молба увреждания, са в следствие на претърпяното ПТП
в утробата на майката и се намират в причинно-следствена връзка с него. Поддържа се още,
че претърпените вреди са окончателни-инвалидността на детето е нейна доживотна присъда,
като единствената й вина е, че е била зачената към момента на ПТП. Оспорва се и
възражението за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, съответно че е
налице основание за намаляване на дължимото обезщетение.
С отговора на ответника на допълнителната искова молба, се поддържат вече
изложените възражения и доводи за неоснователност на претенциите, като се доразвиват
оспорвания за отсъствието на причинно следствена връзка между инцидента и
уврежданията, с твърдение, че малформациите на плода са причинени от генетични фактори
/хромозомни аномалии, както и дефекти на един ген/.
Предявената претенция намира правното си основание в чл.432, ал.1 от КЗ.
С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, както следва:
-на 11.08.2018г. на главен път “1-9“, на км.142 в посока гр.Варна-гр.Бургас, в района
след с.Старо Оряхово, е реализирано ПТП, като водача на л.а.“Ситроен Ц5“, с рег.№А 0467
МР е навлязъл в насрещната лента за движение и е блъснал л.а.“Рено Сценик“, с рег.№АТ
3825 СЕ, в който са се возили И. К., Л. К. /родители на Д. К./, съответно последните са
претърпели телесни увреждания;
-към датата на процесното ПТП с ответното дружество е съществувало действащо и
валидно облигационно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно л.а.“Ситроен Ц5“, с рег.№А 0467 МР;
-във връзка настъпилият инцидент И. К. и Л. К. са сключили с ответника
споразумение за изплащане на застрахователно обезщетение;
-на 03.06.2019г. ищците са предявили пред ответното дружество писмена
застрахователна претенция с искане за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени от Д. И. К. в резултат от процесният инцидент неимуществени вреди в размер
на 70000 долара, като на 19.06.2019г. ответникът е отказал изплащане на обезщетение.
Всички останали права, факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. В конкретния случай ищците, следва да установят, че детето Д. И.
К., е увредена в резултат на противоправно поведение на застрахованият-водача на
л.а.“Ситроен Ц5“, с рег.№А 0467 МР, чието поведение е станала причина за настъпване на
ПТП на 11.08.2018г., при наличие на валидна застраховка с ответника. Следва да установят
още, че са предявили претенция пред застрахователя за доброволно заплащане на
7
обезщетение и какъв е размера на претърпените вреди. От своя страна ответникът следва да
установи обстоятелствата изключващи отговорността на водача, причинил процесното ПТП,
т.е. че поведението на същия не е виновно и противоправно /случайно деяние/, както и
обстоятелствата редуциращи размера на отговорността-наличие на съпричиняване и
получаването от пострадалата на плащане, обезщетяващо същите вреди.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ищците, че не сочат доказателства
в подкрепа на твърденията си негативното отражения на процесните малформации на
възприятията на детето и на околните. Ответника сочи доказателства в подкрепа на
твърденията си.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от страните писмени доказателства.
ДА се изискат за послужване Пр.пр.№7600/18г. описа на РП Варна, ведно с ДП
№3206/2018г. на 04 РУ Варна и Административната преписка, по която е издаден КП
№1960/11.08.2018г. с пострадали лица на Сектор “Пътна полиция към“ ОД на МВР-Варна.
ДАВА възможност на ищците да се ползват от показанията на двама свидетели, при
режим на водене, за установяване на механизма на ПТП, чрез описания на поведението на
шофьорите на двата автомобила непосредствено преди и в момента на инцидента.
НАЗНАЧАВА комплексна Съдебно медицинска и авто-техническа експертиза ,
вещите лица, по която след запознаване с материалите по делото и след изслушване в
съдебно заседание на показанията на допуснатите на ищцовата страна свидетели, да дадат
отговор на въпросите формулирани от ищците в допълнителната искова молба и от
ответника в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р Д.А.Д. и инж.Й.Л.М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 1000лв.,
вносими по-равно /по 500лв./ от страните в едноседмичен срок от съобщаването, за което
следва да се представят доказателства по делото.
След представяне на доказателства за внесени депозити, да се съобщи задачата на
вещите лица и се призоват за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозират заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
НАЗНАЧАВА комплексна Съдебномедицинска експертиза , с участието на вещи
лица специалисти-съдебен медик, генетик и неонатолог които да отговорят на въпросите
формулирани от ищците в допълнителната искова молба и от ответника в допълнителният
отговор на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице-съдебен лекар д-р Б.Д.С..
ДА се пише писмо до Ректора на МУ Варна, с искане да посочи специалисти генетик
и неонатолог, с които да се попълни състава на експертизата.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лице в размер на по 1200лв.,
8
вносими по-равно /по 600лв./ от страните в едноседмичен срок от съобщаването, за което
следва да се представят доказателства по делото.
ДА се съобщи задачата на вещите лица и се призоват за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозират заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
НАСРОЧВА производството по т.д.№507/2022г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 16.02.2023г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищците и препис от
допълнителният отговор на исковата молба.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата
на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12,
със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив
начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора
по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане
на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9