РЕШЕНИЕ
№ 260455
гр. Кюстендил,07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– КЮСТЕНДИЛ, гражданска колегия,I-ВИ СЪСТАВ ,в публично заседание на петнадесети септември, две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар Янка Ангелова, като разгледа
докладваното от съдия Радев гражданско дело № 621 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
„АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,ет.2, офис 4,
чрез старши юрисконсулт И. С., е предявило против Е.В.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, искове да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца следните суми, дължими по Договор за стоков кредит № 3472385,
а именно: 1901,50 лв. незаплатена главница от неплатени месечни погасителни
вноски за периода от 14.01.2020г. до 14.11.2020г.; 271,51 лв. договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 14.01.2020г. до 14.11.2020г.;
216,35 лв. лихва за забава, дължима за периода от 15.01.2020г. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Претендира
се присъждането на разноските от заповедното и исковото производство.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалният си представител адв.Икономов от
АК-Кюстендил е депозирал отговор на исковата молба, като не е ангажирал
доказателства. Изразява становище за недопустимост и неоснователност на
исковата претенция.
В открито
съдебно заседание, редовно призовани, страните не се явяват и не се
представляват.
КРС, след
като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Между „УНИКРЕДИТ КОНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и
ответника по делото Е.В.Т. е подписан на 29.11.2018 год. договор за стоков
кредит с № 3472385
/лист 8 по делото/. В изпълнение на задълженията, произтичащи от договора, „УНИКРЕДИТ КОНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД предоставил на ответника стоков
кредит за цена на стока, закупена от последната
в търговски
обект.Сумата по кредита била преведена директно към съответния търговец, като
кредитът се счита усвоен от потребителя на датата на заверяване на сметката на
съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит. Отпуснатата в кредит сума
в размер на 3149,00 лева е преведена по банковата сметка на търговеца, а последният издал фактура №
11051 от 29.11.2018г. /лист 14 по делото/, която
ответникът
подписал.
Договорът
бил сключен при действието на приети от страните по него общи условия /лист 9 -
13 по делото/, в които са предвидени: възнаградителна лихва, месечният размер
на която е фиксиран за периода на договора (чл. 7. 1 от ОУ), а при забава в
плащанията от страна на кредитополучателя, освен всички просрочени и
неизплатени месечни суми, последният дължи и обезщетение за забава в размер на
годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забавата,
изчислена върху просрочената главница (чл. 13.1 от ОУ).
На
20.08.2020г. между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД бил
сключен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.11.2018г. /лист 22-24 по делото/, ведно с Приложение №1 към него от същата
дата /лист 25 - 27 по делото/, в изпълнение на чл.2.1 от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /лист 15-21 по делото/, съгласно който
вземането на УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД спрямо Е.Т.,
произтичащо от сключения договор за стоков кредит № 3472385/29.11.2018г. е
прехвърлено в собственост на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности към него.
Извършеното
прехвърляне на вземането е обявено от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД чрез
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД посредством уведомително писмо от
31.08.2020 г. /лист 31 по делото/, адресирано
до длъжника и ответник по настоящото дело, което е получено от съпруга на
ответника на 03.09.2020 г., видно от отбелязването в
известието за доставяне /лист 32 по делото/, а не лично от него.
Приетата
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Т. сочи, че платената от
ответника сума по процесния договор е в размер на 2620.59 лева, от които
1756,62 лева погасена главница, 841,56 лева погасена лихва и 22,41 лв.
просрочена лихва. Според вещото лице общият брой непогасени вноски е 11 броя, с
падежи в периода от 14.01.2020г. до 14.11.2020г., като общият им размер е 1901,
50 лева главница, 271,51 лева договорна лихва и 45,71 лева лихва за забава. От
датата на забава на плащанията до датата на подаване на заявлението в съда в
периода от 04.09.2020г. до 02.04.2021г. е в размер на 111,45 лева.
От
изисканото и приложено частно гр. дело № 159/ 2021г. по описа на РС -
Кюстендил, се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, като издадената заповед по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника на
04.02.2021г., а на 17.02.2020г. е входирано възражение по чл.415 ГПК от длъжника,
поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е
предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по
заповедта.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Доказателствата
по делото установиха възникването на валидно облигационно отношение между
"УНИКРЕДИТ КОНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ" ЕАД като кредитор и Е.В.Т., като
длъжник, по силата на сключения между тях договор, наименован като договор за
стоков кредит № 3472385 от 29.11.2018 г.
По своята
правна същност сключеният между страните договор е формален, консенсуален,
двустранен, възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата
валута и размер.
Процесният
договор е сключен в писмена форма. Посочена е стойността на предоставения за
усвояване кредит, равна на стойността на стоката, която длъжникът е закупил,
годишният процент на разходите, лихвеният процент по кредитът, условията за
издължаване на кредита от потребителя. В представения по делото договор за
кредит е посочен ГПР 34,49 % и годишен лихвен процент от 30,00 %, като от
посочените стойности не става ясно от какви разходи на кредитора е формиран ГПР
и дали в него е включена посочената възнаградителна лихва, както и от какво се
формира разликата в посочените проценти между двете стойности.
По делото е
налице спор относно материалноправната легитимация на ищеца с оглед на
твърдението на представителя на ответника, че прехвърлянето на вземанията не е
съобщено на длъжника и не поражда действие спрямо него.
Съгласно чл.
13, ал. 1 от Общите условия към договора, в случай на забава в плащанията на
дължимите от потребителя суми, кредитодателят може да прехвърли на трето лице
събирането на сумите и без предварителното съгласие на потребителя, а съгласно
ал. 6 "УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ" ЕАД може по всяко време да
прехвърли правата си по договора за кредит на трети лица или част от него,
заедно с дължими лихви, такси, комисионни и други, като уведоми потребителя
писмено за това, в съответствие със закона. Съгласно ал. 7 на чл. 13, с
подписване на Договора за кредит, потребителят дава изричното си съгласие
"УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ" ЕАД да прехвърля правата си по
договора за кредит на трети лица.
"УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ" ЕАД, видно от представените по делото доказателства,
е финансова институция по чл. 3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице,
различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от
основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет
на дейност на банките по силата на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази
дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на
банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва
банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка,
поради което сключеният между финансовата институция и ответника договор за
кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД /в този смисъл Решение № 99/01.02.2013 г. по т. д. №
610/2011 г., І т. о., ТК на ВКС/.
От друга
страна, ответникът по спора е физическо лице, на което по силата на процесния
договор е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършването на
търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/. Ищецът - финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции,
е търговец съгласно § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на
кредитополучателя, същият може да се ползва от разпоредбите в защита на
потребителите по ЗЗП, относно неравноправност и нищожност на клауза на чл. 13
от общите условия на процесния договор за заем.
Същата е
неравноправна, защото дава възможност на кредитора "УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ" ЕАД да прехвърли вземанията си по него без съгласието на
ответника – потребител по него, съгласно чл. 143, т. 15 ЗЗП.
След като не
е възпроизведена в съдържанието на самият договор за заем, тя е нищожна и по
силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Поради това
приложение № 1/20.08.2020 г. към рамковия договор за цесия от 02.11.2018 г., с
което "УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ" ЕАД е цедирало на ищеца тези
вземания, се явява нищожно в тази му част, с която те са му прехвърлени с него,
по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 4 ЗЗД, поради което с договора за цесия не
могат да се прехвърлят процесните вземания и те не се дължат на ищеца.
С оглед на
това, че договорът за цесия се явява нищожен на база описаното, извършеното
прехвърляне на вземането не е могло да произведе своето действие в правния мир.
Ако се
приеме обратното, може да се приеме, че евентуално законосъобразно цедиране на
вземането би довело и до намаляване на гаранциите на ответника, защото за
длъжника не е без значение дали негов кредитор е избраната от него финансова
институция или друг правен субект, в същото време в договора не е предвидена
реципрочна (равноправна) възможност на ответника, според която всяко трето
лице, по избор на ответника, да го замести в дълга му към заемодателя по същия
договор по смисъла на чл. 102 ЗЗД, което несъмнено създава неравновесие
между правата и задълженията на страните по него, и обуславя поради това извод
за неравноправност на клаузата от него (чл. 143, т. 15 ЗЗП). Поради това „УНИКРЕДИТ
КОНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД не е имал законовата възможност да прехвърли на ищеца
вземанията си срещу ответника по договора, от който се
претендира тяхното възникване и съществуване, защото последният не предвижда
такава възможност. Поради това цесията, с която "УНИКРЕДИТ КОНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД е цедирало на ищеца тези вземания, се явява нищожна на
основанията, посочени в ЗЗП.
При тези
данни, съдът намира, че предявените установителни искове за признаване на
установено, че ответникът Е.В.Т. дължи на ищеца "АСВ" ЕАД суми,
присъдени в издадената срещу ответника заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за неоснователни и като такива следва
да бъде отхвърлени.
Въпреки
горното за яснота на изложението съдът счита, че следва да отбележи и следното
във връзка с възраженията на ответника, сторени с отговора на исковата молба.
По силата на
чл. 99, ал. 2 от ЗЗД прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви. Тази промяна настъпва със
сключването на договора за цесия, но за да породи действие прехвърлянето спрямо
длъжника, то следва да му бъде съобщено (арг. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). Законът вменява в
задължение на стария кредитор да уведоми длъжника, но съгласно трайната съдебна
практика, той може да упълномощи друго лице, вкл. новия кредитор, да извърши
уведомяването, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Съгласно трайно установената
съдебна практика изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, какъвто е и настоящият
казус, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. С оглед на горното
неоснователно се явява възражението, че ответникът не е уведомен за извършената
цесия по надлежния начин. Към исковата молба е приложено уведомление за
извършената цесия от цедента, чрез цесионера като негов пълномощник, и същото е
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея по реда на чл. 47, ал. 1-5 от ГПК.
По разноските:
Съобразявайки изхода на спора и липсата на волеизявление от страна на
ответника и на процесуалния му представител за присъждане на разноски, съдът
няма да присъди такива в тежест на ищеца.
За последния разноските остават така, както са направени по хода на делото. С оглед крайния изход на спора съдът счита, че на ищеца не се дължат
разноски нито за заповедното производство, нито за производството по
установителните искове.
Водим от горното и на осн.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.99,ал.1 ЗЗД във вр.
с чл.9,ал.1 ЗПК вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт,ет.2, офис 4, чрез старши юрисконсулт И. С. искове срещу Е.В.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните суми, дължими по Договор за стоков кредит
№ 3472385/29.11.2018 год., а именно: 1901,50 лв. незаплатена главница от
неплатени месечни погасителни вноски за периода от 14.01.2020г. до
14.11.2020г.; 271,51 лв. договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода
от 14.01.2020г. до 14.11.2020г.; 216,35 лв. лихва за забава, дължима за периода
от 15.01.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис, а в
частта му за разноските, имащо характер на определение - в 7-дневен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: