№ 17709
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110117831 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно съединени установителни искове от „Топлофикация София“
ЕАД срещу „С. А. Г. Груп“ ЕООД по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземания
срещу ответника за сумата от 208.84 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., доставена в
имот, представляващ магазин № 31, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча Купел 1“, бл. 429, с
абонатен № 428403, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК– 14.02.2023г.,
сумата в размер на 11.91 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410
от ГПК– 14.02.2023г., искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане към ответника за сумата от 31.13 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 31.12.2020 г.
до 06.02.2023 г., както и сума в размер на 2.53 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.07.2020 г. до 06.02.2023 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 23.02.2023 г. по ч.гр.д. № 7840/2023 г., по описа на СРС, 55 състав.
Ищецът - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че ответното дружество е потребявало
1
топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот- магазин № 31, находящ се в гр.
София, ж.к. „Овча Купел 1“, бл. 429, с абонатен № 428403, за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г. Сочи, че въпреки отправена покана до ответника, страните не са сключили
писмен договор за доставка за топлинна енергия до процесния обект. Поддържа, че освен
топлинна енергия, ответникът е ползвал и услуга дялово разпределение за периода
01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., като не е заплатил дължимите суми за това, с което се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че предвид забавата на ответника,
последният дължал и лихва за забава върху главниците, като въпреки изпратената покана,
процесните вземания не били заплатени. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителни искове за търсените вземания с проведено заповедно производство и
издадена на ищеца заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение. Моли за
уважаване на предявените искове. Представя доказателства. Прави искане за допускане на
счетоводна и техническа експертиза. Претендира разноски.
Ответникът - „С. А. Г. Груп“ ЕООД, в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между
страните не е сключван писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански
нужди. Твърди, че по силата на договор за наем за процесния период имотът е ползван от
трето за спора лице - „Цъф – Любомир Средков“ ЕТ, като последният се намирал във
владение на имота и от 10.01.2018 г. и понастоящем го ползва, поради което и ответникът
не дължал заплащане на претендираните вземания. Оспорва за исковия период ищцовото
дружество да е доставяло в имота топлинна енергия поради това, че имотът не е бил
присъединен към топлопреносната мрежа, като твърди, че в същия няма монтирани
отоплителни тела, вертикални и хоризонтални щрангове, така и че общите части на сградата
не се отопляват. Сочи, че от страна на праводателя на ответника – „С. А. Г.“ ООД, също не е
изразявано съгласие обектът да бъде присъединяван към топлопреносната мрежа. Оспорва
да дължи акцесорните вземания за лихва за забава, тъй като не е обвързан от общите
условия за доставка на топлинна енергия, доколкото същите са приложими в облигационни
правоотношения с потребители на топлинна енергия. Оспорва да е изпаднал в забава и с
довод, че от страна на ищцовото дружество не е изпращана покана за заплащане на
претендираните вземания. Моли за отхвърляне на исковете. Представя доказателства. Прави
искане за допускане на допълнителни въпроси към поставените от ищеца по
доказателственото искане за допускане на техническа експертиза. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 18.05.2011г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Топлофикация София“ ЕАД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
10.10.2011г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
2
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото договор за покупко-продажба на търговско
предприятие по чл. 15 ТЗ и анекс към него, ответникът „С. А. Г. Груп“ ЕООД е придобил
търговското предприятие на „С. А. Г.“ ЕООД, представляващо съвкупност от права и
задължения, в това число собствеността върху процесния обект – магазин № 31, находящ се
в гр. София, ж.к. „Овча Купел 1“, бл. 429. Обстоятелството, че всички активи на „С. А. Г.“
ЕООД са преминали към „С. А. Г. Груп“ ЕООД, което се явява правоприемник на
дружество, не се оспорва от ответната страна. Ето защо, съдът намира за доказано, че
процесният имот е собствен на ответника „С. А. Г. Груп“ ЕООД. Като собственик,
ответникът е отдал имота под наем на трето за спора лице /л.113/.
Спорен е въпросът дали процесният обект е част от топлофицираната жилищна
сграда и ползва ли се в нея топлоенергия.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява,
че сградата, в която се намира процесния имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през
спорния период, дяловото разпределение, извършено ищеца, е в съответствие с методиката,
нормативната уредба и проверените документи. За процесния период и за процесния имот
абонатен № 428403, чийто собственик е ответникът, се установява, че е начислена сума само
за сградна инсталация. Също така е установено след оглед на място, че процесният имот има
изградена отоплителна инсталация, но връзката между радиатора и топлопреносната мрежа
на блока е прекъсната, а тръбите са затапени, респективно няма монтирани уреди за дялово
3
разпреление. В помещението не преминават вертикални или хоризонтални щрангове от
тръбната разпределителна мрежа на блока и общите части на блока не се отопляват. Освен
това процесният магазин е отделен с дилатационна фуга от високата част на блок №429,
която не е препятствие за преминаване на топлина от едното тяло към другото.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че не са
постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период, установен е
размера на вземанията.
Предвид изложеното, съдът приема исковете за неоснователни и недоказани. Не се
установи ответникът да се е обогатил за сметка на предприятието с количество
топлоенергия, чиято стойност не е заплатил, тъй като не е потребил такава. Магазинът не е
топлоснабден и няма връзка с отоплителната инсталация на кооперацията, през него не
преминават тръбни участъци (т.нар. магистрални тръби), нито други връзки на
отоплителната инсталация на жилищната сграда. Нищо не топлоотдава в процесния обект,
отделен физически, с фуга, от основната сграда. Тези фактически констатации, отричат
възможността на топлопреносното предприятие да разпределя суми за топлоенергия и за
дялово разпределение. Фактическото положение изключва и възможността страните да
сключат договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, поради обективната
му невъзможност за изпълнение, дори и при желание на страните, при сега съществуващата
инсталация.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период
топлинна енергия /в т.ч. стойността на услугата дялово разпределение/, обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия й спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е
ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване
в отношенията между двете страни. За да бъде ангажирана обаче отговорността на
ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се
установи само, че същият е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже,
че той е ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал доставената от ищеца
топлинна енергия, както е начислено за плащане, като по този начин си е спестил разходи
доказателствената тежест за това е изцяло на ищеца съгласно чл.154, ал.1 ГПК. С оглед
събраните по делото доказателства и изготвените заключения по СТЕ съдът счита, че
ищецът не е доказал горепосочените факти.
Следва да се отбележи, че не съществува правна възможност в настоящия случай за
служебно начисляване на количество топлинна енергия за сградна инсталация и за общи
части по Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, предвид това, че
наредбата е приложима при наличие на валидно договорно правоотношение, но не и когато
се претендира присъждане на стойност на топлинна енергия на извъндоговорно основание.
4
Правилото, поддържано устойчиво и в съдебната практика, е че при липса на валидно
възникнало и съществуващо договорно правоотношение не могат да намерят приложение
специалните правила на Наредбата за разпределение на топлоенергия за сградна инсталация
въз основа на кубатурата на индивидуалния обект. Тези правила са приложими само при
наличие на валидно облигационно правоотношение.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.3 ГПК.
Сторените от ответника разходи са в общ размер от 600.00 лева, от които 200 лева
депозит за вещо лице и 400.00 лева адвокатско възнаграждение /л.133 налични доказателства
за плащането му в брой/, определено в минимален размер съгласно цената на иска и чл. 7,
ал. 2, т. 1 НМРАВ, поради което не подлежи на намаляване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу „С.А.Г. Груп“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ралевица“ №
84, установителни искове за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
7840/2023г. на СРС, 55 състав, а именно:
искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземания
срещу ответника за сумата от 208.84 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022
г., доставена в имот, представляващ магазин № 31, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча
Купел 1“, бл. 429, с абонатен № 428403, с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от подаване на заявление по
чл. 410 от ГПК– 14.02.2023г., сумата в размер на 11.91 лева - цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявление по чл.410 от ГПК– 14.02.2023г.,
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуване на вземане към ответника за сумата от 31.13 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
31.12.2020 г. до 06.02.2023 г., както и сума в размер на 2.53 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга
5
дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. до 06.02.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на „С.А.Г. Груп“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 600.00 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6