РЕШЕНИЕ
№ 5577
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.А
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110206912 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за министерство на вътрешните работи
(ЗМВР).
Образувано е по жалба с вх. № 260064 от 25.11.2022 г. от Р. М. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „Р А” № , чрез адвокат И. К. Н., САК, със съдебен адрес за
кореспонденция: гр. София, п.к.1712, ж.к. „М”, бл. , вх. , ап. , срещу Заповед за задържане №
253зз-1136 от 22.11.2022 г., издадена от полицейски орган – инспектор в 01 Районно
управление (РУ) на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която
жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, ал. 1 от ЗМВР, като
евентуален извършител на телесна повреда по Досъдебно производство (ДП) ЗМК №
1674/2022 г. по описа на 01 РУ-СДВР – престъпление по чл. 129 от НК.
В жалбата се сочи, че процесната заповед е неправилна и незаконосъобразна поради
противоречията й с материалния закон, съществено нарушение на административно-
производствените правила, несъобразяване с целта на закона, както и нарушение и
противоречие с материалната норма на чл. 5, ал. 2 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Сочи, че жалбоподателят е бил призован да
се яви в 01 РУ-СДВР в качеството му на свидетел за снемане на сведение по ДП ЗМК №
1
1647/2022 г. и въпреки, че поради отсъствието си от страната същият не се е явил на
посочената в призовката дата, след завръщането си се е свързал с инспектор Д. и после се е
явил лично и с адвокат на 22.11.2022 г. в 01 РУ-СДВР. Навежда аргумент, че не са
съществували пречки пред административния орган при доброволното явяване на
жалбоподателя да му бъдат снети обяснения от текущото разследване, а не същите да бъдат
снети едва след издаването на заповедта за задържане. Твърди, че жалбоподателят не е
разбрал причината за задържането си, както и липсват данни същият да се е укрИ.л или да е
възпрепятствал по някакъв начин действията на полицейските органи, което да е налагало
ограничаване на личната му свобода и в този смисъл процесната ПАМ е наложена в
противоречие с целта на закона и принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК.
Счита, че при издаването на оспорваната заповед е допуснато съществено нарушение на
процедурата, като заповедта е немотивирана и не съдържа фактическите основания за
издаването й. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като е издадена при липса на
предвидените от законодателя материалноправни предпоставки. Навежда аргумент, че
посочването само и единствено на правната норма без посочването на фактическите
съображения за издаването на административния акт е грубо нарушение на правото на
защита на жалбоподателя. Моли съда да уважи изцяло подадената жалба и да постанови
решение, с което да отмени обжалвания акт като неправилен и незаконосъобразен съобразно
изложените в жалбата аргументи.
В съдебното заседание, жалбоподателят Р. М. И., не се явява. Представлява се от
адвокат Н., с пълномощно по делото. Същата моли съда да потвърди жалбата като правилна
и законосъобразна по аргументите, изложени в жалбата и подкрепени от събраните
доказателства по време на делото. Твърди, че не е имало причина, поради която
подзащитния й да бъде задържан – бил е разпитан в качеството на свидетел и освободен. От
този момент не е бил викан в никакво качество. Не е осъждан, няма криминално минало и
не е оказал съпротИ. при задържането му. Претендира разноски съобразно представен
списък.
Ответникът, полицейски орган – инспектор при 01 РУ-СДВР, издал заповед за
задържане № 225ЗЗ-1136 от 22.11.2022 г. – Р В. Д., редовно призован, явява се. Моли съда
да не отменя заповедта за задържане. Лицето е задържано като извършител на криминално
престъпление за нанасяне на телесни повреди по ДП и същият е задържан за извършване на
процесуалноследствени действия. След задържането му на същия е снето сведение по
случая. Д. е отказал да участва в процесуално-следствени действия, а именно – в
разпознаване на живо, поради което разпознаването е извършено е по фотоалбум.
Докладвано е на Софийска районна прокуратура (СРП) от разследващ полицай и същият е
освободен. До приключване на разследването органът не разполага с информация дали е
повдигнато обвинение. Органът не взима отношение по разноските.
Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа
2
обстановка:
На 23.10.2022 г. в 01 РУ-СДВР било образувано досъдебно производство по реда на
чл. 212, ал. 2 от НПК, с първо действие по разследването – разпит на свидетел и водено за
това, че около 19:30 часа на 23.10.2022 г. в гр. София, на ул. „Р А“, пред № 10 била
причинена средна телесна повреда на К К Д – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
В хода на разследването била изпратена призовка на жалбоподателя за явяване на
14.11.2022 г. в 01 РУ-СДВР в качеството му на свидетел по ДП ЗМК № 1674/2022 г. за
снемане на сведения. Призовката била получена на 10.11.2022 г. от майката на Р. И. – З М
И.а. Последната подала молба в 01 РУ-СДВР, с която уведомила, че след разговор със сина
си по телефона узнала, че той ще се прибере в България след 16.11.2022 г. и моли за
определяне на други ден и час за явяването на И. в 01 РУ-СДВР, като предоставила и
телефонния номер на сина си за уточняване на подробности относно явяването му в
районното управление. Молбата била получена в 01 РУ-СДВР на 11.11.2022 г.
На 22.11.2022 г., жалбоподателят се явил в 01 РУ-СДВР, при което в 10:00 часа, Р В
Д. – инспектор в 01 РУ-СДВР, в качеството му на полицейски орган, задържал за срок до 24
часа Р. М. И., ЕГН **********, за което издал заповед за задържане на лице с
регистрационен № 253зз-1136 от 22.11.2022 г. Задържането било предприето на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР като евентуален извършител на телесна повреда по ДП ЗМК №
1674/2022 г. по описа на 01 РУ-СДВР – престъпление по чл. 129 от НК. След издаването на
заповедта за задържане, жалбоподателят бил разпитан в качеството му на свидетел по ДП
ЗМК 1674/22, след което бил освободен.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
доказателствени материали: Жалба с вх. № 260064 от 25.11.2022 г. по описа на СРС; Заповед
за задържане на лице № 253зз-1136 от 22.11.2022 г.; Декларация от 22.11.2022 г.; Протокол
за личен обиск на лице № 225р46348 от 22.11.2022 г.; извадка от Книга на задържани лица в
01 РУ-СДВР; Призовка за явяване в 01 РУ-СДВР и Разписка № 0200017223536915 от
24.11.2022 г.; Молба от 10.11.2022 г. и известие за доставянето й от 11.11.2022 г.; ДП ЗМК
1674/22 по описа на 01 РУ-СДВР; Молба с вх. № 171647 от 16.06.2023 г. по описа на СРС;
Удостоверение № 513р-481 от 03.01.2023 г.; Писмо № 44113/22 от 16.01.2023 г.; Писмо №
513000-407 от 04.01.2023 г.; Писмо № 225000-22599 от 15.12.2022 г.; Писмо № 225р-50029 от
15.12.2022 г.; Писмо № 225000-22248 от 09.12.2022 г.; Писмо № 225000-22043 от 06.12.2022
г.; Договор за правна защита и съдействие № 003570 от 13.06.2023 г.; Договор за правна
защита и съдействие № 915709 от 24.11.2022 г.; Пълномощни от 24.11.2022 г. и 13.06.2023 г.
в полза на адвокат Н. и разписка от 24.11.2022 г.
Съдът намира приобщените по надлежния процесуален ред доказателства за
обективни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях, по
несъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от задържаното лице чрез
3
упълномощен адвокат, в рамките на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Заповедта за задържане на лице по чл. 74 от ЗМВР представлява индивидуален
административен акт, чрез който се налага принудителна административна мярка по
смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Правната уредба на полицейското задържане е уредена в чл. 72-
75 от ЗМВР, като задължителните реквизити на акта са посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.
В производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове
съдът следва да провери наличието на основанията за законосъобразност на оспорения
административен акт, а именно: (1) наличие на компетентност; (2) спазване на изискуемата
писмена форма; (3) спазване на административнопроизводствените правила при издаване на
акта; (4) спазване на материалния закон и (5) спазване целта на закона, които се извеждат по
аргумент от чл. 146 от АПК. Липсата на някой от реквизитите прави съответния акт
незаконосъобразен, а в някои тежки форми на порока – и нищожен.
Съдът установи, че заповедта за задържане е издадена от компетентен орган
съобразно представеното Удостоверение от отдел „Човешки ресурси“ в СДВР,
свидетелстващо, че към датата на издаване на заповедта органът е заемал длъжността
разузнавач IV степен в 01 група „Престъпления против личността“ на сектор
„Противодействие на криминалната престъпност“ в 01 РУ-СДВР.
На следващо място, съдът намери, че е спазена предвидената писмена форма на
административния акт, като заповедта съдържа съответните реквизити и е подписана
съответно от лицето, издало заповедта и жалбоподателя.
По отношение на административнопроизводствените правила за издаването на
заповедта, обаче, съдът констатира, че е допуснато нарушение на чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗМВР,
свързано с посочването на основанието за задържане на жалбоподателя, като в случая е
налице и нецелесъобразност на самото задържане.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на административния орган е да установи и
докаже наличието на законосъобразни основания за извършеното задържане.
Видно от процесната заповед за задържане, като материалното основание за
издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която
предоставя правото на полицейските органи да задържат лица, за които има данни, че са
извършили престъпление. Като фактическо основание за задържането на жалбоподателя в
заповедта е посочено „като евентуален извършител на телесна повреда по ДП ЗМК №
1674/2022 г. по описа на 01 РУ СДВР – престъпление по чл. 129 от НК“.
В случая, обаче, липсват конкретни данни за извършено престъпление от страна на
И.. Липсват и други обосновани факти, от които да се направи мотивирано заключение за
извършено престъпление. ТакИ. не се съдържат в оспорваната заповед, другите
доказателствени материали, както и не се ангажират от органа в съдебното заседание. В
конкретния случай, жалбоподателят не е бил задържан на мястото на престъплението, нито
непосредствено след него, като същият не е бил информиран за предмета на досъдебно
производство, посоченото в заповедта и не е имал достъп до материалите по него, за да
4
узнае в какво именно се изразява така описаното причиняване на телесна повреда.
Съдът намира, че посочването единствено на разпоредба от закона като правно и
фактическо основание на задържането на лицето представлява нарушение на императивните
изисквания на закона, и по-конкретно – неспазване на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Липсата на
задължителни реквизити на индивидуален административен акт във всеки случай води до
незаконосъобразност, а при липсата на правни и фактически доводи от страна на органа
относно причината и целта на задържането, съдът е лишен от възможност да прецени по
същество дали такава принудителна мярка въобще е била необходима. За обосноваване на
правото на органа да упражни предоставеното му правомощие и за осигуряване възможност
на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане на лицето И. да са
описани конкретни фактически обстоятелства, от които може да се направи обосновано
предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило
престъплението или да е съпричастно с него.
Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 – П и П
срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само
позоваване на разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на
задържаното лице, дали повод на органа да прибегне до задържане. Вземане на
принудителна административна мярка по този начин противоречи на правната природа, тъй
като не отговаря на духа и целта на закона, не е обоснована и необходима.
В настоящия случай не става ясно нито от материалите по преписката, нито се изясни
в хода на съдебното заседание, дали и по какъв начин административният орган е имал
данни за извършено от жалбоподателя престъпление, доколкото и пред съда такИ. не бяха
представени, заради което задържането безспорно е извършено в нарушение на закона.
Съдът счита, че ограничаването на правото на свободно придвижване не може да
почИ. на предполагаеми причини при отсъствието на надлежни доказателства. Видимо от
приложената по делото преписка, няма доказателства от които да се направи обоснован
извод за наличие на данни по смисъла на закона за извършено престъпление от задържания
И. или за неговата съпричастност към извършено престъпление към момента на издаване
или връчване на заповедта за задържане. Липсата на такИ. данни обосновава единствено
отмяна на всяко засягане в правната сфера на гражданите, което не е необходимо, надлежно
предприето и законосъобразно. Видимо от приобщените по делото доказателства, И. бил
задържан един месец след инкриминираното деяние, като в хода на разследването
жалбоподателят е бил призован като свидетел по делото, като призовката за И. била
получена от негов роднина, съобщил своевременно на полицейския орган, че поради
пътуване в чужбина жалбоподателят не може да се яви незабавно, но ще го направи при
завръщането си, а И. доброволно се явил в 01 РУ-СДВР 8 (осем) дни след указаната в
призовката дата и съдействал на полицейския орган.
В съответствие с изложеното, съдът намира, че издадената заповед за задържане
страда от съществени пороци, довели до нарушаване на правото на защита на И., поради
което същата следва да бъде отменена.
5
При този изход на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
следва да бъде уважено. Платимите от СДВР разноски са в размер на 820 лева, от които 800
лева за адвокатско възнаграждение и 20 лева за платени държавни такси.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 172а от АПК,
Софийски районен съд, НО, 105 състав:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 253зз-1136 от 22.11.2022 г., издадена от
полицейски орган – инспектор Р В. Д., разузнавач IV степен в 01 група „Престъпления
против личността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ в 01 Районно
управление на Столична дирекция на вътрешните работи, с която Р. М. И., ЕГН **********,
е задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, ал. 1 от Закона за министерството
на вътрешните работи, като евентуален извършител на телесна повреда по ДП ЗМК №
1674/2022 по описа на 01 РУ-СДВР – престъпление по чл. 129 от Наказателния кодекс.
ОСЪЖДА Софийска дирекция на вътрешните работи да заплати на Р. М. И., ЕГН
**********, направените по делото съдебни разноски в размер на 820 лева, от които 800
лева за адвокатско възнаграждение и 20 лева за внесени държавни такси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Глава XII от
АПК пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6