Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 26.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в открито заседание на 26.07.2019 година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гражданско дело №425 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Делото
е образувано въз основа на депозирана искова молба от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от Н.С.и
М.Д., чрез пълномощника юрк. И.Н.Н., със съдебен адрес:****, *** против Г.Р.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, в която се твърди следното : на 01.07.2017г. е
сключен Договор за цесия между „И.А.М.” АД, ЕИК ********* и „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК
********* /с предишно наименование „П.Ф.Б.“ ООД/, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/17.01.2017г.,
сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и Г.Р.Й., е прехвърлено в полза на „И.А.М.” АД ведно
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски.
На 01.03.2018г. е подписано Приложение 1
към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „И.А.М.”
АД и „А.з.с.н.в.” ООД /понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД/, по силата на което „И.А.М.”
АД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД вземането, произтичащо от договор
за потребителски кредит № *********/17.01.2017 г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и
Г.Р.Й., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски
кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
„А.з.с.н.в." ЕАД е упълномощена, в качеството
си на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г. да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично
пълномощно от законния представител на „И.А.М." АД. В изпълнение на
изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е
изпратено Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018 г. от
страна на „И.А.М." АД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД з. станалата продажба на
вземания на основание Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков
договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г. Също така е изпратено до
ответника и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018 г. от
страна на „П.Ф.Б." ООД чрез „А.з.с.н.в." ООД, в качеството на
преупълномощено от „И.А.М." АД /пълномощник на „Ф.Б." ЕООД/, за
извършената на дата 01.07.2017 г. цесия между „Ф.Б." ЕООД и „И.А.М."
АД. Двете писма са изпратени едновременно до длъжника. Писмото се върна в
цялост като невръчено с отбелязване, че същото е непотърсено. На 08.01.2019 г.
ищцовото дружество изпрати повторно писмо до ответника, съдържащо Уведомително
писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ- ФН/********* и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/*********,
и двете с дата 08.01.2019 г. Видно от обратна разписка към товарителница №
68173542, писмото се върна в цялост като неполучено.
Представят
се като доказателства към настоящата искова молба Уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-С-ИАМ- ФН/*********, и
двете с дата 08.01.2019 г., и да връчите същите на ответника ведно с исковата
молба и приложенията към нея. Позоваваме се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/ 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013
г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т.
о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право.
Прави се искане за връчване на съобщението за извършената цесия посредством връчване на настоящата искова молба и се навежда доводи в
тази връзка.
Вземането се обосновава със следното : на 17.01.2017 г. Г.Р.Й. в
качеството на Кредитополучател е сключил Договор за потребителски паричен
кредит № ********* с „П.Ф.Б." ООД, при спазване на разпоредбите на Закона
за потребителския кредит и на основание Договорните разпоредби, които са
неразделна част от договора за потребителски кредит. Подписвайки Договорните
разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора
за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита,
както и че от страна на „П.Ф.Б." ООД му е предоставен целият обем
преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността
на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта
на подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване,
разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.
При
условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да
предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на
800,00 лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой
по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора
за кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с
факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок
на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 157,80 лв. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 957,80 лв.,
които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 15,96 лв. Първата погасителна вноска е платима на 26.01.2017 г., а
последната погасителна вноска е с падеж: 15.03.2018 г.
С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на
кредитно досие, която е в размер на 40,00 лв. Съгласно клаузите на сключения
договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но
страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за
оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0,67
лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Кредитодателят
се е задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща
се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по
седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома“. Съгласно чл. 25
от договора за кредит, Кредитополучателят се съгласява, че сумата „Кредит у
дома“ е допълнителна и по негово желание и се предоставя срещу такса. При тази
услуга кредитът се предоставя на Кредитополучателя в брой по неговото
местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на
Кредитополучателя. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят
удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с
организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома" и предоставянето
на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя, както и че тази такса е
дължима от Кредитополучателя при подписването на договора, но се заплаща на
равни вноски през периода на кредита за улеснение на Кредити получателя. В
конкретния случай таксата „Кредит у дома“, която е дължима за предоставяне на
кредита по местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на 204,71 лв. и е
разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 3,41 лв., които са платими
на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у
дома“, която е в размер на 477,66 лв. е свързана с разходите на Кредитодателя
за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през
срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е разделена
на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 7,96лв., платими на падежните дати
на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома“ са посочени като обща
сума в буква „Д" на първата страница на договора за кредит, а именно:
682,37лв.
Съгласно чл.26 от договора за кредит,
Кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от услугата „Кредит у
дома", която е договорена за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до
Кредитодателя. В този случай, Кредитополучателят няма вече да дължи такса за
разходи за събиране на погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за
периода от датата на завеждане на уведомлението до датата, договорена от
страните за последно плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи
непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у дома“, която е дължима
за предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя.
Така общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне на
Кредитодателя при сключване на договора за кредит е в размер на 1680,17 лв.,
която включва: главница в размер на 800,00 лв., договорна лихва в размер на
157,80 лв., такса за оценка на досие в размер на 40,00 лв., такса услуга „Кредит
у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на
204,71 лв. и такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните
вноски по местоживеене в размер на 477,66 лв. Съгласно клаузите на договора за
кредит общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 28,00 лева, като в размера на вноската са включени:
вноска по кредита в размер на 15,96 лв., вноска по такса за оценка на досие в
размер на 0,67 лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне
на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 3,41 лв. и
вноска по такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 7,96 лв.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да
ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и
такси, в сроковете указани в Договора, посредством заплащането на седмични
вноски, платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя кредитен
консултант по местоживеенето на Кредитополучателя.
Крайният срок за издължаване на всички задължения
по кредита е 15.03.2018 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което
вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно
изискуеми.
На Кредитополучателят, от страна н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, в качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 17.03.2017 г.
до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което е 80,60
лв.
Кредитополучателят не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 200,00 лв., с
която са погасени, както следва: такса услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 23,87 лв.,
такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя: 59,65 лв., такса за оценка на досие: 4,69
лв., договорна лихва: 32,74 лв., главница: 79,05 лв.
Предвид изложеното з. "А.з.с.н.в." ЕАД е възникнал правен
интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г.Р.Й., ЕГН **********. Съдът е уважил
претенцията ни и по образуваното ч.гр.д. № 7935/2018 г., IV с-в по описа на
РС-Плевен е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът е възразил срещу
издадената заповед за изпълнение, което от своя страна обуславя правния ни
интерес от подаване на настоящата искова молба.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
длъжника Г.Р.Й., ЕГН **********, че същият дължи н. „А.з.с.н.в." ЕАД
сумите, както следва:
- 720.95 лева /седемстотин и двадесет лева и
деветдесет и пет стотинки/ - главница;
- 125.06 лева /сто двадесет и пет лева и шест
стотинки/ - договорна лихва за периода от 16.03.2017 г. до 15.03.2018 г.;
- 35.31 лева /тридесет и пет лева и тридесет и
една стотинки/ - такса за оценка на досие за периода от 16.03.2017 г. до
15.03.2018 г.;
- 180.84 лева /сто и осемдесет лева и осемдесет и
четири стотинки/ - такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита
в брой по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 16.03.2017 г. до
15.03.2018 г.;
- 480,01 лева /четиристотин и осемнадесет лева и
една стотинка/ - такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 16.03.2017 г. до
15.03.2018 г.;
- 80.60 лева /осемдесет лева и шестдесет стотинки/
- обезщетение за забава за периода от 17.03.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда законната лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски, вкл. от заповедното производство и
юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350.00 лева на основание чл. 78 ал.
8 ГПК.
В
срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК такъв не е постъпил.
В
о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява. Представено
е писмено становище.
В о.с.з. ответната страна, редовно призована,
не се представлява и не ангажира становище по предмета на делото.
Съдът, като взе предвид доводите на ищеца, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д. №7935/2018г. по описа на ПлРС се
установява, че на 01.11.2018год.
ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу ответника за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Издадена е
заповед за изпълнение за сумите, както
следва : 720,95 лева главница по
Договор за кредит от 17.01.2017г.; 125,06 лева договорна лихва за периода
16.03.2017 г. – 15.03.2018 г.; 35,31 лева такса за оценка на досие за периода
16.03.2017 г. – 15.03.2018 г.; 180,84 лева такса услуга «Кредит у дома» за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на получателя за периода
16.03.2017 г. – 15.03.2018 г.; 418,01 лева такса услуга «Кредит у дома» за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода 16.03.2017 г. – 15.03.2018 г.; 80,60 лева обезщетение за забава за
периода 17.03.2017г. – 01.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.11.2018г. до окончателното изплащане; 25,00 лева
деловодни разноски за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича от
задължение по договор за потребителски кредит от 17.01.2017г., сключен с «П.Ф.Б.»
ООД, вземанията по който са цедирани от кредитора в полза на «И.А.М.» АД, което
впоследствие ги е цедирало в полза на заявителя. Срещу така издадената заповед
за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК,
като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си
в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Не се спори, а това се установява и от приетите по делото доказателства, че по силата на договор за
потребителски кредит от 17.01.2017год. „П.Ф.Б.“
ООД е предоставила на ответника като кредитополучател сумата от 800лв.
за срок от 60 седмици, при следните условия:
такса за оценка на досие – 40лв., лихва- 157,80лв. (31, 82 % годишно), ГПР- 48
% и такса за услугата „кредит у дома“- 682,37лв. Приложено е кредитното досие
на лицето, съдържащо копие на трудов договор и допълнително споразумение към него,
формуляр за кандидатстване за кредит, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация по кредита. По делото са представени доказателства,
легитимиращи ищецът като надлежна
активно легитимирана страна по спора с
оглед сключения договор за цесия – л.14 и сл. от делото, л.74 и сл. от делото.
Процесният
договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин, като липсват нарушения на правилата, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е главницата по кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по заема, начинът на усвояване,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден от
седмицата за плащането на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, като още е предвидено правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита /чл.10/ и да се откаже от договора /чл.14/. Макар да няма
отделен документ, наименуван погасителен план, в съдържанието на договора е поместена
цялата изисквана от чл.11 ал.1 от ЗПК информация. Тъй като договорът е сключен
при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното
изискване на чл.11 ал. 1 т. 11 от ЗПК- за посочване последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, е неприложимо. В
този смисъл са неоснователни възраженията в отговора за недействителност на
договора на основание противоречие със специалния закон, поради което редовно
възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите
правни последици. Вземането по договора за кредит е било прехвърлено с цесия,
за което също са представени съответните писмени доказателства, като цесията е
напълно редовна. В чл.22 от договора за кредит изрично е предвидена
възможността кредиторът да прехвърли правата си по договора на трето лице, без
да е необходимо съгласието на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие
с нормата на чл.26 ал.1 от ЗПК. Старият кредитор е овластил с изрично
пълномощно новия от негово име да информира длъжника за сключените цесии, като
по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има
действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува
законова пречка уведомяването да се направи и от цесионера, когато той е
изрично овластен за това, както е станало в случая, доколкото не се касае за
лично и незаместимо действие. В този смисъл съобщението, извършено от
цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно, действително
и поражда правните си последици. Длъжникът лично е получил уведомлението за
прехвърленото вземане, а и той принципно се счита уведомен за това с получаване
на заповедта за изпълнение и исковата молба. Няма данни лицето да е плащало на
стария кредитор след прехвърлянето на дълга, а смисълът на съобщаването е
именно това - да се уведоми длъжникът да не изпълнява на лице, което вече не е
негов кредитор, т.е. тук целта е защита на длъжника при евентуална престация
спрямо ненадлежен кредитор. От всичко изложено дотук, в конкретния случай се
налага извода за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя
легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото
да претендира търсените суми в качество на цесионер.
По отношение претенцията на
ищеца, основана на клаузата такса „кредит у дома“: ответникът е избрал да му бъде
предоставена услуга за домашна доставка на заетата сума в брой по местоживеене,
както и седмично събиране на вноските оттам. Клиентът е отбелязал в квадратчето
„да“ за предоставяне на тази услуга и се е подписал за това. Касае се за поето
задължение от кредитора да извършва посещения на адреса на длъжника за събиране
на седмичните вноски по кредита, за което той ще получи допълнително
възнаграждение по договора в размер на 682,37лв. В случа в тежест на кредитора
е да докаже, че той именно е изправната страна в това отношение, за да може да
претендира насрещната престация, т.е. доказването на изпълнението на
договорното задължение пада върху страната, която се ползва от него - в случая
кредиторът. Дължимостта на тази такса е обусловена не от простото й уговаряне в
договора, а от реалното предоставяне на услугата, за която тя е уговорена. По
делото не са представени доказателства за това услугата „кредит у дома” реално
да е била предоставена на ответника. Съгласно чл.25 от договора за кредит,
служител на кредитора следва да предаде на ответника на посочения в договора
адрес сумата по кредита, както и всяка седмица да посещава адреса й, за да
събира оттам вноските по кредита. В договора е посочено/л.25/, че 30 % от
таксата се равнява на разходите, свързани с организирането на тази услуга.
Т.е., ако задълженията по договора не са обявени за предсрочно изискуеми или не
са заплатени предсрочно от ответника, за кредитора е съществувало задължение
всяка седмица да организира посещения на негов служител на адреса, включително,
ако при тези посещения кредитополучателят не е намерен или не е предал
дължимата седмична вноска. Следва да се посочи
и че цената на тази услуги действително следва да е пропорционална на
отпуснатата с кредита сума, като тя трябва да покрива и разходите за тази
услуга. Същите обаче са предвидени в размер близък до стойността на отпуснатия
кредит, поради което тук липсва каквато и да е съразмерност, като таксата се
явява средство за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника.
Това е в противоречие с критерия за
добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и задълженията на страните
по договора, а съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите
са нищожни, като това се явява основание за отхвърляне на иска в тази му част.
По
отношение на претенцията в исковата молба за таксата за оценка на досие, следва
да се посочи, че в чл.3 от договора за кредит е предвидено, че клиентът заплаща
тази такса в размерите, посочени в договора- в случая 40лв., като таксата е
дължима при подписване на договора. Такъв е сключен, като от представеното
кредитно досие е видно, че длъжникът е представил свои документи /трудов
договор, споразумение към него/, както и е попълнил други, нужни за сключване
на договора /формуляр за кандидатстване, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация/, на база на които е преценено, че кредит може да му
бъде отпуснат при съответните условия- главница, лихви, такси и т.н. При това
положение въпросната такса се явява дължима, защото услугата в случая е
предоставена от кредитора- той е проучил длъжника на база събраната за него
информация и е приел, че същият отговаря на изискванията да му бъде предоставен
паричен заем в съответен размер.
В
останалата част претенцията на
ищеца се явява основателна. Редовно възникналото
заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите правни
последици, като с подписване на договора ответникът се е съгласил с всички
негови клаузи, приел ги е, а и предварително още към момента на сключването е
бил наясно с крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му заем. Договорът е с
краен падеж, който е настъпил, а с това и изискуемостта на всички задължения-
главница и лихви, като в тежест на ответника е да докаже плащане, но такова
липсва, поради което сумата по исковата молба за остатъчна главница от 720,95лева
се явява дължима на годно правно основание- настъпил падеж и неплащане в срок.
Именно предвид забавата в плащанията, кредитополучателят следва да дължи
съответни обезщетения, като в случая на него са начислени договорна лихва и
такава за забава. При всеки договор за кредит възнаградителна лихва е дължима,
като това представлява цената на предоставената услуга- ползване на парични
средства за даден срок. Тази лихва е посочена в договора (тя е във фиксиран
размер), кредитополучателят е запознат с тези клаузи, както и със задължението
да заплати цената по кредита, като няма нищо незаконно или неморално в
начисляването на подобни суми към месечните вноски по заема. Тези суми биха
били дължими дори и при редовно плащане, защото представляват част от дълга,
който е изначално определен. Дължима в този смисъл се явява лихвата в размер
125,06лв. По отношение на лихвата за забава следва да се посочи, че същата има
санкционен /наказателен/ характер, защото се начислява само в случай на
неизпълнение от страна на длъжника, изразяващо се в забавено плащане, като
законна постановка е това, че при забава на връщане на парични средства се
дължи лихва. Не се оспорва размерът
й и следва да се присъди на ищеца –
80,60лв.
По отношение разноските по делото
: за исковото производство на ищеца следва да се присъдят разноски, както
следва : 200лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер 100лв.
- преценено съобразно фактическата и правна сложност на делото и факта, че не
се е явявал представител на ищеца в
о.с.з, или разноски в общ размер 300лвСледва да се присъдят в цялост разноските
от заповедното производство, т.к. са в минимален размер, а именно общо 75лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Г.Р.Й., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от Н.С.и М.Д.,
пълномощник юрк. И.Н.Н., със съдебен адрес:***5, *** сумите, както следва : 720.95
лева - главница; 125.06 лева - договорна
лихва за периода от 16.03.2017 г. до 15.03.2018 г.; 35.31 лева /тридесет и пет
лева и тридесет и една стотинки/ - такса за оценка на досие за периода от
16.03.2017 г. до 15.03.2018 г.; 80.60 лева - обезщетение за забава за периода
от 17.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда -01.11.2018год.,
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 7935/2018год. по описа на Плевенски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 180.84 лева - такса услуга
„Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя за периода от 16.03.2017 г. до 15.03.2018г. и за сумата 480,01
лева - такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя за периода от 16.03.2017 г. до 15.03.2018 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Г.Р.Й., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от Н.С.и
М.Д., пълномощник юрк. И.Н.Н., със съдебен адрес:****, *** разноски по делото в
исковото производство в общ размер 300лв. и за заповедното производство по
ч.гр.д. № 7935/2018год. по описа на Плевенски районен съд – общо 75лв.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.239 ал.3
от ГПК искането за постановяване на неприсъствено съдебно решение.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: