Р Е Ш Е Н И
Е
№………./07.06.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
втори май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА
ДРИНГОВА
мл.с. МИЛЕНА НИКОЛОВА
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 1026 по описа
за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба вх. № 26868/20.04.2018г. от Л.С.К., ЕГН ********** ***, чрез процесуалния му представител адв. М.П.,
срещу решение № 1465 от 05.04.2018г.,
постановено по гр.дело № 18651/2017г. на ВРС, ХLІІ-ри
състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Пристанище Варна“
ЕАД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление гр. В., пл. „С.“ № .,
представлявано от изп. директор П.С., обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване за
незаконосъобразно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 177/25.10.2017
г. на изп. директор на „Пристанище Варна“ ЕАД, с която е прекратено ТПО, на
осн. чл.330, ал.2 т.5 КТ; за възстановяване на работника на заеманата преди
уволнението длъжност „Водач на МПС - ПМ - 3 гр.“ и за осъждане работодателят да
плати на работника обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното
уволнение за периода от 25.10.2017г. до датата на съдебното заседание по
същество на делото, но не за повече от 6 месеца, считано от датата на
уволнението, при последно месечно брутно трудово възнаграждение, в размер на
1089,43 лв. за последния пълен отработен месец март 2015 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
07.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
В
жалбата е изложено становище за неправилност и назаконосъобразност на
обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон и като необосновано. Изразява несъгласие с извода за съда за
законосъобразност на оспореното уволнение. Счита, че липсва предписано от ТЕЛК
задължение за трудоустрояване, поради което не е осъществена една от
предпоставките за издаване на заповед за прекратяване на ТПО, на основание
чл.330, ал.2, т.5 от КТ. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното
решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.
Претендират се сторените пред двете инстанции разноски, изразяващи се в
заплатени адвокатски възнаграждения.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната
инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по предявени от Л.С.К.
*** ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 177/25.10.2017 г.
на изп. директор на „Пристанище Варна“ ЕАД, с която е прекратено ТПО, на осн.
чл.330, ал.2 т.5 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„Водач на МПС - ПМ - 3 гр.“ и за
заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа в резултат на незаконното
уволнение за период от
шест месеца, считано от датата уволнението - 25.10.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че с
решение от 15.03.2017г. на ВКС, IV-то г.о., постановено по гр.д. № 4316/2017г. е
възстановен на работа след признаване за незаконна и отмяна на заповед №
37/12.08.2015г. на изп. директор на ответното дружество за уволнението на ищеца
на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Малко след възстановяването, а именно на 23.10.2017г.
му е връчено предизвестие за уволнение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ,
а на 24.10.2017г. е получил предложение да заеме длъжността „Работник, паркинг“
отдел Оперативна експлоатация, Сектор Морска гара и Яхт клуб с ОМЗ 460 лева.
След поискване на ищеца му е представено допълнително споразумение, в което е посочена
ОМЗ от 460 лева, а както и че трудовият договор е със срок на изпитване 6
месеца. Ищецът намира, че за предложената му работа не изисква специална
квалификация и срок, в който да се провери възможността му да изпълнява, а
преценя клаузата като нов опит за прекратяване на трудовия му договор. По тези
причини е отказал да подпише договор за заемане на предложената му длъжност,
както и поради обстоятелството, че за тази длъжност нямало становище на ТЕЛК.
След отказа на ищеца да заеме предложената му работа, ТПО между страните е
прекратено с процесната заповед. Ищецът намира последната за незаконосъобразна поради
неосъществяване на посочените противопоказани условия за труд в решението на
ТЕЛК, към което препраща заповедта, поради което не е било необходимо да бъде
трудоустроен. Дори и да е следвало да бъде трудоустроен, то тогава е било
необходимо произнасяне на ТЕЛК дали предложената нова длъжност е подходяща за
ищеца, с оглед здравословното му състояние, а такова
произнасяне от компетентния медицински орган липсва.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор на исковата молба от ответника, в който е изразено становище за допустимост и неоснователност на
исковете. Излага, че трудовите функции на ищеца налагали извършването на
дейности, при изпълнението на които се налагало вдигане на тежести над 50 кг.,
което е противопоказано за здравето на работника според експертното решение. Твърди
се, че на 16.10.2017г. е дадено мотивирано заключение на службата по трудова
медицина, обслужваща предприятието, че работникът не може да изпълнява
посочената длъжност. На ищеца е предложено да заеме друга подходяща длъжност, но
той е отказал, което е наложило издаването на процесната заповед. В условията
на евентуалност, ако заповедта за уволнение бъде отменена, ответната страна
счита, че искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност не
следва да се уважава, защото на работника е връчено предизвестие от 30 дни за
прекратяване на договора на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ и с изтичане на
срока на предизвестие трудовия договор е прекратен на това основание. Намира,
че при определяне на обезщетението по чл. 225 КТ не следва да се вземат предвид
начислените във фиш за работна заплата
за месец март 2015г., социални по
чл.95 КТД - 140 лева, пътни, по чл. 93 от КТД – 30 лв., средства за храна - 180.00
лева и ваучери за храна – 60 лв., по чл.100, ал.1 и ал.2 от КТД.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове като
неоснователни.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По силата на
влязло в сила съдебно решение ищецът е възстановен на заеманата преди
уволнението му длъжност – „ Водач на МПС – ПМ 3 гр.“ – отдел „Тилова
механизация“ в Пристанище Варна Изток, считано от 18.08.2017г. С експертно
решение № 03616/20.09.2017г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света М.“*** е приет, че ищецът,
на когото е определена 54% неработоспособност и посочени противопоказани
условия на труд – без физическо претоварване, може да изпълнява трудовите си
задължения, при вдигане на тежести до 50 кг., да управлява МПС и да работи като
механик. Лицето трябва да бъде трудоустроено ако товарите, които сапанира,
подрежда и товари надвишават 50 кг., налагащи вдигането от един човек /л.11-І/.
На 16.10.2014г. „Служба по трудова медицина - ЛТМ“ ООД – Варна е дала
заключение, че ищецът не може да изпълнява заеманата длъжност, тъй като е
налице физическо претоварване и товарите, които се вдигат, сапанират и
подреждат са често с тегло повече от 50 кг., и следва да заеча място за
трудоустроени, изключващи противопоказаните условия на труд /л.52-І/. На
23.10.2017г. на ищеца е връчено предизвестие от работодателя, че след изтичане
на 30дневен срок ТПО ще бъде прекратено, на осн. чл.328, ал.1, т.12 от КТ
/49-І/. На 24.10.2017г. на ищеца е предложено да заеме длъжността „Работник,
паркинг“, в отдел „Оперативна експлоатация“, сектор „Морска гара и Яхт клуб“,
считано от 25.10.2017г. На последната дата, след запознаване с изготвеното
допълнително споразумение за предложената му нова длъжност, ищецът е изразил
несъгласие за заемането й /л.10-І/. На 25.10.2017г. е издадена обжалваната
заповед № 177, с която е прекратено ТПО между страните, на осн. чл.330, ал.2,
т.5 от КТ.
По делото са проведени съдебно –
техническа и съдебно –счетоводна експертиза и са приети неоспорените заключения
на вещите лица Д.Д. и И.С.. В.л. Д. сочи, че съгласно технологичните карти за
обработка на различни видове товари водачите на МПС не участват с физически
действия в товаро-разтоварителните действия, а само управляват МПС, но
ответното дружество използва наличните на смяна водачи на МПС в такива
операции. В съдебно заседание уточнява, че законодателно е забранено работник
да вдига товари над 50 кг. Сочи, че при извънредни обстоятелства, ръководителят
на товаро-разтоварителните операции или капитанът на кораба могат да се
отклоняват от всякакви писани и неписани правила с цел спасяване на човешки
живот на море. В.л. дава становище за начина на формиране на претендираното обезщетение
по чл.225, ал.1 от КТ.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съобразно
действащото трудово законодателство е възприет принципа за законоустановеност
на основанията за уволнение, което означава, че работодателят може да упражни
потестативното си право да прекрати трудовия договор само при съблюдаване на
определени фактически състави, въздигнати от законодателя като предпоставки за
уволнение. Законодателят е определил лимитативно основанията, което означава,
че работодателят може да прекрати трудовия договор само на някое от изрично
предвидените в КТ основания, с или без предизвестие.
За
законосъобразното упражняване на потестативното право на работодателя да
прекрати трудовия договор с работник на основание чл.330, ал.2, т.5 от КТ е
необходимо кумулативното наличие на двамата му елемента: 1/ трудоустрояване на
работника по установения в нормите на чл. 314 и чл. 317 от КТ ред, и 2/ отказ
на трудоустроения да заеме предложената му подходяща работа.
В конкретния
случай е безспорно, че ищецът е с трайната неработоспособност, установена с
решение на ТЕЛК и определена на 54%. Компетентната комисия се е произнесла по
отношение на противопоказаните за ищеца условия на труд с общата формулировка
„физическо претоварване“, която поставя под въпрос реалното им съблюдаване. В
заключението е дадено становище под условие – от една страна, Комисията приема,
че освидетелстваното лице може да изпълнява заеманата длъжност при вдигане на
тежести до 50 кг., а от друга страна, необходимост от трудоустрояване, при
самостоятелното вдигане на товари над 50 кг. Наличието на това условие поставя
въпроса, възможно ли е становището за трудоустрояване на работник да бъде
условно и кой следва да извърши преценката за наличието или липсата на
поставеното условие. Съобразно чл.1, ал.3 във вр. с ал.1 от Наредбата за
трудоустрояване ТЕЛК е компетентна да се произнесе по необходимостта от
трудоустрояване на лицата, на които е определила 50 и над 50 на сто трайна
намалена работоспособност и е оправомощена по своя преценка да даде предписания
за трудоустрояване или здравни противопоказания за изпълняване на възложената
на лицата работа. В чл.78, ал.2 от Наредба за медицинската експертиза е
предвидено при лица с 50 и над 50 % трайно намалена работоспособност ТЕЛК
(НЕЛК) да се произнася по работоспособността им за работното място и при
необходимост да ги трудоустроява. В трайната си практика ВКС застъпва
становището, че тази преценка на ТЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за
правилност от гражданския съд, нито от службите по трудова медицина или други
лица. В случай, че представеното експертно решение не е достатъчно ясно, с
оглед определянето на способността на лицето да изпълнява определен вид трудова
дейност, работодателят следва да отправи запитване до ТЕЛК, която го е издала,
тъй като тази комисия е единственият компетентен орган, който може да даде
мнение относно противопоказните условия при полагането на труд за конкретното
лице и какъв вид работа е подходяща за здравословното му състояние. Даденото
становище от Службата по трудова медицина за трудоустрояване на ищеца е
ирелевантно досежно законосъобразността на започналата процедура, поради
липсата на компетентност на този органда се произнасят по посочените въпроси. Ето
защо, при констатираната условност на заключението на ТЕЛК следва да се приеме,
че не е налице разпореждане на компетентния медицински орган за трудоустрояване
на ищеца към момента на уволнението.
Дори и да се
приеме обратното, то от събраните писмени доказателства и заключението на
вещото лице по СТЕ не се установи при изпълнение на задълженията си ищецът да
работи с товари над 50 кг. Налице е и нормативна забрана по чл.12, т.2, б. „а“
от Наредба № 16 от 31.05.1999г. за
физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести /изд.
от министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика,
обн., ДВ, бр. 54 от 15.06.1999г., в сила от 16.09.1999г., изм., бр. 70 от
26.08.2005г./, съобразно която при ръчна работа с тежести теглото на товара при
вдигане, поддържане, преместване и пренасяне на разстояние до 2 метра не следва
да превишава 50 кг. единичен товар за мъже.
Посочената
липса на първата изискуема кумулативно предпоставка обуславя извод за
незаконосъобразност на обжалваното уволнение, поради което същото следва да
бъде отменено, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Незаконосъобразността
на оспореното уволнение обуславя извод за основателност и на претенцията за
възстановяване на въззивника на заеманата преди уволнението длъжност „Водач на МПС - ПМ 3 гр“ в
Пристанище Варна Изток, отдел „Тилова механизация“.
По отношение
на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ
настоящият съдебен състав намира следното: Признаване на уволнението на
работника за незаконно и неговата отмяна е предпоставка за присъждане на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ. Освен това е необходимо наличието на
подлежаща на обезщетение вреда и причинна връзка между незаконното уволнение и
оставането на работника без работа. Следователно, в тежест на ищеца е да
докаже, че е останал незает по трудово правоотношение след незаконното
уволнение за претендирания период. Ищецът не е ангажирал валидни доказателства
в тази насока, поради което искът е останал недоказан и следва да се отхвърли
като неоснователен.
Предвид
гореизложеното първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с
която са отхвърлени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ,
и да се постанови друго, с което същите да се уважат, и да се потвърди, в
частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
Съобразно изхода на спора и отправените искания страните си дължат сторените
разноски пред двете инстанции съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете, поради което въззиваемият следва да заплати на въззивника сумата от 700
лв., а въззивникът на въззиваемия – 200 лв.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 1465 от 05.04.2018г., постановено по гр.дело № 18651/2017г. на ВРС, ХLІІ-ри
състав, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от Л.С.К., ЕГН ********** *** срещу „Пристанище Варна“
ЕАД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление гр. В., пл. „С.“ № .,
представлявано от изп. директор П.С., обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за
незаконосъобразно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 177/25.10.2017
г. на изп. директор на „Пристанище Варна“ ЕАД, с която е прекратено ТПО, на
осн. чл.330, ал.2 т.5 КТ и за възстановяване на работника на заеманата преди
уволнението длъжност „Водач на МПС - ПМ 3 гр.“ и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА уволнението на Л.С.К., ЕГН ********** *** за
незаконосъобразно и ОТМЕНЯ заповед № 177/25.10.2017 г.
на изп. директор на „Пристанище Варна“ ЕАД, с която е прекратено трудовото му
правоотношение, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Л.С.К., ЕГН ********** *** на
заеманата преди уволнението длъжност „Водач на МПС - ПМ 3 гр“,с месторабота - в Пристанище Варна Изток, отдел „Тилова механизация“
Варна, на основание чл.344, ал.1,
т.2 от КТ.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1465 от 05.04.2018г.,
постановено по гр.дело № 18651/2017г. на ВРС, ХLІІ-ри
състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от Л.С.К., ЕГН ********** *** срещу „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК ….., със седалище
и адрес на управление гр. В., пл. „С.“ № ., представлявано от изп. директор П.С.,
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за осъждане работодателят да
плати на работника обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното
уволнение за периода от 25.10.2017г. до датата на съдебното заседание по
същество на делото, но не за повече от 6 месеца, считано от датата на
уволнението, при последно месечно брутно трудово възнаграждение, в размер на
1089,43 лв. за последния пълен отработен месец март 2015 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
07.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление гр. В.,
пл. „С.“ № . да заплати на Л.С.К.,
ЕГН ********** *** сумата от 700
лв. /седемстотин лева/, представляваща разноски пред първата и въззивната
инстанции, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.С.К.,
ЕГН ********** *** да заплати на И.Д.К., ЕГН ********** *** сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща
разноски пред първата и въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: