О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№378 07.03.2022 година гр.Бургас
Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав,
На седми март две хиляди и двадесет и втора година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1.
Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретар: С.Х.,
като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
частно касационно наказателно административен характер
дело № 323 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.63д от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), вр. чл.144 от АПК, вр. чл.407, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба подадена от А.Г.К.,***,
чрез пълномощника адвокат М.М. ***, против разпореждане № 195 от 17.01.2021г.,
постановено по НАХД № 20212120202925 по описа на Районен съд - Бургас за 2021г.,
с което е оставена без уважение молбата му за издаване на изпълнителен лист по
постановеното по това дело решение № 482/13.08.2021г. за сумата от 300 лева,
представляваща извършени от него съдебно-деловодни разноски.
Частният жалбоподател изразява недоволството
си от атакуваното разпореждане, тъй като в мотивите на съдебното решение
първоинстанционният съд е приел, че заплатеното от него адвокатско
възнаграждение от 300 лева, следва да му бъде присъдено изцяло, а когато
поискал издаването на изпълнителен лист, това му било отказано. Счита за
незаконосъобразно и неправилно приетото в разпореждането, че за да се издаде
изпълнителен лист трябва да се допълни или поправи съдебното решение. Иска от
настоящата инстанция да отмени атакуваното разпореждане, за да получи
разноските си.
Ответната страна – сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР-Бургас, не изразява становище по жалбата и не прави искания.
Административен
съд - Бургас, в настоящия си състав, след запознаване с оспорването и
материалите по делото на районния съд, намира за установено следното от
фактическа страна:
Производството пред районния съд по НАХД № 20212120202925/2021г.
е било образувано по жалба на А.Г.К., против наказателното постановление №
21-0769-000762/26.04.2021г. на началник-група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна
полиция”, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,
ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В хода на
производството по това дело К. е бил представляван от адвокат М.М., който подал
като пълномощник жалбата до районния съд и участвал в проведеното отрито
съдебно заседание на 20.07.2021г. В неговия ход пледирал за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски – заплатеното, съгласно
представения на л.5 от делото договор за правна помощ, адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Съдът е
разгледал делото и се е произнесъл по същество, като с решение №
482/13.08.2021г. е отменил наказателното постановление. В мотивите на съдебния
акт е коментирано, че с оглед отмяната на НП, право на разноски има
жалбоподателят, който претендира 300 лева адвокатско възнаграждение. Не е
прието направеното възражение за прекомерността му, тъй като възнаграждението е
в минималния предвиден от закона размер, поради което следва да се присъди изцяло.
Въпреки тези мотиви, съдът не е постановил диспозитив с който осъжда ответното учреждение
да заплати разноските на жалбоподателя.
В срока по
чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.ІІ и ал.3 от ЗАНН (действ.
ред. преди изм., ДВ бр. 109 от 2020г.), който е срокът за обжалване, никоя от
страните не е поскала от съда да допълни или да измени постановеното решение в
частта му за разноските
Вместо това е
била подадена касационна жалба от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас
против решение № 482/13.08.2021г. по НАХД № 20212120202925/2021г. Тя е била
разгледана от Административен съд - Бургас, който с решение от 19.11.2021г. по
КАХД № 2302/2021г. е оставил в сила решението на Районен съд - Бургас. Касационната
инстанция не е коментирала въпросите за сторените по делото разноски.
Решение №
482/13.08.2021г. по НАХД № 20212120202925/2021г. е
влязло в сила на 19.11.2021г., датата на което е било потвърдено от Административен
съд -Бургас.
С молба от
13.12.2021г. А.К., ЕГН-**********, чрез пълномощника си адвокат М.М. е поискал
от Районен съд - Бургас да му бъде издаден изпълнителен лист за сумата от 300
лева, представляваща извършени от него разноски по делото.
С атакуваното
в настоящото съдебно производство разпореждане № 195 от 17.01.2021г. молбата е
оставена без уважение. Като мотив е прието, че въпросът с разноските е бил
обсъден в мотивите, но не е залегнал в диспозитива на решението, поради което
изпълнителен лист не може да бъде издаден. Посочено е, че допълване на
съдебното решение не е било извършено, тъй като съдът не е бил сезиран с искане
по чл.248, ал.1 от ГПК в преклузивния срок.
Разпореждането
е съобщено на А.К. на 18.01.2022г., а жалбата срещу него е подадена на 31.01.2022г.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото
подателят й е адресат на оспорения съдебен акт, с който е засегнат
неблагоприятно, поради което има правен интерес от оспорването му. Спазен е
законоустановеният двуседмичен срок за обжалване, съгласно разпоредбата на чл.407,
ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
По смисъла на чл.404, т.1 от ГПК, респ.
чл.268, т.2 от АПК, приложими досежно разноските по препращане от чл.63д от ЗАНН, предмет на принудително изпълнение, т.е. изпълнителни основания, са
влезлите в сила съдебни решения. В настоящия случай такива изпълнителни основания
са решение № 482/13.08.2021г. по НАХД № 20212120202925/2021г. на Районен съд -
Бургас и решение от 19.11.2021г. по КАХД № 2302/2021г. на Административен съд -
Бургас.
По тези решения районният съд е дължал извършването
на проверка по чл.406, ал.1 от ГПК, дали същите са редовни от външна страна
съдебни актове и удостоверяват подлежащи на изпълнение вземания на А.К. ***. В тези две
решения обаче липсва осъдителен диспозитив в полза на К. за присъждането на
разноски. За дължимост на такива е говорено в мотивите на решението на районния
съд, но това не е залегнало в диспозитива, а в законовия срок не е поискано
допълване на съдебното решение по чл.248, ал.1 от ГПК. След като не са
присъдени с диспозитива на решението, за същите не може да бъде издаден
изпълнителен лист, както правилно е приел районния съд в оспореното
разпореждане.
В
производството по чл.407, ал.1 от ГПК не се разглежда законо-съобразността на
влязлото в сила съдебно решение, включително липсата на осъдителен диспозитив
относно разноските. То не може да замени и пропускането на срока по чл.248,
ал.1 от ГПК. Съгласно т.18 от тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. на ВКС по
т.гр.д. № 1/2000г., ОСГК, източник на силата на присъдено нещо е диспозитива на
съдебното решение, като съдържащите се в мотивите на решението констатации
относно юридическите и доказателствени факти не формират сила на присъдено
нещо. Поради това сами по себе си мотивите на Районен съд - Бургас не са годно
изпълнително основание, т.е. не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника по смисъла на чл.406, ал.1 от ГПК. От тук, частният жалбоподател
не може да извежда дължимостта за издаване на изпълнителния лист въз основа на
констатациите в мотивите на решението на районния съд.
По изложените съображения настоящият
касационен състав намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235
от АПК съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
в сила разпореждане № 195 от
17.01.2021г., постановено по НАХД № 20212120202925 по описа на Районен съд -
Бургас за 2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.